Р Е Ш Е Н И Е
№541
Гр. П., 23.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01690/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Р.А.И. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 846,09 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
питейна вода и отведени и пречистени, но незаплатени отпадни води за периода от
31.01.2006 г. до 31.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 27.02.2008 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 91,94 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 08.04.2006 г. до 06.02.2008 г., както сумата от 21,76
лв. – разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 20.03.2008 г., въз основа на
който е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д.с рег. № 752
на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – П..
Настоящото производство се развива след отмяна
на постановеното по делото Решение № ***г., с което съдът е
върнал исковата молба и е прекратил производството, приемайки, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на процесните отрицателни претенции, с
окончателно /като необжалваемо/ Определение № ***г., постановено по в. ч. гр.
дело № ***г. по описа на Окръжен съд – П. и връщане на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен
лист от 21.08.2009 г., издаден по ч. гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд – П. по реда на чл. 237 – чл. 248 ГПК /отм./ и по молба на
кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу него било образувано изп.
дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д., за събиране на удостоверените вземания в
размер на сумата от 846,09 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена питейна вода и отведени и пречистени, но незаплатени отпадни води
за периода от 31.01.2006 г. до 31.01.2008 г. и на сумата от 91,94 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.04.2006 г. до
06.02.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
27.02.2008 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сторени разноски по
делото в размер от 21,76 лв. Поддържа, че в хода на изпълнителното
производство, в качеството му на длъжник, му е връчена покана за доброволно
изпълнение и е наложен запор върху притежавани от него моторни превозни
средства, със запорно съобщение до МВР – гр. П. от 10.12.2009 г. Счита, че
процесните суми не са дължими от него поради погасяването им по давност, като
намира за приложим към вземанията тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за периодично плащане. Изяснява, че
поради бездействието на взискателя, изразяващо се в отсъствието на поискани
изпълнителни действия в продължение на 2 години и на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по силата
на закона. От този момент и с изтичането на три години вземанията са погасени
по давност. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД не е депозирал писмен отговор.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по
делото ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П. се установява, че същото е било образувано по
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с искане за издаване на
изпълнителен лист срещу Р.А.И. /ищеца в настоящото производство/ на основание
чл. 237, б. „к“, вр. чл. 242 ГПК /отм./, вр. чл. 203 ЗВ /отм/. – въз основа на
извлечение от сметка. Изяснява се, че с определение на съда от 17.03.2008 г.,
след като е прието, че представеният документ е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на молителя срещу ответника,
последният е осъден да заплати на дружеството сумата от 846,09 лв.,
представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за периода от
31.01.2006 г. до 31.01.2008 г. и сумата от 91,94 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.04.2006 г. до 06.02.2008
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.02.2008
г. до окончателното ѝ изплащане, както и сторените разноски по делото в
размер на сумата от 21,76 лв. Въз основа на определението в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Р.А.И. за тези суми бил издаден
изпълнителен лист от 20.03.2018 г.
Между
страните не се спори, че по молба на ответното дружество с вх. №
03480/21.08.2009 г. въз основа на изпълнителния лист и за събиране на
удостоверените в същия вземания било образувано изпълнително дело № 20097520400***г.
по описа на ЧСИ С.Д.с рег. № 752 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – П.
/прието като писмено доказателство по делото в заверено копие/. В молбата взискателят е поискал да бъдат
извършени справки и при установяване наличието на получавано трудово
възнаграждение /регистрирано трудово правоотношение/ или пенсия да бъде наложен
запор върху същите.
Установява
се, че със запорно съобщение от 10.12.2009 г. на ЧСИ С.Д., адресирано до ОД на
МВР – гр. П., сектор „Пътна полиция“ и получено от адресата на 14.12.2009 г.,
на основание чл. 450 ГПК е наложен запор върху движими вещи – моторни превозни
средства, собственост на длъжника и Р.А.И.. Изяснява се, че производството по
изпълнително дело № ***г. е било прекратено, за което е издадено постановление
от 01.03.2017 г. на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. До страните са били изпратени съобщения, като адресираното до
взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ООД е получено от дружеството на
17.05.2018 г.
Установява
се, че по изпълнителното дело от ЧСИ Д. е изготвено съобщение до ОД на МВР –
гр. П., сектор „Пътна полиция“ за вдигане на запора върху леките автомобили,
собственост на длъжника, като съобщението е получено от адресата на 15.05.2018 г.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята
правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна
форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително
изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за
предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да
бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на
същия законов текст. От изложеното
следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на
вземането, а в тежест
на ответника е да установи реалното му възникване.
Съдът,
съобразявайки се с мотивите на Определение № ***г. по в. ч. гр. дело № ***г. по
описа на Окръжен съд – П. /с което е отменено първоначално постановеното по
делото решение, имащо характера на прекратително определение/ намира, че
процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен
интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват и процесуално
допустими. Както беше изяснено, за исковите суми в хода на производството по ч.
гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. в полза на ответното дружество „Водоснабдяване
и канализация“ ООД и срещу ищеца Р.А.И. е издаден изпълнителен лист от 20.03.2008
г. По делото не се твърди и не се установява сумите по него да са били
изплатени от длъжника, да е била призната тяхната недължимост с влязъл в сила
съдебен акт, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването на този
годен изпълнителен титул в полза на ответното дружество дава възможност на същото,
като кредитор, във всеки един момент да инициира изпълнително производство за
принудително събиране на сумите, което от своя страна обуславя интереса на
задълженото лице – ищецът И. да оспори съществуването им въз основа на
твърдяното от нея обстоятелство – погасяване на притезанията по давност,
започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента
на образуване на настоящото производство /в този см. Определение № 410 от
20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то
г.о. ВКС,/
В
настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че процесните
вземания са удостоверени в изпълнителен лист от 20.03.2008 г., издаден срещу ищеца
въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./ –
извлечение от сметка.
Определението
на съда по реда на чл. 242 ГПК /отм./, въз основа на което се издава
изпълнителен лист на някое от основанията по чл. 237 ГПК /отм./ се постановява
в производство, в което предмет на разглеждане е редовността на изпълнителното основание и характера на удостовереното
вземане, без да се провежда процес, в който със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на притезанията на кредитора. Този изпълнителен титул е основание за
образуване на производство по индивидуално принудително изпълнение и подлежи на
оспорване от длъжника чрез възражение по реда на чл.
250 ГПК /отм./
или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК
(отм.). Във всички случаи длъжникът упражнява правата си след връчване на
поканата за доброволно изпълнение.
При
съобразяване с характера на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, съдът приема, че определението по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
пресъдено нещо, в който смисъл е и Решение № 94/27.07.2010 г. по търг. дело № 943/2009 г. на І т.о., ТК на ВКС. Предвид това, право на длъжника е
да оспори дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, което по новия ГПК,
при липсата на образуван изпълнителен процес, се реализира именно с
отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в т. ч. основан на
твърдения за погасяване на вземанията по давност.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо цена на доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадни води в размер на сумата от 846,09 лв. има характера на
периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на
вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на сумата от предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
разпоредбата на чл. 31 от публикуваните и с това публично достъпни Общи условия
на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД за предоставяне ва
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора /приложими към процесния период/ е
предвидено, че потребителите следва да заплащат месечните си задължения в 30 –
дневен срок, считано от издаване на фактурата за това, която от своя страна е
ежемесечна. От изложеното следва изводът, че с изтичането на този срок
вземането става изискуемо, а до този момент същото е само ликвидно.
Същевременно, съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността
се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Предвид това, че с подаването на молба по чл. 242 ГПК /отм./ за издаване
на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание кредиторът
обективира своето намерение да осъществи
принудително изпълнение срещу длъжника, то и молбата по чл. 242 ГПК /отм./ следва
да се
определи
като предприемане на действие по принудително изпълнение, поради което
същата прекъсва давностния срок за вземанията съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
като на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от този момент започва да тече нова давност, чийто срок съвпада с давностния срок за погасяване на вземането – в случая
тригодишен. В настоящата хипотеза разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК остава
неприложима, тъй като, както вече беше
изяснено, определението
на съда по чл. 242 ГПК
/отм./ и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание нямат последиците на съдебно решение за
установяване съществуването на вземането на кредитора по смисъла на тази законова
разпоредба.
От
материалите по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. се изясни, че искането
на молителя – ответника в настоящото производство „Водоснабдяване и
канализация“ ООД за издаване на процесния изпълнителен лист, въз основа на което
е било образувано производството по това дело, и което впоследствие е било
уважено, е депозирано на 27.02.2008 г. Считано от този момент давността за
процесните вземания е била прекъсната и е започнала да тече нова, тригодишна
такава, чийто срок поначало изтича на 27.02.2011 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му за
принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника по
него и по молба на ответника от 21.08.2009 г. е било образувано изпълнително
дело № 200975220400***г. по описа на ЧСИ С.Д.. Установи се, че с молбата
взискателят „Водоснабдяване и канализация“ ООД е поискал извършването на
справка относно получавани от длъжника трудови възнаграждения или пенсия, а в
случай на наличието на такива за налагане на запор върху тях, както и за
проучване имущественото му състояние.
Съдът,
съобразявайки и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на
ВКС, счита, че тази молба на ответното дружество, в качеството му на кредитор
по изпълнителния лист, обективираща искане за извършване на конкретно
изпълнително действие – налагането на запор и която е била приета от органа по
принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е довело
до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова такава е
започнала да тече на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, считано от следващия ден – 22.08.2009
г. и поначало изтича на 22.08.2012 г.
Следващото
действие, довело до прекъсване на този нов давностен срок е налагането на
запора върху притежаваните от длъжника МПС-та със запорно съобщение на ЧСИ от
10.12.2009 г., получено от адресата – ОД на МВР-гр. П., сектор ПП на 14.12.2009
г. /арг. чл. 450, ал. 2 и ал. 3 ГПК/.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест,
ответното дружество не установи извършването на други действия в хода на
изпълнителното производство, или след неговото прекратяване, които да са довели
до прекъсване на давността. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че доколкото в продължение на 2 години, считано от деня, следващ налагането
на запора – от 15.12.2009 г. /явяващо се последното изпълнително действие/ в
хода на изпълнителното производство не са извършвани, респективно не са били
поискани от взискателя конкретни изпълнителни действия, то същото следва да се счита
за прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия, което от своя страна е проявна форма на неговото бездействие, водещо
до осуетяване реализацията на правата му. Процесното прекратително основание
настъпва ex lege – по силата на закона, считано от момента на изтичане на две
години от последното действие, в който смисъл са и задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на последното изрично е
посочено, че в тази хипотеза прекратяването на изпълнителното производство
става по право, без значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и в кой момент е сторил това / в
случая на 01.03.2017 г./, тъй като с постановлението си съдебният изпълнител
само констатира настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за
прекратяване, предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е
необходимо за прогласяване на действието му и за прилагане на някои от последиците
му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.
Следователно това прекратяване е настъпило на 15.12.2011 г.
Предвид факта, че новата погасителна давност за
процесните вземания, както вече беше изяснено, е започнала да тече от 15.12.2009
г. /денят, следващ последното същинско изпълнително действие преди прекратяване
на изпълнителния процес – налагането на запора върху МПС-тата от 14.12.2009 г./,
то същата е изтекла на 15.12.2012 г., а с това и преди образуване на настоящото
производство по искова молба от 13.03.2018 г. На основание чл. 119 ЗЗД и с
оглед акцесорния им характер следва да се считат за погасени по давност и
вземането за лихва за забава в размер на сумата от 91,94 лв., законната лихва
за забава върху главницата, считано от 27.02.2008 г. до окончателното изплащане
на вземането и разноските, удостоверени в издадения по ч. гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд – П. изпълнителен лист.
С оглед изложеното, предявените искови претенции,
основани на твърдението за недължимост на вземанията за главница и лихва за
забава по процесния изпълнителен лист поради погасяването им по давност, се
явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът. Същият е претендирал присъждане на
такива в общ размер от 679 лв., от които 600 лв. за адвокатско възнаграждение,
55 лв. за държавни такси и 24 лв. за издаване на заверено копие от
изпълнителното дело /съгласно квитанция към ПКО № 00685/14.06.2018 г. – л. 21
от делото/. Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в пълния претендиран размер. В тази
връзка намира, че търсеното адвокатско възнаграждение е съобразено с
минималните размери, установени в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в поискания и от ищеца минимален размер.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Р.А.И., с ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Варош, ул.
„Средец“ № 11, обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Р.А.И. не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 846,09 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена питейна вода и отведени и пречистени, но незаплатени
отпадни води за периода от 31.01.2006 г. до 31.01.2008 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 27.02.2008 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 91,94
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.04.2006 г. до 06.02.2008 г., както сумата от 21,76 лв. – разноски
по делото, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд
– П. е издаден изпълнителен лист от 20.03.2008 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д.с рег. № 752 на КЧСИ и
с район на действие Окръжен съд – П. - поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
кв. Варош, ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р.А.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 679
лв., представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в
сила на решението, ч. гр. дело № 0***г. по описа на Районен
съд – П., да се върне в Служба „Архив“ на съда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: