№ 242
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330200671 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21–1030-
008889/15.09.2021г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция” - Пловдив, с което на В. М. М., ЕГН **********, са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 20.00 /двадесет/
лева за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/,
на основание чл.185 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 50.00 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение
на чл.123 ал.1 т.3 б.„а“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП;
ГЛОБА в размер на 50.00 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.„в“ от ЗДвП,
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят М., по съображения, изложени в жалбата и в
допълнително писмено становище, моли съда да отмени НП като неправилно
и незаконосъобразно. Прилага договор за правна защита и съдействие.
Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Пловдив,
редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е
депозирано писмено становище от Началника на Сектора, с което излага
становище за потвърждаване на процесното НП като правилно и
законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар и моли да бъде намален до минимума,
предвиден в наредбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.06.2021г. около 09:45ч. в гр. Пловдив, на бул. „Шести септември“
– пред № 63, жалбоподателят М., като водач на влекач „Рено Премиум 450.19
Т Е 5“, рег. № ***, с полуремарке „Флигел СДС 350“, рег. № ***,
собственост на „Т.Г.“ ЕООД ЕИК *********, при преминаване по булеварда
удря обтяжните въжета на тролейбусните жици, вследствие на което се късат
и падат на пътното платно, причинявайки ПТП с имуществени вреди. М. не
оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП, като го напуснал и не
уведомил контролните органи. Свидетел на случилото се станал П. С. Т., ЕГН
**********, който успял да заснеме с телефона номера на процесното МПС и
подал сигнал на тел.112. На място пристигнал полицейски патрул към Второ
РУ към ОДМВР - Пловдив, в който бил св. В. Георгиев Д. и С. Ганев, и
двамата на длъжност „мл. инспектор“. Органите на реда установили фактите
около станалия инцидент, както и собствеността на влекача и водача му към
процесното време. Районът бил отцепен, за да не пострада някой. Органите на
реда изчакали пристигането на ремонтен екип за поправянето на
тролейбусните жици. По случая св. Д. съставил докладна записка от същата
дата 29.06.2021г.
На 23.08.2021г. св. А. Е. Г., на длъжност „мл. автоконтрольор“ към
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив. поканил жалбоподателят
М., за да го изслуша за случилото се и обективирал извършеното в докладна
записка. Въз основа на събраните данни, св. Г. съставил АУАН №
969484/23.08.2021г., в който квалифицирал нарушенията по чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДвП, чл.123 ал.1 т.3 б.„а“ и б.„в“ от ЗДвП. В допълнение на фактическата
обстановка било описано, че жалбоподателят не представил и контролен
талон към СУМПС, нарушение на нормата по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който подписал акта без
възражения. Съставен бил и протокол за ПТП.
Въз основа на АУАН, протокол за ПТП и съставените докладни
записки, наказващият орган възприел същата фактическа обстановка и издал
обжалваното НП, с което за гореописаните нарушения по чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДвП, чл.123 ал.1 т.3 б.„а“ и б.„в“ от ЗДвП, наложил на жалбоподателя М.,
съответно на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева; на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец; на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по
административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и от
2
гласните такива - показанията на разпитаните в съдебно заседание – св. А. Е.
Г. /актосъставител/, св. В. Георгиев Д. и св. П. С. Т..
В показанията си актосъставителят Г. потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации, като обяснява, че констатирал
нарушенията на база данните от докладните записки.
От показанията на св. Д. се установява, че при изпълнение на
служебните си задължения към Второ РУ при ОДМВР - Пловдив бил
изпратен в процесното време и място по сигнал за скъсани жици на
тролейбуси. Данните за случилото са били събрани от изчакал ги на място
свидетел-очевидец, успял да заснеме с телефона си номера на процесното
МПС и надписа върху него. Било разпоредено от оперативния дежурен с
колегата му да стоят на място, да отцепят района, за да не пострада някой,
като през това време осъществили и връзка с ремонтния екип. Изчакали
последния, който се заел с поправката на жиците. Заявява, че не е разговарял
с шофьора на процесното МПС дали е осъзнал закачането на жиците.
От своя страна в показанията си св. Т. изяснява, че е бил свидетел на
случилото се, при което камионът минал през булеварда и закачил
тролейбусните жици, а водачът му вместо да спре, продължил. Заснел номера
му и подал сигнал на тел.112. Заявява, че по негово лично наблюдение,
шофьорът на МПС е видял стореното.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
достоверни обективни, логични, последователни, кореспондиращи и
допълващи както помежду си, така и с писмени доказателства по делото.
В настоящия казус на жалбоподателя М. са вменени нарушения по чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП, по чл.123 ал.1 т.3 б.„а“ от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.„в“ от
ЗДвП.
Според чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. Безспорно установено е, че на 29.06.2021г. около 09:45ч.
в гр. Пловдив, на бул. „Шести септември“ – пред № 63, жалбоподателят М.,
като водач на влекач „Рено Премиум 450.19 Т Е 5“, рег. № ***, с полуремарке
„Флигел СДС 350“, рег. № ***, при преминаването по булеварда, е ударил
обтяжните въжета на тролейбусните жици, вследствие на което се скъсали и
паднали на пътното платно. С това си поведение М. безсъмнено е създал
опасности и пречки за движението, поставяйки в опасност живота и здравето
на хората и е причинил имуществени вреди. В случая се е наложило дори
отцепване на участъка, за да не пострадат участници в движението и
случайни минувачи, включително да не настъпят други имуществени вреди. В
този смисъл деянието на М. припокрива всички елементи от състава на
нарушението, извършено от него.
Правилно на основание чл.185 от ЗДвП за това нарушение, на М. е
наложено административно наказание – глоба в размер от 20 лева, което не
подлежи на редукция от страна на съда.
По отношение на нарушенията, квалифицирано по чл.123 ал.1 т.3 б.„а“ и
3
б„в“ от ЗДвП:
Относно първото съдът намира за безспорно установено това
нарушение да е извършено от жалбоподателя М., доколкото като водач на
ППС, участник в ПТП, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, не е оказал съдействие за установяване на вредите от
произшествието, като това обстоятелство се извлича от факта на напускането
му и непреустановяване движението на управляваното от него МПС,
потвърдено и от показанията на свидетел–очевидец - св. Т., и неуведомяване
на контролните органи.
Следва да се обърне внимание и на субективното отношение, проявено
от М. към извършеното деяние във връзка с възражението, което прави
същият, че въобще не е разбрал за съприкосновението между влекача и
тролейбусните жици и че имало неизправна инфраструктура, довела до
извининителна грешка. В хода на делото безспорно е установено, че след
съприкосновението между влекача и тролейбусните жици М. е продължил
управлението на МПС-то. Действително няма данни същият да се е усъмнил,
да е разбрал за удрянето на обтяжните въжета, да е разбрал за станалото ПТП,
с което се свързват и другите му задължения като участник в него. В случая
обаче съдът намира,че не е налице твърдяната извинителна грешка по
смисъла на чл.14 от НК. Според цитираната норма незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва освен умисъла, относно това престъпление, но и
непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост. От една страна твърденията за
неизправна инфраструктура останаха голословни и неподкрепени с
доказателства. От друга - доколкото М., като професионален водач на влекач
и ремарке към него, включително предвид габаритите на същото, е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасниите
последици, т.е. проявил е непредпазливост, в частност небрежност. По-
нататък съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в предвидените в закона случаи, т.е. по аргумент на противното се
наказват без изрично да е предвидено. При тази форма на вина е и
извършеното от М. нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.„а“ от ЗДП.
Правилно на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за това нарушение, на
М. са наложени кумулативно предвидените административни наказания –
глоба в размер от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
месец. Същите са минимално предвидените в закона за този случай и не
подлежат на редукция от страна на съда.
Съдът приема, че не е налице нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.„в“ от
ЗДвП. Текстът на нормата гласи, че ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерство на вътрешните работи на територията, на която е настъпил
пътният инцидент и изпълняват дадените им указания. В НП чисто шаблонно
е цитирана нормата под изложение на фактическата обстановка, в която
отсъства елементът на разногласието и обстоятелствата около него, за което
4
не може да се говори при условие, че влекачът се удря в обтяжните въжета на
тролейбусните жици и друг участник няма. При това положение съдът
намира, че съставът на нарушението от обективна и субективна страна не е
изпълнен докрай, за да се държи отговорен жалбоподателят за него. Ето защо
в тази му част НП следва да бъде отменено.
Само за по-голяма прецизност, съдът следва да отбележи, че
описанието на допълнителни обстоятелства в АУАН и НП, касаещи
нарушението за непредставяне на контролен талон към СУМПС, не е
съществено нарушение, тъй като не е засегнало правото на защита на
жалбоподателя, доколкото не е взето предвид от наказващия орган при
ангажиране на отговорността и не е наложил наказание за него.
По разноските:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и
административен съд, както и в касационното производство, страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, съдът не
следва да се произнася по въпроса за разноските, доколкото такива от
въззиваемата страна не се поискаха, а от страна на жалбоподателя, макар да
има приложен договор за правна защита и съдействие, освен че в него не е
посочен начин на плащане, отделно от договора няма и изрично искане под
каквато и да е форма за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21–1030-
008889/15.09.2021г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция” - Пловдив, В ЧАСТТА, с която на В. М. М., ЕГН
**********, са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на
20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.185 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 50.00
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.„а“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21–1030-008889/15.09.2021г.
на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” -
Пловдив, В ЧАСТТА, с която на В. М. М., ЕГН **********, са наложени
административни наказания – ГЛОБА в размер на 50.00 /петдесет/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123
ал.1 т.3 б.„в“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6