№ 10
гр. Шумен, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Ралица Ив. Хаджииванова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500409 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №311 от 20.04.2022г. по гр.д.№3221/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
признал за установено че Д. К. Й. с ЕГН ********** дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
СОФИЯ" ЕАД с ЕИК .... сумата от 2116.10 лева главница, от която 2084.36 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2016г. до
30.04.2019г. и 31.74 лева представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.03.2020г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед
от 21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№14999/2020г. по описа на СРС. Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл.422
/415/ ГПК, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сума в общ размер на
353.77 лева - законна лихва, от която 348.30 лева лихва за забава за периода от 31.08.2017г.
до 14.02.2020г. върху сумата от 2084.36 лева и 5.47лева. лихва за забава за периода от
30.07.2017г. до 14.02.2020г. върху сумата от 31.74 лева. На ищеца са присъдени деловодни
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 983.26 лева. Решението е
постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Директ“ ЕООД с
ЕИК ..., гр.София. С Определение №1370/20.06.2022г. по същото дело, съдът е оставил без
уважение молбата на ответната страна по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските.
1
Недоволен от така постановеното решение и определение останал ответника, който
обжалва решението на районния съд в частта, с която е уважена предявената претенция,
като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени в тази му част и
постанови друго, с което иска да бъде изцяло отхвърлен, както и определението на съда по
чл.248 ГПК, което моли да бъде отменено и изменено решението в частта за разноските,
като му бъдат присъдени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбите за неоснователни.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил
искова претенция по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК срещу Д. К. Й., в която излага, че
ответника е собственик на топлоснабден имот, респективно потребители на топлинна
енергия за битови нужди, при общи условия, като ползват предоставената им енергия в имот
на адрес: гр.С..... Въз основа на депозирано от дружеството на 24.03.2020г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било образувано ЧГД №14999/2020г.
по описа на Софийски районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 2469.87лв., от които 2084,36лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2017г. до м.04.201 9г., както и
стойността отразена в изравнителни сметки №**********/31.08.2017г. за периода
01.04.2017г. до 30.04.2017г., №**********/31.08.2017г. за периода м.05.2016г. до
м.06.2016г., №**********/31.08.2017г. за периода 07.2016г. до м.03.2017г.,
№**********/31.08.2018г. за периода м.07.2017г. до м.04.2018г., №**********/31.08.2018г.
за периода м.05.2017г. до 06.2017г., №**********/31.08.2019г. за периода м.10.2018г. до
04.2019г. и №**********/31.08.2019г. за периода м.07.2018г. до 09.2018г., 348,30лв. -
законна лихва за забава от 31.08.2017г. до 14.02.2020г., както и 31,74лв- представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2017г. до м.04.2019г. и
5,47лв. - законна лихва за забава за периода от 30.07.2017г. до 14.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, е издадена
заповед за изпълнение. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжника депозирал възражение в срок. Излага, че с ответника не бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия. Въпреки отправената покана от страна на ищеца, ответникът
не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата
на енергетиката. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си към ищеца за
консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - помещение №11,
находящ се в гр. София, общ.“Сердика”, ж.к.“Банишора“ бл.53, вх.Е, за периода м.07.2017г.
до м.04.2019г., аб. №339636, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на
2
дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера
обедняването. Излага, че сумите за ТЕ за процесния период - м.07.2017г. до м.04.2019г. за
процесния имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. За имотът на ответника били издадени
изравнителни сметки /индивидуални справки/, които прилага като доказателство в подкрепа
на твърденията си, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Доколкото задължението на ответника, за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до 20 число на
следващия месец, с изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава.
Посочва, че въпреки отправената покана до ответника да заплати доброволно дължимата
сума, плащане не било извършено, поради което на 24.03.2020г. било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение.
Ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който я оспорва изцяло, като
заявява че не бил собственик на имота, в който се твърди, че е доставяна топлинна енергия в
сочените размери, тъй като описаният в исковата молба имот не съществувал. Излага, че
през 2002г. придобил последователно помещение № 10, с площ от 94.71 кв.м. и помещение
№ 11, с площ от 52.71 кв.м., след което двата имота претърпели преустройство и промяна на
предназначението си и не съществуват във вида и сочените в придобивните договори
размери. След преустройството имотите били също два, но единият с площ от 124 кв.м.
(СОС с ид. 68134.513.2.142), а вторият е с площ от 23.42 кв.м. (СОС с ид. № 68134.513.2.141.
Претенция на ищеца касаела несъществуващ имот, в който реално не е възможно да е
доставяна и ползвана топлинна енергия. Намира исковете за неоснователни и поради липса
на ползване и на точно отчитане от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на реално
потребеното количество топлинна енергия. Посочва, че ищецът няма основание да доставя
топлинна енергия в собствения на ответника недвижим имот, както и да има финансови
претенции спрямо него, тъй като никога не бил канен от ищеца за подписване на договор за
доставка на топлинна енергия, поради което не бил в договорни отношения нито с ищеца,
нито с дялово разпределителното дружество. Оспорва твърдението, че е ползвал през
процесния период имота, съответно, че е потребявал някаква топлинна енергия, доставяна от
ищеца, което намира претенцията неоснователна и недоказана, тъй като не е налице
неоснователно обогатяване. Претенцията на ищеца не отразявала реалното потребление в
имота и оспорва размера на претендираните суми като неоснователни и недоказани.
Неоснователни били и исковете за лихва за забава, поради неоснователност на главното
задължение. Сочи, че доколкото вземането на ищеца се твърди, че произтича от
неоснователно обогатяване, задължението не е с определен срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора, а не от деня на който е
3
била дължима месечната вноска за топлинна енергия. Оспорва твърдението, че ответникът е
получавал покана за доброволно изпълнение, поради което претенцията за лихва за забава
намира, че изобщо не е възникнала, поради което счита, че следва да бъде отхвърлена
изцяло.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на
развилото се пред Районен съд - гр.София заповедно производство по ч.гр.д.№14999/2020 г.
/по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а
предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по
чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в
заповедта за изпълнение парично вземане /както е в процесния казус/, или с връчването на
заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената
част на исковата молба, в която е посочено, че претенцията на ищеца се основава на
обстоятелството, че той е лицензиран производител и приносител на топлоенергия, а
ответника е собственик на топлоснабден имот, т.е. потребители на топлинна енергия за
битови нужди, при общи условия, в имот на адрес гр.С..... Въз основа на сключени договори
за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване – Договор №239-01
от 02.01.2002г. и Договор №240-1 от 30.09.2002г., ответника придобил помещение №10 със
застроена площ 94.71 кв.м и помещение №11 със застроена площ 52.71 кв.м. в ж.к.
„Банишора“, ул. „Опълченска“ бл.53 вх.Е, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата. Впоследствие двата имота претърпели преустройство и промяна на
предназначението си като отново били обособени два самостоятелни обекта - единият с
идентификатор 68134.513.2.142 с площ от 124 кв.м., а вторият с идентификатор
68134.513.2.141 с площ от 23.42 кв.м.. Въз основа на данни на фирма за дялово
разпределение „Директ“ ЕООД с ЕИК ..., гр.София от страна на ищцовото дружество било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр.С....., аб.№339636, по силата на която ответникът следвало да
заплати общо 2469.87лв. От изготвената в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза се установява, че задължението на ответника се формира от авансово
начислени суми за топлинна енергия и изравнителни сметки изготвени от “Директ”ЕООД.
Общата стойност на консумираната топлоенергия в процесния имот през периода м.май
2016г. – м. април 2019г. била 2203.94 лева с ДДС. Начислените на абоната количества
топлинна енергия за процесния период се формирали от следните компоненти: топлинна
енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/; топлинна енергия за сградна инсталация в
сграда етажна собственост /СИ в СЕС/ и топлинна енергия за отопление на имота. За
периодите м.май 2017г. – м. април 2018г. и за м.май 2018г – м. април 2019г. изравнителните
сметки били изготвени на база максимална мощност на отоплителните тела, тъй като
ответникът не бил осигурил достъп за отчитане на индивидуалните уреди. Съгласно
заключението на счетоводната експретиза размерът на дължимата сумата за топлинна
енергия за процесния период, в която сума се включват сумите за: ТЕ за отопление, ТЕ
отдадена от сградната инсталация, ТЕ за БГВ и за мощност, съобразно действащите цени е
общо 2084.40 лв. Претендираните суми от ищцовото дружество са въз основа на издадени -
4
22 броя фактури и 7 бр. изравнителни сметки №**********/31.08.2017г. за периода
м.05.2016г. до м.06.2016г., №**********/31.08.2017г. за периода м.07.2016г. до м.03.2017г.,
№**********/31.08.2017г. за периода 01.04.2017г. до 30.04.2017г.,
№**********/31.08.2018г. за периода м.05.2017г. до 06.2017г., №**********/31.08.2018г. за
периода м.07.2017г. до м.04.2018г., №**********/31.08.2019г. за периода м.07.2018г. до
09.2018г и №**********/31.08.2019г. за периода м.10.2018г. до 04.2019г .
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Основния спорен
въпрос между страните е наличието на реално потребление от ответника на начислената му топлинна
енергия. По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Продажбата
на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди; Според § 1, чл. 43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Ищцовата претенция се основава на
твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника. Безспорно е, че писмен договор за доставка на
топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед
на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди/за небитови/ нужди. При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на
договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В
случая е приложим ЗЕ, а не ТЗ и по-специално чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ, който предвижда че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори. От изготвените в първоинстанционното
производство експертизи се установява размера на доставеното количество топлоенергия до
имота на ответника за процесния период, в съответствие с издаваните документи
/отговарящи на изискванията на законовите разпоредби/ от топлинния счетоводител.
Възражението на ответника, че претенция касаела несъществуващ имот, в който реално не
било възможно да е доставяна и ползвана топлинна енергия, е неоснователно, доколкото
5
иска е предявен за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот -
помещение №11, находящ се в гр. София, общ.“Сердика”, ж.к.“Банишора“ бл.53, вх.Е, за
периода м.07.2017г. до м.04.2019г., за който имот по делото е безспорно установен, че в
процесния период е било собственост на ответника, съгласно Договор №240-1 от
30.09.2002г. Въпреки последващото преустройство, имотите не са променили собствеността
си, а и дори и да е налице такова, ответника е следвало да уведоми изрично
топлопреносното предприятие за горното. Ето защо следва да се приеме, че е налице
неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост
на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от
един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които
е следвало да направи. Количеството на доставена от ищеца ТЕ се установява от
доказателствата по делото и от приетата по делото СТЕ, от която се установява, че за
процесният период не е бил осигурен достъп, като е било пропуснато служебно начисляване
на ТЕ за отопление на имот и за БГВ, поради неосигурен достъп. В случая са начислени ТЕ
за отопление от сградна инсталация, отопление на имота и БГВ, като изравнителните сметки
са изчислени в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г., изменение от
01.06.2014 г.
Само за пълнота е необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на
преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ
момент, като същото не е обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна
лихва при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва
след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение №
48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д.
№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/ 29.08.2012 г. по т. д. № 396/2011 г. на ВКС,
II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.
6
Ето защо предявения установителен иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е основателен, до
уважения с първоинстанционното решение размер, и като такъв следва да се уважи,
съответно решението - потвърди като законосъобразно и правилно.
Правилно е и постановеното от съда определение по чл.248 ГПК, с което е оставено
без уважение искането на ответника за присъждане на деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Вярно е, че с подадения на електронната поща на Районен съд
София, отговор на исковата молба е описано, под т.7 от приложенията - Договор за правна
защита и съдействие, но няма данни такъв действително да е бил прилаган с отговора, няма
възможност и да се установи дали реално е бил приложен такъв, а и страната е следвало да
следи за наличието на всички нужни и документи и доказателства в производството,
съответно надлежното им прилагане по делото, щом желае да се ползва от тях.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, на въззиваемата страна следва да се
присъдят деловодни разноски за въззивното производство - юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №311 от 20.04.2022г. по гр.д.№3221/2021г. на Районен
съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА , с която е признато за установено, че Д. К. Й. с ЕГН
********** дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ" ЕАД с ЕИК .... сумата от 2116.10 лева
главница, от която 2084.36 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2016г. до 30.04.2019г. и 31.74 лева представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва от 24.03.2020г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за което вземане в
полза на ищеца е издадена Заповед от 21.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №14999/2020г. по описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1370/20.06.2022г. по гр.д.№3221/2021г. на
Районен съд - гр.Шумен, с което е оставена без уважение молбата на Д. К. Й. за изменение
Решение №311 от 20.04.2022г., постановено по гр.дело №3221/2021г. по описа на ШРС, в
частта относно разноските.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. К. Й. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
СОФИЯ” ЕАД с ЕИК...., сумата от 100 лева, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„ДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК ....
7
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8