Р Е Ш Е Н И Е № 373
гр.Стара Загора, 26.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на четвърти октомври
през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Н. Николова
и в
присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 405 по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
с правно основание чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба, наименована искова молба, подадена от А.Г.К. *** чрез адвокат Н.Т.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/
№РД-14-1863/16.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Стара Загора към Изпълнителна дирекция „Автомобилна
администрация“. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
заповедта като издадена при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Според жалбоподателя издадената заповед е
неясна в разпоредителната си част, не е мотивирана в достатъчна степен,
издадена е въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
за деяние, което не е извършил. Поддържа се несъразмерност на наложената ПАМ с
твърдяното нарушение с оглед характеристичните данни и семейното положение на
адресата. В съдебно заседание се навеждат доводи за нищожност на заповедта
поради липса на компетентност на издателя й. Направено е искане за отмяна на
заповедта и присъждане на разноските по делото.
Ответникът
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора към
Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“, с писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомереност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 16.06.2021г
при извършване на проверка да спазване разпоредбите на ЗАвтП в с.Копринка на кръстовището на ул.“Христо Ботев“ и
ул.“Бузлуджа“ е спрян за проверка лек таксиметров автомобил марка „Дачия“ с
рег.№ *** с водач А. Г., при което е установено, че не е включен таксиметровият
апарат в режим на регистриране на превоза.
За
това деяние е съставен АУАН № 292580/ 16.06.2021г с оглед нарушение на чл.38,
пр.1 от Наредба № Н-34 на МТИТС. В акта е отразено възражение на нарушителя, че
е возил свои малолетни роднини.
Със Заповед
за прилагане на ПАМ № РД-14-1863/ 16.06.2021г на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ на основание чл.107, ал.1, във връзка
с чл.106а, ал.1, т.7, б.”а” и ал.2, т.6 от ЗАвтП на А.Г. е
наложена принудителна административна мярка временно отнемане на удостоверение
на водач на лек таксиметров автомобил серия 1006670 до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. В мотивите е прието за установено,
че на 16.06.2021г в с.Копринка на кръстовището на ул.“Христо Ботев“ и
ул.“Бузлуджа“ А. Г. като водач извършва таксиметров превоз на двама
непълнолетни пътници с лек таксиметров автомобил, приведен в работен режим с
открит знак „ТАКСИ“, без табела „НЕ РАБОТИ“, марка „Дачия“ от категория М1 с
рег.№ ***, включен в списък към Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз № 10748/ 15.04.20021 на „ВИЛ ТАКСИ“ ООД, като след наемане
на автомобила не е включил таксиметровия апарат в режим на регистриране на
превоза.
По делото
е разпитана като свидетел Д.С.М., която дава показания, че по нейна молба
жалбоподателят е извършил превоз на децата й от гр.Казанлък до с.Копринка. За
тази услуга не е заплащала, защото Г. и съпругата му били нейни близки роднини.
От
представените писмени доказателства се установява, че Г. е родител на детецата
Еджрин, родено през 2018г и Р., родено през 2011г, което е с 50% вид и степен
на увреждане без чужда помощ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на
заповедта на 23.06.2021г от лице с правен
интерес от оспорването й, тъй като за него тя е неблагоприятна.
Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП, ПАМ по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
В случая заповедта, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.”а” от
ЗАвтП, е издадена от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация", гр. Стара Загора, упълномощен със Заповед № РД-01-43 от
23.01.2020 г. на Изпълнителния директор Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" да прилага с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и чл.106а от
ЗАвтП. Очевидно, с оглед използваната формулировка, волята на делегиращия е да
прехвърли всички свои правомощия, свързани с налагането на ПАМ по този закон,
независимо от нейния вид. Затова, въпреки, че процесната мярка е нова – приета
с ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г, т.е. след издаване на заповедта
за упълномощаване на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация", гр. Стара Загора, тя е постановена от материално и териториално
компетентен орган, в условията на позволена от закона делегация и заповедта, в
която е обективирана, не е нищожна.
Оспореният административен акт е издаден във валидна писмена
форма, но без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т.
7, б.“а“ от ЗАвтП изисква от фактическа
страна извършване на таксиметров превоз без включен
таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Съгласно легалната дефиниция на понятието "Таксиметрови
превози", посочена в §1 т. 26. От ДР на ЗАвтП (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002
г., бр. 99 от 2003 г., бр. 32 от 2016 г., в сила от 1.04.2016 г.), това са
превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или
от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които
водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента
цел.
Следователно, за да
бъде установено нарушение на разпоредбите на Закона за автомобилните превози за
извършване на таксиметров превоз на пътници, административният орган, чиято е
тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено
плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства такъв факт не се
установява дори като индиция, което сочи липса на основание за налагане на
мярката. От показанията на свидетелката е видно, че заплащане на превоза на
малолетните й деца от гр.Казанлък до с.Копринка не е правено и дори не е
уговаряно с оглед близките й отношения с жалбоподателя. В такава насока е и
отразеното възражение в съставения АУАН № 292580/ 16.06.2021г. Други данни за този
правнорелевантен факт не се съдържат в материалите по преписката. Липсата на
установен и доказан „таксиметров превоз на пътници“ е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на обжалвания административен акт.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че мярката „временно
отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил“, нормативно
въведена в диспозицията на чл. 106а, ал.1, т.7 от ЗАвтП, се характеризира като
мярка с преустановителен характер с фиксиран срок от една година. В оспорената
Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1863/ 16.06.2021г на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора обаче е посочено,
че се налага „до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“. Ако
се има предвид ПАМ със зададен краен срок на прилагането й, в компетентността
на органа е да определи точната й продължителност като изложи конкретни мотиви
както го задължава чл.59, ал.1 във
връзка с ал.2, т.4 от АПК. Но доколкото срокът е определен нормативно на една
година, възприетият от ответника подход прави неясна волята му за каква
продължителност се налага ПАМ, а това води до невъзможност за осъществяване на
ефективен контрол за законосъобразност, включително относно съответствието на
мярката с целта на закона.
По тези съображения оспорената Заповед за прилагане на ПАМ
№РД-14-1863/16.06.2021г, издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Стара Загора към Изпълнителна дирекция „Автомобилна
администрация“, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на
спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ /като юридическото лице, в структурата на което е включена
Регионална дирекция Стара Загора, чийто директор е издателят на оспорената
заповед/ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в общ размер 510лв - 10лв за държавна такса и 500лв за
адвокатско възнаграждение, съответстващи на приложените платежни документи-
вносна бележка и договор за правна защита и процесуално представителство от
14.04.2021г с характер на разписка за платения адвокатски хонорар. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
размерът му съответства на минимално предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба от А.Г.К. ЕГН ********** *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1863/16.06.2021г,
издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара
Загора към Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.К. ЕГН ********** *** сумата 510 /петстотин и
десет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: