№ 856
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000503072 по описа за 2021 година
С решение № 260068 от 21.05.2021 г. по т. д. № 94/2020 г., СОС,
осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ Е. Р. С., В.
И. Д. и И. А. С. сумите от по 100 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техния съпруг, баща и дядо И. Х. С., починал при ПТП,
настъпило на ******** г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
06.06.2020 г. (датата, на която е изтекъл срокът по чл. 108, ал. 3 от КЗ) като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери от по 200
000 лв. за всеки ищец, както и исковете за законна лихва, за периода от
21.02.2020 г. до 06.06.2020 г.
Със същото решение се ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Е. Р.
С. сумата от 827, 90 лв. съставляваща обезщетение за имуществени вреди -
разходи за погребални стоки и услуги, причинени от смъртта на нейния
съпруг И. Х. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска - 25.06.2020 г., до окончателното й заплащане.
Срещу решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна
жалба от ищците Е. Р. С., В. И. Д. и И. А. С., като се сочи, че исковете им
следва да бъдат уважени до пълния им предявен размер от по 200 000 лв.
1
Подчертано е, че при всички ищци се констатират посттравматични стресови
реакции. Изтъкнато е, че загиналият е имал 50-годишен щастлив брак, имал
изключително близки отношения с дъщеря си, а за внучката си бил като баща.
Претендират отмяна на решението в обжалваната част и разноски.
Срещу решението, в осъдителната му част, е постъпила жалба от ЗД
„Лев Инс“ АД, като се претендира обезщетението за Е. С. и В. Д. да бъде
намалено до 80 000 лв., а за И. С. такова изобщо да не се присъжда поради
липса на визираните в ТР № 1 от 2016 г. на ВКС особени отношения. Излага
доводи, че загиналият велосипедист е съпричинил вредния резултат, а
решението на съда е постановено при неизяснена фактическа обстановка (вкл.
не е отчетено, че има велоалея). По отношение на имуществените вреди
счита, че следва да бъдат намалени с процента на принос (20 %) – до 662, 32
лв. Моли да се допусне повторна КСМАТЕ, която да отговори на въпросите в
исковата молба и в писмения отговор.
В постъпили писмени отговори насрещните страни оспорват въззивните
си жалби, като ищците възразяват и срещу доказателственото искане.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищците Е. Р. С., В. И. Д. и И. А. С. твърдят, че при ПТП (******** г.)
загинал техният съпруг, баща и дядо И. Х. С.. Твърдят, че С. бил
велосипедист, който бил блъснат от товарен автомобил, чийто водач бил
застраховал гражданската си отговорност при ответника. Твърди се, че
загиналият бил в прекрасни отношения със своите близки, имал
дългогодишен щастлив брак, прекрасни отношения с дъщеря си, и за своята
внучка бил като баща, тъй като била изоставена от майка си, а баща й почти
непрекъснато работел, поради което я отглеждали баба й и дядо й и именно те
осигурявали издръжката й. След загубата на С. всички ищци били в шок и
страдали за него. За обезщетяване на търпените болки и страдания
претендират обезщетение в размер на по 200 000 лв., със законна лихва от
21.02.2020 г., а за разходите за погребални услуги ищцата Е. С.о претендира и
сумата от 827, 90 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете. Прави възражение за
2
съпричиняване от страна на починалия, тъй като не се е движел възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение (чл. 80, т. 1 от ЗДвП),
както и поради факта, че преди завиване или започване на каквато и да е
маневра, свързана с отклонение встрани, не е подал своевременно ясен и
достатъчен за възприемане сигнал (чл. 26 от ЗДвП).
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищците са съпруга, дъщеря и внучка на починалия от
инцидента И. С., нито че виновният за произшествието водач е имал валидна
застраховка на гражданската си отговорност при ответника. Страните спорят
дали С. е допринесъл със своето поведение за настъпване на произшествието,
дали ищцата И. С. следва да получи обезщетение (и в какъв размер) и какъв
да е размера на обезвредата на останалите две ищци.
От приета пред СОС и в настоящото производство комплексна
експертиза (л. 70) се установява, че процесният инцидент е настъпил в
рамките на населено място гр. София, в дясната пътна лента, при мокър
асфалт и добра видимост. Товарният автомобил, който е предизвикал
произшествието се движел с 52 км/ч, по пътно платно с две ленти за
движение – по една във всяка посока, разделени с непрекъсната линия, с
бетонови бордюри в двата края с височина около 20 см. Автомобилът
застигнал велосипедиста (който можел да забележи от около 150 м.) и ударил
същия с челната си централна част. Пострадалият бил отхвърлен първо назад,
а след това напред и прегазен в областта на дясната подбедрица. Ударът
настъпил на около 1,5 до 2 м. в ляво от десния край на платното за движение.
Установено е, че в лявата част на пътното платно се е намирала обособена
пътна алея.
По делото са приложени извадки от генерален план за организация на
движението в гр. София по ул. "Софийско шосе", актуален към датата на
инцидента – ******** г. – л. 235 и сл.
Пред първата инстанция е разпитан водачът на товарния автомобил Н.
В. С.. Сочи, че когато чул удар отдясно спрял и като погледнал странично на
камиона видял отзад да лежи човек. Не знае от къде изникнал този човек и не
го е видял преди това. На главния път имало знаци „забранено за
3
велосипедисти“. Сочи, че камионът бил стар, купен бил с доста щети –
отпред, по вратата, бронята.
Разпитани пред САС са група свидетели.
Св. С. Г. К. разказва, че минала край мястото на произшествието след
удара, но не спряла. Видяла велосипедиста и колелото на бордюра. Там пътят
бил широк, от двете страни имало някакви локални, като сочи, че минавала от
там всеки ден и локалното не можело да се ползва нито тогава, нито сега от
велосипедисти. Не може да го опише, защото не се движи там, никога не е
виждала велосипедисти в локалното.
Св. М. К. В., познава загиналия, били приятели. Минал на мястото на
инцидента след като пострадалия вече не бил там, видял много коли.
Разказва, че минава през района по три пъти седмично, от двете страни на
платното имало пътечки, предполага, че за пешеходци, били неподдържани,
обрасли с храсти, увиснали клони, асфалтирани, но с огромни дупки.
Велосипед трудно можел да мине през пътеката, тя била неизползваема, освен
за ходене не можело за друга до се ползва. Според свидетеля няма знак за
велоалея. В този район велосипедите се движели по шосето, самият той също
карал велосипед, но по алеята не бил минавал. Не бил виждал да минават
велосипедисти и пешеходци по алеята. Състоянието й не е било променяно от
инцидента до сега.
Св. Й. С. Т., разказва, че станал очевидец на произшествието. Познава
района, сочи, че има две велоалеи от двете страни (около 2 метра широки),
като има отклонения в страни на пътя – входове към предприятия в
Промишлената зона. Сочи, че при ПТП времето било слънчево и сухо,
улицата била без дупки, без преграждения или други инертни материали по
нея. Велоалеите били проходими, по тях можело да се кара колело, нямало
храсти, нито препятствия. Свидетелят управлявал велосипед по велоалеята,
попътно с камиона и зад него, не повече от 50 м. Велосипедистът идвал
насрещно, не по велоалеята, като се движел в десния край на пътното платно
на камиона. Свидетелят го забелязал от около 20-30 м. Двете превозни
средства се разминали в зоната на кабината на камиона и велосипедиста
паднал под задните гуми. Ударът настъпил в задните колела на товарния
автомобил. Водачът на камиона се движел бавно с 20-30 км/ч, праволинейно,
не правел маневри за спиране, не променял скоростта си. Шофьорът дори не
4
усетил, че е ударил велосипедиста, като казал, че когато чул тропота
помислил, че ударил клоните на дърветата. Свидетелят видял как
пострадалият направо минал под задните гуми, залитнал. Камионът се движел
по-вдясно, на около половин метър от десния край на платното. Когато
свидетелят и водача на камиона отишли при пострадалия, той лъхал на
алкохол.
Повторната тройна КСМАТЕ, изслушана пред САС, е изготвила
заключение, в което е посочила, че товарният автомобил се е движел на около
1,60-1,70 м в ляво от десния край на бордюра в посока от гр. София към гр.
Самоков. В обратна посока в същото платно се движел велосипедистът на
около 30-40 см в ляво (считано от посоката на движение на камиона) от
десния бордюр. Започнало разминаване между двете превозни средства,
задната гума на велосипеда поднесла и на около 3 м след началото на
кабината настъпило съприкосновение между дясната странична част на
камиона с дясната страна на пострадалия и задната гума на велосипеда. От
удара тялото и велосипеда са били отхвърлени назад и към бордюра, като при
приземяване десният крак е бил прегазен от задната дясна гума на товарния
автомобил. Минимално допустимото странично разстояние е било 0,46 м, а в
случая се установява, че отстоянието между двете превозни средства е било
60 см. С оглед ниската скорост на движение на товарния автомобил това
разстояние е осигурявало безконфликтно разминаване с движещия се срещу
автомобила велосипед. Вещите лица са приели, че причина за ПТП са
субективните действия на велосипедиста, който се е движел по платното за
движение на МПС, а не по съществуващата велоалея. Ако не е ползвал
последната, то велосипедиста е следвало да се движи в насрещната лента.
Посочено е, че при разминаване С. е допуснал отклонение от посоката си на
движение и се е доближил до товарния автомобил, което е довело до
съприкосновението. В отговора на въпрос № 13 е посочен, че велосипедиста е
променил направлението си на движение, когато е бил извън полето на
видимост пред автомобила. Произшествието не е можело да бъде
предотвратено чрез спиране. Установено е, че двуколесното превозно
средство се е движело с 16,34 км/ч, а камионът – с 35,66 км/ч. Относно
ограниченията за скоростта е посочено, че в протокола е записано, че липсва
вертикална пътна сигнализация. Видимостта за всеки от водачите е била
добра и от порядъка на 100 м. пред всеки. Водачът на камиона не е можел да
5
предотврати произшествието чрез спиране. В о.з. е изрично посочено, че в
констативния протокол няма отбелязване, че в района са поставени знаци за
налична велоалея.
Приетата по делото СПсихЕ е дала становище, че при ищцата Е. С. се
констатира посттравматично стресово разстройство, вследствие на загубата
на съпруга й, като първоначално е проявила кратка тревожно-депресивна
реакция последвана от протрахирана хипохондрично страхова реакция. Към
момента не е настъпила пълна адаптация, като този епизод можел да
продължи до две години, след което да са налични оплаквания на когнитивно
ниво и обостряния при житейски събития, свързани със съпруга й. За ищцата
В. Д. е посочено, че се установява разстройство в адаптацията и протрахирана
смесено-тревожно депресивна реакция, със проява на смущение, вегетативно-
невротични, хиподепресивни и виновностови изживявания. Острата форма
на състоянието е била кратка (1-2 дни), но с продължила депресивна реакция
около година. В момента, въпреки емоционалния дискомфорт и персистираща
тъга, не се установяват симптоми на болест, като очакваното подобрение е за
период до две години. Последната ищца И. С. също е с установено
посттравматично стресово разстройство, симптомите на които продължили
около година (по-дълго от очакваното – до 3 м.) По настоящем изживяванията
се деактуализирали и имала само единични симптоми.
Свидетелят Ц. Г. Д., съпруг на ищцата В. Д., разказва, че жена му имала
много силна връзка с баща си. Макар, че живеели на 85 км. те всяка седмица
ходели при него в Самоков, всяка втора нейна дума била „татко“ и свидетелят
се страхувал как тя ще го понесе ако се случи нещо с баща й. Тя често
плачела, състоянието й не се подобрявало, не искала никакви забавления,
постоянно вземала медикаменти, постоянно се обличала в черно, не се
виждала с приятели. Една година преди този инцидент тя загубила и брат си.
За другата ищца Е. С., тъща на свидетеля, последният разказва, че имала със
загиналия 50 годишен брак, празнували златна сватба два месеца преди
събитията. Били много привързани, постоянно заедно, а сегашното й
състоянието било изключително тежко, тъй като останала сама. Ищцата И. С.
по разказ на свидетеля била отгледана от баба си и дядо си (починалия), тъй
като още на няколко месеца била изоставена от майка си. Дядо й работел за
да може да я издържа, да я изучи, той й бил като баща (родния баща на И. се
отдал на работа по Боровец и на по две места, а по-късно починал),
6
отношението към нея било по-различно в сравнение с това към другите внуци
- деца на свидетеля, и последния дори ревнувал. След смъртта на дядо си И.
прекъснала следването си, а по-късно напуснала дома, където живеела с дядо
си и баба си и заминала за Англия за да се отърси, тъй като след инцидента
изпитвала страх, постоянно плачели с В., говорели за дядо й.
Няма спор, че за погребението са заплатени 827,90 лв.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Въззивните жалби очертават предмета на въззивен контрол. Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция следи служебно за
валидността на обжалваното решение, за неговата допустимост - в
обжалваната част, а по останалите въпрос същият е ограничен от посоченото
в жалбата. Само в случай, че следва да обезпечи правилното приложение на
императивна материално правна норма съдът може да отмени
първоинстанционното решение при бланкетно обжалване. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС. В
разглеждания казус ищците претендират увеличаване на размера на
обезщетението, а ответника-застраховател счита, че присъдения такъв следва
да бъде намален с 20 % за първите две ищци, а по отношение на третата ищца
- изцяло да бъде отхвърлена претенцията, тъй като същата не е била в
изключително близки отношения със загиналия. Само в рамките на
обжалването съдът може да коригира постановеното съдебно решение, дори
да констатира и други негови пропуски.
В настоящото производство се събраха множество доказателства, които
изясняват фактическата обстановка по делото, по начин различен от
възприетия от първоинстанционния съд. На първо място пред настоящата
инстанция е разпитан свидетел очевидец – Й. Т., чиито показания с
категоричност установяват, че посоката на движение на велосипедиста е била
срещу камиона, а не попътна на него. Няма никакви основания да се счете, че
показанията са предубедени, заинтересовани, недостоверни или нелогични.
Обратно - същите са последователни, изложението е детайлно, описанието на
конкретните събития е подробно. Очевидецът, който е имал пряка видимост
към събитията, е посочил, че пострадалият колоездач се е движел в
7
насрещното платно, докато Т. е управлявал колело в алеята, която се е
намирала отстрани и попътно на движение на товарния автомобил. Събраните
множество доказателства по делото не установяват, посочения участък (по
който се е движел свидетеля) да е съставлявал надлежно сигнализирана
велоалея. Вещите лица от повторната тройна САТЕ заявяват, че в
констативния протокол по делото не е отразено, към момента на ПТП,
посочения асфалтиран участък от пътя да е бил обозначен със знаци за
велоалея. Предвижданията по план, улична регулация, градоустройствени
проекти и пр., за наличие на такава алея не могат да се считат за
доказателство, че на място е била съществуваща функционираща и
обозначена алея, която да е създавала задължение за колоездачите да се
придвижват само по нея (съобразно чл. 15, ал. 4 от ЗДвП). Вярно е, че св. Т. е
използвал асфалтираното пространство за движение, но не се установява това
му поведение да е било в изпълнение на задължително предписание на
закона. Съгласно чл. 15, ал. 5 от с.з. когато няма специално предназначена за
тях пътна лента или алея, водачите на велосипеди може да използват за
движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен
банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в
движението. По делото не се установява наличие на такъв банкет. В такъв
случай, доколкото съгласно § 6, т. 19 от ЗДвП велосипедът е пътно превозно
средство, то водачът му следва да се съобразява с общите правила за
движение по пътищата. Ето защо при спазване на чл. 15, ал. 1 и чл. 80, ал. 2
ЗДвП, той следва да се движи възможно най-вдясно по платното за движение
и най-близо до дясната граница на същото. Т.е. колоездачът, движейки се
срещуположно на движението (т.е. в лявата част на платното си), не е
изпълнил задълженията си по закон. Законът е предвидил попътно движение
на всички участници (с изключение само на пешеходците), с оглед факта, че
придвижвайки се в една и съща посока, те следват траекторията на движение
на пътя, изпреварващите автомобили имат пряка видимост към движещите се
пред тях превозни средства и могат да вземат предвид всяка тяхна попътна
маневра, за да реагират и предотвратят евентуално възникнала опасност на
пътя. В случая насрещно движещия се колоездач е имал посока на движение
различна от предписаната от закона и именно при разминаване в
непосредствена близост с товарния автомобил е настъпил инцидента. Данните
по делото сочат, че разминаването – с оглед извършената симулация, и
8
отстоянието между двете превозни средства, както и предвид ниската им
скорост, е можело да бъде безконфликтно, но приближаването на велосипеда
към камиона (съответно загубата на равновесие от загиналия, констатирана и
от свидетеля и от САТЕ) са станали преки причини за контакт между двете
превозни средства. Допускайки отклонение от траекторията си на движение
велосипедистът е излезнал от безопасната за разминаване странична зона.
Това е сторено извън полето за видимост на товариня автомобил, поради
което и водачът му не е можел да предприеме спасителна маневра или да спре
с цел предотвратяване на стълкновението.
При тез данни настоящият състав приема, че не се доказва наличие на
противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил.
Дори да се игнорира казаното по-горе, и ако се счете, че водачът на
камиона е нарушил общото правило на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
водачите на двуколесни пътни превозни средства и не е възприемал
внимателно пътната обстановка като не е видял велосипедиста, то приносът
за инцидента от колоездача е в значителен превес, спрямо поведението на
другият участник (4/5 към 1/5). Последният не е бил длъжен да предвиди, че
придвижващото се срещу него двуколесно превозно средство ще навлезе
опасно близо към товарния автомобил и ще допусне пряк контакт в
неконтролираната зрително от шофьора зона.
Както бе посочено обаче по-горе, с въззивната жалба на застрахователя
елементите на деликта не са били оспорени, следователно в тази част
решението на СОС е стабилизирано, а пред въззивния съд е поддържано само
възражението за принос от 20 % от страна на загиналия. До този размер
следва да бъде уважено оплакването на застрахователя, макар и съдът да
приема, че съпричиняването от колоездача е в по-голям процент. Тъй като
размерът на определеното обезщетение за първите две ищците не е оспорен
от застрахователя, а същото принципно се счита за съответно на чл. 52 ЗЗД и
от настоящия състав, искът на тези ищци подлежи на уважаване само за
80 000 лв., а на отхвърляне за останалите 20 000 лв. поради принос от
пострадалия. В тази част съдът препраща към мотивите на решението на
СОС, в които са изложени доводи относно факторите, определящи размера на
обезщетението.
9
Що се касае до оплакванията относно иска на третата ищца – И. С.,
съдът намира същите за частично основателни. Ищцата С. установява своята
материално правна легитимация с оглед последните възприети в съдебната
практика разрешения в тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС. За да бъде основателна претенцията е
необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че
„особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай се характеризира със специфика,
отличаваща я от обичайните отношения между внучка и дядо. Събраните
доказателства установяват нетипично сложили се обстоятелства, които в
актуалната практика на съдилищата са послужили за признаване на право на
10
обезщетение, тъй като се касае до внуче, отглеждано преимуществено от
бабата и дядото, тъй като е било изоставено от своята майка, а бащата не е
бил част от ежедневието му, тъй като е пътувал и отсъствал трайно по работа,
а в последствие и починал. При тези данни се установява, че дядото
(загиналия) практически е изпълняващ функциите на родител, живеел е
съвместно с внучка си, грижел се е за нея, издържал я материално, те са
създали отношения на засилена емоционална близост, която е необичайна.
Тази връзката между роднините е била с такова съдържание, че да наподобява
на отношенията, установени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, които безспорно са признати за такива, даващи основание за
обезвреда на търпени неимуществени вреди. Последните с оглед събраните
доказателства и в унисон с практиката на съдилищата в подобни хипотези
следва да се определят в размер на 50 000 лв., който е по-малък от този
дължим на преките наследници, респ. съпруга. Тази сума за обезвреда добре
отговоря на установените негативни емоции за внучката, която е скърбяла за
своя дядо и е предприела промяна в живота си за да се справи със загубата
му, но в същото време са налични данни, че тежкото психоемоционално
състояние е деактуализирано и има откъслечни симптоми. Този размер следва
да бъде редуциран с 20 % (с оглед изрично заявеното във въззивната жалба на
застрахователя) и да се присъди само сумата от 40 000 лв.
Имуществените вреди за ищцата Е. С., които са доказани в хода на
процеса и няма спор относно този факт, следва да се намалят с 20 % и да се
редуцират до 662,32 лв.
При всички изложени доводи съдът приема, че въззивната жалба на
застрахователя следва да се уважи частично. Тази на жалбоподателите-
физически лица следва да се отхвърли изцяло – по делото не се установяват
доказателства, които да обосноват аргументи, че се дължи по-голям размер на
обезщетение от определения за първите ищци от по 100 000 лв., а за третата
ищца – същият следва да бъде намален.
При този изход на спора на застрахователя се следват разноски в размер
на 300 лв. за юрисконсулт, съответна държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 2 003,31 лв., и сумата от 1 357,78 лв. като разноски по
производството. Решението следва да се отмени в частта, в която в тежест на
застрахователя са присъдени такси над 8 026,50 лв. до 12 033,12 лв.
11
Възнаграждението за адвокат по чл. 38 ЗА следва да се намали от 9055,87 лв.
до 6 549,86 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260068 от 21.05.2021 г. по т. д. № 94/2020 г., СОС, в
частта, в която се осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл.
432, ал. 1 КЗ Е. Р. С. и В. И. Д. сумите над 80 000 лв. до сумите от 100 000 лв.,
а на И. А. С. - сумата над 40 000 лв. до сумата от 100 000 лв., в частта, в
която се осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл. 38 ЗА сумата
над 6549,86 лв. до сумата от 9055,87 лв. и в полза на бюджета на съда
държавна такса над 8026,50 до 12 033,12 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане
на обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на И. Х. С., настъпила
при ПТП на ******** г., предявени от Е. Р. С., ЕГН **********, и В. И. Д.,
ЕГН **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, за сумите над
80 000 лв. до сумите от 100 000 лв. за всяка от тях, и от И. А. С. – за сумата
над 40 000 лв. до сумата от 100 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
обезщетение на имуществени вреди от смъртта на И. Х. С., настъпила при
ПТП на ******** г., предявен от Е. Р. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата
над 662,32 лв. до сумата от 827,90 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която исковете за сумите над
100 000 лв. са отхвърлени.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Е. Р. С., В. И. Д. и И. А. С. да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД
допълнително разноски в общ размер 3 661,09 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13