Р Е Ш Е Н И Е
№
1.4.2019 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на осемнадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 2237 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е за делба в първата й фаза – по нейното допускане.
Образувано е по искова молба на Б.П.К., ЕГН **********
против П.И.Е., ЕГН ********** и Ц.И.К., ЕГН **********, с която се иска съдът
да допусне до делба съсобствен между страните недвижим имот, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. „България” № 68, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.504.5.15.72, представляващ гараж № 5 на 2-ри етаж в
гаражно-строителна кооперация, с площ от 23.00 кв.м., заедно със съответните
идеални части от общите части на обекта, 1/87 ид. ч. от три гаражни клетки за
общо ползване, както и съответното право на строеж.
С определение от 3.9.2018 г. съдът е
съединил настоящото гр. д. № 2237/2018 г. на ВТРС и гр. д. № 2238/2018 г. на
ВТРС, образувано по искова молба на Б.П.К. и Д.И.К. против П.И. Е. и Ц.И.К. за
съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „България”
№ 33, Вх. Д, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.503.1.7.80, представляващ апартамент № 11 на 7-ми етаж, със застроена
площ от 94.14 кв.м., заедно с прилежащото му мазе с площ от 4.30 кв.м. и
1.33013 идеални части от общите части на обекта, като е постановил двете дела
да се движат под номера на образуваното гр. д. № 2237/2018 г. на ВТРС.
Ищецът Б.П.К. твърди, че той и ответниците
са наследници на общите наследодатели П. И.К. и П. П. К., б.ж. на гр. Велико
Търново, починали съответно на 23.4.2002 г. и на 9.8.2017 г., както и че
последните са притежавали гараж със застроена площ от 23.00 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.5.15.72 по КККР на гр.
Велико Търново, заедно прилежащите му пред-гаражно пространство, съответните
идеални части от общите части на обекта; 1/87 ид. ч. от три гаражни клетки за
общо ползване, находящи се на 1-ви етаж, и гаражна клетка, находяща се на 2-ри,
както и съответното право на строеж. Заявява, че квотите в съсобствеността на
гаража са ½ ид. ч. за него и по ¼ ид. ч. за всяка от ответниците.
Ищците твърдят, че по време на брака им Б.К.,
заедно с баща си П. К., е придобил апартамент, находящ се в гр. Велико Търново,
ул. „България” № 33, Вх. Д, който по това време е бил в брак с П. К.. Заявяват,
че след смъртта на П. К. и П. К. последните са оставили в наследство
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.1.7.80 по КККР на гр.
Велико Търново, намиращ се в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор
10447.503.1, а именно - апартамент, със застроена площ 94.14 кв.м., заедно с
прилежащото му мазе от 4.30 кв.м., 1.33013 % ид. части към общата сграда. Заявяват,
че квотите в съсобствеността на апартамента са, както следва: ½ ид.
части за Б.П.К., ¼ ид. части за Д.И.К. и по 1/8 ид. части идеални части
за всеки от Ц.И.К. и за П.И.Е.;
В
законоустановения срок е постъпил отговор от насрещните страни, в който се
изразява становище за основателност на иска за делба на процесния гараж при
посочените в молбата квоти между съделителите, но се оспорва този за делба на
апартамента при посочените от ищците квоти, като се заявява, че ищцата Д.К.
няма права в този имот. Твърди се, че цялата продажна цена за закупуване на
жилището е заплатена със средства на П. К. и П. К., както и че към момента на
закупуване на апартамента Б.К. не е имал право да участва в сделката, тъй като
не е живеел в жилището, а е симулативно посочен като купувач с цел да бъде
заобиколен ЗСГ.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковите претенции и
моли за тяхното уважаване. Заявява, че при сключването на сделката не е целено
постигането на забранена от закона цел, че купувачите по нея не са споделяли субективно
постигането на забранена от закона цел, както и че правните последици на
сделката не са забранени от закона.
Процесуалният
представител на ответниците поддържа становището, изложено в подадения отговор,
като оспорва квотите, при които ищците искат да бъде допуснат до делба процесния
апартамент. Заявява, че Б.К. не е имал право да участва в сделката за
закупуването на последното, тъй като не е отговарял на изискванията на чл. 9а,
т. 2 от Указ № 463 от 7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при
Министерството на народната отбрана (отм.) и на Наредбата за продажба на жилища
от държавния жилищен фонд (отм.) – не е бил наемател на закупеното жилище.
Твърди, че П. К. не е имал право да закупи жилището, доколкото е надхвърляло
жилищните нужди на семейството му, състоящо се единствено от него и от
съпругата му, именно което е наложило синът им Б.К. да бъде включен в сделката.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Oт представените писмени доказателства се
установява, че ищецът Б.П.К.,
от една страна, и ответниците П.И.Е. и Ц.И.К., от друга, са наследници на П. И.К.
и П. П. К., б.ж. на гр. Велико Търново, починали съответно на 23.4.2002 г. и на
9.8.2017 г. Видно е представените удостоверения, че ищецът Б.К. е син на общите
наследодатели, а ответниците П.Е. и Ц.К. - техни внуци. Последните са заместили
по реда на чл. 10, ал. 1 от Закона за наследството починалия на 3.12.2982 г.
свой баща И. П.К..
Според представения договор за
покупко-продажба на жилищен имот на жилищния фонд при МНО от 3.5.1982 г., на
посочената дата П. И.К. и Б.П.К. са придобили апартамент № 11, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. „България” № 33, Вх. Д, ет. 7, със застроена площ от 94.14
кв.м., заедно с прилежащото му мазе с площ от 4.30 кв.м. и 1.33013 идеални
части от общите части на сградата. По делото не е спорно, а и се установява от
приложените писмени доказателства, че към момента на сключване на договора
купувачите П. И.К. и Б.П.К. са били в брак, съответно с П. П. К. и с Д.И.К..
С Нотариален акт № 35, том II, дело № 575/2.5.1994 г. П. И.К. и П. П. К.
са признати за собственици при равни права на гаражна клетка № 5 на 2-ри етаж в
гаражно-строителна кооперация, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „България”
№ 68, с площ от 23.00 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите
части на обекта; 1/87 ид. части от три гаражни клетки за общо ползване, а
именно: № 53 и № 51, находящи се на 1-ви етаж, и № 39, находяща се на 2-ри,
както и от съответното право на строеж.
От твърденията на страните следва, че по
същество единственият според момент по делото се явява обстоятелството дали при
сключването на договора за покупко-продажба на горепосочения жилищен имот от
жилищния фонд при МНО е налице нарушение или заобикаляне на действащия към този
момент Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ, отм.), както и на подзаконовите
нормативни актове, свързани с неговото приложение, предвид възраженията на
ответниците в тази насока.
В тази връзка съдът намира следното:
Основните нормативни актове, които следва да
бъдат обсъдени във връзка с въведеното от ответниците възражение, са ЗСГ (отм.),
Правилника за приложение на ЗСГ (отм.), Наредба за държавните имоти (отм.),
Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд (отм.) и Указ № 463 от
7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната
отбрана (отм.).
Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗСГ (отм.), съпрузите
и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са встъпили в брак, могат да
притежават един жилищен и един вилен имот, който принадлежи на някого от тях
или е тяхна обща собственост, а според чл. 4, ал. 1 от същия закон, жилището
или притежаваните идеални части от отделни жилища от лицата по чл. 2 не могат
да превишават
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Правилника за
приложение на ЗСГ (отм.), при определяне на нуждите на семейството или
домакинството на собственика по чл. 4, ал. 4
от закона се вземат предвид жилищните, професионалните и здравните
нужди, като според ал. 2 за определяне на жилищните нужди се установяват
следните норми за жилищно задоволяване: т. 2. на двучленно семейство -
двустайно жилище.
Според чл. 117, ал. 1 от Наредба за
държавните имоти (отм.), жилища, заемани от наематели, членове на едно
семейство, могат да бъдат продавани на съпруга и съпругата или само на един от
съпрузите-наематели, а съгласно ал. 2, жилища, заемани от двама или повече наематели,
които са низходящи и възходящи и са отделни семейства по смисъла на ЗСГ
(отм.), при съгласие помежду им могат да бъдат продадени на едно от
семействата.
Съгласно чл. 6 от Наредба за продажба на
жилища от държавния жилищен фонд (отм.), жилища, заемани от наематели, могат да
бъдат продавани само на наемателите и на живеещите в същото жилище членове на
семействата им.
Според чл. 9а, т. 2 от Указ № 463 от
7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната
отбрана (отм.) Министерството на народната отбрана може: т. 2 да продава жилища
и други обекти от жилищния си фонд на наематели - военнослужещи и др.,
определени в наредбата по този член.
Според документите, приложени в преписката
по сключването на договора за продажба на процесния апартамент (л. 61-88), със
заповед за наставяне от 30.3.1977 г. в жилището е било настанено семейството на
общия наследодател П. И.К., състоящо се от 4 члена. Според отразеното в молбата
на последния и декларацията по т. 23, ал. 1 и т. 41, ал. 2 от Наредба за
продажба на жилища от държавния жилищен фонд (отм.), семейството му се е
състояло освен от него и от съпругата му, също и от двамата му синове – Б.П.К.
и И. П.К.. По преписката липсват данни Б.П.К. да е бил наемател на процесния
апартамент. Предвид на това, съдът намира, че на практика лишена от правно
основание се явява подадената от последния декларация по чл. 117, ал. 2 от
Наредба за държавните имоти (отм.), тъй като сочената разпоредба касае именно наематели.
От друга страна, едновременното подаване на декларация по чл. 117, ал. 2 от
Наредба за държавните имоти (отм.) и на молба за „включване за съкупувач” на
жилището няма правен смисъл, тъй като значението на декларацията е, че
семейството на единия наемател се отказва от покупката на имота в полза
семейството на другия наемател.
Горните обстоятелства обаче, не водят до
извод, че процесната сделка е сключена с цел заобикаляне разпоредбите на
действащия към този момент на ЗСГ (отм.) и на подзаконовите нормативни актове,
свързани с неговото приложение. На първо място, определянето на една сделка
като противоречаща на закона следва да се възприема, тогава когато нейният резултат
(приложението на правните й последици) противоречи на закона. От своя страна,
заобикаляне на закона е налице тогава, когато страните искат да постигнат даден
правен резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но
която води до забранения резултат.
В настоящия случай е сключена сделка, която
не е забранена от закона - договор за покупко-продажба на недвижим имот, с
която се преследва именно посочената в нея цел - прехвърлянето на имота на
двамата посочени в договора купувачи. Обстоятелството дали участието на Б.К. в
сделката е било продиктувано от факта, че П. К. не е имал право да закупи имота
сам, или причината за това е била друга, стоят извън правната цел на договора,
която е била прехвърлянето на собствеността върху апартамента на П. К. и на Б.К..
Т.е. дори да бъде възприето становището на ответниците и да се приеме за
установено, че участието на ищеца в сделката е продиктувано от невъзможността на
неговия баща сам да закупи жилището, следва да се има в предвид, че тази цел е
различна от правната цел на договора, която е единствено релевантната в
случая.
На следващо място, следва да се има в
предвид, че не всяко нарушение на закона (ако се приеме, че такова е налице, тъй
като ищецът не е имал право да участва в сделката като купувач) и не всяко
негово заобикаляне води до нищожност на съответната сделка. В този ред на мисли,
нито в ЗСГ (отм.) или в Правилника за неговото приложение, нито в Наредба за
държавните имоти (отм.), Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен
фонд (отм.) или в Указ № 463 от 7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при
Министерството на народната отбрана (отм.) не са посочени последиците от
нарушаване на ограничението двучленно семейство да закупи жилище, надхвърлящи
жилищните му нужди, или от това въпросното жилище да бъде закупено от лице,
което не е наемател, или което не е член на семейството на наемател. След като
не е уредена последица от нарушаването на съответната норма, не може да се
приеме, че тази последицата непременно е нищожност на сделката. Напротив,
най-близък до разглежданата хипотеза е случаят, при който гражданин, притежаващ
повече от един жилищен имот, е бил длъжен да го прехвърли в двегодишен срок от
влизането на закона (ЗСГ) в сила, а ако не го стори - Народният съвет да извърши
неговата продажба. Или иначе казано, определено може да се твърди, че една сделка
противоречи на закона, когато нейният резултат противоречи на закона, а не че
са нищожни сделките, чиито резултат не е забранен, но не са спазени предписания
и забрани, макар и установени с императивна правна норма. Не може да се приеме,
както вече беше посочено, че когато в закона не е посочена последица от неговото
нарушаване, то тази последицата винаги и непременно е нищожност - още повече,
че в случая не се констатира нарушение на закона при самото сключване на
договора, а единствено обстоятелството, че в преписката липсват данни ищецът да
е бил наемател на жилището. От своя страна, твърдението, че сумата за
закупуването на апартамента е била платена единствено от П. К., дори да бъде
прието за доказано, не води до нищожност на сделката, а единствено до
възникнало парично вземане от наследодателя към ищеца.
В този ред на мисли, съдът приема, че
договорът от 3.5.1982 г. е валидна правна сделка и с него П. К. и на Б.К. са придобили
собствеността върху процесния апартамент. Доколкото жилището е придобито от
купувачите по време на техните бракове с П. П. К. и с Д.И.К., то всеки от съпрузите
е придобил по ¼ ид. ч. от имота. След смъртта на П. К. и П. К. общо
притежаваната от тях ½ ид. ч. от имота е придобита от техните наследници
по закон – Б.П.К., П.И.Е. и Ц.И.К., последните заместили по реда на чл. 10, ал.
1 от ЗН починалия си баща И. П.К.. Т.е. към настоящия момент квотите в
собствеността върху апартамента, както следва: 4/8 ид. ч. за Б.П.К., 2/8 ид. ч.
за Д.И.К. и по 1/8 ид. ч. за П.И.Е. и за Ц.И.К..
След смъртта на П. К. и П. К. притежаваният в
режим на съпружеска имуществена общност гараж е придобит от техните наследници
по закон – Б.П.К., П.И.Е. и Ц.И.К.. Т.е. към настоящия момент квотите в
собствеността върху гаража са: 4/8 ид. ч. за Б.П.К. и по 2/8 ид. ч. за П.И.Е. и
за Ц.И.К..
Мотивиран от горното и на основание чл. 344,
ал. 1 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването
на съдебна делба между Б.П.К.,
ЕГН **********, Д.И.К., ЕГН **********, П.И. Е., ЕГН ********** и Ц.И.К., ЕГН **********
по отношение на съсобствения на
страните недвижим имот, а
именно: на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.1.7.80 по
КККР на гр. Велико Търново, намиращ се в сграда № 7, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10447.503.1 по КККР на гр. Велико Търново, който обект
представлява апартамент № 11, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „България” №
33, Вх. Д, ет. 7, със застроена площ от 94.14 кв.м., заедно с прилежащото му
мазе с площ от 4.30 кв.м. и 1.33013 идеални части от общите части на сградата, при следните квоти:
- 4/8 ид. ч. за Б.П.К., ЕГН **********, 2/8
ид. ч. за Д.И.К., ЕГН **********, 1/8 ид. ч. за П.И.Е., ЕГН ********** и 1/8
ид. ч. за Ц.И.К., ЕГН **********.
ДОПУСКА извършването
на съдебна делба между Б.П.К.,
ЕГН **********, П.И. Е., ЕГН ********** и Ц.И.К., ЕГН ********** по отношение на
съсобствения на
страните недвижим имот, а
именно: на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.5.15.72 по
КККР на гр. Велико Търново, намиращ се в сграда № 15, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10447.504.5 по КККР на гр. Велико Търново, който обект
представлява гараж № 5, находящ се на 2-ри етаж в гаражно-строителна кооперация
в кв. 3 по плана на гр. Велико Търново, с административен адрес: гр. Велико
Търново, ул. „България” № 68, ет. 2, с площ от 23.00 кв.м., заедно с
прилежащите му части: предгаражно пространство и съответните идеални части от
общите части на обекта, както и 1/87 идеални части от три гаражни клетки за
общо ползване: на 1-ви етаж № 51 и № 53 и на 2-ри етаж № 39, при следните квоти:
- 2/4 ид. ч. за Б.П.К., ЕГН **********, 1/4
ид. ч. за П.И.Е., ЕГН ********** и 1/4 ид. ч. за Ц.И.К., ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: