Определение по дело №434/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК.

Против решение № 3043 от 10.04.2011г.,постановено по Г.д.№ 1757/07 по описа на РС Б., жалби са подадени и от двете страни по спора.

Ищцата А. В.,действаща чрез пълномощника си-съпругът й инж.В. В. обжалва решението в частта,с която не е уважена претенция по чл.226 ал.1 т.1 КТ за 1120лв. и друга претенция свързана с непозволено увреждане за пречинени неимуществени вреди в размер на 1000лв.Съображенията относно неправилността на решението свързва с обстоятелството,че според тази страна е установено,че на А. В. ,бившият й работодател не е оформил и върнал своевременно трудовата книжка,поради което е претърпяла вреди.Не са изложени обстоятелства,че друг документ,свързан с трудовото правоотношение е отказан да бъде издаден.По отношение на отхвърления иск за пречинени неимуществени вреди от деликт счита,че вредите са доказани.Моли да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго,с което да се уважат исковете.

С допълнителна молба,която правилно е преценена от РС Б. като жалба се сочи,че РС Б. е допуснал явна фактическа грешка в мотивите си,като е приел,че трудовата книжка на В. е върната от работодателя на 10.01.2006г.,а в действителност датата е 28.02.2006г. и размерът на обезщетението не е 1120лв. а 2568.19 лв.,както вещото лице устно е посочило в съдебно заседание.

В случая не се касае до явна фактическа грешка,при която е видно от мотивите,че волята на съда е била друга,а в диспозитива погрешно е изразена,а се касае до възприетите в мотивите факти/поради неправилното им оценяване/,формирали волята на съда,отразена в диспозитива.Ето защо следва да се приеме,че решението се обжалва в частта ,относно отхвърления размер на претенцията за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка.

Въззивникът VІ С. "И. В." Б.,действащ чрез представляващият го Директор обжалва решението в осъдителната част , с която са уважени срещу него исковете на В. по чл.128 КТ,по чл.224 КТ и присъдена мораторна лихва върху тези две претенции и за незаконно задържане на трудовата книжка.На първо място се изтъкват процесуални нарушения на действията на съда при допускане за разглеждане на претенциите.По същество сочи,че част от допуснатите до разглеждане претенции са погасени по давност,за което своевременно е направено възражение,като съдът не го е възприел в нарушение на закона.Развити са съображения,че исковете са неоснователни.Моли да се отмени решението в обжалваната част и се присъдят разноски за двете инстанции.

Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното:

На 31.10.2007г. А. В. е подала искова молба.С изложените от нея факти се сочи,че с ответника работодател са подписали трудов договор през 2000г.На 01.09.2004г. с допълнително споразумение към този трудов договор е определено трудовото й възнаграждение за пълно работно време.Няколко дни след подписване на това допълнително споразумение,работодателят е започнал да осъществява натиск то да бъде променено.Тъй като ищцата не се е съгласила,работодателят й в нарушение на чл.118 ал.1 КТ е започнал да й начислява трудово възнаграждение различно от това,което са договорили в допълнителното споразумение.Като за периода от 31.10.2004г. до 16.05.2006г.,а след 15.06.2005г.,когато изцяло е преустановил заплащането на трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска, й е нанесъл "финансови щети" общо в размер на 8 141.78 лв..За периода от 31.10.2004г. до 31.10.2007г. претендира,че й се дължи трудово възнаграждение в размер на 8141.78лв./приложение № 1 към исковата молба/.В тази искова молба има и претенция за 3000 лв.,на която стойност се оценяват претърпените неимуществени вреди от ищцата,защото с неплащане на трудовото възнаграждение,което е поставило под въпрос физическото оцеляване на нея и семейството й , В. е поставена в ситуация на стрес и нервно напражение.

С определение № 4740 от 01.11.2007г. РС Б. е оставил исковата молба без движение,като правилно е отчел,че по иска за неимуществени вреди се дължи д.т. и е указал на страната,че няма основание за такова обективно съединяване на исковете.Ищцата е следвало да представи нова поправена искова молба.

В представената нова поправена искова молба ищцата отново е заявила,че работодателят не й заплаща уговореното между тях трудово възнаграждение,а го начислява по друг документ,въпреки изричното писмено противопоставяне на ищцата и след като не е подписала допълнителното споразумение,а след 15.06.2005г. не й е заплащано трудово възнаграждение.

Тази искова молба е изпратена на ответника и е започнало гражданското съдопроизводство,което е било спряно и възобновено след приключване на приложеното като доказателство по настоящето дело Г.д.№ 1757/07г. на РС Б..В съдебно заседание от 31.05.2011г. устно представляващия ищцата е заявил,че на основание чл.116 ГПК прави изменение на иска,като увеличава размера му и същият да се счита предявен за сумата от 12 841.78лв.

В случая неправилно РС Б. е приел,че се касае само за увеличения размер на единствено заявената до сега претенция. по чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение.

Устно в съдебно заседание ищцата е предявила още няколко иска.Предметът на иска се индивидуализира чрез страни,правопораждащи юридически факти и петитум /отправено искане до съда/.Когато наред с първоначалното основание и петитум се прибави ново основание /нови правопораждащи юридически факти/ и въз основа на тях се заяви вида защита,която се търси от съда /петитум/,се стига до обективно съединяване на исковете,при което се съблюдават правилата на чл.103 ГПК /отм/.В случая наред с фактите за незаплатено в пълен размер възнаграждение,устно /при изискване исковете да се предявяват писмено/ ,ищцата чрез пълномощника си е навела нови факти придружено с искане за заплащане на суми.

РС Б. е постановил само определение за изменение размера на вече предявен иск.

Порокът на устното предявяване на нови искове е отстранен на 10.06.2011г. с искова молба,в която наред с първоначалния иск,който е вече за сумата 841.78лв. и период от 31.10.2004г. до 10.05.2005г. са предявени и нови искове за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск,след прекратяване на трудово правоотношение по чл.224 КТ,за незаконосъобразно задържане на трудова книжка за посочен период по чл.226 ал.2 КТ,друг иск за 2100 лв.,че в резултат на забавяне В. не е могла да се регистрира в Бюро по труда и още един,че през цялата 2004-2005г. е била подложена на планиран и постоянен психически тормоз.По последния иск претендира неимуществени вреди по правилата на ЗЗД в размер на 1000лв.,макар съдът в определението си от 31.05.2011г. да е оставил без уважение искането за изменение на иска,чрез въвеждане допълнителен такъв за заплащане на неимуществени вреди.

РС Б. се е произнесъл по всички искове,предявени в писмената молба от 10.06.2011г.ОС Б. не намира,че се касае за съществено процесуално нарушение,което води до недопустимост на съдебното решение, както претендира ответникът въззивник. С оглед разпоредбата на чл.123 ГПК /отм/,която допуска когато в съда има няколко висящи дела,в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и ответника,делата да бъдат съединени и се издаде едно общо решение по тях ,може да се приеме,че допълнително предявените искове,могат да се разглеждат по този ред.

Следва обаче да се отчете обстоятелството,че извън иска по чл.128 КТ,останалите искове са предявени на 10.06.2011г. с подадена в писмена форма искова молба.

Установено е по делото,че след 10.05.2005г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ-поради намаляване обема на работа. с издадената заповед № 11/10.05.2005г.Заповедта е проверена по съдебен ред,с оглед предявени от В. искове по чл.344 ал.1-3 КТ,но ВКС е приел,че претенциите са неоснователни и заповедта е законосъобразна. Установено е по това дело от събраните доказателства,че през учебната 2004/ 2005г. от 646 учебни часа за предходната година, през 2004/2005 учебните часове са намаляли на 442 учебни часа.Това е утвърдено със списък образец № 1 и отредените учебни часове на В. са под норматива за пълен щат.

Съдебно счетоводната експертиза в първото си заключение е докладвала,че няма разлика между дължимото и изплатено обезщетение за неизползван платен отпуск.

