№ 579
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500195 по описа за 2022 година
при участието на секретар Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 265065 от 27.07.2021 г., поправено с решение № 266369 от 02.11.2021 г. по
гр.д. № 11914/2019 г. Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, четвърти състав
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А.-И. Д. П., гражданин на Израел и М.
Й. Г., че А.-И. Д. П. е собственик по силата на съдебна делба, извършена по гр.д. №
42533/2009 г. на СГС, на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор по КК №
68134.1940.1263, с площ 617кв.м, отреден за УПИ ХIII-698, кв. 7, РП/2013 г., находящ се в
гр.***, жк „***“, ул. „***“, № *, при граници имоти с №№ по КК 68134.1940.697,
68134.1940.701, 68134.1940.699, 68134.1940.1262, 68134.1940.1189, на основание чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.-И. Д. П. срещу М. Й. Г. за предаване владението на посочения имот
на основание чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.-И. Д. П. срещу М. Й. Г. за преустановяане на неоснователните
действия, с които ответницата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост
върху собствения му недвижим имот, придобит по силата на съдебна делба, извършена по
гр.д. № 42533/2009 г. на СГС, а именно: ПИ с идентификатор по КК № 68134.1940.1263, с
площ 617 кв.м, отреден за УПИ ХIII-698, кв. 7, РП/2013г., находящ се в гр.***, ж.к. „***“,
ул. „***“, № *, при граници имоти с №№ по КК 68134.1940.697, 68134.1940.701,
68134.1940.699, 68134.1940.1262, 68134.1940.1189, като премахне част от оградата,
изградена на лицевата страна на имота, откъм ул.“Росен“, частично изградена от метални
пръти и частично изпълнена със зидария, с което да направи възможно изграждането на
входна врата за същия, с правно основание чл. 109 ЗС.
С въззивна жалба ищецът чрез адв. К.Я. обжалва решението в частта, в която са отхвърлени
исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС. Твърди, че решението не е съобразено със
събраните доказателства, които безспорно налагат извод, че ответницата пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост. Иска от съда да я осъди да не препятства
1
преминаването, като премахне частично изградена от метални пръти и частично изпълнена
със зидария.
Подаден е отговор от ответницата чрез адв. С.П., в който се твърди, че тя никога не е
оспорвала правото на собственост на ищеца на имота му, не го е владяла или държала, че тя
самата е собственик на съседния имот и че не е изграждала ограда по лицето на неговия
имот, която да прегражда достъпа до него.
В изпълнение на указанията на настоящия съд въззивният жалбоподател е уточнил, че
обжалва решението, както в отхвърлителната част на иска по чл. 108 ЗС, така и по чл. 109
ЗС.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала
нови доказателства.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители излагат съображения за
уважаване, респ. отхвърляне на жалбата и претендират заплащане на разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Решението е влязло е в сила в частта, в която е прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик по силата на съдебна делба, извършена по гр.д. №
42533/2009 г. на СГС, на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор по КК №
68134.1940.1263, с площ 617кв.м, отреден за УПИ ХIII-698, кв. 7, РП/2013 г., находящ се в
гр.***, жк „***“, ул. „***“, № *, при граници имоти с №№ по КК 68134.1940.697,
68134.1940.701, 68134.1940.699, 68134.1940.1262, 68134.1940.1189, на основание чл. 108 ЗС.
Спорно е дали ответницата владее имота и дали тя осъществява пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над имота на ищеца, което
пречи на допустимото му пълноценно ползване.
Не е спорно между страните, че ищецът като наследник на Д. П. и Д. П. и Г. М. Ц. и С. Л. Б.
са били съсобственици на УПИ Х-698, по плана на гр.***, ЖК „***“, ул. „***“, целият с
площ 1555 кв.м., а съгласно документ за собственост – 1595 кв.м. в съотношение 1/3 към 2/3,
както и че имотът е бил предмет на съдебна делба по гр.д. № 42533/2009 г. на СГС. След
прекратяване на съсобствеността чрез делбата от УПИ Х-698 били обособени два отделни
поземлени имота - ПИ с идентификатор по КК № 68134.1940.1262, собственост на ищеца и
ПИ с идентификатор по КК № 68134.1940.1263, собственост Г. Ц. и С. Б.. Ответницата М. Й.
Г. е купила последния имот от тях с нотариален акт № 7 от 16.10.2014 г. на нотариус с район
на действие СРС, рег. № 40 на НК.
По първия спорен въпрос въззивният съд съобрази следното. Твърденията на ищеца са, че
ответницата владее имота, а твърденията на ответницата с отговора на исковата молба и
последователно поддържани и пред настоящата инстанция са, че не отрича правото на
собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор по КК № 68134.1940.1263, че не го владее
и че е собственик на съседния имот - ПИ с идентификатор по КК № 68134.1940.1262.
Разпитаните по делото свидетели, доведени от ответницата, не установяват факти във връзка
с владението на процесния имот. Св. П. С. познаващ имота, тъй като минава чест отттам,
разказва, че на него има ограда, която е от доста време (повече от пет години) и
представлява мрежа и един „олюпен бордюр“. Св. Х. И., архитект, който е работил само
върху имота на ответницата, разказва, че през 2014 г., е проектирал две врати на ниската
част на имота, която към момента на работата му вече е била отделен имот, както и че има
денивелация на големия имот във вида преди делбата. Преди неговата работа оградата на
имота на ответницата е била масивна в долния край, с тухлени колони и ажурна в горната
част. Св. Д. А., доведен от ищеца, разказва, че на 27.07.2019 г. заедно с адв. Я. посетил
имота по поръчка на ищеца, за да проверят какво е състоянието му, т.к. последният при
посещението си в България установил, че няма достъп до него. На място видял, че вместо
два имота има един имот, т.е. стопанисването на целия имот било по един и същ начин. В
2
лявата част до подпорната стена, която се виждала вътре и дясната част имало зеленина,
трева, туи на подпорната стеничка между двата имота, от по-ниската лява част. Имотът на
№ 7 имал врата за МПС и врата за пешеходци. Оградата – колове с метална ограда започвала
от вратата за МПС и продължавала до съседния имот. Знаел от снимки, че имотът на ищеца
е имал ограда с изградени колонки от тухли и бетон, а на място имало метални колове с
метална ограда.
Други доказателства за осъществено от ответницата владение няма ангажирани, поради
което правилно е прието от първата инстанция, че владението не е доказано. Въззивната
инстанция намира, че показанията на св. А. следва да се кредитират относно наличието на
зеленина, трева и туи на подпорната стена между двата имота. Същите са в синхрон със
заключението на СТЕ на инж. Ж. В.. Тези показания обаче не са достатъчни за приемане , че
имотът се владее от ответницата. Няма никакви доказателства, че ищцата препятства
достъпа на ищеца до неговия имот, заявявайки, че е неин. Може да се приеме, че в двата
имота има една и съща зеленина, но от този факт не може да се заключи, че е налице
владение с обективния и субективния му елемент. Следва да е установено не само, че
ответницата упражнява фактическа власт върху имота, но и намерението й да държи имота
лично или чрез другиго като свой. Озеленяването на имота на ищеца може да се разглежда
като водене на чужда работа без натоварване, като дарение, но не и като владение на имота.
Неоснователен е доводът, че тъй като двата имота са имали един същ административен
адрес до идването на ищеца в България, ответницата владее имота му. Обособяването на
двата отделни имота, получени при делбата, с два отделни административни адреса е
задължение, както на ищеца, така и на ответника. На границата между двата имота има
изградена бетонова ивица и са засадени ниски дървета, които отделят единия от другия
имот - в този смисъл са показанията на св. А. и заключенията на двете СТЕ. Липсата на
масивна вътрешна ограда между двата имота също се дължи на бездействието и на двете
страни и само от тази липса не може да се обоснове извод за владение. По тези съображения
решението следва да бъде потвърдено в частта относно иска по чл. 108 ЗС.
По повод решението по иска по чл. 109 ЗС съдът намира следното. Съгласно приетото в т. 3
на ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС двете
задължителни условия за уважаване на негаторния иск са: неоснователността на действията
на ответника и създаването на пречки за собственика, по-големи от обикновените, да
упражнява правото си на собственост в пълен обем.
От заключението на първоначалната СТЕ, изготвена от инж. Ж. Г. В., се установява, че ПИ с
идентификатор по КК № 68134.1940.1263 и ПИ с идентификатор по КК № 68134.1940.1262
са съседни, с обща имотна граница /вътрешна регулационна линия/. Отделени са
посредством изградена ниска подпорна стена, следваща терена. Откъм лицевата страна на
имотите – ул.“Росен“ оградата е една. В частта откъм ПИ с идентификатор по КК №
68134.1940.1262 оградата е ремонтирана, облицована с каменни плочи и са монтирани
метални пана между колоните. Оградата има две врати от метални пана между колоните,
едната за пешеходен достъп, а втората за достъп на автомобили. И двете врати служат за
достъп до ПИ с идентификатор по КК № 68134.1940.1262, собственост на ответника. ПИ с
идентификатор по КК № 68134.1940.1263 няма изградена входна врата откъм улицата и
физически достъпът до него е затруднен. Технически имотът е достъпен, т.к. има лице към
улица. Физическият достъп може да бъде осъществен чрез изграждане на врата, указана на
приложената към СТЕ скица с розова стрелка. Оградата откъм лицевата страна на ПИ с
идентификатор по КК № 68134.1940.1263 е с бетонова плътна част, терасирана спрямо
терена, частично облицована с мраморни плочи. Издигнати са метални пръти, между които е
опъната телена мрежа.
От заключението на допълнителната СТЕ, изготвено от Р. С. К., геодезист, се установява, че
изградената на място бетонова ивица между ПИ с идентификатор по КК № 68134.1940.1263
и ПИ с идентификатор по КК № 68134.1940.1262 съвпада с границата между имотите по
кадастрална карта, с изключение на малък участък, където има навлизане в имота на ищеца
с около 36 см в северозападна посока, с което се отнемат около 0.3 кв.м. от имота на ищеца.
3
Съдът не разполага с правомощието да извършва обща преценка на състоянието, в което се
намира имотът на ищеца, нито да дава принципно разрешение за начините, по които ищецът
може да упражнява правото си на собственост и за евентуалните възможни пречки, които
биха могли да възникнат при упражняването на това право. Целта на този иск е да се
отстранят конкретни пречки за пълноценно упражняване на правомощията на собственика.
Както е прието в решение №139/25.06.2010 г. по гр.д.№457/2009 г. на І г.о. на ВКС, „в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът, предявил негаторния иск, следва да
посочи какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на
собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум, съдът е
длъжен да даде защита на спорното право. Ето защо, констатираното от ВЛ геодезист
навлизане в имота на ищеца с около 36 см в северозападна посока, с което се отнемат около
0.3 кв.м. от имота на ищеца чрез бетоновата ивица между двата имота, не е предмет на
делото. Не са предмет на делото и засадените по лицевата част на имота на ищеца зелени
декоративни храсти, описани във въззивната жалба, тъй като няма петитум по отношение на
тях.
Неоснователно е твърдението, че по делото се установява, че достъпът на ищеца до имота
му е затруднен заради изградена от ответницата ограда. От една страна, по делото се
установява, че имотът и преди, и след поделянето му има ограда, изградена от плътна и от
прозирна част, но прозирната част след разделянето му е различна – преди се е състояла от
колони, между които е имало опъната тел, а сега е от метални прътове, между които е
опъната тел. От друга страна, се установява, че в частта на ищеца никога не е имало врата.
От разпитаните свидетели и от изслушаните СТЕ следва да се заключи също, че имотът,
собственост на ответницата, е на нивото на улицата, а имотът, собственост на ищеца, е по-
висок спрямо това ниво, като преди делбата врата е имало само в по-ниската част.
Установява се и че достъпът до имота на ищеца е обективно затруднен поради височината
му. Ответницата обаче няма никакво отношение към това състояние. Може да се приеме,
независимо от твърденията в отговора на въззивна жалба, че телената мрежа и коловете на
лицевата част на имота на ищеца са поставени от ответницата. ВЛ инж. В. описва, че
оградата към улицата на двата имота е една, като в имота на ответницата е ремонтирана. Св.
А. разказва, че оградата – колове с метална ограда започва от вратата за МПС и продължава
до съседния имот. Независимо от това обаче, слагането на телена мрежа по целия имот на
ответника не представлява действие, което пречи на ищеца да упражнява спокойно правото
на собственост.
Ищецът не може да упражнява пълноценно правото си на собственост по причина, различна
от извършваните от ответника действия/бездействия, посочени в исковата молба, поради
което искът по чл. 109 ЗС следва да се отхвърли. По делото се установява, че физическият
достъп на ищеца до имота му е затруднен, но поради обективно съществуващата
денивелация, а не поради действия на ответницата. Ищецът е свободен във всеки момент да
премахне оградата там, където счита, че е удобно и да си изгради врата към имота.
Ответницата не упражнява въздействие или посегателство върху имота на ищеца, което да
му пречи да го ползва пълноценно.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед непроменения изход от спора разноските за първата инстанция остават, както са
присъдени от СГС. За въззивната инстанция в полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят разноски за платен адвокатски хонорар от 1800 лева с включен ДДС.
На основание чл. 77 ГПК въззивният жалбоподател следва да се осъди да плати ДТ за
въззивната жалба в частта по чл. 108 ЗС. Предвид данъчната оценка на имота от 41129,80
лева, дължимата държавна такса по сметка на САС е 2 % от ¼, т.е. е 206 лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265065 от 27.07.2021 г., поправено с решение № 266369
от 02.11.2021 г. по гр.д. № 11914/2019 г. на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, четвърти състав.
ОСЪЖДА А.-И. Д. П. да плати на М. Й. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
платен адвокатски хонорар от 1800 (хиляда и осемстотин) лева с включен ДДС.
ОСЪЖДА А.-И. Д. П. на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Апелативен
съд София държавна такса за въззивна жалба в размер на 206 (двеста и шест) лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5