РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Перник, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500653 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение № 146 /22.08.2024г. , постановено по гр. дело № 946 по описа си за 2023г,
Районен съд Радомир е признал за установено спрямо ответника по делото С. Р. С., с
ЕГН: **********, с адрес: **********, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми:
сумата в размер на 10031,37 лева ( десет хиляди тридесет и един лева и тридесети
седем стотинки) - главница по договор за потребителски кредит с № ***, от ***, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на
6980.08 лева/шест хиляди деветстотин и осемдесет лева и осем стотинки/ договорна
лихва за периода от 20.09.2019 г. до 18.05.2022 г.. и сума в размер на 3 649.23 лева (
три хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки) -
мораторна лихва за забава за периода от за периода от 21.09.2019 г. до 26.07.2023 г.
като е отхвърлил иска за претендираното обезщетение за забава до пълния предявен
размер от 5321.91 лева /пет хиляди триста двадесет и един лева и деветдесет и една
стотинки/ като неоснователен и недоказан. С решението С. е осъдена да заплати на
ищеца и 1005.87 лева (хиляда и пет лева и осемдесети седем стотинки лева) разноски
по делото.
С. е останала недоволна от така постановеното решение , като го обжалва с
оплаквания за неправилност. Оспорва се извод на първоинстанционния съд досежно
това, дали договора, чието реално изпълнение се търси , е действителен съобразно
1
изискванията на Закона за потребителския кредит и в тази връзка се поддържа, че
ответника, сега въззивник, дължи връщането само на чистата стойност по договора.
Моли решението да бъде отменено и предявените срещу нея искове да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемото дружество е подало отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
като неоснователна. Поддържа , че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.
Претендира разноските .
Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежно легитимиран процесуален
представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса. Тя е
допустима.
Настоящия състав на Окръжен съд гр. Перник, като се запозна с твърденията на
страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
Постановеното решение е валидно. То е и допустимо, постановено от надлежен съд
в рамките на компетентността му. Има идентичност между вземането, така , както е
описано в заповедта за плащане , издадена по частното дело № 583 по опис на РС
Радомир за 2023г., исковата молба и решението на първоинстанционния съд; спазени
са сроковете по чл. 415 и 422 от ГПК.
При проверката на неговата правилност, въззивния съд е ограничен до наведените
във въззивната жалба оплаквания. Изложени са доводи за нищожност на договора
поради противоречие с императивни правила на потребителската защита; оспорва се
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по договора , като се твърди
, че липсва нарочно изявление на кредитора в този смисъл. Оспорва се и сключването
на договора за цесия между ищеца и неговия праводател „БНП Пърсънъл файненс“
С.А. клон България, като се твърди ,че договора е лrшен от предмет; липсвало
уведомление до длъжника за извършената цесия. Направен е довод и за неправилно
определен от районния съд размер на присъдената главница, надхвърлящ реално
получената в заем сума .
Пред районния съд в Радомир са били предявени допустими установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК и чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.79 и чл.
86 от ЗЗД, съединени с осъдителни искове на същото основание и между същите
страни. Твърденията в исковата молба са били , че между ответника и третото лице
„БНП Пърсънъл файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, бил сключен на дата
***договор за потребителски кредит ***, по силата на който това дружество
предоставило на ответника 10 000 лв. в заем . Така получената от С. сума следвало да
бъде върната за срок от 72 месеца съгласно погасителен план, при равни ежемесечни
вноски от по 276.45 лв. , първата от които – дължима на дата 20.07.2019г., последната -
на 20.06.2025г. , при годишен процент на разходите от 24.75 % и годишен лихвен
процент от 20.83 % . Длъжникът платил части от първите три вноски , след което
изпаднал в забава. Останали неплатени 10031.37 лева от главницата; 6980.08 лв. -
възнаградителна лихва за периода на договора и 5321.91 лв. мораторна лихва за
периода от 21.09.2019г. – 26.07.2023г..След като длъжника изпаднал в забава ,
кредиторът „БНП Пърсънъл файненс“ С.А. клон България прехвърлил вземанията си
по този и други догооври за кредит на ищеца , който обявил всички вземания по
договора за предсрочно изискуеми и поканил ответника да ги плати. Плащане не
постъпило. Ищецът се снабдил със заповед за плащане за сумите, издадена по
частното дело № 583 по описа на РС Радомир за 2023г. Заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК; ищецът иска установяване на вземането му (
при горните параметри ) със сила на пресъдно нещо по реда на чл. 422 от ГПК и
присъждане на сторените по делото разноски. В условията на евентуалност, се иска
осъждане на ответника да заплати същите суми на същото основание, както и
2
присъждане на разноските по спора.
Ответникът е оспорил исковете.
Районният съд събрал заключение на счетоводна експертиза за структурата на дълга,
приел , че договора не страда от пороци, че договора за цесия е породил ефект, а
предсрочната изискуемост на всички вземания е надлежно обявена на длъжника и
уважил исковете в размерите , дадени от вещото лице.
Представено е на л. 7 от делото копие от договор за потребителски заем от дата
***, с номер ***. Този договор е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. клон България, ЕИК *********, от една страна, като кредитодател, и от друга- от
ответника като кредитополучател, и с него е договорено С. да получи в заем сума от
10 000 лева , която да върне заедно с възнагражение на кредитора в размер на 7665.20
лева и застраховка „защита на плащанията“ в размер от общо 2239.20 лева , или
общо 19904. 40 лева, при годишен процент на разходите от 24.75 % , и годишен
лихвен процент от 20.83 %. Парите са усвоени от С. по описания в исковата молба
начин , след като от тях кредиторът е прихванал сума от 350 лева – договорена такса
„ангажимент„. Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, с която казано
, че кредитополучателя е получил заемната сума , и доколкото договора за заем се
предпоставя от този факт, съдът приема, че същия е сключен, а възражението в
противен смисъл – неоснователно.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска
защита на кредитополучателите, определени съобразно редакцията на закона към
датата на сключване на договора, ДВ, изм., бр. изм., бр. 17 от 26.02.2019 г..
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е
писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения
процент е фиксиран за целия срок на договора , неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания и
разпределението на компонентите на вноската ( главница + лихва). Причините за това
разпределение са ирелевантни. Има информация за наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Спазено е изискването за максимален размер на годишния процент на
разходите.
За да отговори на оплакванията в отговора на исковата молба и въззивната жалба
за това, че договорът за потребителски кредит е изпълнен със шрифт, по – нисък от 12
пункта, съдът е назначил - служебно – техническа експертиза, която да каже какъв е
размера на шрифта, с който договора е изпълнен. Заключението на вещото лице е , че
съдържанието на договора е изписано със шрифт, равен точно на 12 пункта и съдът
кредитира това заключение като обективно и комептентно изготвено , а и по делото
няма данни , които да го опровергават.
Договорът съдържа ( чл. 26 ) изрична клауза , която дава право на кредитора да
3
прехвърли вземанията си по него на трети лица , което е и направено.
Същевременно обаче , установява се от заключението на вещото лице , че част от
включените в погасителния план и общата дължима сума плащания не са главница или
лихва по договора за кредит , а съставляват разсрочена съгласно чл. 2 от договора като
част от вноските застрахователна премия , дължима на третото лице – застраховател
„Кардиф“. Тези вноски не са включени в годишния процент на разходите по кредита,
макар и договора за кредит да е функционално свързан с договора за застраховка – по
силата на чл. 2 от договора за кредит. Според даденото в чл. 3 буква „Ж“ от
Директива 2008/48 / ЕО , чиито норми имплементира ЗПК по силата на § 2 от
собствените си допълнителни разпоредби , разрешение , в понятието „ общ разход по
кредита „ следва бъдат включени всички предвидими и и известни разходи ,
включително застрахователната премия , след като същата е условие по договора за
кредит. Това не е направено , при което посочения в договора годишен процент на
разходите е различен от дийствиетлно приложения . Смисъла на посочването на
годишен процент на разходите е ясен – той има за цел да служи като абсолютен
ориентир на неосведомения потребител за това, дали договора му е изгоден или не.
Затова посочването на неточен годишен процент на разходите във вреда на потребиля
всъщност се приравнява на липсващо такова посочване, което на свой ред релевира
недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК , поради порок по смисъла на чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК ( в този смисъл: определение № 65/10.01.2025г . на ВКС по т. д.
№ 937/24 , ІІ т.о., определение № 414/10.02.2025г. на ВКС по т. д. № 1926/24 , І т.о. , и
др. ). Тоест, потребителя дължи връщане само на чистата стойностна кредита ( чл. 23
), от която следва да се приспаднат вече извършените плащания.
Към датата на подаването на заявлението в съда , 25.07.2023г., не всички вноски по
кредита са с настъпил падеж, но на л. 44 от делото е представено уведомление за
настъпилата предсрочна изискуемост. Това уведомление е изпратено за връчване на
адреса на длъжника по договора , препоръчано , с обратна разписка , но не е
получено, тъй като С. не е намерена на адреса; доколкото то , както и уведомлението
за цесия, е приложено към исковата молба и връчено на ответника с нея, съдът не
отрича предсрочната изискуемост на цялото вземане.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя , че договора за цесия , от който
ищецът черпи права , е лишен от предмет . Копие от него има по делото , на л. 40 , и в
него прехвърленото вземане е индивидуализирано точно , чрез посочване на точния
размер на всяко вземане, имената на страната – кредитополучател и номера на
договора, който е уникален. Каза се , длъжникът е бил уведомен за тази цесия, при
което тя има ефект и спрямо нея. За пълнота , възражението на длъжника, че не е
уведомен за цесията, е правопогасяващо само тогава, когато е платено на предходния
кредитор, каквито факти обаче в конкретния случай не се твърдят ( платените вече
суми не са предмет на иска ) .
В резюме , основателен е само иска за установяване на вземането за главница , По
размера му, трябва да се каже следното:
Чистата стойност ( главницата) по кредита е 10 000 лева , колкото са усвоени от С.;
претендират се обаче 10031.37 лева. Платени са по договора общо 871.45 лева ,
според заключението на вещото лице А., тоест остават за плащане 9128.55 лева.
С оглед казаното , решението на РС Радомир следва да се отмени в частта ,
представляваща вземания за договорна и мораторна лихва , както и в частта за
главницата – над размер от 9128.55 лева, и в тази част , исковете да се отхвърлят. В
останалата част , тоест за главница в размер от 9128.55 лева, решението е правилно и
следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството по жалбата, право на разноски имат и двете
4
страни, пропоционално. Предмет на въззивното производство са искове с обща цена от
20660.68 лева , исковете са уважени до размер от 9128.55 лева и отхвърлени за
разликата от 11 532.13 лева. При направени от ответника, сега жалбоподател, разноски
на обща стойност от 5663.21 лева по списъците по чл. 80 от ГПК, дължат се 3 161.02
лева разноски за двете инстанции , включително частното гражданско дело № 583 по
опис на РС Радомир за 2023г. Правено е възражение за прекомерност на договорения
от ответника хонорар на адвокат, което обаче не е основателно , доколкото хонорар за
всяка инстанция е договорен в минималенразмер съобразно общата цена на исковете.
Съдът определя размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт на ищеца на
200 лева за всяка инстанция , предвид цената на исковете . По този начин доказаните
разноските на ищеца , са в общ размер от 1553.34 лева , включително тези по частното
гражданско дело № 583 по опис на РС Радомир за 2023г. ( представените в първата
инстанция три броя списъци по чл. 80 от ГПК не съдържат размери на
претендираните вземания за разноски ) . Дължат му се пропоционално на уважената
част от исковете 686.31 лева разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 146 /22.08.2024г. , постановено по гр. дело № 946 по опис за
2023г, Районен съд Радомир, в частта, с която е признато за установено , че С. Р. С., с
ЕГН: **********, с адрес: **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, главница по договор *** в
общ размер от 10031.37 лева, за която сума е издадена заповед за плащане №
308/27.07.2023г. по частното гражданско дело № 583 по опис на РС Радомир за 2023г,
но само над размер от 9128.55 лева до пълния предявен размер от 10031.37 лева,
както и изцяло в частта за договорната лихва , обезщетението за забава и
разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №
25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да бъде признато спрямо С. Р. С., с ЕГН:
**********, с адрес: **********, че дължи на ищеца главница по договор за
потребителски кредит с № ***, от ***, само в частта над размер от 9128.55 лева до
пълния предявен размер от 10031.37 лева, 6980.08 лева /шест хиляди деветстотин и
осемдесет лева и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до
18.05.2022 г.. и сума в размер на 3 649.23 лева ( три хиляди шестстотин четиридесет и
девет лева и двадесет и три стотинки) - мораторна лихва за забава за периода от за
периода от 21.09.2019 г. до 26.07.2023 г. , за които суми е издадена заповед за плащане
№ 308/27.07.2023г. по частното гражданско дело № 583 по опис на РС Радомир за
2023г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146 /22.08.2024г. , постановено по гр. дело № 946 по
опис за 2023г, Районен съд Радомир, в частта , с която е признато за установено
вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу С. Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: **********, за
главница по договор за потребителски кредит с № ***, от ***, в размер от 9128.55
лева , за която сума е издадена заповед за плащане № 308/27.07.2023г. по частното
5
гражданско дело № 583 по опис на РС Радомир за 2023г.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, да заплати на С. Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: **********, сумата от
3 161.02 лева разноски за две инстанции.
Осъжда С. Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 686.31 лева разноски за две инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен касационен
съд , в срок от един месец от датата на съобщението , че е изготвено. На основание
чл. 7 ал. 2 от ГПК, да се връчи на страните препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6