Решение по дело №1/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 3
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20191500900001
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 3

 

                                                         09.01.2020г., гр.Кюстендил

 

                                                 В  И М Е Т О  Н  А  Н А  Р  О  Д  А

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание, проведено на пети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                              Окръжен съдия:Евгения Стамова

 

            С участието на секретаря:Мая Стойнева, след като разгледа т.д.№1/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

            С искова молба и допълнителна искова молба „***” БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***”№** ет.**представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С. със съд.адрес ***, офис *** адв.И. е сезирал съда за произнасяне по иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ(отм) вр.с ал.8 от същия предявен срещу Ц.Д.Ц., ЕГН ********** с адрес *** с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 105 964.22 лева, представляваща изплатено от *** по щета №210023/25.02.2008г. и присъдено по влезли в сила съдебни решения по гр.№418/2009г. на СГС респ. в.гр.д.№3396/2013г. на САС обезщетение и  разноски и такси по изпълнението.Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.В исковата молба и допълнителна искова молба се твърди, че тези суми за заплатени от ищеца на лицата С.Г.Л. и Б.Г.Л.,като наследници на К.Б.Л. загинал при ПТП, настъпило на 05.04.2006г. на четвъртокласен път ( километричен знак 2-2) между с.*** и с.***, на основание влезли в сила съдебни решения по гр.д.№418/2009г. на СГС, ГО и в.гр.д.№3396/2013г. на САС.Посочено е, че с влязла в сила присъда по нохд №909/2006г. по описа на ОС Кюстендил, за виновен за катастрофата е признат Ц.Ц., който управлявал мотоциклет „***” с ДКН ***, който на посоченото място, под влияние на алкохол, при несъобразена с пътните условия скорост, неконтролирайки непрекъснато управляваното превозно средство, губи контрол над мотоциклета, напуска пътното платно и се удря в крайпътно дърво, като в резултат на получените в резултат на ПТП увреждания умира возещия се в мотоциклета К.Б.Л. Заявено е, че в нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 КЗ(отм) ответникът е управлявал превозното средство без сключена застраховка „гражданска отговорност”.Относно плащането на сумата е заявено, че Л., се били обърнали към *** за плащане на обезщетение.Оставайки недоволни от предложеното им от фонда обезщетение, предявили искове във връзка с което са постановени посочените решения,а въз основа на издадените изпълнителни листове образувано изпълнително дело по което били извършени плащанията, които се претендират от ответника.Претендират се деловодни разноски.

 

            Ответникът е защитаван в производството от особен представител адв.Б..В писмен отговор и допълнителен отговор оспорва иска, като неоснователен.Твърди недължимост на сумата поради следните обстоятелства: неосигурена адекватна защита изразяваща се в необжалване на в.гр.д.№3396/2013г. на САС, неангажиране на доказателства във връзка със заявено в производството по гр.д.№3396/2013г. по описа на САС възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и за съпричиняване на увреждането, за което е имал възможност, доколкото е имал данни да разпитани 17 на броя свидетели.Неосигуряване на адекватна и професионална защита на своите интереси в изпълнителното производство, като не е оспорил разпореждането за разноски в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя и не е поискал неговото намаляване, което е прекомерно, доколкото не се е налагало извършването на каквито и да било принудителни действия за реализиране на вземанията, неизвършване от адвоката на процесуални действия, доколкото сумите са били платени в срока за доброволно изпълнение, образуваното изпълнително дело не е предполагало сложност и изпълнителние действия не са били извършвани.Ищецът е могъл а не е поискал намаляване на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.Ответникът прави възражения за погасяване на иска поради изтекла давност, доколкото ГФ е бил поканен да плати обезщетение на 22.02.2008г а претенцията е предявена на 28.12.2018г.Възразява и срещу размера на търсената сума, като се позовава на одобрено от ГФ обезщетение в размер на 20 000 лева и намаляването му на 10 000 лева, като решението на съда , предвиждащо друга, определя, като следствие на процесуално бездействие на ГФ в съдебното производство и необжалването му пред ВКС.

 

            Срещу възраженията на ответника ищецът е противопоставил доводите - че като участник в производството, в което е определено и заплатено обезщетение, сам той е могъл да въздейства върху крйния резултат във връзка с спора, предмет на тези дела.

Правоимащите пострадили лица не са поискали плащане на издадените в тяхна полза ИЛ пряко от ГФ и не са посочили банкови сметки за разплащане.Вземането а разходите по определяне и изплащане на обезщетение са дължими на основание ал.8 от чл.288 КЗ(онм) 

            Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 

            С влязла в сила на 06.06.2007г. присъда по н.о.х.д.№909/2006г. на КнОС ответникът Ц.Д.Ц. е признат за виновен в това, че на 05.04.2006г. около 22.00ч. на четвъртокласен път ( километричен знак 2-2) между с.*** и с.***, при управление на МПС ( мотоциклет „***” С ДК№***) е нарушил правилата за движение по пътищата визирани, в ЗДвП, а именно чл.5, ал.1 т.1 и с поведението си е създал опасност за движенето и е поставил в опасност живота и здравето на К.Б.Л. от гр.***, чл.5, ал.2 т.3 ; чл.5,ал.2 т.3 –„управлявал е МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.4 на хиляда”, чл.20, ал.1 – не е контролирал непрекъснато ППС, което е управлявал, чл.20, ал.2 -„ при избиране скоростта на движение не се е съобразил с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението”, чл.150 – „управлявал е ППС, без да е правоспособен водач”, чл.150а, ал.1 – „Управлявал е ППС, без да е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, в случая”А”, за управление на мотоциклет” и по непредпазливост е причинил смъртта на К.Б.Л. от гр.***, като деянието е извършено в пияно състояние, деецът е избягал от местопроизшествието и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, като му е наложено наказание.Ц. е осъден да заплати на Л. по 30 000 лева на всеки от тях, като обезщетение за понесените неимуществени вреди от смъртта на техния син – К.Л., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2006г. до окончателното  погасяване на задълженията.

 

            Видно от приложена с исковата молба справка от База данни на „Информационен център” към ***  е, че в същата липсват данни, за застраховка „Гражданска отговорност” за мотоциклет с рег.№КН ***.

 

            Не се спори по делото за това, че Б.Л. и С.Л., като н-ци на К.Л. и на основание посочената присъда са били сезирали *** с искане за заплащане на обезщетение.

 

            В протокол от 22.04.2008г. ЗМК е обективирано становище за изплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева, наличие на основание за намаляването му и окончателна сума 10 000 лева по 5 000 лева на всеки от двамата родители.Отразено е наличие на основание за регресен иск, а в протокол №8/26.06.2008г. е обективирано решение на УС за изплащане на обезщетение в посочените размери, определени ликвидационни разноски в размер на 10.20 лева.

 

            Няма спор по делото за това, че с решение на СГС по гр.д.№418/2009г. по предявени от Л. искове *** е осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 07.08.2008г. до окончателното й изплащане.Ответникът е участвал в производството, като трето лице – помагач.

 

            С решение на САС от 06.12.2013г. по в.гр.д.№3396/2013г. посоченото решение е отменено в частта му за суми над 30 000 лева до 100 000 лева, и за присъдени разноски над 92 лева, като исковете в посочената част са отхвърлени и решението е потвърдено в частта му за присъдени обезщетения до 30 000 лева.

 

            Данни за обжалване на посоченото решение липсват.

 

            Въз основа на издадени по в.гр.д.№3396/2013г. изпълнителни листове срещу *** е образувано изп.д №20148440400617 по описа на ЧСИ с рег.№844 на КЧСИ.Изпратена е покана за доброволно изпълнение до ищеца.Видно от заключение с вх.№7398/28.10.2019г. на в.л. И.Д. е, че сметката на ЧСИ е била заверена със сумата 109 115.92 лева, наредена от ***.След намаляване на адвокатски хонорар е било разпоредено връщане на сумата 3151.70 лева, постъпила по сметка на ГФ на 21.03.2014г.От така преведената сума са били приспаднати 7 647.36 лева с ДДС – такси и разноски за ЧСИ, а остатъка в размер на 98 316.86 лева са преведи по сметките на правоимащите лица и техните пълномощници 34 614.80 лв- преведени на Б.Л. на 05.03.2014г., 34 614.80 лева – преведени на С.Л. на 05.03.2014г. и 29 087.26 лева преведени на адв.дружество Й., Г. и Р..Разбивката на преведената сума е както следва: 60 000 лева главница, 36 957.54 лева – обща законна лихва върху тази главница, за периода 07.08.2008г. – 24.02.2014г. и 7 647.36 лева с ДДС такси и разноски за ЧСИ( 30.00 лв – 3 бр. по т.4, от ТТР на ЗЧСИ и 6 336.13 лв т.26 по ТТР към ЗЧСИ и ДДС и 8.00 лева за банкови преводи), 86.00 лева обикновена такса и 1273.32 лева – адвокатско възнаграждение. 

 

           

            С оглед на изложените обстоятелства и разпоредбата на чл.288 ал.12 вр. с ал.8 КЗ(отм) съдът намира предявения иск за основателен.Съображения:

 

            Съгласно цитирания чл.288, ал.1 т.2 б.”А” тогава когато е причинено ПТП на територията на страната и  е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на страната и виновния водач няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” ГФ изплаща обезщетения вкл. и за неимуществени вреди следствие на смърт.Съгласно ал.12 след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 – разходи по определяне и изплащане на обезщетението.

 

            Уважаването на предявения иск следва от доказване на следните обуславящи уважаване на иска предпоставки:деяние , противоправност, настъпила вреда от вида на тези за които е предвидено плащане на обезщетение, причинно – следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,липсата на сключен застрахователен договор „гражданска отговорност”, плащане на обезщетение на увреденото лице.

 

            В случая по делото с оглед на влязлата в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, доказано се явява по делото виновно противоправно поведение на ответника, намиращо се в причинно – следствена връзка с претърпени от третите лица Л. неимуществени вреди, следствие смъртта на техния син, причинена по непредпазливост от ответника.Извод в посочения смисъл следва и от приложените решения на СГС и САС.

 

            Според представената справка не се установява съществуването на застрахователен договор „гражданска отговорност” за управляваното от ответника МПС към момента на настъпване на увреждането.

 

            Видно от представеното заключение на в.л. ищецът е заплатил въз основа на посочените, цитирани по горе решения на пострадалите Л., обезщетения за неумещствени вреди, лихва за забава.Платена е и сумата и 7 647.36 лева с ДДС  разноски по изпълнението.              

 

            Съгласно чл.223 ,ал.2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице, в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.В случая ответникът е участвал, като трето лице помагач в производствата пред СГС и САС по гр.д.№418/2009г и гр.д.№.№3396/2013г Ето защо доводите на ответника за недължимост на определените с тези решения обезщетения, изплатени от ищеца основаващи се на непосочване на доказателства относими към твърдение за съпричиняване на вредата и съответно намаляване на обезщетението и необжалване на второто от двете решения са неоснователни.Ответникът не твърди наличието на доказателства, известни само на ищеца, нито умишленото им или поради груба небрежност тяхно непредставяне и не е ангажирал такива доказателства.

 

По въпроса за началото на давностния срок за предявяване на регресния иск има задължителна съдебна практика, в смисъл, че основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава./в този смисъл е задължителната съд.практика-решение №53/16.07.2009г. на ВКС-Първо т.о. по т.д.№356/2008г.,постановено в производство по чл.290 ГПК/. Съгласно т. 14 на П № 7/1978 г. на ПлВС за регресните искове важи общата давност по чл. 110 ЗЗД т. е. 5 години, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, и ГФ, като е платил на обезщетение на пострадалото лице най – рано на 27.02.2014г. и е предявил исковата претенция по пощата на 28.12.2018 г., то искът не е погасен по давност.Посочената давност е приложима и за вземанията за заплатените лихви върху дължимите обезщетения.

 

            Неоснователно е възражението за недължимост на сумата в това число главница и лихви, обосновано с твърдението, че същата е следствие на отказа на ищеца да заплати на пострадалите обезщетение в присъдените в крайна сметка размери.Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е законоустановена величина, като всеки орган, имащ компетенции да се произнесе по нея в определено производство, може да определи различен размер, без това да означава, че определянето му в случая в размер, по-нисък от този, който е бил заявен и съдът по-късно е определил, съставлява поведение, изключващо отговорността на деликвента и освобождаващо го от отговорност.Начинът, по който е уредена отговорността на Г.Ф. в КЗ (отм.), приложим към настоящия казус, не обвързва регресната отговорност на прекия причинител с произнасянето на Г.Ф. по чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм

 

         Неоснователно е възражението за недължимост на заплатените за изпълнителното производство суми.Както бе посочено, обезщетението по чл.288, ал.12 КЗ(отм) включва и разходите по определяне и изплащане на обезщетението.Визираните са разходи във връзка с изплащане на обезщетението.Доводът за недължимост на разноски по изпълнението поради това, че ищецът е бил длъжен и е могъл да плати веднага след постановяване на осъдителните решения е въведен едва в първото с.з., намирайки го за преклудиран съдът няма да го обсъжда.В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че преценка на правоимащите е да изберат начин на плащане.Все пак следва да се отбележи, че не се твърди да е била отправена покана от правоимащите за плащане след приключване на водените съдебни производства, до изпълнителното производство се е стигнало в резултат  на именно на реализирани от увредената страна законни права, а не в резултат на действия и/или бездействия на ГФ.По останалите доводи се установи, че е било направено искане за намаляване на претендирано адвокатско възнаграждение и то е било намалено.Законодателния подход при освобождаване от отговорност в случаи на зле воден процес, сочещ на изрична регламентация – чл.223 ГПК, чл.191,ал.2 ЗЗД и при липса на изрична норма в тази посока в КЗ(отм) формират у съда убеждение за изначална неоснователност на направените възражения.Освен това съгласно решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о.,в случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение.

         

Върху дължимата сума на основание чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се присъди законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба (03.01.2019г.) в съда до окончателното и изплащане.

 

С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца стойността на сторените от него разноски, които са претендирани съгласно приложения списък и доказани – платени държавна такса, депозит за в.л. и възнаграждение за особен представител.Размерът на дължимата сума възлиза на 8087.85 лева.

 

Ответникът не е направил разноски по делото и такива не му се присъждат.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                         Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА   Ц.Д.Ц., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ищеца „***” БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***”№***, ет.*** представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С. със съд.адрес ***, офис *** адв.И. сумата 105 964.22, представляваща изплатено от *** по щета №210023/25.02.2008г. и присъдено по влезли в сила съдебни решения по гр.№418/2009г. на СГС респ. в.гр.д.№3396/2013г. на САС обезщетение, на лицата С. Г. Л. и Б.Г.Л., като обезщетение за неимуществени вреди, следствие смъртта на сина им К.Б.Л., причинена по непредпазливост от ответника, за което е признат за виновен с присъда на КнОС по нохд №909/2006г.включваща сумите, както следва: 60 000 лева главница и 36 957.54 лева законна лихва и разноски и такси по изпълнението -7 647.36 лева с ДДС такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, 86.00 лева обикновена такса и 1273.32 лева адв.възнаграждение, ведно със законната лихва върху посочената сума 105 964.22 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 03.01.2019г. до окончателното и изплащане.

 

ОСЪЖДА   Ц.Д.Ц., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ищеца „***” със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***”№2, ет.4 представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С. със съд.адрес ***, офис 114 адв.И. деловодни разноски в размер на 8087.85 лева.

 

Сумите следва да бъде изплатена по посочената в исковата молба банкова сметка:***, IBAN ***, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) *** – UNCRBGSF.

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред САС в 2 – седмичен срок от връчването му.

 

                                                                                 Окръжен съдия: