ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 25530.10.2020 г.Град Велико Търново
Окръжен съд – Велико Търново
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500698 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
С определение от 17.08.2020 год., постановено по гр. дело № 2037 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2019 година, молбата на ищеца Р. С. Т. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските е оставена без уважение.
Определението е обжалвано от ищеца с искане за отмяната му и постановяване на
ново, присъждащо направените по делото разноски в пълен размер. Позовава се на нарушение на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по частната жалба – „Е. П. П.“-АД, гр. В. – излага доводи за
безпорочност на атакуваното определение. Съдът обсъди доводите на
страните и след преценка на доказателствата по делото приема:
Производството по гр.дело № 2037по описа на Горнооряховски районен съд за 2019
година е образувано по искова молба на жалбоподателя против „Е. П. П.“-АД, гр. В., с искане да
се приеме за установено, че ищецът не дължи сумата от 19 лв., начислена от ответното дружество
по фактура от юни, 2019 година. Искът е уважен, възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прието за
основателно и на ищеца са присъдени 100 лв. от заплатеното за заповедното и 100 лв. – за
исковото производство. С атакуваното определение, повтаряйки съображенията си за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, първостепенният съд е отказал присъждането му в
пълен размер.
Жалбата е неоснователна. Материалният интерес по делото изключва
възможността да бъде присъдено във вид на разноски възнаграждение от 300 лв. за заповедно
производство и 300 лв. за исково, дори тази стойност да е минимумът по смисъла на чл. 36, ал. 2от
Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Виждането за дължимост на заплатеното
1
от страната адвокатско възнаграждение в договорения размер придава санкционен характер на
отговорността за разноски. По разума на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК тя има стриктно
правовъзстановителен характер и не може да служи неизправната по спора страна да бъде
„наказвана“. Негативните последици от решения спор тя понася чрез отричане на правното й
твърдение, дало повод за завеждане на делото.
Доводите на жалбоподателя са неоснователни. Предвидените в на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимуми на адвокатския труд имат
стойност в синдикален аспект и важат в професионалните отношения в адвокатската гилдия. Не
случайно са предвидени в устройствен нормативен и подзаконов акт. Те не могат да бъдат
натрапени на лица, чужди на правоотношението адвокат- клиент. Такова „натрапване“
регламентира нормата на чл. 78 от ГПК и го решава в полза на възможността за редуциране на
стойността на адвокатското възнаграждение, със заплащането на което във вид на отговорност за
разноски ще бъде натоварена насрещната по исковия спор страна. Цитирането на чл. 36 от ЗА в
нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се тълкува във връзка с критерия сложност на делото.
Сложността, която законът има предвид, по настоящото дело липвсва.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава, по реда на чл.278 от ГПК, определение от17.08.2020 год., постановено по гр. дело №
2037 по описа на Горнооряховски районен съд за 2019 година.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2