След това,с оглед поставената задача от пълномощника на ищцата е направила изчисления за 111 дни неплатен годишен отпуск.РС Б. е възприел заключението,без да се мотивира защо приема,че на В. е следвало да се заплати отпуск за 111 дни.Тази цифра е посочена на вещото лице от представляващия В. и тя е направила математически изчисления,но няма обстоятелства в заключението,че неизползвания отпуск,който не е заплатен е за 111 дни.Така посочената цифра от пълномощника е в резултат на субективни разсъждения на страната,но те не са подкрепени с доказателства.Напротив, единственото обективно събрано по делото доказателство е,че неизползвания платен годишен отпуск е за 31 дни и той е заплатен.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за незаконно задържана трудова книжка,въззивният съд също я намира за недоказана,доколкото не е установено след прекратяване на трудовото правоотношение къде се е намирала първоначално трудовата книжка на В.,при положение,че чл.348 ал.3 КТ сочи,че тя следва да се държи от работника и при поискване за вписване да се предостави на работодателя.Обективно установено е с доказателства,че В. е поискала да й се върне трудовата книжка с писмо от 27.02.2006г. и на следващия ден й е изпратена.Няма данни преди това ищцата да е поискала връщане/при положение,че не е ясно къде се е намирала първоначално трудовата книжка с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3 КТ/ и да й е отказвано незаконосъобразно.

Не е установено по делото да е налице хипотезата на чл.226 ал.1 КТ,която е различна от тази по чл.226 ал.2 КТ /за задържане на трудова книжка/.Самата ищца не е посочила,че е искала от ответника да й бъде издаден документ,свързан с трудовото й правоотношение и такъв й е отказан.

Също така не е установено длъжностни лица при работодателя умишлено да са целели у ищцата да бъде предизвикан стрес и напражение или да й оказван психически тормоз.Нито свидетелят Т.,нито свидетелят А. дават такива показания.Имало е напрежение между Директора на училището и В. на професионална основа,доколкото при доказано по Г.д.№ 1257/05 на РС Б. намаление обема на работата,тя не е подписала допълнителното споразумение,което е различно от поведение,което цели лично да унижи или предизвика отрицателни емоции у ищцата.

Установено е също така по делото,че последното подписано между страните допълнително споразумение към трудов договор е това от 01.09.2004г.,с което на ищцата е определено месечно възнаграждение от 256 лв. за пълно работно време.Също така е установено от приложеното Г.д.№ 1257/05 на РС Б.,че по списък образец № 1 учебните часове за норматива на ищцата за учебната 2004/05 г. е под необходимия минимум 540 часа, и е 442 .

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното :

Предявен е първоначално иск по чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение.Съгласно разпоредбата в т.1 и т.2 от този текст работодателят е длъжен да начислява във ведомостите за заплатите трудовите възнаграждения за положения от работниците и служителите труд,както и той следва да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Няма спор,че трудовото възнаграждение на В. е уговорено с допълнителното споразумение от 01.09.2004г. ,но за пълен работен ден.Във ведомостите за заплати е начислено друго, по-малко възнаграждение и това е на основание на извършената работа.Установено е,че изначално обема на работа за В. е намалял,защото административно ,по обективни причини не са й отделени часове,които да покрият норматива за работа на един учител за пълен щат т.е. тя е извършвала по-малко работа,защото е преподавала по-малко часове.Както е посочено в Решение № 376 от 21.11.2011 г. на ВКС по Г. д. № 329/2011 г., III г. о., ГК,издадено по реда на чл.290 ГПК наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция в пълен обем. Отговорността на работодателя, действително би могла да бъде ангажирана, ако по делото бъде установено, че работодателят не е изпълнявал насрещните си задължения по трудовото правоотношение, вкл. задължението да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на възложената работа, както и да го допусне до работното му място.Но такива обстоятелства не са установени по делото.В настоящия казус е установено,че поради намаляване обема на работа /по-малко ученици,които изучават хореография/ ищцата реално не е могла да изпълни норматива часове т.е. тя е положила по-малко труд от уговорения в допълнителното споразумение.

Като е приел обратното,че от значение за уважаване на претенцията е уговореното трудово възнаграждение,без да бъде зачетен реално положения труд, РС Б. е постановил незаконосъобразно решение,което следва да се отмени.

Жалбата на VІ С. е основателна и по отношение на останалите уважени искове,защото по отношение на тях РС Б. е следвало да приложи разпоредбите на чл.358 ал.1 т.3 КТ.При разглеждане на делото пред РС Б. е направено своевременно от ответника възражение за изтекла погасителна давност за заявяване ,съответно уважаване на исковете.Касае се за трудови спорове,намиращи основанието си в чл.224 КТ за неизплатен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение, по чл .226 ал.2 КТ за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка.Касае се за парични плащания и съгласно чл.358 ал.2 т.2 изискуемостта настъпва от деня,в който по вземането е следвало да се извърши плащане. По иска по чл.224 КТ това е датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата 10.05.2005 г. и срокът е 3 годишен за предявяване на вземането.-чл.358 ал.1 т.3 КТ.По иска по чл.226 ал.2 КТ дори и да се приеме,че изискуемостта е настъпила на 01.03.2006г.,отново е изтекъл давностния 3 годишен срок. Т.е. както основаната претенция,така и акцесорната за изтекли лихви е недължима от ответника,защото е погасена по давност / и за двата иска/,извън другите съображения на съда за недоказаността .

Давностния срок е изтекъл защото,както е посочено по-горе,тези искове са предявени едва на 10.06.2011г.Под формата на изменение на иска,чрез увеличаване на размера му,ищцата е предявила последващо и посочените искове,които са съвсем различни от първоначалния , както досежно правопораждащите юридически факти,така и по размер.

С оглед на изложеното решението в осъдителната му част следва да се отмени,като се отхвърлят исковете.

Жалбата на А. В. е неоснователна,а решението на РС Б. правилно и законосъобразно.Свързването на отказ за връщане на трудова книжка -чл.226 ал.2 КТ с хипотезата на чл.226 ал.1 КТ за неиздаване на документ,каквато теза е развита във въззивната й жалба е несъстоятелна.Касае се за искове на различни основания и единият от тях вече е предявен и не може да служи и като основание и за другия.

Искът за неимуществени вреди от деликт също е неоснователен,защото не се установи противоправно поведение от длъжностни лица ,работещи при ответника,не са установени и вреди,които да са в пряка причинна връзка с противоправното поведение.Представената медицинска документация от В. пред въззивната инстанция не установява,а дори и не води до предположения за такива вреди,още повече при липса на установено противоправно поведение.Това,че на ищцата й е предлагано да работи на непълно работно време ,с намалено възнаграждение при обективния факт,че не е могло да й се подсигури работа в пълен обем не е противоправно поведение. Освен това и този иск е погасен по давност,макар и давността да е 5 годищна по чл.110 ЗЗД.Претендирания деликт се сочи от ищцата,че е осъществен през 2004г.до V 2005г.,а искът е предявен на 10.06.2011г.

С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на ответника да му се присъдят разноски и за двете инстанции,които възлизат на 320 лв.адвокатски хонорар и платена д.т.53 лв. за обжалване

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 3043 от 10.04.2011г.,постановено по Г.д.№ 1757/07 по описа на РС Б.,в частта с която е осъдено VІ С. “И. В.” - Б., представлявано от Директора му Д. А. да заплати на А. С. В. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “И. М.” № , . 1 сумата 304,42 (триста и четири лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща частично неизплатено трудово възнаграждение, съгласно чл.128 от КТ за месеците септември, октомври, ноември, декември 2004 година, януари, февруари, март, април и май 2005 година, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 116,16 (сто и шестнадесет лева и шестнадесет стотинки) лева и законната лихва върху същата сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както исумата 1217,11 (хиляда двеста и седемнадесет лева и единадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 394,77 (триста деветдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) лева и законната лихва върху същата сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и за сумата 1120.00 (хиляда сто и двадесет лева) лева, представляваща обезщетение по чл.226 ал.3 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на А. С. В. да бъде осъдено VІ С. “И. В.” - Б., представлявано от Директора му Д. А. да й заплати сумата 304,42 (триста и четири лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща частично неизплатено трудово възнаграждение, съгласно чл.128 от КТ за месеците септември, октомври, ноември, декември 2004 година, януари, февруари, март, април и май 2005 година, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 116,16 (сто и шестнадесет лева и шестнадесет стотинки) лева и законната лихва върху същата сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 1217,11 (хиляда двеста и седемнадесет лева и единадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 394,77 (триста деветдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) лева и законната лихва върху същата сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а така също и за сумата 1120.00 (хиляда сто и двадесет лева) лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

Потвърждава решението в останалата обжалвана отхвърлителна част,а в необжалваната отхвърлителна част е влязло в сила.

ОСЪЖДА А. С. В. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “И. М.” № , . да заплати на VІ С. “И. В.” - Б., представлявано от Директора му Д. А. сумата 373 лв.,направени по делото разноски

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :