Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
24.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на седми март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 2023 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-1006-002595 от 07.08.2018 г. на Началник група в
сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 200
лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП на Н.К.А. с ЕГН: **********
*** за нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Н.К.А.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Моли да
бъде отменено атакуваното НП.
Жалбоподателят
лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата в съдебно заседание.
Ангажират доказателства. Излагат се допълнителни доводи за отмяна на наказанието.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото, с
административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище, с което се
иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На 18.06.2018 г. жалбоподателят закупил лек автомобил марка „С.“ от Италия.
Автомобилът бил докаран до България. На 02.07.2018 г. автомобилът бил
регистриран в сектор Пътна Полиция Пазарджик с транзитни номера със срок на
валидност 30 дни. Жалбоподателят откарал автомобила до гр. Велинград, но по
пътя установил, че има технически проблем. Последният бил оставен на ремонт в
сервиз на свидетеля А.П.. След приключване на ремонта, на 30.07.2018 г. жалбоподателят
откарал автомобила в сектор Пътна Полиция в гр. Пазарджик, за да го регистрира,
където му бил съставен АУАН от свидетеля С.Л. за нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП,
тъй като не регистрирал МПС в едномесечен срок от придобиването му. Въз
основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.
По делото са разпитани като свидетели
С.Л., А.П.и Е.Й..
В показанията си те потвърждават гореописаната фактическа
обстановка. Тя се потвърждава и от събраните писмени доказателства по делото –
договор за покупко-продажба на МПС, декларация, писма от сектор ПП, справки
регистрации, включително и от съставения АУАН.
При
тези данни от правна страна съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно
поради следното:
На първо място е допуснато съществено процесуално
нарушение, самостоятелно основание за отмяна на НП. ЗАНН определя
общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване
на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните
наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни
норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в АУАН и НП следва да бъдат посочени описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. В случая
важен съставомерен елемент за ангажиране на отговорността на жалбоподателя
липсва, както в АУАН, така и в НП. И в двете само е посочено, че автомобилът не
е регистриран в едномесечен срок от придобиването му, но никъде не е посочена
на коя дата именно е станало придобиването, за да се извърши преценка, че
именно този законов срок не е спазен. Недопустимо е в рамките на съдебния
процес да се санира подобен порок на АУАН и наказателното постановление и да се
приеме, че жалбоподателят е закупил лекия автомобил на 18.06.2018 г. и този
срок евентуално е изтекъл на 18.07.2018 г. Посоченото е съществено процесуално
нарушение, достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика. Нарушението е съществено, тъй като пряко касае
правото на защита на наказаното лице, като го затруднява. Нещо повече – съдът
действа като въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин
възприетата от АНО фактическа обстановка. В този ред на мисли следва да се
отбележи, че към датата на първоначалната регистрацията, на която е съставен
АУАН и е прието, че жалбоподателят е извършил нарушението, процесният лек
автомобил е бил с транзитни номера, издадени на 02.07.2018 г. със срок на
действие 30 дни, който не е бил изтекъл. Дори и да се приеме, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение
по чл.145, ал.2 ЗДвП, на тази дата настоящият съдебен състав намира, че наказващият
орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН,
а последният е следвало да намери приложение. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил
подробно в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
с което е нарушил чл.53, ал.1
от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока. Извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в чл.145,
ал.2 ЗДвП нарушение, поради своята малозначителност e с явно незначителна
степен на обществена опасност. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс,
чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН,
се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл.28, б. „а“
от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за маловажност следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност,
личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните
критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита,
че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи извършеното
административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в ЗП нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С оглед
на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на настоящото
нарушение, причините и обстоятелствата, при които е било извършено то –
забавянето на ремонта поради липса на резервна част, липсата на причинени
каквито и да е вреди, фактът, че жалбоподателят е сторил необходимото по
собствена воля да регистрира автомобила веднага след извършването на ремонта, както
и другите смекчаващите обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за
първи път (видно от справката за нарушител-водач) и автомобилът все още е бил с
транзитни номера със срок на действие, съдът счита, че извършеното деяние се
характеризира с явно незначителна обществена опасност и представлява маловажен
случай. При това положение административнонаказващият орган е следвало да не
налага наказание. Наложената санкция – глоба в размер на 200 лв. е крайно
несправедливо и неоправдано тежко наказание с оглед конкретните обстоятелства
по извършване на самото нарушение. От събраните доказателства е видно, че
действително същия ден лекият автомобил е бил регистриран. Затова и съдът
намира, че с оглед цялостната преценка на обстоятелствата по конкретното деяние,
както и смекчаващите вината обстоятелства, в случая, дори и да не беше налице
съществено процесуално нарушение и жалбоподателят да е осъществил състава на
деянието по чл.145, ал.2 ЗДвП, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. Като не е съобразил това административнонаказващият орган е постановил
незаконосъобразна санкция несъответстваща на тежестта на нарушението.
С оглед изложеното наказателното постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №
18-1006-002595 от 07.08.2018 г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД
на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.53 ЗАНН, вр. чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП на Н.К.А. с ЕГН: ********** *** за
нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: