РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500141 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Срещу решение № 140/20.12.2021 год. по гр. д. № 203/2021 год. на
Окръжен съд - Шумен са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От Й. Г. К., М. ИЛ. К. и ДР. М. К. – в частта, с която са отхвърлени
изцяло претенциите на Й.К. и М.К., и частично – претенцията на Д.К. срещу
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
София. Развити са доводи за неправилност на решението относно приетото от
съда съпричиняване от страна на пострадалия, неправилното приложение на
принципа за справедливост на обезщетението, както и по отношение
началния момент на законната лихва, който според въззивниците е датата на
предявяване на претенцията – 17.07.2019 год. По изложените съображения
молят за отмяна на решението в отхвърлителните му части и постановяване
на друго, с което предявените искове бъдат уважени, както следва: за Й.К. –
70 000 лв, за М.К. – 60 000 лв и за Д.К. – 50 000 лв, с присъждане на законна
лихва от 17.07.2019 год до окончателното изплащане на главниците, както и
разноски за двете инстанции.
2) От Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ София – в осъдителната част на решението. Оспорва се
изводът на съда за наличието на изключително трайна и дълбока емоционална
1
връзка между пострадалия и неговия брат Д.К., поради което липсва
основание за уважаване на предявената от последния искова претенция. По
изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са
подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Предявените искове са с правно осн. чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ.
Разпоредбата на чл.513, ал.1 от КЗ визира, че в случаите на съдебен
иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал.1 от КЗ, и при
спазване на реда по чл.511, ал.3 от КЗ, Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
За установяване отговорността на бюрото в тежест на ищеца се възлага
да докаже освен наличието на специфичните условия на 513, ал.1 от КЗ, така
и наличието на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по
чл.45 от ЗЗД: виновно противоправно действие, извършено от сочения
деликвент; настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и психически
страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; вид и
тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на
имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните
обезщетения. Единствено субективният елемент на ФС на НУ по чл.45 от ЗЗД
– вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи релевираните възражения,
вкл.твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а
именно, че последният е проявил поведение, което е пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
От събраните по делото доказателства е установено от фактическа
страна следното:
Ищцата М. ИЛ. К. е дъщеря, а ищцата Й. Г. К. – майка на И.М.К.,
загинал на 26.07.2017 год при ПТП, причинено от Й.П.Й. Ищецът ДР. М. К. е
брат на загиналия.
С присъда по НОХД № 61/2020 год на Окръжен съд Добрич
подсъдимият Й.П.Й. е признат за виновен в това, че на посочената дата,
управлявайки лек автомобил „Мерцедес С 320” с рег. № Х 576 NJB,
английска регистрация, нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на И.М.К.. За лекия автомобил е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност
16.08.2017 год при „Atkin Ragget Brokers” – Кралство Великобритания, което
2
няма кореспондент на територията на Република България. Това определя
пасивната легитимация на ответника да отговаря за вредите, причинени при
управление на посоченото превозно средство.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, от което
се установява следното:
На 26.07.2017 год в гр. Силистра, пострадалият се е движил с мотопед
по ул. „Петър Бояджиев” в дясната лента на пътя. Без да подаде сигнал, той
предприел завиване на ляво, при което бил ударен от изпреварващия го в
същия момент лек автомобил и починал на място. Според експертизата при
скорост на лекия автомобил в момента на удара от 97 км/ч, опасната зона за
спиране е 88,9 м, а при скорост 50 км/ч – 33,1 м. С оглед тези параметри,
вещото лице е дало заключение, че във втората хипотеза траекториите на
двете превозни средства не биха се пресекли и съприкосновението между тях
би било избегнато. Предприетата от пострадалия водач маневра завиване на
ляво е неправилна от автотехническа гледна точка, както и с оглед
безопасността на движението.
От показанията на разпитания свидетел В.Н., пряк очевидец на
произшествието, се установява, че пострадалият рязко отбил от пътя, за да
дойде при него на отсрещната страна на улицата. Свидетелят си спомня, че
при това пострадалият погледнал към него, вместо да се огледа за други
превозни средства на пътя. Не е подал никакъв сигнал, че иска да завива, а
направо изскочил пред автомобила. Горното обуславя извод за съпричиняване
в голяма степен, която правилно е преценена от първоинстанционния съд в
размер на 50%.
По отношение вида и размера на претърпените от ищците
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства. От тях се
установява, че семейството на починалия е било сплотено и задружно.
Живели са в къщата на родителите си, която впоследствие двамата братя
надстроили с по един етаж за всеки от тях. На втория етаж живеел И., а на
третия етаж – брат му Д. със семейството си. Свързвали ги силни чувства на
любов и привързаност. Майката на И. изключително тежко понесла загубата,
след инцидента в резултат от преживения стрес развила онкологично
заболяване – рак на гърдата.
Безспорно ищците М.К. – дъщеря и Й.К. – майка на загиналия са
претърпели значителни неимуществени вреди в резултат от смъртта му,
изразяващи се в скръб от загубата му. Ответникът доброволно е заплатил
обезщетения, както следва: На М.К. 90 000 лв, а на Й.К. – 80 000 лв. По
делото не са установени факти, които да обосноват по-голям размер на
неимуществените вреди от вече получените обезщетения. Поради това
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил исковите
претенции, съобразявайки както значителното по степен съпричиняване, така
и изплатените от ответника суми.
Що се отнася до иска, предявен от Д.К. – брат на загиналия, съдът
3
намира следното:
С оглед мотивите, изложени в ТР № 1/21.06.2018 год. по тълк.д. №
1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС, право на обезщетение за неимуществени
вреди при смърт има всяко лице, което докаже, че е създало особено трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания.
В случая от доказателствата по делото се установява, че между
починалия и неговия брат са съществували отношения на привързаност,
солидарност и взаимопомощ, които обаче не излизат извън рамките на
обичайните родствени връзки. Въпреки, че са обитавали една къща, ищецът
Д.К. е живял със семейството си в самостоятелен етаж от нея, поддържали са
отделно домакинство и са се събирали заедно за семейните празници, което е
нормално за традициите в българското семейство. Обстоятелството, че
загиналият И. К., както и неговата майка и дъщеря му продължително време
са пребивавали и работили в чужбина, не дава основание да се направи извод
за особена, изключителна близост със семейството на Д.. Чувството на скръб,
което е изпитал ищецът от смъртта на брат си, е нормално и присъщо за
родствената връзка помежду им, но не се отличава с изключителност, която
да обоснове присъждане на обезщетение. Поради това настоящият състав
намира, че в тази част решението е незаконосъобразно и следва да се отмени,
а искът – да се отхвърли.
По разноските:
За защитата по въззивната жалба на Й.К., М.К. и Д.К. ответникът
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
е претендирал разноски в размер на 7668 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение съгласно приложените списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за заплащането му. Обжалваемият интерес по жалбата на Й.К. е
в размер на 70 000 лв., по жалбата на М.К. – 60 000 лв., а по жалбата на Д.К. –
30 000 лв. Поради неоснователност на жалбите, в полза на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ следва до си
присъдят разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение
съгласно Наредба № 1/2004 год., разпределени както следва: от Й.К. - 3156
лв. с ДДС, от М.К. – 2796 лв. с ДДС и от Д.К. – 1716 лв. с ДДС.
По въззивната жалба на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ срещу осъдителната част на решението по иска
на Д.К. е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 1356 лв. с ДДС, съгласно приложените списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за заплащането му. Поради основателността на въззивната
жалба и отхвърляне на иска в размер на 20 000 лв., тези разноски следва да се
поставят в тежест на ищеца. Размерът им е съобразен с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. С оглед горното Д.К. следва да
заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ разноски за настоящата инстанция в общ размер на 3072 лв.
4
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 140/20.12.2021 год. по гр.д. № 203/2021 год. на
Окръжен съд - Шумен в частта, с която Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ с ЕИК ********* е осъдено да
заплати на ДР. М. К. с ЕГН ********** сумата 20 000 л, ведно със законната
лихва, считано от 18.10.2019 год., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат му И.М.К.,
починал вследствие ПТП на 26.07.2017 год., и вместо него
П О С Т А Н О В И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 513 ал.1 т.2 във вр. с чл. 511 ал.1
т.2 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, предявен от ДР. М. К. с ЕГН
********** срещу Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ с ЕИК ********* за сумата 20 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 18.10.2019 год., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат му И.М. К.,
починал вследствие ПТП на 26.07.2017 год., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части, с които са
отхвърлени предявените срещу Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ искове, както следва: От М. ИЛ. К.
с ЕГН ********** за сумата 60 000 лв., от Й. Г. К. за сумата 70 000 лв. и от
ДР. М. К. – за сумата 30 000 лв., представляваща горницата над уважения
размер от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Й. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с ЕИК
********* разноски за настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 3156 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА М. ИЛ. К. с ЕГН ********** да заплати на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с ЕИК
********* разноски за настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 2796 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА ДР. М. К. с ЕГН ********** да заплати на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с ЕИК
********* разноски за настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 3072 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
5
по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6