№ 216
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500474 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 7577/18.07.2022 г. от И. Г. Д. ЕГН **********
против решение № 193/13.06.2022 г., постановено по г. д. № 5/2022 г. по описа на ОС –
Стара Загора, с което е унищожено саморъчно завещание от 14.10.2014 г., изготвено от Ц.С.
Г. ЕГН **********, б. ж. на гр. С.З., починала на 18.07.2019 г., тъй като е направено от
лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б.
„а“ от Закона за наследството и чл. 30, ал. 1 от ЗН.
Предявени от С. Г. Р. ЕГН ********** от гр. С.З., ул. „З.С.“ № 35, със съдебен
адрес: гр. С.З., ул. „Д.Н.” № 70, офис “Е”, чрез адвокат Ч. против И. Г. Д. ЕГН **********
от с. Л., община С.З..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да унищожи саморъчно
завещание от 14.10.2014 г., изготвено от Ц.С. Г. ЕГН **********, б. ж. на гр. С.З., починала
на 18.07.2019 г., с което е завещано на ответника И. Г. Д. ЕГН ********** цялото движимо
1
и недвижимо имущество, тъй като е направено от лице, което по време на съставянето му не
е било способно да завещава. Претендира разноски.
При условията на евентуалност ищецът моли съда да постанови решение, с което
да намали завещанието до размера на неговата запазена част.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищец и ответник са сестри и са единствени
наследници по закон на Ц.С. Г. ЕГН **********, починала на 18.07.2019 г. Тези
обстоятелства не са спорни и се доказват от представеното удостоверение за наследници №
4432/06.08.2019 г. (л. 26 от г. д. № 5874/2019 г. по описа на РС – Стара Загора – приложено).
Посочено е, че, на 14.10.2014 г., Ц. Г. е изготвила саморъчно завещание, по
силата на който завещала цялото си имущество на ответника И. Г. Д.. Това твърдение също
не е спорно и се доказва от представения препис от това завещание (л. 49 – 50 от г. д. №
5874/2019 г. по описа на РС – Стара Загора – приложено).
Твърди се, че, на 04.09.2019 г., ответникът е представила пред нотариус И.Т.,
посоченото саморъчно завещание. На същата дата нотариус Т. е съставила Протокола за
обявяване на саморъчно завещание, в който посочила, че Ц.С. Г. направила универсално
завещание, по силата на което завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, което
притежава на ответника И. Г. Д..
В исковата молба се твърди, че Ц. Г. не е била способна да завещава, поради
което това нотариално завещание е унищожаемо.
Настоящата инстанция намира, че едно лице не е способно да завещава по
смисъла на чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, когато са налице две кумулативни предпоставки: първа
(медицинска) - наличие на заболяване, което може да пречи на лицето да разбира свойството
и значението на извършваното и да ръководи постъпките си и втора (правна) – това
заболяване да е причина, която да препятства това лице да формира мотивирана воля, че
извършваната сделка „завещание“ означава разпореждане с цялото имущество (като съзнава
какво се включва в това имущество) в полза на конкретен правен субект и, че тази сделка ще
произведе действие след смъртта на завещателя.
По делото са изслушани и приети три медицински експертизи.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза (л. 143 – 147 от г.
д. № 5874/2019 г. по описа на РС – Стара Загора – приложено), към датата на съставяне на
завещанието Ц. Г. е страдала от Смесена корова и подкорова съдова деменция и поради това
здравословно състояние не е можела да разбира и ръководи постъпките си, респективно да
разсъждава нормално.
Видно от заключението на посмъртна съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от две вещи лица (л. 184 – 193 от г. д. № 5874/2019 г. по описа на РС – Стара
Загора – приложено), към датата на съставяне на завещанието Ц. Г. е страдала от Смесена
корова и подкорова съдова деменция. Предвид това състояние тя не е могла да действа
разумно, да разбира свойството и значението на постъпките си и техните последици,
2
респективно да разсъждава нормално при съставяне на завещанието си на 14.10.2014 г.
Видно от заключението на посмъртна тройна съдебна психолого-психиатрична и
неврологична експертиза, изготвена от три вещи лица извън съдебен окръг Стара Загора (л.
217 – 231 от г. д. № 5874/2019 г. по описа на РС – Стара Загора – приложено), към датата на
съставяне на завещанието Ц. Г. е страдала от Съдова деменция. Предвид това състояние –
влошени когнитивни и екзекутивни функции, не е била в състояние да разбира и ръководи
постъпките си, респективно да разсъждава нормално.
При тази категоричност на три медицински заключения, изготвени от 6 различни
лекари, с различни специалности, настоящата инстанция намира, че е установено по
безспорен начин наличието на първата предпоставка (медицинска) по смисъла на чл. 43, ал.
1, б. „а“ от ЗН - заболяване, което е могло да попречи на Ц. Г. да разбира свойството и
значението на извършваното и да ръководи постъпките си към момента на съставяне на
процесното завещание - 14.10.2014 г.
Видно от показанията на свидетел М.М., която е първа братовчедка на страните
(л. 157 от г. д. № 5874/2019 г. по описа на РС – Стара Загора – приложено), през август 2014
г., видяла леля си Ц. да стои пред „Б.“, неориентирана, объркана, била се загубила и не
знаела къде е. Според свидетеля това е било много странно, тъй като Ц. целия град. Ц.
казала, че влязло в „Б.“ да си купи карта за градския транспорт, но я изпъдили, тъй като там
не издават такива карти. М. съобщила за случая на своите братовчедки. След няколко дни и
съобщили, че Ц. си е изгубила личната карта. В началото на септември 2014 г. отшила у
леля си, тъй като същата не била добре. Дошъл лекар (д-р Д.), който предписал лекарства.
След тази два случая Ц. станала странна. Започнала да не познава близките си, включително
дъщеря си, да говори с умрели хора. Свидетелят живеела през няколко къщи и често
посещавала дома на Ц.. С. живеела в същата къща, на втория етаж, а И. на друга улица. През
2014 г. И. ходила при Ц. често, но не да преспива. И. се настанила да живее при Ц. през 2018
г. През 2015 г. Ц. вече не била добре, била в дълбока депресия.
Според показанията на свидетел С. Д., която е лекар (л. 157 от г. д. № 5874/2019
г. по описа на РС – Стара Загора – приложено), през 2014г. посетила майката на страните в
дома и за преглед. Ц. не познавала С., говорела несвързано, не знаела годината. Предписала
лекарства и издала направления до семейния лекар. След това не е виждала Ц..
Видно от показанията на свидетел А.П., братовчедка на съпруга на Ц. (л. 155 от г.
д. № 5874/2019 г. по описа на РС – Стара Загора – приложено), тя познавала страните и
майка им от дълго време. Живеела срещу тях и често посещавала дома. Преди смъртта на
съпруга си, Ц. проявявала от време на време странни неща – казвала, че видяла някой да
минава по улицата, но съпругът и твърдял, че никой не е минавал. В началото на октомври
2014 г., около 16.30 – 17.00 часа, се прибирала в къщи и пред вратата на Ц. забелязала две
млади момчета. Приближила и видяла, че и Ц. е там. Момчетата разказали, че Ц. ги е
повикала, тъй като била сама и е отвлечена в тази къща. Ц. заявила, че няма ключ и
попитала свидетеля коя е тя. Била с особен, помътнен поглед, разтревожена. Свидетелят
била изненадана, че два месеца след смъртта на мъжа и, Ц. я е забравила.
3
Според показанията на свидетел Т.У., съученичка на ищеца (л. 156 от г. д. №
5874/2019 г. по описа на РС – Стара Загора – приложено), тя познава семейството от дълги
години. През лятото на 2014 г. Ц. и страните минали през дома на свидетеля в гр. Т..
Поведението на Ц. се сторило странно, тъй като говорила за срещи с нейната майка и с
майката на свидетеля в настоящето. А и двете са починали преди много години. През есента
на 2014 г. Ц. посетила свидетеля в дома и в гр. С.З., за да види цветята и пак започнала да
говори за двете починали майки.
Видно от показанията на свидетел Д.-Н. Ч. (л. 158 от г. д. № 5874/2019 г. по описа
на РС – Стара Загора – приложено), за първи път видяла Ц. през октомври 2014 г. и
възприела като напълно здрава жена, разговаряла нормално. Срещнали се и през зимата на
2014 г., пили кафе и разговаряли. В началото на 2015 г. срещнала Ц. във фризьорски салон,
не разговаряли, а само се поздравили. Знае за медицински проблем (онкологично нещо,
кожно) на Ц. от лятото на 2015 г.
Според показанията на свидетел Ж.С. (л. 158 от г. д. № 5874/2019 г. по описа на
РС – Стара Загора – приложено), тя познава Ц. и И., не познава С.. От края на август до
началото на септември 2014г., след смъртта на съпруга и, Ц. живеела при И. в с. Л. за около
две седмици. През този период често се виждали с Ц., пиели кафе, разговаряли. Не е имало
случай да усети, че нещо с Ц. не е наред. След това Ц. се върнала в гр. С.З., а И. продължила
да живее в селото.
Видно от показанията на свидетел Д.Р., внук на Ц. и син на И. (л. 158 от г. д. №
5874/2019 г. по описа на РС – Стара Загора – приложено), след смъртта на дядо Г. през
август 2014 г., Ц. не била емоционално добре и живяла 14 – 15 дни в къщата на И. в с. Л..
След това се върнала в града и се грижела сама за себе си. Свидетелят контактувал
постоянно с баба си. Била „напълно с главата си“, адекватна, сама пътувала с автобус,
посещавала дома на свидетеля, фризьорския салон на сестра му. Здравословните проблеми
започнали през 2015 г. Ц. паднала и била намерена от „една братовчедка на майка ми. Тя
беше свидетел тук. Името и е М.“. Не знае какви лекарства е приемала Ц., не знае за
психически проблеми.
Няма спор, че Г. М.Г., който е съпруг на Ц. и баща на страните, е починал на
18.08.2014 г.
В своите показания свидетели М., П., Д. и У. дават информация за конкретни
моменти на неадекватно поведение от страна на Ц., някои от които в близък времеви период
към датата на съставяне на процесното завещание: септември 2014 г., началото на октомври
2014 г. И тази информация кореспондира със заключението на медиците за началото и
прогреса на заболяването на Ц..
Свидетели Ч.,С. И Р. дават общи впечатления, говорят за медицински проблеми
при Ц. от 2015 г. А заключенията на вещите лице посочват по-ранен момент. Следва да бъде
отбелязано, че свидетел Р. съобщава за емоционална нестабилност на Ц. след смъртта на
съпруга и през август 2014 г.
4
Анализът на доказателствата показва, че, преди смъртта на съпруга и, Ц. е имала
на моменти странно поведение. След това, състоянието на Ц. се променило и влошило,
очевидно и най – вече в резултат на преживения стрес. През август 2014 г. се загубила в
познат за нея район, искала да купи транспортна карта от място, където не продават такива.
През септември 2014 г. не познавала свои близки, твърдяла, че е говорила с хора, които
отдавна са умрели, което е довело да нужда от медицински преглед. През октомври 2014г.,
твърдяла, че е отвлечена, отново не познавала свои близки, включително и дъщеря си С..
При съвкупната преценка на всички тази установени факти може да бъде
направен категоричен извод, че здравословното състояние на Ц. Г. и е пречило пълноценно
да осъзнава своите действия, да ги ръководи и съзнава последиците от тях.
Следователно е налице и втората предпоставка - заболяването да е причина, която
да препятства Ц. Г. да формира мотивирана воля, че извършва сделка „завещание“, което
означава разпореждане с цялото имущество в полза на конкретен правен субект и, че тази
сделка ще произведе действие след смъртта на завещателя - да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Налага се изводът, че е осъществено пълно и главно доказване на твърдението в
исковата молба, че, към момента на съставяне на атакуваното завещание, Ц. Г. не е била
способна да завещава.
Ето защо следва да бъде унищожено саморъчно завещание от 14.10.2014 г.,
изготвено от Ц.С. Г. ЕГН **********, б. ж. на гр. С.З., починала на 18.07.2019 г., с което е
завещала на ответника И. Г. Д. ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо
имущество.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Не следва да бъде разглеждан евентуалния иск, тъй като не са налице условия за
това.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена И. Г. Д.
ЕГН ********** да заплати на С. Г. Р. ЕГН ********** сумата от 1 000.00 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193/13.06.2022 г., постановено по г. д. № 5/2022 г.
по описа на ОС – Стара Загора, с което е унищожено саморъчно завещание от 14.10.2014 г.,
изготвено от Ц.С. Г. ЕГН **********, б. ж. на гр. С.З., починала на 18.07.2019 г., тъй като е
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
ОСЪЖДА И. Г. Д. ЕГН ********** от с. Л., община С.З. да заплати на С. Г. Р.
5
ЕГН ********** от гр. С.З., ул. „З.С.“ № 35, със съдебен адрес: гр. С.З., ул. „Д.Н.” № 70,
офис “Е”, чрез адвокат Ч. сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6