РЕШЕНИЕ
№ 2274
гр.
Пловдив, 05.12.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХV състав в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА адм. дело №
1722 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.А.П., ЕГН **********,***
против Заповед № ЗРИ -419/22.06.2022г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив, с
която е наредено премахването на преместваем обект, представляващ „Метален
павилион – търговска дейност, продажба на злато, бял на цвят с ламаринен
навес“, административно определен под № 1, с приблизителни размери 4,00 м х 8,00
м, поставен върху имот публична общинска собственост ПИ 56784.554.505 по КККР
на гр.Пловдив, в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес:
***.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на оспорената заповед. Изложени са доводи, че същата
е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
жалбоподателят е ползвател на обекта, което обосновава правния му интерес от
обжалване на заповедта. В жалбата е посочено още, че обекта е поставен отдавна
и въз основа на съставен акт за узаконяване от 23.02.1993г., издаден от
Гл.архитект на Община Пловдив, като процесният обект е част от узаконения обект,
предвиден за търговски цели. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се
направените по делото разноски.
В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя адв.Д., поддържа жалбата и претендира
присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък (лист 82).
В постъпило по делото писмено становище излага подробни съображения.
Ответникът Кметът на район
„Източен“, Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. С., оспорва
жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорваната заповед.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В постъпили по делото писмени бележки излага подробни
съображения.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните
по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По
допустимостта:
Административен съд -
Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес
и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Оспорената
заповед е издадена на 22.06.2022г. и е поставена чрез залепване на търговски
обект, находящ се на ул.Елба“ пред №8 в гр.Пловдив на 23.06.2022г. (за което на
лист 10 по делото е приложен Констативен протокол). Жалбата срещу заповедта е
подадена на 28.06.2022 г. в Пловдивски административен съд, следователно
жалбата е подадена в срок и е допустима.
По същество:
За
да постанови оспорваната заповед, ответният административен орган се е
обосновал с липсата на издадено разрешение за поставяне и на разрешение за
ползване на обекта, като е посочил, че обектът не отговаря на изискванията на
ЗУТ и Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на
Община Пловдив /НРПОТДОДЕГОТОП/. Като правно основание за издаване на заповедта
е посочено: чл.57а, ал.1, т.1, т.2, ал.3 от ЗУТ, във връзка с чл.46, ал.1, т.1,
т.2 и чл.46, ал.6 от /НРПОТДОДЕГОТОП/ и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. В заповедта
органът се е позовал и на Констативен акт №6/31.03.2022г.
В
съставения по реда чл.57а, ал.2 от ЗУТ, констативен акт № 6 от 31.03.2022г.
обектът е описан като метален павилион за търговска дейност с неизвестен
собственик, който е поставен при неспазване на изискванията на чл.57а, ал.1,
т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7 от ЗУТ и чл.46, ал.1. т.1-8 от Наредбата за
разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и
елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив. На
съставената схема (лист 17) са очертани общо осем обекта на ъгъла на улиците
„Елба“ и „Възход“ с ширина 8 метра, като за въпросния № 1 е посочена дължина 4м.
Съдържанието
на административната преписка не удостоверява положени усилия от страна на
общинската администрация да се установи кой е собственик на поставения на
общинския терен преместваем обект. Ето защо и доколкото фактическия ползвател
на преместваемия обект е бил лишен от възможност да участва в проведеното
административно производство, а и видно, че се касае за работещ търговски
обект, то издаването на акта без адресат се явява съществено процесуално
нарушение.
Жалбоподателят
представи по делото Акт за узаконяване № 1 от 23.02.1993г., издаден на А. Р.П.
(наследодател на жалбоподателя) след проведена процедура по узаконяване по реда
на чл.120 от ЗТСУ. Следователно въпросният метален павилион следва да се
третира като строеж по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ. В случая се касае до временен
строеж по смисъла на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.). Сочената законова
разпоредба касае изграждането на временни постройки, във връзка с временни
нужди. Изключването от кръга на временните постройки на преместваемите
съоръжения е станало с изменението на разпоредбата на чл.120 от ППЗТСУ /отм./ и
създаване на нова ал.5 (ДВ, бр. 2 от 1996 г.), както и създаване на нова разпоредба на чл.120а (ДВ,
бр. 6 от 1998 г.). Действаща обаче към
момента на издаването на акта за узаконяване (1993г.) е разпоредбата на чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ.
На
следващо място следва да се отбележи, че ответният орган не е изследвал и обстоятелствата
по §50а от ЗТСУ, като не е изяснено налице ли е отпадане на действието на акта
за узаконяване, а с оглед на това и дали постройката е предвидена по
действащите подробни градоустройствени планове. Видно от съдържанието на
приложения на лист 25 по делото Протокол №19 от 07.04.1992г. на Съвета по
териториално-селищно устройство, строителство и архитектура при Община Пловдив,
при провеждане на производството по узаконяване е разглеждан ЧКЗР с предложение
за ситуиране на временен павилион за закуски и обществено хранене с размери
16.00/14.00 м в кв.43, п.I по плана на кв.“Изгрев-запад“ гр.Пловдив, като в
приложените извлечения от ЗРП (лист 33) е налице нанасяне на постройки под №
1,2 и 3 точно на ъгъла на улици „Елба“ и „Възход“.
Следва
да се посочи, че от приложеното на лист 62 по делото удостоверение за
наследници изх.№ 1400-49715 от 10.07.2020г. се установява, че жалбоподателят М.А.П.
е наследник (син) на А. Р.П., т.е. налице е правно основание, на което
жалбоподателят държи въпросния преместваем обект в общински имот, което изобщо
не е изследвано от ответния административен орган при издаване на оспорвания
административен акт и така актът е издаден при неизяснени в пълнота обстоятелства,
което го прави немотивиран. С оглед на изложената липса на изясняване на всички
относими факти и обстоятелства, съдът не може да упражни надлежно контрол по
спазването на приложимите материалноправни норми.
Неоснователно
е възражението на ответника относно това, че конфигурацията на узаконения обект
е различна от павилиона, разпореден за премахване. От представените по делото
писмени доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание от
22.11.2022 г. свидетели (които съдът кредитира като безпротиворечиви) се
установява съвпадение в обектите дотолкова, че административният орган е бил
длъжен да изследва това обстоятелство в хода на самото административно
производство. Според показанията на свидетелите Я.С.Я. и С.Т. А., намиращите се
на ъгъла на ул.“Елба“ и ул.“Възход“ обекти са такива по вид и местоположение от
момента на тяхното поставяне и не са се променяли, като и двамата свидетели
сочат, че преустройства са правени, но само вътрешни. Според свидетелите бай А.
П. (бащата на М.П.) е поставил тези метални обекти, като в началото било
ресторант и магазин за хранителни стоки. Според свидетеля Я. в момента на ъгъла
е златарски магазин. По идентичен начин сочи и свидетелят С.А., че точно на
ъгъла на двете улици сега там е „златото“. Т.е. свидетелите са категорични, че
се касае за едни и същи обекти от поставянето им. От всичко изложено следва, че
за ответната администрация не е бил неизвестен ползвателят на преместваемия
обект, а поставянето на същия, включително и разполагането по начин и
местоположение, независимо дали е на или извън уличната регулация, е станало в
рамките на предходно административно производство пред самата общинска
администрация.
Съгласно
чл.46 от приложимата НРПОТДОДЕГОТОП, преместваеми обекти, поставени в
отклонение на изискванията на наредбата, се премахват, когато са поставени в
чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на
разрешението за поставяне е отпаднало, когато са поставени без разрешение или в
противоречие с издаденото разрешение, не отговарят на правилата и нормите за
устройство на територията. В случая ответната администрация не е изследвала
относимите обстоятелства и не се установява да е налице някоя от посочените
хипотези.
Ето
защо, настоящият съдебен състав намира оспорената заповед за незаконосъобразна
и като такава същата следва да бъде отменена.
С оглед изхода
на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, които се констатираха общо в размер на 690 лева, от които
10 лева - държавна такса (лист 63 по делото) и 680 лева – адвокатски хонорар
(лист 81 – анекс към договор за правна защита и съдействие). Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения (изм., бр.
88 от 2022 г.), за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ,
възнаграждението е 1250 лв., а според редакцията на тази разпоредба изм. и доп.
- ДВ, бр. 68 от 2020 г., възнаграждението е 900 лв.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед
№ ЗРИ-419/22.06.2022г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив, с
която е наредено премахването на преместваем обект, представляващ „Метален
павилион – търговска дейност, продажба на злато, бял на цвят с ламаринен
навес“, административно определен под № 1, с приблизителни размери 4,00 м х
8,00 м, поставен върху имот публична общинска собственост ПИ 56784.554.505 по
КККР на гр.Пловдив, в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с
адрес: ***.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, да заплати на М.А.П., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 690 /шестстотин и деветдесет/ лева разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/