Решение по дело №410/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260415
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20205330100410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     260415

 

 

гр. Пловдив, 17.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година

 

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 410 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са обективносъединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ГЕЛАК“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Люба Величкова“ № 24, против „ЮЖНА ФЕРМА“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Съборна“ № 2 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева- главница, дължима по договор за заем от 30.07.2015 г., както и сумата от 4837,50 лева договорна лихва, дължима върху заетата сума за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., и сумата 5126,09 лихва за периода от 01.01.2018 г. до 13.01.2020г. Претендира законна лихва и разноски.

         В исковата молба се твърди, че между страните бил подписан договор за паричен заем на 30.07.2017 г., по силата на който дружеството-ищец, в качеството на заемодател се задължило да предаде сумата в общ размер на 30 000 лева на ответното дружество- заемател в срок до 31.12.2015г., като били предадени следните суми: на 30.07.2015 г. сума в размер на 10 000 лева, на 14.08.2015г. сума в размер на 10 000 лева, на 02.10.2015г. сума в размер на 2 000 лева, на 29.10.2015 г. сума в размер на 3 000 лева, на 20.11.2015 г. сума в размер на 3 000 лева, на 18.12.2015 г. сума в размер на 2 000 лева. Съгласно договора заемната сума е следвало да бъде върната в срок до 31.12.2017г. На 16.05.2017 г. заемателят извършил частично плащане по договора в размер на 10 000 лева. След тази дата ищецът не бил получавал никакви суми, като останала дължима сумата от 20 000 лева – главница. Съгласно условията на договора била начислена и лихва. Договорената лихва била в размер от 0,25% на ден, а периодът, за който е начислявана - от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. Част от сумата била върната на 16.05.2017г., когато било извършено плащане в полза на заемодателя в размер от 10 000 лева, като след тази дата лихвата била начислявана върху остатъка от 20 000 лева. Общият размер на дължимата лихва по заема бил в размер на 4837,50 лева.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество. В съдебно заседание се оспорва действителността на договора с оглед противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложението писмени доказателства-договор от 30.07.2015 г., протокол от общо събрание на съдружниците на ................. от 14.11.2016 г. е видно, че на 30.07.2015 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника на сума от 30000 лв. в заем по банков път на части до 31.12.2015 г. за срок от две години. За периода на ползване се дължи дневна лихва от момента на фактическото ползване, от 0,025 % върху заемната сума на база 360 дни в година или 30 дни в месеца.

От приложените платежни нареждания от 30.07.2015 г.; 14.08.2015 г.; 02.10.2015 г. ; 29.10.2015; 20.11.2015 г. и 18.12.2015 г. е видно, че на ответника е преведена по банков път на шест пъти парична сума в общ размер от 30000 в периода 30.07.2015 г.

От приложената справка (лист 20 от делото) е видно, че за периода 01.01.2016 г. -31.12.2017 г.  лихвата върху ползваната сума, първоначално от 30000 лв. до 16.05.2017 г. и върху 20000 лв. след това до 31.12.2017 г., 4837,50 лв. За периода 01.01.2018 г. -01.01.2020 г. е 3600 лв.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Уважаването на предявения главен иск по чл. 240 от ЗЗД предполага установяване на факти относно предаване на заемната сума на ответника, доколкото договора за заем е реален, изтичане на уговорения между страните период на ползване, както и липса на сочещи връщане на даденото.

Предвид заявените твърдения от ищеца и ангажираните писмени доказателства, съдът намира за доказано възникването на заемните отношения между страните и изпълнение на задълженията на заемодателя по него, както и неизпълнение на задължението на заемателя да върне пълният размер на предоставената му сума след изтичане на уговорения двегодишен срок. С оглед признанието на ищеца, че е платена от ответника сума от 10000 лв. и изтичане на уговорения срок, съдът намира, че дължим се явява остатъка от 20000 лв. Поради това иска е доказан по основание и размер и следва да се уважи. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя възраженията на ответника за недействителност на договора, поради противоречие с нормите на ЗПК, тъй ката процесното правоотношение няма за предмет предоставяне на парични суми за задоволяване на нужди на потребител и не подлежи на регламентация от визирания закон.

Уважаването на иска за главница е основание за уважаване и обективносъединения с него иск по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за присъждане на договорна лихва. Предвид клаузата на договора сочеща уговорен размер на лихвата от 0,025 % на ден за периода на договора и представената справка от ищеца за размера на дължимата лихва върху усвоената главница в рамките на периода на ползване, която не се оспорва от ответника съдът намира, че задължението за лихва за периода 01.01.2016 г. -16.05.2017 г. е 4837,50 лв. Предвид това този иск се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.

По отношение иска за присъждане на лихва върху дължимата сума от 20000 лв. за периода след приключване на договора 31.12.2017 г. до предявяване на иска-13.01.2020 г. по аргумент на чл. 86 вр. чл. 84 от ЗЗД съдът намира, че обезщетението за забавеното плащане се дължи в размер на законната лихва. Съобразно с това съдът след служебна справка с електронно изчислителен модул за определяне на законна лихва намира, че мораторната лихва върху сумата от 20000 лв. за периода 01.01.2018 г. -13.01.2020 г. възлиза на сумата от 4127,78 лв. Предвид това иска е основателен и следва да се уважи до този размер като за разликата до притендирания такъв от 5126,09 лв. да се отхвърли.

С оглед липсата на твърдения и ангажирани доказателства за осъществени плащания на притендираните вземания след издаване на заповедта за незабавно изпълнение съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства съразмерно на уважената част или сумата от 3161,58 лв. за деловодни разходи и адвокатско възнаграждение по настоящето производство и разходи по провеждане на ч. г. д. 72581/2019 г. на СРС за обезпечение на иска. На ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 86 от ЗЗД или сумата от 46,81 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЮЖНА ФЕРМА“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Съборна“ № 2 представлявано от И.Б. да заплати на „ГЕЛАК“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Люба Величкова“ № 24 представлявано от А.Г. сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева- главница, дължима по договор за заем от 30.07.2015 г., както и сумата от 4837,50 (четири хиляди осемстотин тридесет и седем лева и 50 ст.) лева договорна лихва, дължима върху заетата сума за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., и сумата 3161,58 (три хиляди сто шестдесет и един лева и 58 ст.) лв. лихва за периода от 01.01.2018 г. до 13.01.2020 г., като и сумата от 3161,58 (три хиляди сто шестдесет и един лева и 58 ст.) лв. разноски за настоящето производство и това по ч. г. д. 72581/2019 г. на СРС.

ОСЪЖДА „ГЕЛАК“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Люба Величкова“ № 24 представлявано от А.Г. да заплати на  „ЮЖНА ФЕРМА“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Съборна“ № 2 представлявано от И.Б., сумата от 46,81 лв. (четиридесет и шест лева и 81 ст.) разноски по настоящето производство

.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

 

Вярно с оригинала!

ММ