Мотиви към присъда по НОХД № 56/2018 г.
по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу подсъдимите Б.Ш.Д.
и Н.А.Т. с обвинения, както следва:
Б.Ш.Д. е обвинен в това, че
на 13.12.2016г. в отдел 3057, подотдел „ч” в землището на с.Дерманци, обл.
Ловеч - ОГТ, в съучастие като съизвършител с Н.А.Т. ***, без редовно писмено позволително, с
конска каруца извозил от горския фонд
неустановен брой дървета от благун и цер с обща кубатура 2 пр.куб.м., на
стойност 140.00 лева – престъпление по чл. 235, ал. 1, алт. 5-та, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
Н.А.Т. е обвинен в това, че на
13.12.2016г. в отдел 3057, подотдел „ч” в землището на с.Дерманци, обл. Ловеч -
ОГТ, в съучастие като съизвършител с Б.Ш.Д. ***, без редовно писмено
позволително, с конска каруца извозил от горския фонд неустановен брой дървета
от благун и цер с обща кубатура 2 пр.куб.м., на стойност 140.00 лева -
престъпление по чл. 235, ал. 1, алт. 5-та, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
В съдебно заседание представителят на РП Луковит поддържа така
повдигнатите срещу двамата подсъдими обвинения. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани категорични
доказателства в подкрепа на фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, поради и което поддържа правната квалификация на деянията. Алтернативно
прави искане ако съдът намери, че липсват достатъчно доказателства за
изпълнителното деяние "извоз" на дърва от горския фонд, да признае
подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК -
за "транспортиране" на незаконно добит от другиго дървен материал. Счита,
че не се касае за маловажен случай, аргументирайки становището си с предходни
административни наказания по ЗГ. Предлага на съда да определи наказанието на
двамата подсъдими при превес на смекчаващите обстоятелства и им наложи
наказание "лишаване от свобода" към минимума, предвиден в закона, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
В съдебно заседание подсъдимите се
възползват от правото си да не дават обяснения по обвинението, като молят съда
да ги оправдае по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления.
Защитникът на подсъдимия Б.Ш. - адв. П.Р.
счита, че обвинението срещу подзащитния му не е доказано по несъмнен начин и
моли да бъде оправдан. Алтернативно счита, че е налице маловажност на случая и
в този смисъл е налице квалификация по чл. 235, ал. 6 от НК, изтъквайки ниската
обществена опасност на дееца /неосъждан/ и с оглед количеството и стойността на
предмета на престъплението, която е значително под минималната работна заплата
за страната.
Защитникът на подсъдимия Н.Т. - адв. Н.Л.
също намира, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Моли
подзащитния й да бъде оправдан. Алтернативно счита, че се касае за маловажност
на случая с оглед чистото съдебно минало на дееца и ниската стойност на
предмета на престъплението, като в този случай пледира за приложението на чл.
78а НК.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.Ш.Д. е роден на *** ***, живее в същото село, ул.
"Ц.Б.*" № **, български гражданин, българин, неграмотен, женен,
безработен, неосъждан /реабилитиран по право/, ЕГН **********.
Подсъдимият Н.А.Т. е роден на ***
***Ц.Б.*" № **, български гражданин, българин, неграмотен, женен,
безработен, неосъждан /реабилитиран по право/, ЕГН **********.
Подсъдимите Д. *** и се
познавали, тъй като били съседи. На 13.12.2016 г. привечер всеки от
подсъдимите, независимо един от друг, отишъл с
конската си каруца до отдел 3057, подотдел "ч" в землището на
с. Дерманци, за да си набави дърва за огрев. Всеки от подсъдимите натоварил в
каруцата си по 1 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер с дължина на секциите
около 2 метра, след което потеглил обратно към с. Дерманци. На излизане от
гората, на земен път в посочения отдел движещите се една след друга каруци,
управлявани от подсъдимите, били спрени за проверка от св. М.К. и св. Й.М. -
горски надзиратели към СЗДП-ТП ДГС - Лесидрен, които извършвали обход на землището
със служебния автомобил. Свидетелите поискали от подсъдимите да представят документи
за произхода на дървесината, каквито те казали, че нямат. При проверката
горските служители установили, че натоварените в каруците дървета са от благун
и цер, с дължина на секциите по 2 метра, не са маркирани с КГМ и че са прясно
отсечени. След измерване с ролетка установили и количеството дървесина,
натоварено в каруците - по 1 пр.куб.м
във всяка каруца. На всеки от подсъдимите св. М.К. съставил АУАН за това, че
транспортира дърва, немаркирани с КГМ и непридружени с превозен билет. Поради
технически причини каруците и дървесината не били иззети.
От информацията предоставена
от РДГ - Ловеч /л. 72 от ДП/ се установява, че за сочения период не са издавани
позволителни за сеч за имоти, намиращи се в отдел 3057, в землището на с.
Дерманци. Съгласно таксационното описание за отдел 3057, подотдел "ч"
- имотът представлява общинска горска територия /горски фонд/.
Съгласно справка от РДГ - Ловеч /л.86 от ДП/
средната пазарна цена на 1 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер към
инкриминираната дата възлиза на 70.00 лева.
Съгласно справки от
информационната система на РДГ подсъдимите Д. и Т. са многократно наказвани по
административен ред за нарушения по ЗГ.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на св. М.П.К. и св. Й.В.М. /на последните частично и
показанията дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2 от НПК/,
както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и
доказателствени средства - 2 бр. АУАН от 23.02.2017 г., справки от РДГ - Ловеч,
справки за съдимост, справки за нарушения по ЗГ, характеристични справка,
декларации за декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и
др.
За да приеме горната фактическа
обстановка, съдът кредитира като достоверни показанията на горските служители М.К. и Й.М., дадени в хода
на съдебното следствие, като последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, дадени в хода
на досъдебното производство при повторен разпит на 24.01.2017 г., приобщени
чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т.2 НПК в частта им, че
поводът за проверката е анонимен сигнал за забелязани край гробищния парк две
празни каруци, които отиват към гората, тъй като свидетелите заявиха, че не си
спомнят такова обстоятелство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съдът намира, че подсъдимият Б.Ш.Д. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 235, ал.6 вр. ал.1 алт.5-та от НК, тъй
като на 13.12.2016г. в отдел 3057,
подотдел „ч” в землището на с.Дерманци, обл. Ловеч - ОГТ, без редовно писмено позволително, с
конска каруца извозил от горския фонд
неустановен брой дървета от благун и цер с обща кубатура 1 пр.куб.м., на
стойност 70.00 лева, като случаят е маловажен.
Съдът намира, че подсъдимият Н.А.Т. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 235, ал.6 вр. ал.1 алт.5-та от НК, тъй
като на 13.12.2016г. в отдел 3057,
подотдел „ч” в землището на с.Дерманци, обл. Ловеч - ОГТ, без редовно писмено позволително, с
конска каруца извозил от горския фонд
неустановен брой дървета от благун и цер с обща кубатура 1 пр.куб.м., на
стойност 70.00 лева, като случаят е маловажен.
От обективна страна поведението
на всеки от подсъдимите покрива съдържанието на изпълнителното деяние "извозване"
на дървета или част от тях от горския фонд, като деянието е извършено без
редовно писмено позволително.
С
оглед количеството и ниската стойност на незаконно извозваните дървета, както и с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимите /реабилитирани по право/ съдът прие, че извършеното престъпление
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид и оправда всеки от подсъдимите по основния
състав по чл. 235, ал.1 от НК.
От субективна
страна всеки от двамата подсъдими е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Според съда липсват доказателства за общност на умисъла.
Обстоятелството, че натоварените с дърва каруци, управлявани от двамата подсъдими, са се
движили една след друга по земния път, на който са спрени от горските за
проверка, не е достатъчно, за да обоснове извод за общност на умисъла, поради и
което съдът ги оправда да са извършили престъплението в съучастие помежду си, както и за това, всеки от двамата подсъдими да е извозил
дървета с обща кубатура над 1 пр.куб.м. до инкриминираните 2 пр.куб.м. и за
стойност над 70.00 лева до инкриминараната стойност 140.00 лева.
Тъй
като, видно от справката за съдимост, към момента на извършване на деянието
подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер (реабилитирани
по право) и не са освобождавани от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК, от деянията не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване,
за извършените умишлени престъпления законът предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от
сто до триста лева, съдът на основание чл.78а от НК освободи всеки
от двамата подсъдими от наказателна отговорност за извършеното
престъпление. Нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда административно
наказание „глоба” от хиляда до пет хиляди лева. Съдът взе предвид
смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство - че многократно са им налагани административни
наказания за извършени нарушения по ЗГ и като съобрази и това, че са
безработни, нямат доходи, недвижимо имущество и МПС /видно от декларациите за
семейно и материално състояние/ определи административното наказание глоба на
всеки от подсъдимите в размер на 1200 лева.
На основание чл. 235, ал. 7 от НК съдът осъди всеки от
подсъдимите да заплати сумата от по 70.00 лева, представляваща равностойността
на предмета на престъплението - 1 пр.кб.м. дървета от благун и цер.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: