Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.06.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на шести юни две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 964 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1228-004321
от 21.12.2018 година на Началник на сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора
/упълномощен със МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на Б.Н.Г., ЕГН **********
е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за допуснато
нарушение по чл.93, ал.3, във връзка с чл.178е от Закона за движението по
пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1228-004321 от 21.12.2018 година на Началник на сектор ПП
към ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018
година/, с което на Б.Н.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 50 лева за допуснато нарушение по чл.93, ал.3, във връзка
с чл.178е от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото
да бъде отменено. Жалбоподателя, своевременно и редовно призован не се яви в
съдебно заседание.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпращат представител и не взема становище
по основателността на подадената жалба в съдебно заседание. В придружителното
писмо към административно-наказателната преписка се излагат доводи, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН (акт за
установяване на административно нарушение) № Д 854776 от 04.11.2018 година,
жалбоподателя е бил санкциониран на основание чл.178е от ЗДвП - Закон за
движението по пътищата (”Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което
паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места.”) за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП (”За престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко
В
случая е налице оспорване на твърденията по съставен фиш № 361046/30.08.2018
година за наложена глоба от 50 лева. за неправилно паркиране върху тротоар,
което е квалифицирано като нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП със съображения, че не
е нарушена посочената норма.
Съгласно
посочената за нарушена норма на чл.94, ал.3 ЗДвП ”За престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко
В
обжалваното НП е налично само и единствено твърдението ”паркиране върху
тротоара”. Това твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94,
ал.3 ЗДвП, която се твърди че е нарушена. Нормата има две условия, относно
паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение -
най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е
задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни,
при спазване на минимум
Нормата
на чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл.98 /,
а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е
забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на
посочените в нея условия.
Издаденото
наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената част съществени белези
на наказуемо по чл.178 Е и чл.94, ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това
място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че
не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци.
Анализа
на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и санкцията на чл.178 е ЗДвП сочат,
че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар.
С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал,
че за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в
движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние
минимум от
Обвинението за ”паркиране върху
тротоар” е в противоречие с изискванията на чл.94, ал.3 изр.2 ЗДвП, като дори
наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е налице ”неправилност” и
която точно забрана е нарушена. Констатираните пропуски на съществени белези на
нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран са съществени процесуални
нарушения.
С
§ 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”Тротоар” е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От горното
следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като улиците са приравнени към
пътищата, следователно тротоарът е и част от самите улици Съгласно §6, т.1 от
ДР на ЗДвП ”Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците. Същото определение може да се намери и в т.2
от ДР на Наредба на МРРБ № 1/17.01.2001 год. за организиране движението по
пътищата -”Път”
е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.
От друга страна субект на
нарушението съобразно посочената като нарушена разпоредба са само лицата,
осъществяващи неправомерно паркиране в качеството им на водачи на МПС. В случая
по делото безспорно се установиха единствено фактите, че на посочените в АУАН и
НП време и място, е било осъществено неправомерно паркиране на лекия автомобил,
собственост на жалбоподателя върху тротоар. Липсват обаче каквито и да са
доказателства относно авторството на нарушението и неговия конкретен субект,
още по-малко такива, че този субект е именно жалбоподателя. Както се посочи
по-горе конкретното нарушение е установено и констатирано в по-късен момент
(следващ осъществяването на неправилно паркиране), като няма свидетели очевидци
на извършването му. По делото няма данни за осъществяване на процедура по
чл.188, ал.1 от ЗДвП, нито в АУАН и НП е посочено (текстово и/или цифрово), че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на това законово основание и в
качеството му на собственик на автомобила, с което е извършено нарушението. В
този смисъл решение № 468 от 07.07.2017 година постановено по а.н.дело №
1215/2017 година по описа на Районен съд град Стара Загора, потвърдено с
решение № 383 от 31.10.2017 година постановено по к.а.н.дело № 374/2017 година
по описа на Административен съд град Стара Загора, също решение № 119 от
19.04.2018 година постановено по к.а.н.дело № 110/2018 година по описа на
Административен съд град Стара Загора.
Ето
защо и с оглед на така изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: