РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1564
гр. Пловдив, 20.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1214
описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от юрисконсулт И.А. - процесуален представител на Териториална
дирекция - Пловдив на Национална агенция за приходите, срещу Решение № 632 от 13.04.2020г. на Пловдивския
районен съд, ХI
– ти н.с. постановено по
АНД № 761 по описа на същия съд за 2020г., в частта, с която е ИЗМЕНЕНО наказателно
постановление № 480239-F498978/26.11.2019 г. на заместник-директора на ТД на
НАП Пловдив, В ЧАСТТА, с което на „Рисак 08“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 800 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на
МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС като е НАМАЛЕН размера
на имуществената санкция на 500 лева.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е постановен
при явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че не са налице основания за намаляване размера на
наложената санкция, като определения от съда размер на санкцията не съответства
на обществената опасност на деянието и дееца.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, като бъде потвърдено наказателното
постановление по отношение на размера на наложената с него имуществена санкция.
Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба – „Рисак 08“ ЕООД не е изразил конкретно становище по жалбата.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Рисак 08“ ЕООД
срещу наказателно постановление № 480239-F498978/26.11.2019г. на заместник-директора
на ТД на НАП Пловдив, с което на „Рисак 08“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 800 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр.
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № F498978/10.07.2019г., съставен от П.Ф.Г.,
на длъжност главен инспектор по приходите
в ТД на НАП-Пловдив.
Обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически
констатации, възприети и от първоинстанционния съд се свеждат до следното:
С резолюция №
П-16001619037621-0РП-001/27.02.2019 г. е възложена проверка на „Рисак 08“ ЕООД в качеството му на задължено лице по смисъла
на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
С уведомително писмо
вх. № РД-20-1697/20.06.2019 г. от дружеството са постъпили изискани за целите
на проверката документи – писмени обяснения от служител на дружеството,
извлечение от разплащателна сметка № 9/28.02.2019 г., аналитичен регистър на
дружеството по сметка 411 Клиенти за календарната 2019 г.
По повод на проверката
били изискани и обяснения от лицето, което сигнализирало на контролните органи.
Постъпило писмено обяснение вх. № РД-20-1798/03.07.2019 г. от А.Ч., към което
приложила препис на разписка за получено капаро и копие на фактура №
332/01.03.2019 г.
При преглед на
документите П.Г., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП -
Пловдив, констатирал, че за капаро за извършена от страна на дружеството
услуга монтаж на „опънати тавани“ на
баня и тоалетна в апартамент в гр. Пловдив, бул. „България“ № 104, ет. 5 в
размер на 300 лв. не е издадена касова бележка от въведеното в експлоатация и
регистрирано „без стационарен“ обект фискално устройство с № DT491880 и ФП №
02491880. Сумата е получена в брой от Р.С.И.– служител на дружеството, на
02.01.2019 г. при посещение на обекта. За полученото капаро била издадена
разписка, написана на ръка, а впоследствие за извършената работа била издадена
фактура № 332/01.03.2019 г. на обща стойност 700 лв., включваща и заплатеното
капаро.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН П.Ф.Г., който е
потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е изменил
процесното
наказателно постановление, като е намалил размера на наложената санкция до
законоустановения мимимум. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че от страна
на ответното дружество е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно
нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 вр.чл.25, ал.1,т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1
от ЗДДС. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е дадена правилна правна
квалификация на нарушението, като
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Приел е, че случая не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за
нарушения от същия вид. По отношение на вида и размера на наложеното наказание,
съдът е приел, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като не е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 500 лв. Наложена е санкция в размер
по-висок от минималния, а именно 800 лв.В тази насока съдът е приел, че административнонаказващият
орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не
се нарушават правата на жалбоподателя. Същевременно съдът е приел, че в НП е
отразено, че нарушението е извършено за първи път. Като е взел предвид това
обстоятелство и тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите релевантни обстоятелства, съдът е приел, че за постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН е достатъчно да бъде определено наказание в минимален размер от
500 лв., което би въздействало предупредително и възпитателно, както на самото
дружество нарушител за спазването на установения правен ред, така и на
останалите субекти, като прояви своята възпитателна цел. По тази причина съдът
е приел, че определеното наказание следва да бъде намалено до законовия минимум
от 500 лв., а следователно и наказателното постановление да бъде изменено.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно в
обжалваната част. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, в
частта относно размера на наложената имуществена санкция от 800 лв., районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви
относно незаконосъобразността на наказателното постановление в тази му част.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Неоснователни са оплакванията на касатора за явна несправедливост на определеното от съда
наказание, което според него, не съответства на степента на обществената
опасност на деянието и дееца, предвид и установената разлика между разчетената
касова наличност и фактически установената касова наличност.
В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил имуществената санкция на дружеството
в границите, предвидени в санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС за този вид нарушения, съгласно която
норма е предвидена имуществена санкция за юридически лица в
размер от 500 до 2 000 лева. В
казуса обаче наказващия административен орган е определил имуществената санкция
в размер малко над законоустановения минимум от 500 лв., предвиден в
санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС за този вид нарушения, а именно в
размер на 800лв., като настоящия състав на
съда намира, че по отношение на така определения размер наказателното
постановление е незаконосъобразно.
В тази насока следва на първо място да
се посочи, че в наказателното постановление не са изложени конкретни съображения,
които са наложили определянето на санкцията в посочения размер. В случая административнонаказващия орган е посочил напълно
абстрактно в наказателното постановление, че този размер е определен след
съобразяване на тежестта на нарушението, на смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, но без да е конкретизирал кои обстоятелства всъщност приема за
смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят към размера на наложената
санкция. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция е останала
непълно неясна, както за жалбоподателя,
така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия
орган не е мотивирал решението си да наложи имуществена санкция в определения
от него съответен размер – 800 лева, която надвишава предвидения от закона
минимум. Действително административнонаказващият орган няма задължение във
всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН.
Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото
нарушение следва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва
да изложи мотиви за това си решение - нещо което не е сторено в процесния
случай.
При съобразяване на тези обстоятелства
по делото, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния съд е
приложил правилно закона, като е определил имуществената санкция в минималния
предвиден размер в санкционната норма на чл. чл.185,
ал.1 от ЗДДС, а именно в размер на 500
лв. Този
размер съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение, и
обстоятелството, че нарушението е първо такова по своя вид за санкционираното
дружество и липсват данни за извършени други нарушения преди процесното.
11. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно в
обжалваната част. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция в
тази му част.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 632 от 13.04.2020г. на Пловдивски районен съд, ХI - ти наказателен състав, постановено
по АНД № 761 по описа на същия съд за 2020 г. в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.