№ 129
гр. В, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
ВТРГ
при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №
20251300500172 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. А. И. с ЕГН
********** и адрес: гр. Б, обл. В, ул. „***" *** против Решение с рег.№163 от 31.03.2025.,
постановеното по гр.д. № 1785/2023г., по описа на Районен съд – В.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по
отношение на ответницата Е. А. И. с ЕГН ********** от гр.Б, обл. В, ул. *** ***, че ищците
И. А. И. с ЕГН ********** и Й. А. И. с ЕГН **********, и двамата от гр.В, ж.к. „***“ бл.
***, са собственици в режим на СИО на недвижим имот с идентификатор 10971.504.84.1.57
по КККР на гр. В с адрес на имота: гр. В, ж.к. *** бл. ***, в сграда с идентификатор
10971.504.84.1., разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.504.84,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от 76.10 кв.м., с
прилежащи части: избено помещение № 6 с площ от 7.49 кв.м., 7.34% ид.ч. от общите части
на сградата и 7.34% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж : 10971.504.84.1.56, под обекта: 10971.504.84.1.54, над
обекта: 10971.504.84.1.60, на основание давностно владение, продължило повече от 10
години, считано от 2003г.
Със същото решение е осъдил ответницата Е. А. И. да заплати на ищците И. А. И. и
Й. А. И. разноски по производството в общ размер на 1137.40 лева.
Във въззивната жалба жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е
1
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалноправните и процесуалните норми.
Счита, че изводите на съда по приложение на института на придобивната давност и
признаването на ищците за собственици на основание давностно владение върху имота
продължило повече от 10 години, считано от 2003 година, са в противоречие с императивни
норми, събраните по делото доказателства, практиката на съдилищата и тълкувателни
решения на ВС и ВКС.
Сочи, че ищците твърдели, че не били ползватели, а владелци на имота, тъй като
живели и ремонтирали имота, и се чувствали като собственици.
Излага, че по делото било доказано, че собственици на имота били *** Б. *** и А И.
В, които са нейни родители и на ищеца И. И., но не било доказано и ВРС не обсъдил, кога
всеки един от ищците е демонстрирал открито пред собствениците промяната на държането
във владение и наличието на промяна за своене на имота, за да се обезпечи възможността
последните да възприемат тази промяна и да предприемат действия за защита на правата си.
От факта, че било предоставено ползване от собствениците - *** и А Ви на ищеца И.
И. и семейството му не може да се направи обоснован извод, че е отблъснато владението им
върху имота. От показанията на разпитаните свидетели било установено, че ищците били
допуснати да живеят в процесния имот на лично основание, поради липса на жилище.
Излага, че районният съд направил неправилен извод, че ищците били владелци на
имота, тъй като правили два пъти ремонт и съседите им си мислили, че те са собственици.
В тази връзка твърди, че ищците не са демонстрирали пред собствениците промяна
на намеР.ята си, нито са заявили, че са собственици на имота. Ищците освен ползване, други
права върху имота не били осъществили. Няма доказателства ищците да са отблъснали или
изгонили, или завладели имота от собствениците за периода от 2003 година до смъртта им.
Районният съд не бил направил разграничение между държане и владение на имота.
Посочва, че държането от своя страна също представлява фактическа власт върху имота, но
упражнявана за другиго. По делото не било установено от кога ищците са променили своето
намеР.е от държатели на апартамента да го превърнат във владение.
Посочва, че в случая първият ищец – неин брат като сънаследник е упражнявал
фактическа власт, като държател, но след смъртта на родителите им няма демонстрирано
явно действие, чрез което недвусмислено да отразява намеР.ето им за своене и отричане на
нейните права като сънаследник.
ВРС игнорирал факта, че по делото било установено, от приложения нот. акт №181,
том I, рег. № 2957, нот. дело №290/2020 година на нотариус *** че на 31.07.2020г. в
качеството си на собственици *** и А Ви били ипотекирали имота с изрично пълномощно,
което било израз на тяхната увереност, че са собственици на имота и никой друг.
Необоснован бил извода на първоинстанционния съд, че показанията на посочените
от нея свидетели били едностранчиви, лишени от конкретика и противоречали на
свидетелските показания на свидетелите на ищците. Необосновано ВРС дал вяра на
2
показанията на свидетелите на ищците, въпреки че нямали преки и конкретни впечатления
за обстоятелства относими към предмета на спора.
Иска от съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск от ищците. Иска
присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от ответните по жалбата страни И. А. И. и
Й. А. И., чрез адвокат- пълномощника Л. С., със съдебен адрес: В, ул."***“ № 17 е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба, с който по същество оспорва същата по подробно
изложени съображения и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира разноски за въззивното производство.
Вският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. А. И. и Й. А. И., и
двамата от гр. В, чрез адв. Л. С. против Е. А. И. от гр. Б, обл. В, с която е предявен
установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Ищците са отправили искане до съдът да признае за установено по отношение на
ответницата Е. А. И., че те са собственици на недвижим имот-апартамент с
административен адрес: гр. В, ж.к. *** бл. *** със застроена площ от 76.10 кв.м на
основание наследство от родителите по отношение на първия ищец и на основание
давностно владение по отношение на втория ищеца в режим на СИО, продължило повече от
10 години след 2003г.
Обстоятелствата, на които се основава предявените искове, са:
Ищецът И. И. и ответницата Е. И. са брат и сестра и единствени наследници на
починалите им родители-*** Б. ***, поч. на 25.07.2023г. и А И. В, починал на 23.06.2022г.
Твърди се в ИМ,че родителите им приживе извършили делба на притежаваните то тях
имоти, като на ищеца дали процесния апартамент в гр.В , а на ответницата имотите в гр.Б,
обл.В. Ищците извършили вътрешни ремонти до 2003г., а през 2007-2008г. външно
саниране.
От началото на 2003г. и към датата на депозиране на ИМ ищците живеят и ползват
като свой собствен процесния апартамент в гр.В, плащат данъци, демонстрират правото си
на собственост пред всички.
През 20-годишния период родителите идвали в апартамента като на гости, никога не
се държали като собственици. През същият период ответницата е идвала в апартамента два
пъти на гости по покана на ищците. Пред всички-родители, сестра, роднини и приятели
винаги манифестирали, че са собственици на апартамента.
3
В периода след 24.11.2003г, когато се регистрирали като постоянно живущи в
апартамента при условията на необезпокоявано давностно владение повече от 10 години
двамата ищци считат,че са придобили собствеността върху апартамента.
През последните години родителите им се разболели, поради което отлагали
оправянето на документите относно собствеността на апартамента.
През 2022г. ищецът узнал, че върху апартамента е учредена договорна ипотека от
ответницата, която е действала като пълномощник на родителите им.
Преговарят с ипотекарния кредитор за плащане и заличаване на ипотеката.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. А. И.,
с който оспорва предявения иск и изложените в ИМ обстоятелства относно предполагаемото
владение на имота-апартамента. Не оспорва факта, че с ищеца И. И. са брат и сестра, че са
единствени наследници на починалите им родители - *** *** ***-майка, поч. на 25.07.2023г.
и А И. В-баща, починал на 23.06.2022г.
Оспорва претендираните с ИМ права на ищците с твърдението, че до смъртта на баща
им ищецът Ив.И. не е имал никакави права върху апартамента, освен наследствените от
1/6ид.ч., а след смъртта и на майка им *** Б. те двамата с ищеца И. притежават по ½ ид.ч.
Оспорва предпоставките на твърдяното давностно владение, като е навела
възражение, че до предявяване на иска, ищците не са манифестирали намеР.е за своене на
имота. Пред всички родителите им посочвали, че апартамента е техен, а на ищците са дали
възможност да живеят в него. През 2020г. родителите като собственици са учредили ипотека
върху имота, с което манифестирали, че са собственици на имота. Предприемането на
принудително изпълнение върху имота е прекъснало твърдяната давност, съгласно чл.116,
б“в“ЗЗД. Навела е евентуално възражение, че ищците са ползватели на чужд имот, което не
ги легитимира като владелци. Твърди, че ищците до 2006г. са живели в гр.Б.
Пред настоящата инстанция не е спорен факта, че въззивницата Е. И. и въззиваемия
И. И. са единствени наследници-деца на А И. В, починал на 23.06.2022г. и *** Б. ***,
починала на 25.07.2023г., което се установява и от приложените удостовеР.я з анаследници
/л.8 и 9/.
Страните не спорят, а и видно от приложения препис на удостовеР.е за сключен
граждански брак, издадено на 04.05.1996г. от Община В се установява, че ищците-
въззиваемите са съпрузи.
По делото не е спорно и обстоятелството, че на 13.11.1989г. с приложения нотариален
акт за покупко-продажба № 143, том III, н.д. № 1190/1989г. на нотариус Т А. при Вския
районен съд, *** Б. *** -майка на ищеца и ответницата, е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот в гр. В от баща си срещу задължение за гледане и издръжка.
От приложеното и неоспорено от ищците-въззиваемите нотариално заверено
4
пълномощно /л.34/ с нотариална заверка на подписите и съдържанието се установява, че на
31.07.2020г. *** Б. *** и А И. В са упълномощили дъщеря си - ответницата Е. И. да учреди
договорна ипотека в полза на „***“ АД върху процесния недвижим имот в гр. В, ж.к. „***
със застроена площ от 76.10 кв.м., заедно с описаното избено помещение №6.
Видно от приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №181,т.II,
рег.№2957, нот.д.290/2020г. на нотариус *** с рег.№*** от Нотариалната камара/л.42/ на
31.07.2020г. върху процесния имот е учредена договорна ипотека. По силата на този договор
родителите *** Б. *** и А И. В се явяват ипотекарни длъжници, а ответницата се явява
поръчител и ипотекарен длъжник, всичките в полза на „***“ АД за обезпечаване на
задължения на ЗП АРК по сключен договор за стоков кредит. Видно е, че ответницата е
ипотекирала и собствени имоти в гр. Б, обл. В.
От приложения /л.45/ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85,
том II, рег. № 3643, дело № 270/2009г. на нотариус *** с район на действие РС - В на
29.12.2009г. се установява, че *** Б. *** е продала на Е. И.-въззивницата недвижим имот в
гр. Б, обл. В, представляващ УПИ I - 698 в кв. 80 по плана на гр. Б, целият с площ от 640
кв.м.
С нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение
/л.44/, издаден по обстоятелствена проверка № 140, том XIII, рег. № 17806, дело №
1103/2012г. на нотариус *** с район на действие Районен съд - В, на 27.12.2012г.
въззивницата Е. И. е призната за собственик на основание покупка и давностно владение на
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 105 кв.м. и гаража от 50 кв.м.,
построената в УПИ I-698 в кв. 80 по плана на гр.Б, целият с площ от 640 кв.м.
По делото на ВРС /л.60/ въззиваемите-ищците са депозирали допълнителна искова
молба вх.№6081/23.05.2024г. в която са заявили настъпила промяна в заявените с исковата
молба обстоятелства по предявения иск като са заявили, че на 26.04.2024г.на публична
продан по изп.д.№2022***0400260 по описа за 2022г. на ЧСИ *** е продаден процесния
имот с административен адрес: гр. В, ж.к. „***.
Видно от представения заверен препис от съобщение за изготвено постановление за
възлагане по изп.д.№2022***0400260 по описа за 2022г. на ЧСИ *** рег.№*** и район на
действие ОС-В се установява, че длъжници по изп.дело са: ЗП АРК, настоящата въззивница
Е. А. И. и въззиваемият И. А. И.. По изп.дело е проведена публична продан от 25.03.2024г.
до 25.04.2024г. на недвижим имот, собственост на длъжниците Е. А. И. и И. А. И., като
наследници на починалите длъжници А И. В и *** Б. ***, а именно: апартамент с
административен адрес: гр. В, ж.к. „***.
Процесния недвижим имот е продаден на ИИА., с което съобщение съдебният
изпълнител я уведомява, че е изготвено постановление за възлагане, с което описания
недвижим имот й е възложен за сумата от 84 028.80лв.
Видно от приложената по делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания
по партидата на А И. В, издадена от Служба по вписванията –В /л.87/ на 06.04.2022г. върху
5
процесния имот е вписана наложена възбрана от ЧСИ *** рег.№*** с район на действие ОС-
В по изп.д. № 2022***0400260.
По искане на ищците в първоинстанционното производство са разпитани следните
свидетели: СЛЕ,ЕЦЕ АИА. и МГД
Свидетелите СЕ и ЕЕ, заявяват, че живеят в съседен апартамент с процесния от
1989г., посочват, че ищците И. и Й. през 2000г. започнали основен ремонт на апартамента,
който завършили. От 2003г. живеят постоянно в този апартамент заедно с двете си деца.
Свидетелите заявяват, че когато започнали ремонта ищците им казали, че апартамента е за
тях и затова правят ремонт. След няколко години са го санирали. Според свидетелката Е
жилището е на ищците, те живеят в него, не знае някой да ги е гонил. Виждала е родителите
на ищеца да идват в жилището но не ги познават лично.
Свидетелят Е посочва, че ремонтът е правен със средства на И. и Й. и това го знае,
тъй като те са го питали от къде е теглил заем, те също са теглили заем за ремонта. Виждал
1-2 пъти и ответницата Е.-сестра на И. но не я познава лично.
Свидетелят А А. - син на ищците заявява, че от 2003г. заедно с родителите си и сестра
си живеят в процесния апартамент. Ключ от жилището имат само родителите му, той и
сестра му, и друг не е живял в него. Родителите на баща му идвали много рядко, по повод на
тържества. Посочва, че през 2000г.-2003г. е правен основен ремонт на апартамента. Не знае
някой друг да е искал да живее в апартамента. През цялото време си е мислел, че жилището
е на родителите му, но знае, че по документи е на баба му и дядо му. Баба му и дядо му са
идвали много рядко и са се държали като гости.
Свидетелят МГД заявява, че е първи братовчед на *** ***-майка на ищеца и
ответницата. Познава страните както и техните родители-*** и Аа. Свидетелят сочи, че
живее в гр.Б. *** и А Ви също живели в гр.Б, с които поддържал ежедневни контакти. По
отношение на процесния апартамент свидетеля посочва, че се намира в гр.В, ж.к.“***“ и е
собственост на *** и А. Свидетелят е ходил в този апартамент. Преди повече от 20 години
*** и А дали ключ от апартамента на сина си И. да направи ремонт. Това свидетелят узнал
от *** като не е видял самото даване на ключа. И. направил ремонт на апартамента и
заживял със съпругата си *** и децата в този апартамент. Не е чувал *** да казва, че им е
помогнала с пари за ремонта. *** му била споделила, че тенденцията била апартамента да
бъде за И., а двете къщи в гр.Б за Е.. През 2020 г. *** му била споделила за финансовите си
затруднения.
Посочените от ответницата свидетели – ДЦД, МВА и АРК .
Свидетелят ДД посочва, че живее в гр.Б и познава страните, както и *** и А –
родители на ищеца и ответницата. Помагал на *** и А в домашната работа и работел при
тях и ответницата Е. като тракторист. По отношение на процесния апартамент знае, че е на
6
А и ***, който придобили от бащата на последната. Не е чул от *** и А да са имали намеР.е
да поделят имотите си между децата-И. и Е.. Парите който взимали за продадена земеделска
и животинска продукция разделяли между децата- И. и Е..
Свидетелят МА заявява, че с ответницата Е. И. са съседи в гр.Б. Познава и ищците.
Помагал в земеделието и на А, и на Е.. Посочва, че през 2021г. *** и А разбирали какво
правят, свидетеля заявява, че били с акъла си. Парите от продадената продукция *** и А
разделяли между И. и Е.. Не е чул *** и А да говорят за делба на имотите си.
Свидетелят АК – син на ответницата Е. И. посочва, че той закарал *** и А – негови
баба и дядо до гр.В за ипотеката на апартамента. Помогнал им да се качат при нотариуса.
Посочва, че и двамата-*** и А осъзнавали какво подписват. Посочва, че баба му и дядо му
живеели в гр.Б, но идвали и ползвали и апартамента в гр.В. Посочва, че до 2015-2016г.
живял в гр.София , а след това се преместил в гр.Б. През това време и до тяхната смърт ***
и А са идва и в апартамента в гр.В, като свидетелят ги превозвал и ги оставял пред блока в
ж.к.***“. Докато живели с майка си –ответницата в гр.София периодично ползвали
процесния апартамент. Заявява, че ищците живели в процесния апартамент, заедно с децата
си, но не си спомня от колко време. Докато били по-малки, всички живели в гр. Б. В
апартамента ходел с вуйчо си-ищеца И. И. като той отключвал. Свидетелят заявява, че няма
ключ от апартамента, не знае дали Е.-майка му има ключ, както и не знае дали баба му и
дядо му са имали ключ от апартамента.
Като ги обсъди поотделно и в съвкупност, и извърши преценката по чл. 172 от ГПК,
съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, доведени и от двете
страни, доколкото всъщност между тях не е налице противоречие за общи факти и не е
налице противоречие със събраните писмени доказателства по делото. Разказът на
свидетелите и изявленията, които не са за обективни факти, а за субективни възприятия и
изводи на свидетелите, ще бъдат коментирани от съда по-долу при разглеждането на спора
от правна страна.
За да уважи предявения иск РС-В приел, че от свидетелските показания било
установено, че през 2000г. ищците И. и Й. са започнали ремонт на апартамента в гр. В със
съгласието на родителите на ищеца И., които били негови собственици. Ищците извършили
основен ремонт изцяло със собствени средства, като през 2003г. се нанесли и са заживели
трайно в имота заедно с децата си. Също така приел за установено, че ищците започнали да
упражняват фактическа власт върху спорния имот, като демонстрирали собственически
намеР.я. В този насока се позовал на показанията на свидетелите Е, Е, Ал. А. и Д.
Посочените свидетели били посочили, че ищците са упражнявали непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение върху имота. Демонстрирали са поведение на собственици. След
основния ремонт били правили още един ремонт - санирали са жилището. Всички
свидетели, включително и свидетеля АК - син на ответницата, посочили че ключ от
апартамента са имали само ищците и само те са живели в него. Свидетелите установявали,
че родителите на ищеца И. и ответницата Е. са живели в гр. Б, като са посещавали
7
апартамента в гр. В само един или два пъти по поводи и са се държали като гости.
ВРС дал вяра на показанията на св. А. - син на ищците, като обективни,
съответстващи на показанията на св. Е, Е и Д. Приел е, че свидетелят е живял в този
апартамент заедно с родителите си от 2003г. и има непосредствени впечатления за
отношенията на родителите му с баба му и дядо му. Същият посочил, че през цялото това
време никой друг не е живял в жилището, освен семейството му. Никой не се е
противопоставял на това да живеят там и да ползват имота като свой.
Съдът приел за установено от свидетелските показания на посочените от ищците
свидетели, че ищецът е поддържал добри отношения с родителите си и последните
спорадично посещавали апартамента и са му ходили на гости, поради което не можело да се
приеме за демонстрирано от тях отблъскване на владението на ищците. Родителите на
ищеца и ответницата са допуснали сина си и неговото семейство не само да живеят в
жилището, но и да го владеят като собственици и това владение е било явно, непрекъснато и
необезпокоявано от тях повече от 10 години. Формирал е крайния извод, че в полза на
ищците е изтекъл срока по чл. 79 от ЗС за периода от 2003 г. до 2020г. и те са го придобили
по давност.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна,
поради следните съображения:
Основният иск предявен от въззиваемите-ищците е с правна квалификация по чл. 124
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗС.
Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл.79 от
Закона за собствеността /ЗС/, включва осъществяване на владение върху него, както и
изтичане на определен от закона срок, през който е продължило владението - съответно 10 г.
при недобросъвестно, какъвто е настоящият случай, и 5 г. при добросъвестно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. От своя страна владението
следва да е постоянно - тоест владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си ;
да е непрекъснато - тоест владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по
8
смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от
трето лице; да е спокойно и явно - да не е установено или поддържано по насилствен или по
скрит начин. От съществено значение е владението да е противопоставено на собственика на
вещта.
Съгласно чл.68, ал.2 ЗС, държането представлява упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя.
В случая релевантно за изхода на спора е квалификацията на упражняваната от
ищците-въззиваемите фактическа власт като владение или като държане. По общия принцип
квалификацията се извършва въз основа на фактите, довели до установяване на
фактическата власт върху процесния имот от ищците.
С исковата молба ищците-въззиваемите твърдят, че са станал собственици на
процесния недвижим имот-апартамент на основание наследство от родителите на първият
ищец и давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/
продължило необезпокоявано повече от 10 години след 2003г., които твърдения не се
доказват от данните по делото.
Настоящият състав приема за безспорно доказано по делото, че правото на
собственост върху процесния имот с административен адрес: гр. В, ж.к. „***, е
принадлежало на родителите на ищеца И.И. и ответницата Ел.И., а именно *** Б. *** и А И.
В. Собствеността върху апартаментът е придобита от *** Б. *** на 13.11.1989г. с
приложения нотариален акт за покупко-продажба № 143, том III, н.д. № 1190/1989г. на
нотариус Т А. при Вския районен съд, срещу задължение за гледане и издръжка на баща си
БАБ.
От приложените и неоспоР. по делото нотариално заверено пълномощно и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №181,т.II, рег.№2957, нот.д.290/2020г. на
нотариус *** с рег.№*** от Нотариалната камара се установява, че собствениците на
процесния имот на 31.07.2020г. са ипотекирали имота в полза на „***“ АД за обезпечаване
на задължения на ЗП АРК по сключен договор за стоков кредит, с което са упражнили
правата си на собственици да се разпореждат с имота.
По отношение на видът на упражняваната фактическа власт върху процесния
апартамент от ищците-въззиваемите И. И. и *** И. следва да се определи към момента на
установяването й, а в случая е ясно, че се касае за държане. От събраните по делото
доказателства може да се формира единствен извод, а именно, че ищците-въззиваемите са
установили фактическа власт върху имота като ползватели за задоволяване на жилищните
си нужди със знанието и съгласието на собствениците на апартамента *** и А Ви - родители
на ищеца и ответницата.
Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че родителите
на ищеца и ответницата са допуснали сина си и неговото семейство не само да живеят в
жилището, но и да го владеят като собственици и това владение е било явно, непрекъснато и
необезпокоявано от тях повече от 10 години, т.к. ищецът поддържал добри отношения с
9
родителите си и последните спорадично посещавали апартамента и са му ходили на гости,
поради което не можело да се приеме за демонстрирано от тях отблъскване на владението на
ищците.
По делото страните не спорят, че ищците през периода 2000г.2003г. извършили
ремонт на апартамента, а през 2006г. и втори ремонт-външно саниране, като в апартамента
живеят от 2003г. , като тези факти се потвърждават и от показанията на свидетелите-Св.Е,
Ем.Е, М.Д, Ал.А., Ал.Кирилов.
В случая липсват доказателства установяващи, по ясен и категоричен начин,
собствениците на апартамента *** и А Ви да са предоставили недвижимия имот на ищците
да го владеят за себе си. Такъв извод не може да се формира и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Свидетелите-Е, Е,М.Д установяват извършените ремонти,
а по отношение упражняваната фактическа власт на ищците върху апартамента изказват
тяхно предположение-мнение или предадена им информация от ищеца без да са възприели
преки и непосредствени впечатления на провеждани разговори между ищцити И. и Й. И.и и
*** и А Ви-собствениците, поради което показаният им в тази част не представляват годни
гласни доказателства и не се кредитират от съда. Така например свид.Е посочват, че ищецът
И. им казал, че прави ремонт защото апартаментът ще бъде за него. Свид. М.Д пък е заявил,
че „Тенденцията била апартамента в гр.В да остане за ищеца И., а къщите в гр.Б за
ответницата Е. И..“. В показанията на свид.М.Д липсва конкретизация – кой, кога, къде какво
му казал, поради което съдът не кредитира посочените показания на свидетеля.
Свид. А А.-син на ищците също нямат преки и непосредствени впечатления от
провеждани разговори между родителите му-ищците и баба му и дядо му-собственци на
апартамента за наличие на уговорка за установяване и осъществяване на самостоятелна
фактическа власт върху имота. Свидетелят посочва , че „През цяло време си е мислил, че
апартамента е на родителите му. По документи е бил на баба му и дядо му.“. Достоверността
на показанията на свидетеля А. е разколебана и от факта, че към 2003г. е бил около 6-
годишен и от житейска гледна точка на тази възраст децата не са способни да възприемат и
разберат смисъла на правни понятия като предоставено право на ползване или установено
владение, от което следва извода, че свидетеля предава предоставена му от родителите му-
ищците информация.
Следователно от така събраните гласни доказателства по безспорен начин се
установява, че ищците-въззиваемите към посочената в ИМ начална дата – 24.11.2003г. са
установи фактическа власт върху процесния апартамент като държатели, съгласно
допускане в процесния имот от собствениците - родителите на ищеца и ответницата.
Поддържането и ремонтирането на имота представлява израз на задължението на
ползвателя да се грижи за имота като добър стопанин по смисъла на чл. 244 ЗЗД, като я
ползва съобразно постигнатото съгласие със собственика, включително и ремонтирайки и
подобрявайки имота според конкретните нужди, за които е предоставено ползването, а в
случая е предоставено за задоволяване на жилищните нужди на ищците.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, ако собственикът на недвижим имот
10
предостави ползването му на трето лице, какъвто е настоящият случай, упражняваната от
последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС - налице е
основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се трансформира така
установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира
промяната в намеР.ето, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата
власт с намеР.е за своене следва да бъде упражнявана явно /в тази насока е решение № 41 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2015 г., I г. о., ГК/.
От данните по делото съдът констатира, че въззиваемите-ищци не са ангажирали
доказателства, от които да се установява извършени от тях фактически или правни действия,
с които да са манифестирали /демонстрирали/ пред собствениците *** и А В промяна в
намеР.ето си за своене на имота за себе си, поради което в тяхна полза през процесния
период – 24.11.2003г. и до предявяване на иска - 05.09.2023г. не е започнала да тече
придобивна давност.
Предвид изложените по-горе съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен, като в полза на
жалбоподателката Е. А. И. бъде присъдена сумата в общ размер на 1068.70 лв.,
представляваща направените по делото разноски за двете инстанции /1000лв. изплатено
адвокатско възнаграждение пред РС-В и 68,70лв.- държавна такса за обжалване пред
въззивната инстанция/.
По изложените съображения, Вският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение с рег.№163/31.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 1785/2023 г. по
описа на Районен съд-В и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. А. И. с ЕГН ********** и Й. А. И.
с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.В, ж.к. „*** против Е. А. И. с ЕГН ********** от
гр. Б, обл. В, ул. *** *** по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че
ищците са собственици в режим на СИО на недвижим имот с идентификатор
10971.504.84.1.57 по КККР на гр.В с адрес на имота: гр. В, ж.к. „***, в сграда с
идентификатор 10971.504.84.1., разположена в поземлен имот с идентификатор
10971.504.84, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от
76.10 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 6 с площ от 7.49 кв.м., 7.34% ид.ч. от
общите части на сградата и 7.34% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседни
11
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : 10971.504.84.1.56, под обекта:
10971.504.84.1.54, над обекта: 10971.504.84.1.60, на основание давностно владение,
продължило повече от 10 години, считано от 2003г.
ОСЪЖДА И. А. И. с ЕГН ********** и Й. А. И. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. В, ж.к. „***“ бл.*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на Е. А. И. с ЕГН
********** с адрес: гр. Б, обл. В, ул. „***“ №24 сумата 1068.70 лв. /хиляда шестдесет и осем
лева и седемдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за двете
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12