Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр.
София, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 11213 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 354232/06.03.2018 г. на Софийския районен съд, 141 с - в по гр. д. № 10303/2017
г., е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, че „Г.Б." ЕООД, ЕИК *******дължи на „П.С.“ ООД,
ЕИК *******сума в размер на 792 лв., представляваща
общия размер на неплатената цена на доставени стоки по фактури № **********/
12.10.2015 г. и № **********/ 21.10.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 12.09.2016 г. до погасяването, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение от 15.09.2016 г. по ч. гр. д. № 51426/ 16 г. по
описа на СРС, 141 - ви с-в. Ответникът е осъден за разноски.
Решението се обжалва от ответника „Г.Б.“ ЕООД, чрез представителя му с доводи, че при
постановяването му са допуснати
нарушения материалния и процесуален закон и е неправилно, немотивирано. Поддържа
се, че ответникът изрично е оспорил наличието на търговска продажба по
процесните фактури, заявката на стоки, както и тяхната доставка и реално получаване.
От управителя или служителя ни дружеството не са подписвани никакви документи в
тази насока. Подписът на фактурите не доказва получаването на стоките, като без
доказателства за извършена доставка не е обоснован извода за основателност на претенцията.
Свидетелските показания са кредитирани неправилно и едностранно, само въз
основа на твърдения за устни заявки. Не се установява, че К.Н., като бивш управител на дружеството, е поръчал процесните
стоки. Твърди, че фактурата не е документ, който удостоверява доставката на
стоката. Извършването на доставката, според съдебната практика, се установява с
двустранни протоколи, стокови разписки и др. документи, а не на база
свидетелски показания, които не са преки и непосредствени. Не е ангажирана
експертиза, която да потвърди осчетоводяването на фактурите в счетоводството на
ответника, поради което ищецът не е доказал по безспорен начин извършване на
доставките. Ответникът изрично е оспорил получаването на стоките от дружеството
и подписването на фактурите от негов представител, включително от лицето К.Н.. Моли
да се отмени решението и иска да се отхвърли изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „П.С.“ ООД, чрез представителя си оспорва жалбата в писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага съображения, че писмената форма на
договора за търговска продажба е само такава за доказването му и сключването на
договора може да се установи с всички доказателствени средства. Според ищеца,
за да се приеме договорът за сключен е достатъчно да се установи постигане на
съгласие между страните, като предаването на вещта и плащането на цената са
действия в изпълнение на договора, а не елементи от фактическия му състав. Представените
писмени доказателства съдържат съществените елементи на договора за продажба и
понеже договора е неформален, основателно СРС приема, че е сключен такъв между
страните, а писмената форма не е необходима за неговата действителност. При
търговската продажба на продавача е възложено да издаде фактура винаги, когато
купувачът поиска. Ищецът поддържа, че въз основа на писмените и гласни доказателства,
СРС правилно и обосновано е приел, че между страните е налице договор за
продажба на описаните в двете фактурите суши кутии, които са получени от
тогавашния управител на ответника К.Н.. Постигането на съгласие за двете сделки
е установено от свидетелските показания. За доставката са издадени две стокови
разписки, с които се установява и предаването на стоките на ответника.
Основателно СРС е приел, че за него е възникнало
задължение за плащане на цената на стоките, което е изискуемо. Верен е извода
на СРС, че в отговора на исковата молба ответникът е оспорил единствено
подписваните на фактурите от тогавашния управител на дружеството, но не и подписването
им от друго правоимащо лице. Поддържа още, че възражението, че двете фактури не
са подписани нито от управителя, нито от друго лице представител или служител
на дружеството се правят за първи път във въззивната жалба и са преклудирани. В
ЗДДС и ЗСч липсва изискване фактурите да са подписани. Моли да се потвърди решението,
като претендира разноски съгласно
представен списък. Прави възражение по разноските на насрещната страна.
СГС, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Районният съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
327 ТЗ - за установяване дължимост на неизплатени от ответника суми по договори
за продажба, обективирани в две фактури, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 15.09.2016 г. по ч. гр. д. № 51426/16 г. по описа на СРС, 141 - ви с - в.
По реда на проверката, уредена в чл.
269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за
валидността му – в оспорената част, а по отношение на неговата
законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
По съществото на спора и във връзка
с доводите на страните, поддържани във въззивното производство, СГС намира
следното :
Основателно СРС е приел, че ищецът следва да докаже в
процеса възникване на договорните отношения с ответника – постигане на съгласие
между страните относно елементите на договора за продажба – стока и цена, по които е доставил заявените от ответника
стоки, предмет на договорите за продажба, съответно - да докаже получаване на
стоките от ответника. Ответникът дължи доказване на правоизключващите и
правопогасяващите си възражения по иска.
Доколкото страните по сделката са
търговци, по отношение на тях намират приложение правилата на ТЗ, съгласно
които продажбата е неформален, възмезден и двустранен договор. За да се приеме,
че е сключен е необходимо да се установи постигнато съгласие между продавач и
купувач. Както основателно сочи ищеца, предаването на веща и плащането на
цената са действия в изпълнение на вече сключения договор, а не е елементи от
състава по сключването му. Още повече при търговската продажба е възможно
страните да не са уговорили цена към момента на сключване на сделката (чл. 326,
ал. 2 ТЗ). Следователно, страните се смятат обвързани от момента на постигането
на съгласието и всяка от тях дължи определената престация. При търговската
продажба на продавача е възложено задължението да издаде фактура за продадената
стока винаги, когато купувачът поиска това – чл. 321 ТЗ. Фактурата в търговския
оборот има основно доказателствено значение за наличието на постигнатото между
страните съгласие.
Като частен
свидетелстващ документ, фактурата има формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и
неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира
удостоверителното изявление на издателя относно определени факти - в случая за
доставянето и получаването на стоките.
Относно заявяването и получаването на стоките от
ответника по процесните фактури, от разпита на свидетеля Д.И.Д.пред СРС се
установява, че той работи в търговския отдел на ищцовото дружество и като негов
служител приема заявките на клиентите. Той е контактувал с К.Н., тогава
управител на ответното дружество, в шоурума на „П.С." ООД *** и по
телефона. Свидетелят поддържа, че през м. 10.2015 г. К.Н. е поръчал стоките, за
които са издадени процесните фактури и се е съгласил с предложената цена в общ
размер на 792 лв. за двете доставки. С него са обсъдени размерите на опаковките,
количеството на стоките.
К.Н. е предоставил и данните на купувача, за да бъдат
издадени фактури и е посочил за адрес за получаване на стоката - гр. София, кв.
„Хаджи Димитър“, ул. „*******. Според свидетеля доставките са извършени от
служител на ищеца и са приети от лице на посочения от купувача адрес, което се
е подписало за получател на стоката. Свидетелят е дал показания, че поръчките
се правят по телефона и писмено, като не се подписват писмени договори с
клиентите. В приложенията и стоковите разписки липсват подписи, защото такива
се съдържат във фактурите.
Във връзка с подписване на фактурите
пред СРС е прието заключението на съдебно - графическа експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира. От него се установява, че фактурите не
са подписани от лицето К.Н. (бивш управител на дружеството).
За разлика от СРС настоящият състав намира, че ищецът
не е провел пълно и главно доказване на съществените елементи от фактически
състав на договора за продажба – т. е., че между страните е постигнато съгласие
относно предмета и цената на стоките, посочени в оспорените от ответника
фактури. Неоснователно СРС е приел, че ответникът не оспорва наличието на търговски
отношения с ищеца, както и че признава, че има трайни търговски отношения с
него. Напротив - от изявленията на ответника в отговора на исковата молба,
както и от тези на процесуалния му представител в първото по делото съдебно
заседание се установява, че ответникът оспорва изобщо наличието на постигнато
съгласие за доставка, наличието на заявка на стоките, както и получаването им
от негова страна. Представителят на ответника изрично е оспорил наличието на
търговски отношения с ищеца. Доколкото поканата до ответното дружество не е
получена от него преди подаване на исковата молба, най-ранният момент за
оспорване от ответника е бил подаването на отговор на исковата молба.
Неоснователно ищецът твърди, че
ответникът е направил за първи път във въззивното производство оспорване на
факта, че двете фактури не са подписани нито от управителя, нито от друго лице
представител или служител на дружеството.
СРС е уважил иска само на база едностранните показания
на свидетеля Д., служител на ищеца, които не се подкрепят от останалите писмени
доказателства по спора.
Предвид изложеното, не може да се сподели извода на първоинстанционния
съд, че в производството е проведено пълно и главно доказване на факта, че
между страните е постигнато съгласие по два неформални договора за покупко -
продажба за суши кутии - 215
x
135
по фактури № **********/ 12.10.2015 г. и № **********/
21.10.2015 г., всеки от които на стойност по 396 лв., че стоката е
доставена до обект на купувача и е приета от лице недвусмислено овластено от
обстоятелствата на мястото да получи изпълнението.
Предвид изложеното, въззивният съд
намира за основателни възраженията на
въззивника - ответник, че не дължи плащане на цената по процесните фактури. Искът
не е доказан по основание и размер и в нарушение на материалния и процесуален
закон е бил уважен от СРС.
Доколкото изводите на настоящият
състав не съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следва да се отмени, а
искът да се отхвърли. Този извод се отнася и до решението в частта, в която са
присъдени разноски в тежест на ответника за заповедното и исковото производства.
С оглед промяна изхода от спора,
направеното искане и доказателствата за реално направени разноски, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за СРС в размер на 240 лв. за вещо
лице и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По разноските пред СГС : Предвид изхода на спора - отхвърляне на иска, право
на разноски в тази инстанция има ответника. В негова полза следва да се
присъдят разноски в размер на 25 лв. държавна такса. Доказателства за други
направени разноски не са ангажирани до приключване на устните състезания.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 354232/06.03.2018 г. на Софийския районен
съд, 141 с - в по гр. д. № 10303/2017 г., с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
327 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „Г.Б." ЕООД, ЕИК *******дължи на „П.С.“ ООД,
ЕИК *******сума в размер на 792 лв., представляваща общия размер на неплатената цена
по фактури № **********/ 12.10.2015 г. и № **********/ 21.10.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 12.09.2016 г. до погасяването,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 15.09.2016 г. по ч. гр. д.
№ 51426/ 16 г. по описа на СРС, 141 - ви с-в, както и в частта, в която „Г.Б.“
ЕООД е осъден за
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в исковото и заповедното производства
и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване
за установено, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „Г.Б."
ЕООД, ЕИК *******дължи на „П.С.“
ООД, ЕИК *******сума в размер на 792
лв., представляваща общия размер на неплатената цена по фактури №
**********/ 12.10.2015 г. и № **********/ 21.10.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 12.09.2016 г. до погасяването, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение от 15.09.2016 г. по ч. гр. д. № 51426/ 16 г. по описа на СРС, 141
- ви с-в.
ОСЪЖДА „П.С.“ ООД, ЕИК *******, с адрес по делото : гр. София, ул. „*******,
мецанин, чрез адв. Ц. да заплати на „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес по делото
: гр. София, бул. „*******, чрез адв. Б., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК 25 лв. - държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, съгласно нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.