Присъда по дело №125/2023 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 8
Дата: 14 март 2023 г.
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20232150200125
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. гр.Несебър, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:П. Сл. Петров
СъдебниДЕНИСА Д. Т.А

заседатели:КАЛОЯН С. НАУМОВ
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
и прокурора М. Р. В.
като разгледа докладваното от П. Сл. Петров Наказателно дело от общ
характер № 20232150200125 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият К. И. Г., роден на ********г. в град
********, с постоянен адрес: село Е, община ********, област С., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи като
поддръжка в хотел, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на
14.02.2023г., в обитавано от него жилище, находящо се в град Несебър,
област Бургас, улица ******, хотел С., ет. *******, без надлежно
разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково
наркотично вещество – коноп с нето тегло 1.870 /едно цяло осемдесет и
седем/ грама, със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол –
7.80 %, на стойност 11.22 лева /единадесет лева и двадесет и две стотинки/,
определена според Приложение № 2 към член единствен на Постановление №
23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне цената на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, установено с
1
химическа експертиза №124/16.02.2023г. по описа на сектор БНТЛ при ОД на
МВР – Бургас, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. чл. 354а, ал. 3,
предл. второ, т. 1, предл.първо от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на
1000 лева /хиляда лева/, като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА
по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3,
предл. второ, т. 1, предл.първо от НК.
ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на Държавата
неизразходваната част от наркотичното вещество, предадено за съхранение в
Централно митническо управление – гр. София, която следва да бъде
унищожена след влизане на присъдата в сила.
ОТНЕМА на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК празните опаковки от
наркотичното вещество, находящи се по Бързото производство, които следва
да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият К. И. Г. да
заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сумата в размер на 105.69 лева /сто и
пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направените
разноски в хода на бързото производство, както и 20 лева/двадесет лева/, в
полза на РС Несебър, представляваща направени в хода на съдебното
следствие разноски.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд-
Бургас в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 8 от 13.03.2023г. по НОХД № 125/2023г. по описа на
Несебърския районен съд

С обвинителен акт Районна прокуратура – Бургас е повдигнала обвинение срещу
К.И.Г. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан, за това, че на 14.02.2023г. в обитавано от него жилище, находящо се в
град **********, без надлежно разрешително, съгласно чл.7, чл.30 и чл.73, ал.1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково
наркотично вещество – коноп с тегло 1.870 грама, със съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол – 7.80% на стойност 11,22 лева, определена според Приложение № 2
към член единствен на Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за
определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
установено с химическа експертиза № 124/16.02.2023г. по описа на сектор БНТЛ при ОД на
МВР – Бургас – престъпление по чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК.
Производството се е развило по реда на Глава XXVI от НПК.
В съдебно заседание в хода на съдебните прения представителят на РП-Бургас
заявява, че поддържа обвинението и счита, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка се доказа в хода на съдебното следствие по безспорен начин, както и че подс. Г.
е извършил престъплението, в което е обвинен, от обективна и субективна страна.
Независимо от малкото количество наркотично вещество, с оглед многократните му
осъждания, включително и скорошните му такива пак за държане на наркотични вещества,
обвиняемият се очертава като личност с висока степен на обществена опасност, липсват
квалифициращите състави за да се приеме, че се касае за маловажен случай. Предлага на
подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което
да изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия изразява позиция за недоказаност на обвинението
предвид противоречивите твърдения на двамата свидетели полицейски служители, не е
установено и мястото на извършване на деянието, в която връзка отбелязва липсата на
действия по претърсване и изземване и на обиск, независимо от наличието на протокол за
доброволно предаване. Не е изяснено и същественото според защитата обстоятелство, дали
квартирата, в която подс. Г. живее, е обитавана само от него или съвместно с други лица.
Становището му е, че се касае за маловажен случай, включително и от гледна точка на
малкото количество на наркотичното вещество и ниската му стойност, както и малкото
процентно съдържание на активно действащия компонент, поради което то следва да се
квалифицира по чл.354а, ал.5 от НК. По тези критерии деянието може дори да бъде
определено и като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Подс. Г. се явява в съдебно заседание като се възползва от правото си да не дава
обяснения. В правото си на последна дума изразява съжаление за извършеното.
От фактическа страна:
Подсъдимият К.И.Г. е роден на *******г. в град *******, постоянният му адрес е в
село Е., община *******, българин, български гражданин не, със средно образование, не е
женен, осъждан е. Работи като поддръжка в хотел „С.“, находящ се на улица ******* в град
Несебър, в който хотел ползва стая.
На 14.02.2023г. свидетелите П.Л.Д. и Х.С.Т. били изпратени по сигнал за
извършено престъпление в центъра на град Несебър. Докато извършвали обход по улица
*******, около 16:00 часа в близост до хотел „С.“, забелязали подс. Г., когото свид. Терзиев
познава като лице с криминални прояви и че същият пребивава именно в този хотел, поради
което решили да му извършат проверка. Пристъпили към проверка, при която на зададения
му от полицейските служители въпрос дали държи в себе си забранени от закона вещества,
1
подс. Г. отговорил, отрицателно, но и че държи в квартирата си, представляваща стая, малко
количество марихуана, която му е за лична употреба. Полицейските служители предложили
на подс. Г. да посетят квартирата му за да проверят тази негова информация, при което той
ги е поканил в квартирата си и там той им е показал намираща се на масата в стаята
найлонова торбичка със съдържаща се в нея суха зелена тревна маса, за която заявил, че е
марихуаната за лична употреба. Подс. Г. е бил отведен в сградата на Районното управление
на МВР – Несебър, където предал доброволно найлоновата торбичка със съдържащата се в
нея суха зелена тревиста маса, което вещество е било обект на оглед на веществени
доказателства за времето от 19:25 часа до 19:45 часа на 14.02.2023г., при който е направен
полеви тест, в резултат на който веществото е реагирало на канабис, след което подс. Г. е
бил задържан със заповед за задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24
часа.
Приобщено по този начин към доказателствения материал доброволно предаденото
от подс. Г. вещество е било обект на химическо изследване, като от заключението по
извършената химическа експертиза, обективирана в протокол № 124 от 16.02.2023г. на
вещото лице Веселин Станчев Банев при БНТЛ при ОДМВР Бургас, се установява, че
съдържащата се в обекта на изследване растителна маса има тегло 1,870 грама и се определя
като коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 7,80%.
Неизразходеното количество за нуждите на експертизата от наркотичното вещество
е било предадено на ЦМУ с предавателно-приемателен протокол от 20.02.2023г., изпратено
с писмо УРИ 304000-2776 от 20.02.2023г.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа по безспорен, несъмнен и
категоричен начин от показанията на свидетелите Х.С.Т. и П.Л.Д., както и от писмените
доказателства, съдържащи се в материалите по бързото производство, а именно: Справка за
съдимост рег.№ 230215005000077008 от 15.02.2023г. на Несебърския районен съд; Протокол
№ 124 от 16.02.2023г. за извършена химическа експертиза; Протокол за оглед на веществени
доказателства от 14.02.2023г. и фотоалбум към него; Протокол за доброволно предаване от
14.02.2023г.; Предавателно-приемателен протокол от 20.02.2023г. Заповед за задържане на
лице рег.№ 304 зз 56 от 14.02.2023г.
При така установените факти съдът намира, че подсъдимият е осъществил
признаците на състава на престъплението по чл.354А, ал.5, вр. ал.3 от НК, тъй като на
14.02.2023г. в обитавано от него жилище, находящо се в град Несебър, улица *******, хотел
С., етаж 2, стая № 203, без надлежно разрешително, съгласно чл.7, чл.30 и чл.73, ал.1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал
високорисково наркотично вещество – коноп с нето тегло 1.870 грама със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол – 7.80% на стойност 11,22 лева, определена
според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на Министерски съвет
от 29.01.1998г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, установено с химическа експертиза № 124/16.02.2023г. по описа на
сектор БНТЛ при ОД на МВР Бургас, като случаят е маловажен, поради което го оправда по
първоначално повдигнатото му обвинение.
Доброволното предаване не е посочено изрично в чл.136 от НПК като способ за
доказване в наказателното производство така, както разпита, огледа, претърсването,
изземването и други. В практиката обаче не съществува спор, че то е един от възможните
начини за приобщаването на веществените доказателства, като не е задължително то
(приобщаването) да се осъществи единствено чрез извършване на претърсване и изземване.
Поначало няма пречка предметите, които са свързани с престъплението, да могат да бъдат
приложени по делото и да станат част от доказателствения материал чрез предаване от
лицата, които осъществяват над тях фактическа власт. В случая пред полицейските
служители Х.Т. и П.Д., подс. Г. е изразил воля за тяхното предаване, поради което не е било
2
задължително извършването нито на обиск, нито претърсване и изземване за да бъде иззето
веществото. Ето защо приобщаването на веществените доказателства посредством
протокола за доброволно предаване не представлява нарушение на процесуалните правила.
Независимо, че полицейските служители са имали ресурс и време да предприемат действия
по претърсване и изземване, това не изключва възможността и правомощията им да
съставят протокол за доброволно предаване. Протоколът за доброволно предаване е годен да
послужи за установяване на описаните в него обстоятелства и за това, защото не е нарушен
редът за съставянето му. В НПК не е предвиден нарочен процесуален ред за това, а за
доброволното предаване на вещи и предмети не се изисква присъствието на поемни лица
(арг. от чл.137, ал.1 от НПК).
Именно доброволно предаденото от подс. Г. вещество е било предмет на огледа
при извършен неосредствено след това оглед на веществени доказателства по чл.110, ал.1 от
НПК. Това се потвърждава от обстоятелството, че стикер за ВД № М2662, хартиен плик, с
който е запечатана сухата зелена тревна маса след огледа, съвпада с посочения от вещото
лице в съставения от него протокол за извършена експертиза, а съдът не констатира
процесуални нарушения при извършване на това процесуално действие, като съставеният
протокол за оглед на веществени доказателства съдържа всички реквизити, визирани в
чл.129 от НПК. По тази причина липсва основание за съда да приеме недоказаност на
обвинението заради липса на идентичност между доброволно предавеното веществено
доказателство и предмета на огледа, от една страна, и това, което е било обект на
химическата експертиза на 16.02.2023г., от друга страна.
Императивната норма на чл.30 от ЗКНВП забранява производството,
преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът,
пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на
растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл.3, ал.2, т.1 от
ЗКНВП. Разпоредбата на чл.73 от ЗКНВП предвижда, че за медицински и образователни
цели, научни и лабораторни изследвания, както и за поддържане на работното състояние на
служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се издава разрешение на физически и
юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват, предлагат и
използват ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл.3, ал.2, т.1,
2 и 3 и техни препарати и от прекурсори по ал.2, а условията и редът за разрешаване на
дейностите по ал.1, както и за използването на наркотичните вещества и прекурсорите се
определят с наредба, приета от Министерски съвет.
Подсъдимият не е притежавал надлежно разрешително по ЗКНВП за производство,
преработване, търговия, съхраняване, внос, износ, реекспорт, транзит, пренасяне,
превозване, предлагане, придобиване, използване и притежаване на намереното в него
високорисково наркотично вещество - коноп. Високорисковото наркотично вещество,
държано от подс Г., не е било предназначено за медицински и образователни цели, научни и
лабораторни изследвания. В същото време от доказателствата по делото съдът намира, че
може да се направи несъмнен извод, че се касае за маловажен случай на престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
Съгласно трайната практика на ВКС преценката за „маловажност“ на случая е
винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната
относимост към общите положения, разписани в нормата на чл.93, т.9 от НК. От значение са
конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на
вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на опасност в сравнение
с обичайната за престъплението от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на
предмета на престъплението са от съществено значение, но те не са единствения фактор при
извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната
3
укоримост на извършеното (Решение № 201 от 08.06.2015г. по н.д.№ 329/2015г. на ВКС, I
н.о.; Решение № 34 от 08.04.2015г. по н.д.№ 1914/2014г. на ВКС, III н.о.; Решение № 19 от
30.01.2008г. по кас. дело № 616/2007г. на ВКС, II н.д.; Решение № 362 от 15.07.2011г. по н.д.
№ 1776/2011г. на ВКС, III н.о. и други).
В конкретния случай се касае за изключително ниско количество наркотик – 1,870
грама марихуана на стойност 11,22 лева. При изслушването в съдебно заседание на вещото
лице, изготвило експертното заключение по назначената в хода на бързоно производство
съдебно химическа експертиза, се установява първо, че от това количество биха могли да се
изготвят от 5 до 10 цигари, и второ, че активно действащият компонент е много нисък –
7,80%, в сравнение за средния такъв от този вид наркотично вещество. В този смисъл е и
практиката на ВКС, като в редица решения висшата съдебна инстанция е приемала за
неголямо количество наркотик: марихуана на стойност 80 лева (Решение № 253 от
11.06.2009г. по н.д.№ 241/2009г. на ВКС, I н.о.); марихуана на стойност 66 лева (Решение №
201 от 08.06.2015г. по н.д.№ 329/2015г. на ВКС, I н.о.).
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че придобитото
количество е за лична употреба, което обстоятелство също се разглежда в практиката на
ВКС като смекчаващо обстоятелство (Решение № 34 от 08.04.2015г. по н.д.№ 1914/2014г. на
ВКС, III н.о.; Решение № 362 от 15.07.2011г. по н.д.№ 1776/2011г. на ВКС, III н.о.). В тази
връзка съдът отчита противоречията в показанията на полицейските служители относно
това дали са действали по сигнал спрямо подс. Г. за дължане на наркотични вещества или са
извършвали обход в района по сигнал за друго престъпление, по който случайно са
срещнали подс. Г., като з атези обстоятелства поне единият от полицейските служители дава
неверни показания.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия К.И.Г..
Извършено е виновно, при форма на вината – пряк умисъл – деецът е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.
Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на Република
България и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1,
предл.1 от НК. Деецът подлежи н съответно наказание.
В тази връзка съдът намира един от въведените от защитата на подсъдимия довод за
малозначителност на деянието за неоснователен. Искането за прилагане на разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК е обосновано с държането от подсъдимия на малко количество наркотично
вещество за лична употреба, неговата ниска стойност. Деянието на подсъдимия е
общественоопасно предвид високорисковия характер на държаното наркотично вещество за
човешкото здраве. Обществената му опасност, макар и същото да е маловажно, не е явно
незначителна с оглед, че подс. Г. е бил вече осъждан два пъти за престъпления по чл.354а,
ал.5 от НК, наред с другите му осъждания за престъпления против чуждата собственост –
кражби. Поначало дейността, осъществявана от подсъдимия, е общественоопасна, тъй като
държането на високорискови наркотични вещества засяга обществените отношения,
свързани със здравето, а и с живота на хората, особено младите, сред които подобен род
деяния са най-разпространени. Ниската степен на обществена опасност на деянието в
конкретния казус се определя на първо място от вида на инкриминираното наркотично
вещество, неговото количество и стойността му. Предмет на престъплението е марихуана,
която е от вида на т.нар. „меки дроги“. При тях въздействието върху психиката и
физическото здраве на индивида е много по-незначително, отколкото на наркотичните
вещества като хероин, кокаин, синтетични наркотици и други, наречени „твърди
наркотици“. Малкото количество наркотично вещество – 1,870 грама, и изключително
ниската му стойност – 11,22 лева, фактът, че е предназначено за лична употреба, налагат
извода, че случаят е маловажен, поради това бе преквалифицирано от съда като такова по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК. Но извършеното от подс. Г. деяние е общественоопасно,
4
общественоопасна е и личността на самия подсъдим, предвид предходните му осъждания, и
не би могло да се приеме за малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, макар и да е приложима за всички престъпления
по НК, защото е обща, без да има значение липсата или наличието на парична
равностойност на предмета на престъплението, изисква като необходимо условие деянието,
макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не
е обществеоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна.
Малозначително според съдебната практика е това деяние, което или въобще не може да
окаже отрицателно въздействие, тъй като е лишено от значение по начин, че не застрашява
реално съществуващите обществени отношения, поради което не е общественоопасно, или
без да изключва обществената му опасност може да обоснове явна незначителност, т.е.
такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като
престъпление.
Държането на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително,
дори и в малки количества, е общественоопасно деяние, тъй като винаги носи риск за
общественото здраве, а доколкото това е широко извършвано престъпление, тази
обществена опасност е значителна. Високата степен на обществена опасност на деянието на
подсъдимия, независимо от малкото количество наркотично вещество, се извежда от
осъзнатата му нагласа, че въпреки строгата изискуемост от закона на това деяние, без да
притежава надлежно разрешение, държи високорисково наркотично вещество, забранено от
закона, а от факта, че е бил вече осъждан за такова държане на накотично вещество,
инкриминираното деяние не е инцидентен случай в живота на подсъдимия. А за преценка
дали инкриминираното деяние е малозначително, което изключва неговата обществена
опасност или същата е явно незначителна, значение има не само предмета на
престъплението, но и качествата на дееца, които определят неговата лична обществена
опасност. Установената по делото липса на поправително-превъзпитателен ефект на
наложените на подсъдимия Г. наказания сочи на завишена негова лична обществена
опасност, което изключва оправдаването му на основание члч.9, ал.2 от НК.
За извършеното от подсъдимия К. Г. престъпление в особената част на
наказателния кодекс се предвижда наказание „Глоба“ до 1 000 лева. Подс. Г. е осъждан
многократно, поради което е налице отрецателна предпоставка за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
При определяне размера на глобата съдът отчете като смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства за подс. Г. признанието на вината му, доброто му процесуално
поведение, но на фона на предишните му осъждания за престъпления против собствеността
и за престъпления по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК, при които са му налагани наказания
„Глоба“ в максималния размер от 1 000 лева, подчертават липсата на превъзпитателен ефект
от тези наказания, поради което намира, че и в този случай е оправдано глобата да бъде
определена също в максималния размер, а именно 1 000 лева.
На основание чл.354а, ал.6 от НК веществените доказателства, а именно
неизразходваната част от наркотичното вещество, предадено за съхранение в Централно
митническо управление – София, бял хартиен плик, съдържащ опаковки, следва да бъдат
отнети в полза на Държавата, като същите се унищожат след приключване на наказателното
производство по предвидения в закона ред.
При този изход на процена са основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.И.Г.
следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените по делото разноски в
размер на 105,69 лева, както и в полза на съда направените разноски в размер на 20 лева в
хода на съдебното следствие.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
5


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни