Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 12.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13211 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e С.С.М.
против "Застрахователна компания „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) и при условията на евентуалност- обратен иск от "Застрахователна компания „Л.И.“ АД против Д.Л.Т. с правно основание
чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).
Ищцата С.С.М. твърди, че на
06.02.2014 г., около 22:15 ч., при управление на л.а. „Рено Клио“ с ДК № *********в
гр. София по бул. „Рожен“ в посока от ул. „Скопие“ към ул. „Йордан Хаджиконстантинов“,
водачът Д.Л.Т. загубил контрол над превозното средство и реализирал пътно-транспортно
произшествие. Вследствие на катастрофата на ищцата била причинена телесна
повреда ”счупване на дясната лъчева кост”, от която претърпяла неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания.
С влязло в сила решение по НАХД №16756/2014г. по описа на СРС, НО, 5-ти
състав, Д. Л.Т. бил признат за виновен за
настъпването на пътно-транспортното произшествие. Към датата на произшествието неговата
отговорност била застрахована по застраховка ”Гражданска отговорност“ от
ответното дружество, съгласно застрахователна полица №22114000325493/13.01.2014г. със срок на
валидност 13.01.2014г. до 12.01.2015г. Ищцата моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
26 000 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането - 06.02.2014
г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, поведението на
сочения от ищцата деликвент не било противоправно и виновно; оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и твърдяните
от ищцата вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата,
която пътувала без поставен предпазен колан; оспорва размера на иска; оспорва
началната дата, от която ищцата претендира законна лихва. Моли да бъдат присъдени разноски.
Третото лице - помагач на страната на
ответника – Д.Л.Т., не изразява становище по иска.
Предявен е от "Застрахователна
компания „Л.И.“ АД против Д.Л.Т., при
условията на евентуалност, обратен
иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).
Ищецът по обратния иск твърди, че
ответникът управлявал лекия автомобил „Рено
Клио“ с ДК № ******РХ, без
да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. В случай,
че бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени от Д.Л.Т. при управление на
МПС, моли съда да осъди Д.Л.Т. да му заплати сумата от 1 250 лв., представляваща част от общо дължими
26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът по обратния иск - Д.Л.Т., не е подал отговор и не изразява становище.
Съдът, след анализ на събраните по
делото доказателства и след като обсъди доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Тежестта на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм/ е върху ищцата, което означава, че следва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл.
45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди. При непозволено увреждане вредата се предполага до доказване на
противното.
В тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния резултат,
доколкото установяването на последното е основание за намаляване отговорността
на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а. „Рено Клио“ с ДК ******- Д.Л.Т., е била застрахована по договор за
застраховка ”Гражгданска отговорност” към датата на настъпване на пътно-транспоротното
произшествие.
С влязло в сила решение от 29.01.2015
г. по НАХД № 16756/2014 г. на СРС, НО, 5-ти състав, Д.Л. Т., е признат за виновен в това, че на
06.02.2014г., около 22:15 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег.№ ******, без да има
необходимата правоспособност, по бул. „Рожен“ с посока на движение от ул. „Скопие“
към ул. „Йордан Хаджиконстантинов“, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В“ в
населено място е забранено за превишава 50 км/ч.“, като се е движел със скорост
от 63 км/ч., в резултат на което е напуснал пътното платно вдясно и е самокатастрофирал
в метален стълб за улично осветление и по непредпазливост е причинил на
пътничката С.С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
лъчева кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за период повече от тридесет дни – престъпление по чл.343, ал.3 ,пр.5,
б“а“, пр.2, вр., ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което
и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Съгласно чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност, виновността
на дееца и причинените на пострадалото лице травми, които са съставомерни,
както и причинната им връзка с произшествието.
По делото е приета медицинска
експертиза, която е изготвена въз основа на
представени по делото медицински документи и извършен личен преглед на
пострадалото лице. От заключението, което съдът приема, се установява, че при
пътно-транспоротното произшествие ищцата е получила счупване на дясната лъчева
кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на горния десен
крайник за срок повече от 30 дни. Проведеното лечение се е изразило в мануална
репозиция и поставяне на гипсова имобилизация на счупването. По делото няма
приложени документи за настъпили усложнения през възстановителния период. При
преглед на пострадалата, извършен на 12.02.2018г., вещото лице е установило
деформация на дясната гривнена става и ограничен обем на движение на ставата при
навеждане на ръката надолу и при извиване навътре. С оглед давността на
травмата, описаните последици от травмата са с постоянен характер.
За установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди са събрани гласни доказателствени средства. От показанията
на св.В.- дъщеря на ищцата, се
установява, че е посетила майка си непосредствено след катастрофата в УМБАЛСМ
„Пирогов”. Ищцата била видимо изплашена, трябвало да премине през различни
кабинети в болницата за преглед, оплаквала се от болки в областта на ребрата от
поставения обезопасителен колан. Възстановителният период продължил над четири
месеца. Ръката й била гипсирана 35 дни, след това ходела на рехабилитация.
Свидетелката и синът на ищцата й помагали. Свидетелката се грижела за нея до
обяд, а следобяд грижите за М. поемал неяният син. Свидетелката помагала на
майка си да се къпе и за домакинската работа, тъй като ищцата първоначално лежала по цял ден, заради
болките в ребрата. След лечението ръката продължавала да я боли при
претоварване и когато се разваляло времето. Вече не можела да работи всякаква
работа, принудена била да работи почти без пари, тъй като не можела да работи
по-тежка работа.
С оглед на представеното по делото решение
на наказтелен съд, медицинската експертиза и показанията на св.Векилска, съдът
приема за установени по делото фактите
от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: вида
и характера на претърпяната телесна повреда - средна телесна повреда, изразила
се в счупване на дясната лъчева кост, което е довело до трайно
затрудняване движението на дясната ръка на пострадалата за повече от 30 дни,
възрастта на ищцата към датата на увреждането - 51 г., вида на проведеното
лечение – на М. е поставена гипсова имобилизация за срок от 35 дни,
продължителният възстановителен период от четири месеца, претърпените
неудобства от личен и битов характер по време на възстановителния период, както
и непълното възстановяване на ищцата към настоящия момент – дясната гривнена
става е останала деформирана и е ограничен обемът на движение на тази става при
навеждане на ръката надолу и при извиване навътре./заключение на медицинската
експертиза/.
Като съобрази посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2014г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 26 000лв., колкото
претендира ищцата, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която пътувала без поставен
обезопасителен колан.
Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение
99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г.
по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
По делото не бе установено ищцата да
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Според заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, дори и при поставен обезопасителен
колан, горните крайници остават относително свободни, поради което могат да
пострадат, независимо от това дали пътникът е поставил обезопасителен колан или
не.
Тъй като възражението за
съпричиняване не бе доказано, няма основание за намаляване на определения от
съда размер на обезщетение за неимуществени вреди от 26 000лв. и искът
следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за законна лихва:
Началният момент,
от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди,
е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на вредата. В случая, дължимото от ответника обезщетение за забава следва да се
присъди от датата на настъпване на увреждането – 06.02.2014г.
до окончателното изплащане на сумата.
По предявения от "Застрахователна компания „Л.И.“ АД против Д.Л.Т. обратен иск с правно основание чл.
274, ал. 2 от КЗ (отм.):
С оглед уважаване на първоначално
предявения иск против застрахователя, съдът дължи произнасяне и по предявения
евентуален обратен иск от „Застрахователна компания "Л.И." АД против
третото лице - помагач Д.Л.Т..
Съгласно чл. 274, ал. 2 от КЗ(отм.),
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
За да бъде уважен този иск следва да
бъде доказан следният фактическия състав: 1/валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност"; 2/да е заплатено
застрахователно обезщетение на увредения; 3/водачът да не е притежавал свидетелство
за управление.
С влязлото в сила решение от 29.01.2015 г. по НАХД № 16756/2014 г. на СРС, НО, 5-ти
състав, ответникът е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б“а“,
пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, част от фактическия състав на
което е фактът, че водачът е управлявал МПС без свидетелство за управление,
поради което съдът приема за доказан този факт по делото.
Тъй като съдът прие за основателен
иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 26 000лв., първият и вторият от елементите от състава на чл.
274, ал. 2 от КЗ(отм.) също са установени по делото.
При така установените факти, предявеният иск с правно основание чл.274,
ал.2 от КЗ/отм/е изцяло основателен.
По разноските по предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.):
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. Й.Н.,*** с адрес за призоваване:
гр.София, ул. „*********, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1310лв.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по
сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 1040лв., а на СГС – разноски
за вещо лице в размер на 100лв.
По разноските по обратния иск:
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът Д.Т. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
„Застрахователна компания "Л.И." АД разноски в размер на 250лв./50лв. за ДТ + 100лв.-
разноски за вещо лице + 100лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания
"Л.И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д,
да заплати на С.С.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 226,
ал.1 от КЗ (отм.), сумата от 26 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в преживени болки и страдания от следната средна телесна повреда:
счупване на дясна лъчева кост, причинено при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 06.02.2014г., по вина на водача Д.Л.Т., при управление
на л.а. "Рено Клио" с рег. № ******РХ, по време на действие на
застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със
законната лихва от 06.02.2014г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.Л.Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Берковица, ул. „*********,
да заплати на „Застрахователна компания "Л.И." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** Д,
на основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.), сумата от 1 250 лв., представляваща част от общо
дължими 26 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно
произшествие на 06.02.2014 г., ведно със законната лихва от 06.03.2017 г. до
изплащане на вземането, тъй като е неправоспособен водач към датата на
настъпване на произшествието, при условие, че „Застрахователна компания "Л.И."
АД заплати на С.С.М., ЕГН **********, присъденото по предявения иск с правно
основание чл.226, ал. 1 от КЗ(отм.) застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.02.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания "Л.И." АД
да заплати на адвокат В. Й.Н.,*** с адрес за
призоваване: гр.София, ул. „*********, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1310лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания "Л.И." АД
да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса в размер на 1040лв. върху уважения иск, а на СГС – разноски за
вещо лице в размер на 100лв.
ОСЪЖДА Д.Л.Т. да заплати на „Застрахователна
компания "Л.И." АД,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски за
разглеждане на обратния иск в размер на 250лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: