№ 3559
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100504651 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 1748/31.01.2024 г. по гр.д. № 35825/2023 г. по описа на СРС, 50 състав. С посоченото
решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу И. Т. Я. и Г. П. Я. искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат поравно и разделно в полза на ищеца сумите, както
следва: 1110,98 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
м.10.2020 г. до м.04.2022 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, магазин 1, аб. №
382394, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 205,70 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.12.2020 г. до 17.02.2023 г.; 12,48 лв., представляваща цена за дялово разпределение
за периода от м.05.2020 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
24.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването; 3,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 17.02.2023 г.
1
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците следва да
отговарят за заплащането на цената на предоставените топлинни услуги в процесния
имот, предвид факта, че същите се явяват собственици на имота и доколкото не е
доказано по делото имотът да е бил използван от трето лице. Претендира разноските по
производството.
Ответниците по жалбата – И. Т. Я. и Г. П. Я., оспорват жалбата, като считат, че
обжалваното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено. Претендират
разноските по производството.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответниците И. Т. Я. и Г. П. Я. дължат поравно и
разделно в полза на ищеца сумите, както следва: 1110,98 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ул. ****, магазин 1, аб. № 382394, ведно със законната лихва,
считано от 24.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 205,70 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 17.02.2023 г.; 12,48 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.06.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 3,06 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 17.02.2023 г.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Първоинстанционното
решение съдържа подробни мотиви във връзка с неоснователността на претенциите,
които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
2
следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата
молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответниците топлинна
енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която
ответниците са се обогатили за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил
разходи за предоставяне на ответниците на топлинна енергия за стопански нужди.
За основателност на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените
количества и при посочената стойност, с която ответниците са се обогатили за сметка
на обедняване на ищеца, тъй като са потребили топлинна услуга, без да заплащат
стойността , т.е. не са извършили разходи за потребената от тях топлинна услуга за
стопански нужди.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците.
Не се спори по делото, а и от представените към исковата молба договор за
доброволна делба на недвижим имот от 21.08.2006 г. и договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 149/16.03.2017 г. по н.д. № 138/2017
г., том I, рег. № 739 по описа на нотариус Й.Л., се установява, че ответниците И. Т. Я. и
Г. П. Я. са собственици при равни квоти на процесния имот, намиращ се в гр. София,
ул. ****, магазин 1.
Следва да се установи, дали в имота на ответниците е предоставена топлинна
услуга за процесния период. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. не е осигурен достъп,
поради което топлинната енергия е начислена служебно, а за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2022 г. не налице потребление на топлинна услуга, поради което не е определяна
топлинна енергия за отопление на имота и БГВ. Доколкото обаче между страните не е
налице сключен договор за предоставяне на топлинни услуги за стопански нужди, то за
изчисляване на дължимата топлинна енергия не са приложими общите условия на
„Топлофикация София“ ЕАД, както и нормативната уредба, уреждащи случаите на
служебно начисляване на топлинна енергия, в случай че абонатът не осигури достъп,
както правилно е посочил първостепенният съд. Следователно и при липсата на
доказателства за реално предоставена топлинна услуга в имота, то няма как да се
приеме, че ответниците, като собственици на имота, са се обогатили неоснователно,
3
доколкото не са заплатили стойността ѝ.
Ето защо, претенцията, основана на фактическия състав на неоснователно
обогатяване и насочена срещу собствениците на имота, се явява неоснователна, поради
което исковете подлежат на отхвърляне.
Във връзка с изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е
правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на всеки един от ответниците по жалбата следва
да се присъди сумата в размер на 200 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1748/31.01.2024 г. по гр.д. № 35825/2023 г. по
описа на СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
И. Т. Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 200 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
Г. П. Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 200 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4