Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда постановена на 02.07.2012 година по НОХД № 479/2012 г. ГОРС е признал за виновен Й. К. Й. ,за това че в периода 15-16.01.2012 година в село Д. след предварителен сговор с подсъдимия М. И. Н. при условия на продължавано престъпление,повреждане на прегради направени здраво за защита на имот ,при условия на опасен рецидив отнел противозаконно с намерение да присвои чужди движими вещи собственост на И.Г.И на стойност 358,20 лева без неговото съгласие и от дома на Н.Б.П движими вещи на стойност 683,50 лева ,без нейно съгласие.на осн. чл.196 ал.1 т.2 от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от същия кодекс му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца.Определил първоначален строг режим на изтърпяване. Приспаднал е времето през ,което подсъдимия е задържан под стража считано от 18.01.2012 година до настоящия момент.На осн. чл.70 ал.8 вр.ал.7 от НК е привел в изпълнение наказание от 2 години 3 месеца и 21 дни ,което да се изтърпи отделно от постановена с тази присъда наказание лос,също при строг режим в закрит тип З. О. или затвор. Със същата присъда ГОРС е признал за виновен и подсъдимия М. И. Н. в това ,че е осъществил след предварителен сговор с Й. деянието по чл.195 ал.1 т.3,5 и 7 от НК.След проведеното съкратено съдебно следствие му било наложено наказание по реда на чл.58а ал.1 от НК в размер на 8 месеца лос при първоначален строг режим на изтърпяване. Приспаднал е като част от изтърпяното наказание времето през ,което е бил задържан под стража подсъдимия от 18.01 до 05.03.2012 година.Постановил е това наказание да се изтърпи отделно от друго наказание лос ,което е било определено по ЧНД № 178/2012 година и е в размер на 2 години лос. Осъдени са двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски всеки един от тях по 30 лева. Съдът е провел съдебно съкратено следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК,като двамата подсъдими са признали фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт на прокурор от ГОРП.Съгласили са се с тях и обвинението.В присъствието на защитник адв. С. са се признали за виновнив извършеното престъпление. По този начин съдът след като е преценил ,че доказателствата по делото са категорични ,за да бъдат признати за виновни двамата е определил наказания лишаване от свобода под определения минимален размер за съответния подсъдим с оглед на тяхното качество-Й. е действал при условия на опасен рецидив ,а Н. при повторност. С оглед разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК обсъдил доказателствата и преценил целите ,които са предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК за индивидуализация на наказанията и постигане на индивидуална и генерална превенция. Недоволен от така определеното наказания лос в неговия размер останал както сл.защитник така и подсъдимия Й. ,а М. Н. обжалва определния режим на изтърпяване.Същите молят въззивната инстанция да намали наказанието определено от първоинстанционния съд-Й. ,а Н. режима на изтърпяване. Представител на В. предлага на ВТОС да потвърди присъдата на ГОРС и да остави без уважение жалбите.По реда на съкратеното съдебно следствие били наложени справедливи наказания под определения минимум ,без да са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства.Обществената опасност на Й. била висока ,тъй като е извършил деянието не само при условията на опасен рецидив ,но и в срок на предсрочно освобождаване. След като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните настоящата инстанция и състав намират ,че жалбите са неоснователни поради следното : Производството по НОХД 479/2012 г. по описа на ГОРС е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК - чл. 371, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. Подсъдимите Й. и Н. са признали фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, разяснени са им обвиненията, съгласили са се да не се събират доказателства допълнителни за тези факти, в присъствието на своя служебен защитник са заявили това, след което РС е констатирал, че от доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и направените самопризнания съществува единство и няма противоречия. По безспорен начин от обективна страна се доказвало престъплението извършено от Й. Й., след предварителен сговор с М. Н., които проникнали на 15 срещу 16.01.2012 г. в предварително набелязан недвижим имот, собственост на пострадалия И.И, взломили входната врата, влезли вътре и изнесли движимо имущество - два броя телевизори, метални пружини, които вещи са оценени на стойност 358,20 лева. Натоварили вещите в каруцата, след което решили да влязат в друга къща през нощта, по същия начин извадили пантите на една от вратите на недвижимия имот на Н.П., също в с. Д., влезли в помещение и отнели без нейно съгласие движими вещи - меден котел, лозопръскачка, казан метален, които също придвижили до дома на бабата на подсъдимия Й.. Продали ги в пункт за изкупуване на метали в Г. Г. О. и реализирали неправомерна печалба. Стойността на движимите вещи от дома на П. е оценен от вещото лице за сумата от 683,20 лева. По този начин от свидетелските показания, експертизи, обяснения на подсъдимите и желанието им определените от съда наказания да бъдат под минимално определения размер, съответно за Й., който е действал при условията на опасен рецидив под 3 години "Лишаване от свобода" , а за Н. под 1 година "лишаване от свобода" производството по тяхно желание е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът е наложил съответно наказание на Й. К. Й. в размер на 2 години и 8 месеца "лишаване от свобода", като е определил първоначално такова в размер на 4 години и съгласно принципите на чл. 58а, ал. 4 НК намалявайки с 1/3 това наказание е достигнал до извода, че превъзпитателно ще въздейства определеното от него наказание от 2 години и 8 месеца "лишаване от свобода". Това наказание е правилно определено, законосъобразно, след като се вземат предвид следните обстоятелства - престъплението, което е осъществил Й. е в срок на предсрочно освобождаване по друга присъда, остатъкът от която е 2 години, 3 месеца и 21 дни. Освен това е действал при условията на опасен рецидив и за това престъпление, което е извършил се предвижда наказание от 3 до 15 години "лишаване от свобода". Не са налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито поне едно изключително такова, за да бъде намалено наказанието на Й. от въззивната инстанция. Същият е многократно осъждан и обстоятелството, че в дадения му от закона ред той да излезе предсрочно от мястото за лишаване от свобода и да се превъзпита и интегрира в обществото, той в този срок на предсрочно освобождаване от присъда, чийто остатък е 2 години и 4 месеца е извършил ново тежко умишлено престъпление, налагат извода, че не са налице предпоставки, които да дадат основание на съда да намали определеното от първостепенния съд наказание. Правилно е бил определен и първоначалния режим на изтърпяване "строг" в затвор или З. О. от "закрит" тип съгласно ЗИНЗС и неговия правилник. Наказанието на М. Н. е в размер на 8 месеца "лишаване от свобода", което той не обжалва. Моли да му бъде сменен режимът на изтърпяване от "строг" в по-лек. Две са предпоставките за изменение на този режим. Първата хипотеза е съгласно правилника за приложениет на ЗИН, при която съответният началник на затвора, след влязла в сила присъда ,добро поведение от страна на осъдения и другите налични предпоставки, може да направи предложение до съответния прокурор от съответното населено място, където се намира осъдения и той да му измени режима на изтърпяване на наказанието. Във втория случай, при определяне на наказанието "лишаване от свобода" да са налице обстоятелствата посочени в ЗИНЗС при определяне вида на затворническото О., а от там и режима. В случая Н. е извършил престъплението при условията на повторност, като е наказван преди на "лишаване от свобода", което наказание е в размер на 2 години, видно от чНД 178/2012 г., което той търпи при първоначален "строг" режим. Ето защо и това наказание, явяващо се повторно, от 8 месеца "лишаване от свобода" няма как да бъде в друг затвор или З. О., освен от "закрит" тип, а от там и режимът следва да е "строг" като РС правилно е определил този режим с присъдата си. Постановявайки своя акт РС законосъобразно на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето и за двамата подсъдими, през което същите са бли задържани под стража. В този смисъл считаме, че следва да се потвърди присъдата на ГОРС като правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 НПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 476/02.07.2012 г. постановена по НОХД 479/2012 г. по описа на ГОРС като правилна и законосъобразна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |