Определение по дело №45471/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 787
Дата: 8 януари 2024 г. (в сила от 8 януари 2024 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20231110145471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 787
гр. София, 08.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110145471 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Н. М. против Т.
Я. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 4020.68 лева
главница по договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-
14712632/05.05.2020 г., сумата от 589.32 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2021 г. до 10.11.2021 г.; сумата от 457.50 лева
обезщетение за забава за периода от 03.11.2021 г. до 16.12.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 71312/2022 г.
по описа на СРС – 30.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането,
като в условията на евентуалност, при условие, че установителните искове
бъдат отхвърлени поради ненадлежно уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост, предявява осъдителни искове за същите суми,
за които са предявени установителните искове, като моли длъжникът да се
счита уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на
препис от исковата молба. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД на 01.11.2016 г. договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CREX-14046278. Твърди, че на 31.05.2023 г. „БНП П.П.Ф. –
Клон България“ КЧТ е прехвърлило своето търговско предприятие в полза на
„Ю.Б.“ АД, поради което за ищеца е налице правен интерес о предявяване на
иск за установяване на посоченото вземане. Посочва, че според договора
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален лимит до 10 000 лв., като в договора е уговорено, че
револвиращият кредит ще произведе действие след като длъжникът усвои
1
суми по указания от кредитора начин. Поради това навежда, че настъпването
на последиците от договора е поставено в зависимост от едно бъдещо
несигурно събитие – използване на издаден от кредитора платежен
инструмент, поради което договорът е сключен под отлагателно условие и се
смята за сключен между страните от датата на настъпване на условието.
Твърди, че на 05.05.2020 г. кредитополучателят е активирал кредитната карта
и е усвоил суми по кредита, поради което процесният договор за
потребителски кредит № CARD-14712632 е сключен на 05.05.2020 г. Според
условията по кредита кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число
на месеца, което следва да бъде изпратено по електронна поща на
кредитополучателя, като след издаване на месечното извлечение
кредитополучателят е длъжен да направи погашение по кредита. Посочва, че
според условията на договора при усвоен кредитен лимит в размер до 1 000
лева минималната погасителна месечна вноска е в размер на 60 лева, при
кредитен лимит от 1000.01 лева до 2000 лева минималната погасителна
вноска е 120 лева, при усвоен кредитен лимит от 2000.01 лева до 3000.00 лева
минималната погасителна вноска е 180 лева, при усвоен кредитен лимит от
3000.01 лева до 4000.00 лева минималната погасителна вноска е 240 лева, при
усвоен кредитен лимит от 4000.01 лв. до 6000.00 лева минималната
погасителна вноска е 360 лева и при усвоен кредитен лимит от 6000.01 до
8000.01 лева минималната месечна погасителна вноска е 480 лева. Съгласно
условията по договора кредитополучателят дължи заплащане на лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му, като за ползването на кредитната карта потребителят заплаща
и такси, съгласно тарифа в приложение към договора. Посочва, че
приложимият за договора за кредит ГПР е изчислен при допускане, че общия
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се
погасява на равни месечни вноски, с неизменни за целия период разходи
съгласно условията на договора за кредит. Заявява, че при договори за
револвиращ кредит не се изготвя погасителен план, тъй като
кредитополучателят има право да погасява и получава суми до размера на
одобрен кредитен лимит, без да е необходимо предоговаряне за всяко ново
усвояване на сума по кредита, а дължимата сума според клаузите на договора
се погасява със всички постъпили средства по сметката на
кредитополучателя. Твърди, че при забава на длъжника за погасяване на
дължимите суми последният дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху забавените вноски. Посочва, че към датата на подаване
на заявлението, ответникът е изтеглил сума в общ размер на 4020,68 лв., като
на 01.07.2021 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема,
поради което кредитната карта е блокирана от кредитора.
Претендира възнаградителна лихва за периода от 01.07.2021 г. до
10.11.2021 г. е 589,32 лв.
На следващо място ищцовото дружество претендира и обезщетение за
забава – в размер на 457,50 лева за периода от 03.11.2021 г. до 16.12.2022 г.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Иска се
допускане на съдебно счетоводна експертиза.
2
Препис от исковата молба е връчен на ответника Т. Я. С. – получен от
упълномощен представител на ответника – адв. Ралица Рачева.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор. Оспорва процесния договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта като недействителен поради
противоречие на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди, че
писменият договор между страните инкорпорира в себе си три отделни
облигационни отношения – целеви заем за сумата от 697 лв., револвиращ
потребителски кредит и кредитна карта, като потребителят не е бил наясно с
условията по всеки отделен договор, тъй като условията по отделните
договори са се различавали съществено. Конкретните условия са представени
в отделно приложение към договора. Твърди, че договорът и приложението
към него са с шрифт по-малък от размер 12. Позовава се, че в договора не е
посочена методиката, по която е определен ГПР и съобразно какви
допускания. Твърди, че действителният ГПР е по-висок от посочения в
договора 44,90 %. Заявява, че в договора липсват съществени реквизити,
които са задължителни според ЗПК, като кредитния лимит, при който е
предоставен потребителски кредит. Оспорва кредиторът да е представял на
ответника извлечения всеки месец относно задълженията на
кредитополучателя. Твърди, че с клаузата на чл. 19 от договора кредиторът
може да изменя едностранно и по собствена преценка и при липса на
предварително установени критерии лихвата по договора, поради което
твърди, че посочената клауза е неравноправна и поради това е нищожна. На
следващо място, твърди, че договорната възнаградителна лихва е прекомерна,
излиза извън присъщите й функции и поради това е нищожна поради
противоречие на добрите нрави. Оспорва договорната лихва като
неравноправна клауза на осн. чл. 145 ЗЗП, тъй като длъжникът е по-слабата
страна в правоотношението, а лихвата е уговорена в негова вреда, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. На последно място, обосновава, че
договорната и наказателната лихви имат характер на периодично плащане,
поради което прави възражение за погасяване на част от исковата претенция.
Оспорва като недължими таксите за обслужване и таксите за администриране
на просрочените задължения, тъй като длъжникът не е бил уведомяван за тях,
посочените такси не са били взети предвид при определяне на ГПР. С тези
аргументи иска претенциите извън главница и лихва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
По делото следва да бъде приобщено ч.гр.д. № 71312/2022 г. по описа на
СРС.
Изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза с оглед характера на
3
делото безспорно е необходимо. В тази връзка следва да бъде назначено вещо
лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде отговор
на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба, по въпросите на
ответника в отговора на исковата молба, както и на въпрос, поставен от съда:
какви по вид (главница, договорна лихва, такси, мораторни лихви, неустойки)
суми са били погасявани със средства по банкова сметка на длъжника ?
Вещото лице следва да установи и дали счетоводството на ищеца е
водено редовно.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от сключен на 05.05.2020 г. договор
за потребителски кредит № CARD-14712632, ведно с възнаградителна лихва и
мораторна лихва, както и законната лихва върху вземането за главница от
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
- правна квалификация – предявеният иск за сумата от 4020,68 лева е
с правно основание по чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, вр. с чл. 415 от ГПК; предявеният иск за
обезщетение за забава в размер на 457,50 лв. е с правно основание по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК, а предявеният иск за сумата от 589,32 лева
за договорна лихва– с правно основание чл. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит, вр. с чл. 415 от ГПК.
Предявените в условията на евентуалност осъдителни искове са със
същата правна квалификация.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че между ищеца като заемодател и ответника
като заемополучател е сключен договор за потребителски кредит, за
отпускане на револвиращ кредит и издаване и ползване на кредитна карта.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на договор за потребителски кредит № CARD-14712632 и неговото
съдържание, както и реално изпълнение по същия (че е предоставял на
кредитополучателя процесната сума). Ищецът следва да докаже и
уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита.
4
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
По възражението за погасяване по давност ищецът следва да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, които спират или прекъсват теченето
на давностния срок.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не
сочи доказателства, че е заплатил претендираните суми.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 71312/2022 г. по описа на СРС, 63 състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, следва да даде
отговор на въпроси на ищеца, поставени в исковата молба, по въпросите на
ответника в отговора на исковата молба, както и на въпрос, поставен от съда:
какви по вид (главница, договорна лихва, такси, мораторни лихви, неустойки)
суми са били погасявани със средства по банкова сметка на длъжника ?
Вещото лице следва да установи и дали счетоводството на ищеца е
водено редовно.;
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П., която да направи заключение, по
горепосочените въпроси, при хонорар в размер на 350 лева.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено
в срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
УКАЗВА на ищеца, че следва в тридневен срок от получаване на
съобщението с препис от настоящото определение, да внесе по сметка на
Софийски районен съд депозит за вещо лице в размер на 150 лева, за което
незабавно да представи доказателство в СРС.
УКАЗВА на ответника, че следва в тридневен срок от получаване на
съобщението с препис от настоящото определение, да внесе по сметка на
Софийски районен съд депозит за вещо лице в размер на 200 лева, за което
незабавно да представи доказателство в СРС.
Делото да се предостави на вещото лице след внасяне на депозита от
ищеца.
При невнасяне на съответния депозит от съответната страна вещото
лице няма да отговаря на поставените от нея въпроси.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.04.2024 г. от
10.00 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а
на ищеца и препис от отговора.
5
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6