Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен
състав
в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря З. Пандурска и с участието на прокурор С. Димитров, като разгледа
докладваното от мл. съдия Трендафилов в.н.о.х.д.
№ 320/2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 07.04.2016г. по н.о.х.д. № 17661/2012г. на
СРС, НО, 102-ри състав подс. П.Ц.Ц. е признат за невиновен в това, че на
04.10.2008г., около 02.00 часа, в гр. София, на бул. „Сливница“ до Женския
пазар, по специален начин – особена ловкост, е отнел чужди движими вещи –
сумата от 60.00 лева, от владението на В. Ц. С., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК
- след като е бил осъждан с присъди по н.о.х.д. № 10245/2003г. на СРС и
н.о.х.д. № 2835/2006г. на СРС, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.“б“
от НК.
Със същата присъда подс. П.Ц.Ц. е признат за невиновен в
това, че на 04.10.2008г., около 02.20 часа, в гр. София, на кръстовището на ул.
„Георг Вашингтон“ и ул. „Поп Богомил“ е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял
на полицейските служители К.С.и В.Л.– „полицаите са мафиоти“, „искате ми пари,
за да ме освободите“, „утре ще ви уволня, но първо ще извикам телевизиите“,
започнал да рита с крака и да замахва с ръце, опитвайки се да удари полицаите,
след което наплюл св.Л.по якето, като деянието е съпроводено със съпротива
срещу орган на власт, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред и е
извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК - след като е бил осъждан с присъди по
н.о.х.д. № 10245/2003г. на СРС и н.о.х.д. № 2835/2006г. на СРС, поради което и
на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 325, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1,
б. „б“ НК.
Недоволство от присъдата е изразил представителят на СРП,
който в срочно подаден протест и в допълнение към него я атакува като
неправилна и незаконосъобразно издадена. В протеста се твърди, че събраният в
хода на производството доказателствен материал установява по несъмнен начин
признаците от състава на двете престъпления, за които подсъдимият е предаден на
съд. Първото от тях – квалифицираната кражба, прокурорът приема за доказано от
показанията на свидетелите С., М.А.и В.А., а също и от това, че банкноти с
номинал и на стойност като отнетите от пострадалия, са открити при обиска на
подсъдимия. Квалифицираното хулиганство прокурорът счита за доказано от
показанията на полицейските служителиЛ.и С., които определя като еднопосочни по
отношение на конкретната поведенческа реакция на подсъдимия по време на
осъществяване на полицейската проверка. Моли присъдата да бъде отменена и
въззивният съд да постанови нова, осъдителна по характер, с която подс. Ц. да
бъде признат за виновен в извършването на двете престъпления.
В протеста не е направено искане за събиране на
доказателства пред въззивния съд.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК на собствено
основание е преценил, че правилното решаване на делото не предполага събирането
на гласни, писмени или веществени доказателства или използване на способи за
тяхното установяване.
Пред СГС представителят на
прокуратурата не поддържа внесения протест срещу постановената оправдателна
присъда относно престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “б“ НК. Намира, че по
делото липсват каквито и да е преки или косвени доказателства, които по
безспорен и категоричен начин да обусловят авторството на подсъдимия в
извършването на визираното престъпление против собствеността. Представителят на
СГП поддръжа протеста относно престъплението по чл. 325, ал. 4, пр. 2, вр. с
ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, като счита същото за
доказано по безспорен и категоричен начин. Посочва, че първоинстанционният съд
не е кредитирал част от показанията на свидетелите В. С., М.А.и В.А., касаещи
конкретните обстоятелства, при които полицейските служители констатирали
инцидент между подсъдимия и тях, но в същото време е кредитирал изцяло
показанията им относно поведението на подсъдимия спрямо полицейските служители.
Намира, че показанията на полицейските служители Л. и С. са категорични са
конкретните непристойни действия, извършени от подсъдимия спрямо тях при
изпълнение на служебните си задължения по установяване на самоличността му.
Поддържа, че с оглед конкретните изрази, употребени от подсъдимия, са налице
всички обективни и субективни признаци от състава на чл. 325, ал. 4, пр. 2, вр.
с ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, като моли съда да
постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия за инкриминираното престъпление
против реда и общественото спокойствие.
Защитникът на подсъдимия поддържа, че актът на първата
инстанция е законосъобразен и обоснован, а протесът на СРП – самоцелен и
неоснователен. Пледира първоинстанционният акт да бъде потвърден.
Подсъдимият П.Ц.Ц., в последната си дума, поддържа
казаното от неговия защитник.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
За да постанови присъдата
си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е съобразил
депозираните в хода на съдебното производство гласни доказателства, а именно: показанията
на свидетелите В.А. (включително и прочетените
по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК, както и прочетените по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, дадени пред друг състав на съда), М.А.(включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 НПК), В.
С. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, дадени пред друг
състав на съда), К.С.(включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 НПК) и В.Л.(включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК). Първоинстанционният съд е съобразил и се е позовал
на приобщените от досъдебното и съдебно производство писмени доказателства и
доказателствени средства: справки за съдимост, протоколи за личен обиск,
справки АИС – БДС, справка и телеграма за обявяване за общодържавно издирване.
В основата на доказателствените си изводи съдът е поставил и заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, назначена в хода на досъдебното производство.
Настоящата съдебна инстанция прие, че не са
налице основания за промяна във възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка - от една страна не са установени нови факти и
обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга - фактическата обстановка,
е правилно установена от първостепенния съд на база на вярна и точна преценка
на доказателствения материал. Въз основа на този доказателствен материал се
установява следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.Ц.Ц., с ЕГН **********, е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен,
с постоянен адрес:***.
Подсъдимият Ц. е неколкократно осъждан. Присъдите
с отношение към квалификациите по процесните деяния са, както следва:
- с определение по
н.о.х.д. № 10245/2013 г . на Софийски районен съд, е одобрено споразумение, влязло
в сила на 25.11.2004 г., с което е признат за виновен в извършването на 12.05.2003
г. на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което на основание чл. 66 НК
е било отложено за срок от три години;
-
с определение по н.о.х.д. № 2835/2006 г . на Софийски районен съд, е одобрено
споразумение, влязло в сила на 11.11.2006 г., с което е признат за виновен в
извършването на 10.10.2006 г. на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3
и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, като му е било наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от три месеца, при първоначален
общ режим на изтърпяване.
На 04.10.2008 г., около 02:00 часа, свидетелите В.
С., В.А. и М.А., след като употребили алкохол в заведение, находящо се в гр.
София, в района на „Женски пазар“, тръгнали да се прибират. Малко след като
излезли от заведението, същите видели лице, облечено в женски дрехи – подс. Ц.,
което се било подпряло на един парапет. Между свидетелите и подсъдимия
последвали шеги и закачки, след което свид. С. тръгнал да се прибира в посока
бул. „Сливница“, а свид. В.А., М.А.и подс. Ц. ***.
На същата дата – 04.10.2008 г., около 02:20 часа,
свидетелите К.С.и В.Л.– полицейски служители при 03 РУП – СДВР, били на смяна в
състава на АП – 31 при 03 РУП-СДВР за времето от 19:00 часа на 03.10.2008 г. до
07:00 часа на 04.10.2008 г. и обхождайки маршрута на ул. „Георг Вашингтон“ и
ул. „Поп Богомил“, чули шум, поради което спрели, за да установят източника.
След като слезли от автомобила, свид. С. иЛ.видели три лица, които установили
като: П.Ц.Ц., М.А.А. и В.С.А.. Подс. Ц. бил облечен с женски дрехи – с
чорапогащник и къса дънкова пола, като бил обут с дамски обувки на висок ток.
Свидетелите М.А.и В.А. заявили пред полицейските служители, че подс. Ц. е взел
от дрехите им пари и телефон. В този момент се чул звън от телефон, като звукът
идвал изпод полата на подсъдимия Ц.. Свидетелят М.А.разпознал същия телефон
като свой, поради което „бръкнал“ в чорапогащника на подс. Ц., взел телефона и
отговорил на повикването, което изхождало от тръгналия си по-рано свид. С..
Малко след това пристигнал и свид. С., като същият заявил, че му липсват 60
лева – три банкноти от по 20 лева и изразил съмнение, че подсъдимият му ги е
взел. Полицейските служители задържали подсъдимия за 24 часа със заповед за
задържане по ЗМВР и откарали същия в 03 РУП-СДВР, където му извършили обиск в
присъствието на лицето Д.Г.И., за което бил съставен протокол. Вследствие на
обиска в сутиена на подсъдимия били намерени 3 банкноти с номинал от 20 лева, 1
банкнота с номинал от 10 лева, 1 банкнота с номинал от 5 лева, 3 банкноти с
номинал от 2 лева и 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокиа“, модел 2100.
На 04.10.2008 г., свид. С. подал молба до 03
РУП-СДВР, с която поискал да му бъде оказано съдействие за откриване на
извършителя на откраднатата от него сума в размер на 60 лева.
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че:
осв. Ц. е психически здрав, като не са установени клинични данни за формирана
алкохолна зависимост, но е налице вредна употреба на алкохол; по време на инкриминрания
инцидент при подсъдимия вероятно е било налице състояние на обикновено
алкохолно опиване – средна степен, което не е нарушило психичните му годности
да разбира и ръководи постъпките си, тъй като при тази форма на алкохолно
опиване промените са само количествени; осв. Ц. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, но алкохолната
интоксикация може да се приеме като улесняващ фактор; психическото състояние му
позволява да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство и
ако желае да дава достоверни обяснения относно обстоятелства и факти, имащи
значение за делото.
Въззивният
съд споделя изцяло анализа на гласните и писмени доказателства, направен от
първостепенния съд, като счита, че същият е подробен, обстоен и съобразен с
правилата на формалната логика. Същевременно и представителят на СГП не
поддържа протеста в частта относно обвинението за престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б. “б“ НК и не оспорва направения от СРС доказателствен анализ
относно повдигнатото обвинение за това престъпление. Единствените доводи на прокуратурата
са срещу оправдаването на подсъдимия в извършването на престъпление по чл. 325,
ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК,
респ. срещу доказателствения анализ на СРС в тази част.
Ето защо и доколкото въззивната инстанция споделя
изчерпателния доказателствен анализ, направен от първостепенния съд на
събраните по делото гасни и писмени доказателства, не намира за необходимо да
повтаря подробно отново същия относно престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1,
б. “б“ НК. Независимо от това въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи следното:
Настоящият
състав възприе фактическата обстановка, описана в мотивите към
първоинстанционната присъда
в нейната цялост. В хода на първоинстанционното съдебно
следствие са събрани взаимноизключващи се доказателства
относно главния факт на доказване. В изпълнение на
задължението си да даде собствен отговор на въпроса въз основа на какви
доказателства е приел за установена конкретната фактология, СРС е анализирал
доказателствата. Районният съд е подложил на задълбочен анализ показанията на
свидителите В. С., В.А. и М.А.от една страна, а от друга – показанията на свидетелите
К.С.и В.Л.. При анализа на тези гласни доказателства следва да бъде направен
изричен акцент в няколко посоки:
Най-напред, правилен е подходът на районния съд, който е използвал
процесуалната техника на чл. 281 от НПК и е приобщил показанията на тези
свидетели и от досъдебното производство. Допустимо е било и прочитането на
показанията на свидетелите В.А. и В. С., дадени пред друг състав на същия съд.
Независимо, че производството пред последния не е било приключило с окончателен
съдебен акт, започналият с оглед спазване на принципа за неизменност нов състав
на съда, е имал право да приобщи казаното от свидетелите пред друг състав на първия
съд. Там разпитът също е проведен пред съдия, който е гарантирал
законосъобразното снемане на показанията и доброволността при депозирането им.
В този смисъл позоваването от първата инстанция на текста на чл. 281, ал. 1 от НПК е правно допустимо, а по същество и законосъобразно.
Във
възприетата от първостепенния и въззивния съд фактическа
обстановка могат условно да бъдат обособени две основни
направления относно повдигнатите обвинения, касаещи:
-развилите се около 02:00 ч. действия между свидетелите В. С., В.А. и М.А.и
подсъдимия;
-развилите се впоследствие, около 02:20 ч., действия между подсъдимия и
полицейските служители.
По отношение на разигралите се около 02:00 ч. действия, имащи отношение към
повдигнатото обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “б“ НК, показанията на
свидетелите В. С., В.А. и М.А.са противоречиви, непоследователни и нелогични,
поради което не следва да бъдат кредитирани. Свид. С. заявява, че малко след
като тръгнал да се прибира установил, че му липсват 60 лв. и тогава разбрал, че
подсъдимият му ги е взел, т.е. свидетелят нито е усетил, нито е възприел
действия на подсъдимия, насочени към отнемането на пари от него. Впоследствие
при разпита му на 08.10.2013 г., пред друг състав на съда, заявява, че подсъдимият
го „обарал“ по слабините и в този момент били изчезнали парите, които твърди,
че малко по-късно били намерени в гащите на подсъдимия, а всъщност се
установява, че били открити в сутиена му. Впоследствие при разпита му пред съда
свид. С. отново заявява, че подсъдимият го опипал и след това му взел парите,
но не знае как е станало това. На досъдебното производство свид. М.А.заявява,
че малко след като срещнали подсъдимия установили, че това е мъж в женски
дрехи, като в този момент свидетелят видял, че телефонът му е паднал на земята.
Попитал подсъдимият дали той му е извадил телефона, като последният отговорил,
че не е. При разпита му на 08.10.2013 г. пред друг състав на съда свид. М.А.заявява,
че му изчезнал телефона от джоба, а на свид. С. му изчезнали и телефона и
парите. След това твърди, че подсъдимият извадил телефона от чорапогащника и му
го дал, а другият колега (свид. С.) се развикал, че парите и телефона му ги
нямали, опитал с добро да ги поиска, не ги получил и се обадил в полицията.
Впоследствие при разпита му пред съда заявява, че изчезнали пари и телефони,
без да конкретизира на кого. Твърди, че като бръкнал в джоба му се оказало, че
телефонът му го няма, като липсвал и телефонът на Валентин, а впоследствие и
двата телефона просветнали в чорапогащникът на подсъдимия, където свидетелят М.А.бръкнал
и си го взел. Свидетелят В.А. заявява на досъдебното производство, че
подсъдимият откраднал някакви пари от В., но без да посочва как е станало това.
Твърди, че почти няма спомени за случая, като не си спомня какъв телефон е имал
М.А.и дали подсъдимият се е опитвал да го краде. Пред съда свидетелят В.А.
заявява нещо съвсем различно, а именно, че подсъдимият е взел парите и
телефоните и на тримата. От изложеното е видно, че в тази част липсва корелация
както между показанията на всеки един от тримата свидетели, дадени на
досъдебното и на съдебното производство, така и между показанията им,
съпоставени едни с други, поради което в тази част не следва да бъдат
кредитирани, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Относно
спорните обстоятелства свързани с поведението на подсъдимия спрямо пристигналите
впоследствие полицейски служители по делото са събрани две групи гласни
доказателства – чрез разпита на свидетелите В. С., В.А. и М.А., от
една страна, и на свидетелите К.С.и В.Л., от друга. Въззивният съд подложи на
внимателен анализ показанията на посочените свидетели, като достигна до извода,
че следва да кредитира показанията на свидетелите В. С., В.А. и М.А., тъй като
в тази част същите са последователни, непротиворечиви, убедителни и
кореспондиращи помежду си. М.А.и В.А. са били през цялото време в
непосредствена близост до подсъдимия и полицейските служители и същите нито на
досъдебното производство, нито в съдебната фаза заявяват подсъдимият да е
извършил описаните в обвинителния акт действия, осъществяващи състава на
престъплението хулиганство. Напротив, при разпита му на досъдебното
производство, когато спомените му са били най-ясни, свид. В.А. заявява, че си
спомня, че подсъдимият бил задържан от полицаите, без да е оказвал съпротива. В
хода на съдебното производство свид. В.А. посочва, че на мястото, където е бил
задържан подсъдимият е имало улично осветление, поради което ясно се е виждало
какво правят полицаите, респ. какви са действията на подсъдимия, като
свидетелят сочи, че полицаите хванали подсъдимия, „сложили“ го в колата и
отишли на някъде. От своя страна свид. М.А.също не твърди подсъдимият да се е
държал по начина, описан в обивнителния акт, като посочва на досъдебното
производство, че полицаите „преджобили“ подсъдимия, но не намерили нищо в него,
след което го „вкарали“ в полицейската кола. В хода на съдебното производство
свид. М.А.посочва, че поведението на подсъдимия било като на употребил
наркотици или алкохол, като се държал доста интересно. Свидетелят твърди още,
че пред полицаите подсъдимият се държал по същия начин, неадекватно, като не
говорил, а дори единият от полицаите го ритнал, като подсъдимият се държал малко
нервно, шумно и неприлично, като викал към полицаите „какви сте вие, оставете
ме“, но не се е сбивал с тях и е нямало крайности в поведението на подсъдимия,
а само викове и жестове. Пристигналият впоследствие свидетел В. С. заявява на
досъдебното производство, че видял как полицаите „вкарват“ подсъдимия в
полицейската кола. В хода на съдебното производство свид. С. заявява, че когато
отишъл на процесното място полицията била вече там, като подсъдимият викал, но
не е оказвал съпротива. Свидетелят посочва още, че вещите на подсъдимия бил
изсипани на земята, като последният дори е бил ударен от полицаите. От анализа
на показанията на свидетелите В. С., В.А. и М.А.е видно, че същите еднопосочно
и категорично, по начина, по който всеки един от тях е възприел действията на
подс. Ц., изясняват, че поведението на подсъдимия не е било такова, каквото
твърдят свидетелите С. и Л.. В тази връзка следва да се акцентира на
обстоятелството, че свидетелите В. С., В.А. и М.А.са незаинтересовани от изхода
на делото относно обвинението за престъплението по чл. 325, ал. 4, пр. 2, вр. с
ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК. Не може да не бъде оценено
от съда, че свидетелите В. С., В.А. и М.А.макар да са били поставени в неловка
ситуация от подсъдимия, не поставят в лоша светлина поведението на същия спрямо
полицейските служители, което въззивният съд оценява като желание правдиво и
пълно да се обследва казуса, като се съпоставят отделните позиции на спорещите
и се изведе вярна фактология за действително случилите се събития.
Въззивният съд внимателно анализира показанията на свидетелите К.С.и В.Л.,
като прецени, че не следва да ги кредитира в частта, в която заявяват, че
подсъдимият е употребил изразите „Полицаите са мафиоти“, „Искате ми пари, за да
ме освободите“, „Утре ще ви уволня, но първо ще извикам телевизиите“, както и
относно твърденията им, че подсъдимият е наплюл свид.Л.по яката. В тази част
показанията на свидетелите С. иЛ.напълно се опровергават от показанията на
незаинтересованите свидетели В. С., В.А. и М.А., които при нито един от
разпитите им не твърдят подсъдимият да е използвал такива изрази и да е наплюл
свидетеляЛ.по яката. Последните трима свидетели са присъствали през цялото
време на извършваните от и спрямо подсъдимия действия и е житейски нелогично,
ако подсъдимият е наплюл свид.Л.по яката, това му поведение да не бъде
възприето от нито един от тримата свидетели, още повече като се има предвид, че
мястото е било осветено. Отделно от това следва да се акцентира на
обстоятелството, че депоизраните на досъдебното производство показания на
свидетелите С. иЛ.са абсолютно еднакви. В тази връзка следва да се отбележи, че
е житейски нелогично двамата свидетели да пресъздадат възприетите от тях
събития с абсолютно едни и същи думи и изрази, които да подредят по един и същи
начин. Изложеното допълнително мотивира въззивният съд да не кредитира депозираните
от тези свидетели показания.
Видно е от анализа на всяко едно от доказателствените средства, както и на
отношението помежду им, че по делото несъмнено и безпротиворечиво се установява
единствено, че подсъдимият се е държал малко нервно, закачал се с полицейските
служители и е бил шумен. Тези обстоятелства се установяват изчерпателно от
показанията на свидетелите В. С., В.А. и М.А..
Законосъобразно контролираната инстанция е извела данните за съдимостта на
подсъдимия на основата на справките за съдимост и бюлетините за съдимост на
това лице.
Правилно в основата на съдебните доказателствени изводи първата инстанция е
поставила заключението на психиатричната експертиза на подс. Ц., от която се
установява, че въпреки употребеното количество алкохол базисните му психични
годности са били в норма и той е възприемал адекватно случващото се.
При така установените и от въззивния съдебен състав факти, обоснован се
явява изводът, формиран от районния съд, че от правна страна подсъдимият Ц. не
извършил престъпленията по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “б“ НК и чл. 325, ал. 4,
пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК.
По отношение на деянието с правна квалификация чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. “б“ НК:
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 НК, който отнеме чужда движима вещ
от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години, а за да е осъществен
квалифицираният състав по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3 НК е необходимо за
извършване на кражбата да е използван специален начин.
В настоящия случай по делото не се
установи по категоричен начин, на първо място, дали свид. С. въобще е имал пари
в себе си и колко са били те. Същият твърди, че преди да влязат в заведението е
имал 100 лв., от които похарчил 40 лв. и му останали 60 лв. (3 банкноти по 20
лв.). По делото не е налично нито едно доказателство, което да подкрепя това
твърдение на свид. С., като изнесеното от него не се потвърждава и от
свидетелите М.А.и В.А., които сочат, че свид. С. е твърдял, че му липсват пари.
По – нататък, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, свид. С. не
може да посочи къде точно у него са се намирали процесните 60 лв. Отделно от
това по делото няма доказателства за това, че намерените у подсъдимия пари с
различна номинална стойност, включително и 3 банкноти по 20 лв., са били преди
това във владението на свид. С..
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 4, пр. 2, вр. с
ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК:
За да е налице престъпление по чл. 325, ал. 1 НК е необходимо да се
установи, че подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а за да е
осъществен квалифицирания състав на престъплението по чл. 325, ал. 2, предл. 1 НК е необходимо деянието да е било съпроводено със съпротива срещу орган на
властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. Постановление на
ПВС №2/1974г. ясно посочва критериите, на основата на които една хулиганска
проява може да се отнесе към квалифицирания й състав. Според задължителната
съдебна практика, съпротива срещу органите на властта, изпълняващи задължения
по опазване на обществения ред, има, когато извършителят не прекратява
действията въпреки намесата на тези органи. Установеното в хода на съдебното
следствие поведение на подсъдимия Ц. не може да бъде отнесено нито към
основния, нито към квалифицирания състав на престъплението хулиганство.
От обективна страна не се установи
подсъдимият да е крещял на полицейските служители с думите „полицаите са
мафиоти“, „искате ми пари, за да ме освободите“, „утре ще ви уволня, но първо
ще извикам телевизиите“, както и да е ритал с крака и замахвал с ръце,
опитвайки се да удари служителите на реда, след което да е наплюл свид.Л.по
якето. В тази връзка са показанията на незаинтересованите от изхода на делото
по това обвинение свидетели В. С., М.А.и В.А.. Свид. С. описва поведението на
подсъдимия като учтиво, като твърди, че спрямо полицейските служители
подсъдимият не е бил агресивен и не е оказал съпротива. Свид. М.А.описва
поведението на подсъдимия като доста културно и интересно, като и че спрямо
полицейсктие служители се държал малко нервно и неприлично, тъй като се закачал
с тях, като сочи още, че е бил шумен, имало само викове и жестове от негова
страна, но не и крайности. Свид. В.А. също не твърди подсъдимият да е имал
крайно поведение, като сочи, че районът е бил осветен и добре са се виждали
действията на подсъдимия и полицаите.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния състав, че
поведението на подсъдимия не може да се определи като извършване на непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК. Още по-малко може да се приеме в
конкретния случай, че поведението на подсъдимия е било съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред по смисъла на чл. 325, ал. 2 НК. Не се установява по стандарта,
заложен в чл. 303, ал. 2 НПК, подсъдимият да е крещял на полицейските служители
с думите „полицаите са мафиоти“, „искате ми пари, за да ме освободите“, „утре
ще ви уволня, но първо ще извикам телевизиите“, както и да е ритал с крака и
замахвал с ръце, опитвайки се да удари служителите на реда, след което да е
наплюл свид.Л.по якето.
Въззивният съд, възприемайки изводите в проверявания съдебен акт, за липса
на категорични доказателства за осъществени от страна на П.Ц. престъпления по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 29, ал. 1, б. “б“ НК и чл. 325, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. ал.
1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, счита, че решението следва да бъде
потвърдено.
Цялостната служебна проверка на присъдата на районния съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което съдебният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.04.2016г. по н.о.х.д. № 17661/2012г. на СРС, НО, 102-ри
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.