Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. Варна, 11.08.2016г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2341/2015г. по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В.Б.И., ЕГН **********,***,
срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, искове, а именно:
Иск
с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на Договор №
ДУ-Е-06-9400-98/21.11.2006г., с който Областен управител на област Варна – С. П.
се задължава да прехвърли собствеността на ПИ № 10135.5506.182 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с административен адрес на имота: гр. Варна, ул.“Кирил и Методий“ № 87Б, с площ
от 647 кв.м., на В.Б.И., за сумата от 6400лв.;
Иск
с правно основание чл.82 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер общо на 43 240лв.,
както следва: 1/ За претърпени имуществени вреди в размер общо на на 33 240лв.,
от които: сумата от 3240лв. – платен
наем на Община Варна, Район „Аспарухово“ за времето от 2009г. до 2015г./за шест
години по 45лв.месечно; сумата от 300лв. – за ползване на услугите на
специалист геодезист за изготвяне на трасировъчен карнет с оглед очертаване
границите на имота и поправянето им в кадастралната карта; сумата от 3500лв.,
представляваща разходи за съдебно-деловодни разноски, адвокатски консултации,
СТЕ по владелчески искове за защита на отнета част от имота – 123,73 кв.м.,
превърната в незаконен път; сумата от 5000лв., необходима за изграждане на
разрушена ограда; сумата от 1200лв., представляваща стойността на
противозаконно отнети движими вещи – строителни материали, поради разрушената
цялост на заграждението на имота; сумата от 20 000лв. – за изграждане на
подпорна стена, която да укрепи имота от свлачищни процеси, вследствие
незаконното преминаване на МПС и тежки машини през незаконно отнетата част от
имота и 2/ за пропуснати ползи в размер на сумата от 10 000лв., поради
невъзможността да ползва ипотечен кредит върху парцела за задоволяване на
потребности за лекарства и битови нужди, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2015г., до окончателното им заплащане.
В исковата и уточняващата молби, както и съдебно заседание, се твърди, че ищецът
и областният управител на област Варна са в процедура по закупуване на недвижим
имот, като през 2005г. ищецът подал необходимите документи по чл.84 ал.1 и ал.3
от ППЗДС, след което била издадена Заповед № РД-04-9400-575/17.05.2005г. на
Областния управител – Варна по чл.85 ал.1 от ППЗДС. Твърди се, че между ищеца и
областния управител на Варна е бил сключен Договор № ДУ-Е 06-9400-98/21.11.2006г.
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ частна държавна
собственост, съгласно АДС № 11529/16.05.2005г., с площ от 647 кв.м., находящ се
в гр. Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Кирил и Методий“ № 87Б, ПИ № 10135.5506.182
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. Излага се, че съобразно същия договор дължимата продажна
цена възлиза на 6400лв., формирана въз основа на цена за 1 кв.м. в размер на
9,89лв. и че сумата по договора не е платена, тъй като процедурата към момента
на падежа е била спряна от представител на Областна администрация, поради това,
че имотът имал статут на поземлен и е извън регулация. Към датата на сключване
на предварителния договор все още не били одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри за имота, като ищецът поддържа, че е имал готовност и
желание да заплати дължимата сума по всяко време. През 2009г. процедурата
отново стартирала, тъй като имотът вече попадал в урбанизирана територия и били
налице законовите изисквания за закупуване на недвижим имот, частна държавна
собственост, от граждани, имащи законно построена постройка в имота. В
изпълнение на изискванията на чл.44 ал.3 от ЗДС и със съгласието на областния
управител, ищецът подал визираните в чл.84 ал.1 и ал.3 от ППЗДС документи –
молба по образец, нот.акт № 8, том V, рег.№ 4304, дело № 828/2005г., с който на
ищеца е признато правото на собственост върху жилище с площ от 85 кв.м. и гараж
с площ от 22 кв.м., построени върху държавен недвижим имот с площ от 647 кв.м.,
скица № 22587/23.08.2009г. на имота от одобрена кадастрална карта,
удостоверение от Община Варна, район Аспарухово, че сградата е узаконена,
удостоверение за наследници и останалите, изискани му от областния управител
документи. Излага се в исковата молба, че сградата в имота е изградена от
бащата на ищеца преди 14.11.1958г., като ищецът е представил удостоверение, че
на този административен адрес живее от раждането си през 1949г. Ищецът се позовава
на чл.84 ал.3 т.2 пр.1 от ПЗР към ЗИДЗТСУ/ ДВ, бр.45/1984г., съгласно която
разпоредба, изградените незаконно постройки, които към момента на влизане в
сила на закона не са включени в строителните граници на населените места, не са
държавна собственост. Поддържа се, че макар областният управител да признава
качеството на правоимащо лице на ищеца в кореспонденцията по повод съглашението
за сключване на окончателен договор и финализиране на сделката, и макар да
декларира желание и намерение да прехвърли собствеността върху имота бездейства
виновно, като единственото основание, съставляващо законова пречка за изпълнение
на това му задължение е отпаднало, тъй като имотът вече попада в урбанизирана
територия. Имотът е включен в одобрена кадастрална карта, има процедура за
издаване на ПУП-ПРЗ за парцела. Твърди се, че от 2009г. до датата на подаване
на исковата молба ищецът търпи загуби, тъй като заплаща наем за ползването на
земята в размер на 3240лв. Твърди, че във връзка със започналата процедура за
своя сметка и по искане на областния управител е заплатил сумата от 300лв. за изготвяне
на трасировъчен карнет за очертаване границите на имота и поправянето им в
кадастралната карта, което е задължение на собственика. По повод бездействието
на областния управител да запази целостта на имота и с оглед своя интерес
ищецът завел владелчески искове, с които да бъдат възстановени незаконно
отнетите 123,73 кв.м. от имота. Ищецът вложил лични средства за изграждането на
подпорна стена, за да запази съС.ието на имота. Относно претендираната сума от
10 000лв. като пропусната полза ищецът излага, че му било отказано
отпускането на ипотечен кредит, тъй като нямал имущество, което да служи като
обезпечение. Прави се искане за уважаване на предявените искове, като подробни
съображения са развити в писмено становище вх.№ 20794/21.07.2016г.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, която се
оспорва. Ответникът посочва, че в административната преписка не се съдържа
Заповед № РД-04-9400-575/17.2005г., както
и че единственият документ със сходен на посочения от ищеца номер и дата, е
подадено от него и съпругата му искане за издаване на индивидуален
административен акт с вх.№ РД-04-9400-545/17.05.2005г., с което същите са
направили искане за закупуване на имота,
като този документ няма характера на заповед. Излага се от ответника, че соченият
като предварителен договор № ДУ-06-9400-98/21.11.2006г. представлява
удостоверение и не отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, за
да се счита за предварителен договор. В този документ е удостоверен единствено
факта, че ищецът има подадена в деловодството на Областна администрация Варна
молба за придобиване на право на собственост върху недвижим имот – частна
държавна собственост. Съображения за недопустимост и неоснователност на
предявените искове са развити в писмена защита вх.№ 20681/20.07.2016г. В
отговора на исковата молба и в съдебно заседание се прави искане същите да
бъдат отхвърлени, като се претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази твърденията на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори по делото, а и
от приложеното Удостоверение № О-94 В/25/01.03.1996г. от Община Варна е видно,
че ищецът е записан в регистрите за население на гр. Варна, като живущ *** от
рождението си – 1949г.
Видно от нот.акт № 8, том V,
рег.№ 4304 дело № 828 от 16.05.2005г. е, че ищецът и съпругата му са признати
за собственици по давностно владение на следния недвижим имот: жилище с площ от
85 кв.м. и гараж от 22 кв.м., построени върху държавен недвижим имот с площ от
647 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.”Кирил и Методий” № 87Б, съставляващ ПИ №
2266 по КП на 29 подрайон на гр. Варна – местност „Вилите”, при граници на
имота – скат, ПИ № 2268, път и ПИ № 2265.
От приложения на л.64 от
делото АДС № 8015/28.07.1965г. се установява, че недвижимия имот, находящ се в
гр. Варна, ул.”Кирил и Методий” № 87, представляващ държавно дворно място от
400 кв.м. – неурегулиран парцел в кв.Аспарухово вляво от шосето за гр. Бургас,
е одържавен, на основание чл.6 от ЗС, както и че същият е бил заграбен и
застроен от Ботю Петков – баща на ищеца по делото.
Съставен е АДС/частна/ №
5518/01.02.2005г. /л.225 от делото/ с посочено правно основание чл.68 ал.1 от ЗДС, чл.147 т.5 от ППЗДС, за имот – земя поземлен имот 2266 с площ от 647 кв.м.
по КП на 29 подрайон гр. Варна, на стойност 5280лв., като от отразеното в същия
е видно, че правата върху имота са предоставени на областен управител на
Варненска област, съгласно чл.18 от ЗДС.
С решение по т.21 от Протокол
№ 41/29.08.2001г. на ЕСУТ при Община Варна/л.71 от делото/ е уважена молбата на
В. Б. И. , като е дадено становище за допустимост на процедура за изработване
проект за ПУП- ПРЗ в обхват/ ПИ пл.№№ 2264,2265, 2266, 2268 по плана на Аспарухово.
Приложено е по делото писмо,
заведено в областна администрация на 25.10.2006г./л.151 от делото/, с което от
район „Аспарухово“ е изпратена преписката на имот, находящ се в гр. Варна,
ул.”Кирил и Методий” № 87б, актуван с АДС № 5518/01.02.2005г., с което
областния управител е уведомен, че ползвателят на имота В.Б.И. не е заплащал
определения му годишен наем за дворното място, върху което е построена
жилищната сграда, от 2001г.
Видно от писмо от Главния
архитект на район „Аспарухово“ от 28.05.2007г., заведено в областна
администрация на 01.06.2007г. е, че към този
момент район „Аспарухово” няма данни за одобрена кадастрална карта за района, в
който попада ПИ – 2266.
От писмо на Областния
управител до Кмета на район „Аспарухово“ № РД-04-9400-545/07.05.2007г. е видно,
че с него на кмета на района е съобщено, по повод постъпила молба от В.И.Б. от
26.03.2007г., приложена на л.156 от делото, за придобиване на право на
собственост върху посоченото по-горе дворно място, че молителят е уведомен за
невъзможността да бъде извършена продажба, тъй като имотът, предмет на
продажбата, е извън регулационните граници на населеното място и е със статут
на земеделска земя.
С писмо /л.164 от делото/,
получено на 30.06.2006г. в областна администрация, началникът на отдел СР при
Община Варна е уведомил областния управител, че имот 2266 по КП на 29
микрорайон е извън регулационните граници на населеното място и е със статут на
земеделска земя, както и че съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 21 за хигиенните
изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове имотът попада в
хигиенно-защитната зона на гробищен парк.
С писмо, изпратено на
24.03.2006г., до район „Аспарухово“ областният управител е направил искане да
бъде проведена процедура за попълване на КП на 29м.р.кв.Аспарухово Варна
относно сгради и граници на ПИ 2266/нов 121/, в съсобственост с ищеца и
съпругата му – за сградите и Държавата за дворното място, съгласно АДС №
5518/01.02.2005г.
Видно от Удостоверение №
ДУ-06-9400-98/21.11.2006г.; същото е издадено от Областния управител на област
Варна, в уверение на това, че В.Б.И. има подадена молба с вх.№
РД-04-9400-545/17.05.2005г. до областен управител на област с административен
център гр. Варна за придобиване право на собственост върху недвижим имот –
частна държавна собственост с АДС № 5518/01.02.2005г., представляващ дворно
място с площ от 647 кв.м., съставляващ поземлен имот/ПИ/ 2266 по КП на 29
подрайон на гр. Варна, ул.”Св. Св. Кирил и Методий” № 87б, като самата молба
също е приложена по делото на л.148.
С молба №
РД-04-9400-549/09.12.2005г./л.194 от делото/ до областния управител на област
Варна ищецът е поискал да бъде извършена оценка на земята, след което да бъде
извършена продажба на имота, като е посочил, че притежава законно изградена
жилищна сграда и гараж върху държавно дворно място, находящо се в гр. Варна,
кв.“Аспарухово“, ул.“Кирил и Методий“ № 87Б, представляващо поземлен имот №
2226 по плана на 29 подрайон с площ от 647 кв.м., предвид изменението на чл.44
от ЗДС/ДВ, бр.32/20005г./, като в същата молба у посочил, че начинът за
определяне цената на земята е посочен в раздел VІІ от Правилника/чл.97 ал.1
т.2/, а реда в чл.48 от ЗДС – заповед на Областния управител и сключен въз основа
на нея писмен договор с купувача, който договор следва да бъде вписан в
Службата по вписванията.
Същото искане и разяснение
на процедурата ищецът е направил в молба вх.№ РД-04-9400-945/26.03.2007г. –
л.196 от делото.
Към исковата молба са
приложени множество документи, които са приети като писмени доказателства по
делото, съдържанието на част от които бе описано по-горе в решението на съда,
но чието обсъждане би било наложително само ако по делото се установи наличието
на сключен валиден предварителен договор
за покупко-продажба между ищеца и областния управител. Представени са: Заключение
по частна съдебно-техническа експертиза; Съобщение от община Варна; Молба вх. №
Ж-138/31.10.2000 г. до район ,,Аспарухово“; Определение № 1576/04.02.2013 г.;
Решение № 1561/16.07.2010 г.; Жалба от дата 02.08.2010 г.; Съобщение;
Определение № 5897/11.06.2007 г.; Решение № 7858/06.06.2011 г.; Протокол от
14.03.2008г. за извършено трасиране в присъствието на ищеца; Трасировъчен
карнет на имотна граница; Решение № 501/02.03.2007 г.; Решение № 311/09.10.2007
г.; Договор за наем от дата 03.11.1998 г., сключен с Община Варна по отношение
на процесния имот; Писмо изх. № 47-22-ПСК-00664/01.12.2000 г.; Предписание №
0113/06.12.2001 г.; Скица изх. № 748/29.10.2004 г.; Акт № 8015826/07/1965 г.;
Удостоверение № ДУ-06-9400-98/21.11.2006г.; издадено от Областния управител на
област Варна,Скица изх. № 607/08.08.2005 г.; Протокол № 8/25.02.1988 г.; Писмо
изх. № 2187-5/21.08.2007 г.; Удостоверение изх. № АО-04-9400-6/15.04.2005 г.;
Възражение изх. № РД-06-9200-356/02.11.2006 г.; Молба вх. № 12402/13.08.2008
г.; Копие на ръкописен текст; Уведомление вх. № РД-94-Д/52/09.01.2002 г.; Писмо
№ РД-06-9400-912/25.07.2006 г.; Писмо № РД-07-9400-1217/15.02.2008 г.;
Наказателно постановление № 87/13.11.1976 г.; Преходни разпоредби;
Удостоверение № 0-94-В/25/01.03.1996 г.; Писмо № АО-04-9400-6/15.02.2005 г.;
Писмо № РД-06-9400-912/29.06.2006 г.; Скица на поземлен имот № 22587/23.08.2009
г.; Писмо № АО-04-9400-6/16.02.2005 г.; Нотариален акт № 8, том 5, рег. № 4304,
дело № 828/2005 г.; Писмо № ДУ-06-9400-97/21.11.2006 г.; Копие на ръкописен
текст; Акт № 8015/26.07.1965 г.; Копие на ръкописен текст; Протокол №
12/25.03.2008 г.; Протокол № 41/29.08.2001 г.; Удостоверение изх. №
94-24982-03-10-6287/10.11.2009 г.; Решение № 7858/06.06.2011 г.; Молба №
11960/04.08.2008 г.; Копие на ръкописен текст; Писмо рег. № 11-11/26.01.2010
г.; Протокол № 22 А; Молба № 94-31869-03-20-7616/30.12.2009 г.; Заповед №
РД-15-22/21.03.2005 г. Заповед № РД-14-52/17.10.2006 г.
От значение в случая е, че
сред тях и представените доказателства до приключване съдебното производство не
са посочените от ищеца в исковата му молба – Заповед №
РД-04-9400-575/17.05.2005г. на Областния управител – Варна по чл.85 ал.1 от
ППЗДС и Договор № ДУ-Е 06-9400-98/21.11.2006г. за покупко-продажба на недвижим
имот, представляващ частна държавна собственост, съгласно АДС №
11529/16.05.2005г., с площ от 647 кв.м., находящ се в гр. Варна,
кв.“Аспарухово“, ул.“Кирил и Методий“ № 87Б, ПИ № 10135.5506.182 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г., които не са налични и в административната преписка.
По делото са представени
документи – 226 листа, налични в Областна администрация, представляващи
административната преписка във връзка
с подадената от ищеца молба за закупуване на процесния имот, разменяната
кореспонденция между страните и документи във връзка с водените дела, по
отношение на процесния имот: Искане за извършване на административна услуга вх.
№ РД-04-9400-548/17.05.2005 г.; Удостоверение № ДУ-06-9400-98/21.11.2006 г.;
Запитване по преписка вх. № РД-04-9400-545/26.03.2007 г.; Писмо вх. №
РД-04-9400-545/25.10.2006 г.; Писмо № РД-04-9400-545; Писмо вх. №
РД-04-9400-545/01.06.2007 г.; Скица – извадка; Писмо №
РД-04-9400-545/07.05.2007 г.; Молба вх. № РД-04-9400-545/26.03.2007 г.; Писмо №
АО-04-9400-6/01.12.2006 г.; Молба вх. № ДУ-06-9400-98/09.11.2006 г.; Молба №
АО-04-9400-6/21.09.2006 г.; Писмо № 1778-543/18.09.2006 г.; Молба от дата
23.05.2006 г. Молба № АО-04-9400-6/06.11.2006 г.; Писмо № 1778-543/18.09.2006
г.; Писмо вх. № АО-04-9400-6/30.06.2006 г.; Писмо вх. №
РД-06-9400-92/22.06.2006 г.; Молба вх. № АО-04-9400-6/22.08.2006 г.; Молба от
дата 23.05.2006 г.; Молба вх. № РД-06-9400-92/13.07.2006 г.; Писмо №
РД-0-9400-6/15.06.2006 г.; Писмо № РД-06-9400-92/24.03.2006 г.; Писмо №
РД-06-2400-136/04.07.2006 г.; Писмо № ЗАО-21834/29.06.2006 .; Акт №
5518/01.02.2005 г.; Писмо от дата 12.06.2006 г.; Писмо рег. №15209/13.06.2006
г.; Писмо № УТ-0600/19/19.06.202 г.; Писмо № АО-04-9400-6/15.06.2006 г.; Писмо
рег. № РД-06-9400-92/24.03.2006 г.; Писмо рег. № РД-06-9400-92/24.03.2006 г.;
Запитване от дата 06.06.2006 г.; Молба вх. № АО-04-9400-6/22.05.206 г.; Писмо
рег. № 8-1986/17.05.2006 г.; Писмо изх. № 8-1986/17.05.2006 г. – вх. №
АО-04-9400-6/18.05.2006 г.; Жалба от дата 17.04.2006 г.; Нотариален акт № 8,
том 5, рег. № 4304, дело № 828/2005 г.; Акт за държавна собственост № 5518;
Писмо № РД-04-9400-545/14.06.2005 г.; Писмо рег. № РД-04-9400-545/24.03.2006
г.; Молба вх. № РД-04-6400-545/09.12.2005 г.; Удостоверение №
АО-04-9400-6/15.04.2005 г.; Писмо рег. № РД-04-9400-545/27.03.2006 г.; Писмо
изх. № 8-1986/06.03.2006 г.; Жалба от дата 22.12.2005 г.; Нотариален акт № 8,
том 5, рег. № 4304, дело № 828/2005 г.; Акт за държавна собственост № 5518;
Молба вх. № 1986/04.01.2006 г.; Писмо изх. № РД-04-9400-545/16.12.2005 г.;
Писмо изх. № АО-04-9400-6/21.02.2006 г.; Молба вх. № РД-04-9400-545/09.12.2005
г.; Запитване; Молба вх. № АО-04-9400-6/19.01.2006 г.; Писмо рег. № РД-04-9400-545/16.12.2005
г.; Скица изх. № 607/08.08.2005 г. Писмо; Молба вх. № РД-04-9400-545/26.08.2005
г.; Писмо изх. № УТ-940В/4/26.08.2005 г.; Скица изх. № 607/08.08.2005 г.; Писмо
рег. № РД-04-9400-545/19.08.2005 г.; Молба вх. № РД-04-9400-545/10.08.2005 г.;
Писмо рег. № РД-04-9400-545/27.07.2005 г.; Молба вх. №
РД-04-9400-545/11.07.2005 г.; Нотариален акт № 8, том 5, рег. № 4304, дело №
828/2005 г.; Писмо рег. № РД04-9400-545/07.07.2005 г.; Молба вх. №
РД-04-9400-545/08.06.2005 г; Нотариален акт № 8, том 5, рег. № 4304, дело №
828/2005 г.; Скица изх. № 748/29.10.2004 г.; Удостоверение от дата 26.02.1996
г.; Скица; Акт № 5518/01.02.2005 г.; Писмо рег. № РД-04-9400-545/14.06.2005 г.;
Нотариален акт № 8,м том 5, рег. № 4304, дело № 828/2005 г.; Удостоверение №
0-94 В/25/01.03.1996 г.; Акт № 558/01.02.2005 г.;Удостоверение за данъчна
оценка; Скица изх. № 748/29.10.2004 г.; Удостоверение изх. №
АО-04-9400-6/15.04.2005 г.; Акт № 8015/26.07.1965 г.; Молба №
РД-0300-257/23.02.2005 г.; Удостоверение № АО-04-9400-6-15.04.2005 г.;
Удостоверение; Писмо № АО-04-9400-6/15.02.2005 г.; Писмо №
АО-04-9400-6/15.02.2005 г.; Искане за извършване на административна услуга от
дата 06.01.2005 г.; Удостоверение вх. № РД-04-2600-338/15/17.01.2005 г.; Скица
изх. № 5186/30.12.2004 г.; Писмо изх. № ЗАО-13882/30.12.2004 г.; Писмо №
РД-04-2600-338-2/20.12.2004 г.; Писмо № РД-04-2600-338-2/20.12.2004 г.; Писмо №
ЗАО2623/23.11.2004 г.; Молба от дата 10.11.2004 г.; Писмо №
АБ-1010/260/02.11.2004 г.; Скица изх. № 748/29.10.2004 г.; Писмо №
РД-1-0300-257/12.10.2004 г.; Писмо рег. № РД-1-0300-257/12.10.2004 г.; Писмо №
РД-4-94В/154/07.10.2004 г.; Писмо № РД-4-94 8/154/13.09.; Писмо рег. №
РД-1-0300/257/19.02.2003 г.; Писмо рег. № АУ-8348/21.08.2002 г.; Писмо от
09.08.2002 г.; Писмо от дата 11.02.2003 г. – 2 бр.; Становище по чл. 135, ал. 3
от ЗУТ; Предписание № 0113/06.12.2001 г.; Писмо; Писмо до Кмета на община Варна
– 4 бр.; Писмо № 6360/2002 г.; Жалба от дата 10.09.2002 г.; Заповед №
902/13.06.2000 г. – 2 бр.; Писмо изх.рег. № 47-22-ПСК-00428/02.07.2001 г.;
Писмо изх.рег. № 47-22-ПСК-00664/01.12.2000 г.; Писмо рег. №
47-22-ПСК-00428/02.07.2001 г.; Писмо рег. № 47-22-ПСК-00664/01.12.2000 г.;
Писмо от 04.2000 г. – 2 бр.; Писмо изх. № 47-22-ПСК-00664/01.12.2000 г. – 2
бр.; Молба от дата 26.04.2000 г.; Писмо от дата 19.04.2000 г. – 2 бр.; Писмо от
дата 31.10.2000 г.; Писмо от дата 11.10.2000 г.; Писмо от дата 24.11.2000 г.;
Молба рег. № АУ-94.В/75/06.12.2000 г.; Писмо от началник отдел ,,КР“ – 3 бр.;
Молба от дата 19.11.1999 г.; Наказателно постановление № 87/13.11.1976 г.;
Приходна квитанция № 36143 – 2 бр.; Приходна квитанция № 71490; Приходна
квитанция № 34478; Протокол № 8/28.02.1988 г. – 2 бр.; Удостоверение №
О-94.В/25/01.03.1996 г.; Протокол № 8/25.02.1988 г.; Схема; Молба вх. №
РД-94-В/99/09.11.1999 г.; Жалба вх. № РД-94-А/95/10.11.2000 г.; Акт №
8015/26.07.1965 г.; Удостоверение № О-94.В/25/01.03.1996 г.; Акт № 8015/26.07.1965
г.; Писмо № РД-94-Д/52/19.12.2001 г.; Писмо от дата 09.01.2002 г.; Писмо от
дата 09.04.2000 г.; Писмо; Писмо рег. № РД-Д/52/20.02.; Молба рег. №
РД-94-А/45/22.10.1999 г.; Молба Декларация по чл. 14 от ЗМДТ; Писмо рег. №
РД-09-1102-16/23.07.2009 г.; Постановление № 4190/15.06.2009 г.; Писмо рег. №
ЗАО23400/19.06.2008 г.; Писмо рег. № ЗАО21834/29.09.2006 г.; Писмо от
15.06.2006 г.; Молба от дата 25.05.2005 г.; Служебна бележка; Писмо от дата
24.03.2006 г.; Нотариален акт № 8, том 3, дело № 828/2005 г.; Геодезически
снимки; Регистър на координатите на граничните точки на ПИ пл. № 2266;
Обяснителна записка от дата 10.09.2005 г.; Скица на ПИ на пл. № 2266; Заповед №
390/07.06.2001 г.; Ръчна скица; Попълване на ПИ в пл. № 2266; Заключение по
съдебно-техническа експертиза; Молба от дата 16.06.2006 г.; Писмо изх.рег. №
ЗАО-23400/07.07.2006 г.; Писмо от дата 29.06.2006 г.; Писмо от дата 25.07.2006
г.; Писмо рег. № РД-06-9400-912/10.06.2008 г.; Договор за наем от дата
03.11.1998 г.; Акт № 5518/01.02.2005 г.; Протокол № 8/29.02.2000 г.; Писмо №
РД-1-2400/124/05.12.2002 г.; Писмо № РД-1-0300/257/14.03.2003 г.; Определение №
5340/10.06.2004 г.
В съдебно заседание са
представени допълнително доказателства, част от които са идентични с
представените от страните с исковата молба и отговора на същата - Протокол
№ 22 А; Протокол за извършено трасиране от дата 14.03.2008 г.; Трасировъчен
карнет на имотна граница; Решение № 51/02.03.2007 г.; Решение № 311/09.10.2007
г., Удостоверение по гр.д. № 2729/1986 г. по описа на Районен съд – Варна., Съобщение
от община Варна; Ръкописен текст; Заповед № 902/13.06.2000 г.; Писмо; Ръкописен
текст; Скица; Писмо изх. № АО-04-9400-6/01.12.2006 г.; Писмо №
РД-04-9400-6/01.06.2006 г.; Писмо изх. № 2187-5/21.08.2007 г.; Писмо изх. № 47-22-ПСК-00428/02.07.2001
г.; Ръкописен текст; Копие на СТЕ; Ръкописен текст; Удостоверение по гр.д. №
2729/1986 г. по описа на ВРС;
Наказателно постановление № 87/13.11.1976 г.; Преходни разпоредби към Закон за
изменение и допълнение на Закона за териториално то и селищно устройство;
Удостоверение № О-94-В/25/01.03.1996 г.; Писмо изх. № АО-04-9400-6/15.02.2005
г.; Експертно решение № 0520/111/22.07.2011 г.; Медицинско направление;
Приложение № 1 към чл. 22, ал. 2;Квитанция от дата 01.01.1997 г.; Допълнение към
искова молба; Ръкописен текст; Удостоверение по гр.д. № 2729/1986 г. по описа
на ВРС – 2 бр.; Договор за наем от 03.11.1998 г.; АДС № 8015; Скица; Протокол №
12; Протокол № 41; Предписание № 0113/06.12.2001 г.; Скица на поземлен имот № 22587/23.08.2009 г.; Писмо
изх. № РД-1-0300/257/14.03.2003 г.; Удостоверение от община Варна;
Удостоверение № РД-04-2600-338/5/17.01.2005 г.; АДС № 5518; Молба №
12402/13.08.2008 г.; Скица; Писмо № РД-04-9400-545/07.07.205 г. – 2 бр.; Молба
№ АО-04-9400-6-19.01.2006 г.; Удостоверение от дата 26.02.1996 г.; Схема; Копие
на СТЕ с комбинирана скица; . Констативен протокол от 03.05.2015г., съставен от
длъжностни лица при район „Аспарухово“, от който се установява, че е
констатирано преграждане на път пред имот, находящ се в гр. Варна, на ул.“Кирил
и Методий“ № 87Б, чрез изграждане на метална конструкция и телена мрежа/оградно
пано/ от ищеца по делото; Протокол № 22А/08.11.2006г., съставен от комисия
от Служба по кадастъра – Варна, се установява, че по т.39 от същия е уважено възражение на ищеца имотът да се отрази в граници,
съгласно предоставени координати от правоспособно лице. Приложени са писмо от 30.05.2016г. от прокурор при
ВКП, с което до ВОП е изпратена жалба от 14.12.2015г., Писмо рег. №
365000-3169/26.01.2016г. от Директор на ОД на МВР – Варна, с което ищецът е
уведомен, че подадената от него жалба и образувана преписка и е изпратена на
ВРП
Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/09.06.2016г. от Община Варна, видно от което е, че
стойността на имота – земя с площ от 647 кв.м., към 09.06.2016г. възлиза на
сумата от 18 958,10лв.
От
представеното от процесуалния представител на ответника в последното по делото
заседание Писмо изх. № РД-04-9400-545/20/10.04.2012 г. от Областен управител до
ищеца, че установява, че във връзка с негово искане вх.№
РД-04-9400-545/19/29.12.2011г. за придобиване на право на собственост върху
недвижим имот, представляващ ПИ 2266, намиращ се в кв.“Аспарухово“, община
Варна, област Варна, му е отговорено, че от приложените към преписката
документи е видно, че сградата, изградена върху имота, е незаконно построена,
няма издаден акт за узаконяване на строежа, както и че процедурата по
придобиване на право на собственост върху имота на основание чл.44 ал.3 от ЗДС
е неприложима в случая, тъй като не е налице законна постройка върху държавния
поземлен имот.
От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, прието от съда, като
обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа
на всички доказателства по делото, оглед на място на 01.07.2016г. и въз основа
на Справочник на цените в строителството кв.1/2016г. Видно от същото заключение
е, че процесния имот е с административен адрес – гр. Варна, кв.“Аспарухово“,
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 87Б. За определяне на стойността на подпорната
стена и оградата на имота експертът е използвал данните от Справочник за цените
в строителството кн.1/2016г., издание на „Стройексперт-СЕК“. Имотната граница
на ПИ с идент. № 10135.5506.182 към улицата е 26,41 кв.м. По цялата дължина е
изпълнена стоманобетонова подпорна стена, поради голямата денивелация на
терена, а върху стената е изградена ограда от метални колове и поцинкована
мрежа. Стойността на изградената през 1988г. подпорна стена вещото лице е определило,
че възлиза на 3114лв., а стойността на изградената с метални колони и метална
мрежа ограда, според експерта е 372лв., като след табличната част на
заключението е уточнено като забележка, че върху ед.цени има добавена 15 % печалба и ДДС 20 % върху материали.
При изслушване на вещото
лице в съдебно заседание, експертът поясни заключението си, във връзка със
зададени от страните и от съда въпроси, като заяви, че на място подпорната стена не се вижда и не съществува,
нищо от това, което се претендира не може да се види, няма никакви документи, а
за да се направи толкова висока подпорна стена, би трябвало да има поне
конструктивно становище, ведно с указания как да бъде изпълнена, на вещото лице
не е представено и по делото не се съдържа разрешение за строеж на оградата.
Всички материали, които вещото лице е видяло при извършения от него оглед са от
остатъците на стената. Отчасти е съобразена представената частна експертиза,
доколкото други документи няма, но в нея е описано само колко метра приблизително
е стената, която нито може да се види на място, нито може да се премери, поради
което и в заключението е определена средна цена към датата на изготвяне на
заключението, тъй като ако бъде изготвена към момента когато е била изградена,
предвид деноминацията, цената би била в стотинки.
Съдът, като взе предвид установено от фактическа
страна прави следните правни изводи:
Успешното
провеждане на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД предполага положителното установяване
на няколко предпоставки: наличието на валиден предварителен договор, с който се
поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието
съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор;
качеството “изправна страна”, респ. неизправността на ответника, т.е. неговото бездействие,
с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на падежа
на задължението за сключване на окончателен договор; принадлежност на правото,
предмет на договора към патримониума на прехвърлителя, както и наличието на
особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността – чл.363 от ГПК.
Предварителният
договор трябва да отговаря на общите изисквания за действителност на всеки един
договор. Той трябва да съдържа всички общи елементи – съгласие, основание и
предмет, да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор, като страните трябва да са поели задължение за сключване на
окончателен договор.
От събраните
по делото доказателства не се установи между ищеца и Областния управител на
област Варна да е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот, с всички съществени елементи на окончателния договор, който
предварителен договор е необходимо да бъде в писмена форма, явяваща се форма за
действителност. Такъв договор не бе представен пред първоинстанционния съд, макар
още в исковата си молба ищецът да твърди, че съществува, а събраните доказателства
не могат да обосноват извод, че такъв договор е бил сключен, а по-късно е бил
изгубен или унищожен. Ищецът не е ангажирал доказателства, обосноваващи
обратния извод, като искането му за допускане на гласни доказателства,
посредством разпит на един свидетел е оставено без уважение, както поради това,
че същият не е конкретизирал с трите му имена и адрес за призоваване свидетеля,
така и поради това, че не е твърдял, че свидетелят би могъл да уточни какво е
съдържанието на договора. Твърдения, че заповедта и договора са били унищожени
не са наведени от ищеца в исковата молба. Действително, налице е подадено
заявление за закупуване на имота, но липсват доказателства между ищеца и
областния управител да е било постигнато съгласие за сключване на окончателен
договор в писмен предварителен договор, съдържащ съществените условия на
окончателния договор.
В случая не е доказано наличието на две предпоставки, необходими за
уважаване на конститутивния иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, а именно, че между
страните е сключен валиден предварителен договор по чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
както и че няма законови пречки за прехвърляне на процесния недвижим имот,
държавна собственост.
От значение за спора е, че искането на ищеца е за закупуване на имот,
представляващ частна държавна собственост. В Закона за държавната
собственост/ЗДС/ е въведена процедура за покупко-продажба на недвижим имот –
частна държавна собственост, регламентирана в чл.44 ал.2 от ЗДС/ред. ДВ,
бр.32/2005г./, когато в имота има построена сграда, собственост на купувача.
Съгласно чл.85 ал.1 вр.чл.84 ал.1 и ал.3 от ППЗДС /ред., ДВ
бр.78/26.09.2006г./, физически и юридически лица, притежаващи собственост върху
законно построена сграда, изградена върху земя – частна държавна собственост,
могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат
молба до областния управител по местонахождението й и въз основа на
представените документи областния управител издава заповед, в която определя
купувача, имота, който се прехвърля, цената, дължимите данъци, такси и режийни
разноски. В 14-дневен срок след представяне на документ за извършено плащане се
подписва договорът за продажбата на земята – чл.85 ал.4 от ЗДС.
От изложеното се налага извода, че производството по продажба на държавен
имот е сложен фактически състав, включващ административноправни и
гражданскоправни елементи и не предвижда сключване на предварителен договор
между страните, нито възможност за приложение на чл.19 ал.3 от ЗЗД за
обявяването му за окончателен по съдебен ред.
Това производство започва с издаването на административен акт – заповед
на областен управител, с която се определя купувача, имота, който се прехвърля,
цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски, каквато по делото не е
представена – ответната страна поддържа, че тя не съществува в правния мир,
макар ищецът, в хода на съдебното производство, да твърди, че всички документи
по продажбата са били унищожени в областна администрация Варна, за което не
ангажира доказателства. Същевременно с това, от приложените по делото молби №
РД-04-9400-549/09.12.2005г. и № РД-04-9400-945/26.03.2007г., в които ищецът
отново е направил искане за закупуване на имота, е видно, че същият разяснява и
каква е процедурата, вкл., че първо следва да се издаде заповед на областния
управител, каквато обаче не е нужно повторно да се издава, в случай, че такава
вече е била издадена.
Процедурата по закупуване на имота завършва с гражданскоправен елемент –
договор за покупко-продажба, сключен между областния управител и купувача.
Такъв договор, макар да е упоменат от ищеца с номер и дата на издаване, не е
установено да е съществувал и да е унищожен, а такъв договор ищецът, като
страна по сделката, какъвто твърди, че е той, също следва да притежава.
Не е установено по делото да са изпълнени особените изисквания на ЗДС,
доколкото липсва възможност за подписване на договор за покупко-продажба без
преди това да е издадена заповед за определяне на купувач и да са извършени
плащания на цената, данъци, такси и режийни разноски, а самият ищец заявява, че
не е платил цената.
Предвид изложеното, се налага извода, че между Държавата и ищеца не
съществуват договорни отношения, като подаването на заявление за закупуване на
имота и разменената кореспонденция не са достатъчни, за да се приеме, че е
налице насрещно волеизявление за съгласие за продажба на имота. Отделно от
горното, производството по продажба на държавен имот не предвижда сключване на
предварителен договор, нито възможност за приложение на чл.19 ал.3 от ЗЗД,
доколкото дори при наличието на заповед за определяне на купувач, каквато по
делото не се установи да е издавана, съдът не би могъл да замести волята на
областния управител.
По изложените
съображения, съдът намира предявения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за неоснователен,
поради което и същият следва да бъде отхвърлен като такъв.
С оглед
неоснователността на този иск, като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете
с правно основание чл.82 от ЗЗД. Твърденията на ищеца са, че вредите, за които
претендира обезщетение, са вследствие неизпълнението на задължението на
областния управител да сключи окончателен договор за покупко-продажба на
земята, представляваща частна държавна собственост, върху която е изградена
сградата, а по делото се установи, че между страните липсва сключен
предварителен договор за покупко-продажба, който би могъл да бъде обявен за
окончателен от съда в производство по чл.19 ал.3 от ЗЗД, т.е липсва договорно
неизпълнение на задължение, от страна на областния управител, тъй като такова
същият няма. Ето защо съдът счита, че не е доказано твърдяните от ищеца вреди
да са в резултат на неизпълнение на договорно задължение, от страна на
областния управител.
Отделно от
горното и само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки
дадените му указания от съда, ищецът не е ангажирал доказателства, че действително е било необходимо да направи разходите, за които
претендира обезщетение, а заявява, че плащанията са извършени от него
доброволно с цел запазване целостта на имота и със съгласието на областния
управител, а не е представил и доказателства, че действително е заплатил
сумите, които претендира като претърпени вреди. Във връзка с претенцията за
пропуснати ползи, ищецът не е ангажирал доказателства, че е направил искане за
отпускане на ипотечен кредит и че е налице отказ за отпускането на такъв заем,
поради това, че не е собственик на поземления имот, по отношение на който
ответникът не е изпълнил задължението си за сключване на окончателен договор.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер общо на 2657,20лв., която сума е определена като сбор
от дължимото юрисконсултско възнаграждение по двата иска, въз основа на чл.7
ал.2 т.3 и т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Б.И., ЕГН **********,***, срещу
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, искове, а именно: иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД –
за обявяване за окончателен на Договор № ДУ-Е-06-9400-98/21.11.2006г., с който
Областен управител на област Варна – С. П. се задължава да прехвърли
собствеността на ПИ № 10135.5506.182 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес на имота: гр. Варна, ул.“Кирил и Методий“ № 87Б, с площ от 647 кв.м., на В.Б.И.,
за сумата от 6400лв.; иск с правно основание чл.82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер общо на 43 240лв., както следва: 1/ За претърпени
имуществени вреди в размер общо на на 33 240лв., от които: сумата от 3240лв. – платен наем на Община Варна,
Район „Аспарухово“ за времето от 2009г. до 2015г./за шест години по
45лв.месечно; сумата от 300лв. – за ползване на услугите на специалист
геодезист за изготвяне на трасировъчен карнет с оглед очертаване границите на
имота и поправянето им в кадастралната карта; сумата от 3500лв., представляваща
разходи за съдебно-деловодни разноски, адвокатски консултации, СТЕ по владелчески
искове за защита на отнета част от имота – 123,73 кв.м., превърната в незаконен
път; сумата от 5000лв., необходима за изграждане на разрушена ограда; сумата от
1200лв., представляваща стойността на противозаконно отнети движими вещи –
строителни материали, поради разрушената цялост на заграждението на имота;
сумата от 20 000лв. – за изграждане на подпорна стена, която да укрепи
имота от свлачищни процеси, вследствие незаконното преминаване на МПС и тежки
машини през незаконно отнетата част от имота и 2/ за пропуснати ползи в размер
на сумата от 10 000лв., поради невъзможността да ползва ипотечен кредит
върху парцела за задоволяване на потребности за лекарства и битови нужди, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба – 11.08.2015г., до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 2657,20лв.
/две хиляди шестотин петдесет и седем лева и 20ст./, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: