Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V граждански състав, в открито заседание на 05.01.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 9213 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Молителката Р.Д.М. е подала молба против В.П.М. ***, в която
се твърди, че страните са съпрузи и имат
едно навършило пълнолетие дете. Молителката твърди, че последните
години бракът им е съпроводен с много проблеми и актове на домашно
насилие от страна на съпруга
ѝ. Твърди, че на
23.11.2016 г. вечерта се скарали със съпруга
си по повод
направена от него забележка за приготвената от нея храна.
Тя повишила тон и се оттеглила в друга стая, като
така приключило всичко. На 24.11.2016 г. сутринта, около 6.15 ч., тя станала,
направила кафе и понечила да запали
цигара. Тогава съпругът и влязъл
в кухнята, ударил я през устата, цигарата
паднала, а той я счупил и заявил, че тя няма
да пуши там.
Твърди, че това я изумило,
защото и съпругът ѝ е
пушач и до момента не ѝ е правил проблем за това. Тогава той я хванал за
гушата, стиснал я и ѝ
казал, че ако още веднъж
му повиши тон ще пострада
сериозно. Тя се уплашила и му казала,
че няма да
пуши, но той започнал да
удря главата ѝ с юмруци, а после и в рамката на вратата
на кухнята. Започнало да тече силно
кръв, но ответника не спрял
и продължавал да я удря по главата.
Тогава молителката започнала да вика за
помощ, молила го да спре,
а когато успяла да се отскубне,
взела телефона и се обадила на
дъщеря им. През това време
дошла полиция, която не била
повикана от молителката, дошли двама униформени, които видели случилото
се, съставили протокол и я посъветвали да подаде жалба,
тъй като през тази година
вече за втори
път са посещавали
дома им заради
друг нанесен и от ответника побой.
Сочи, че също така
е пристигнал и екип на Бърза помощ,
който я е закарал в Спешното отделение, била направена снимка на главата
ѝ, посетила заедно с дъщеря си и съдебна
медицина за преглед. Когато се прибрала в къщи, съпругът ѝ отсъствал. Твърди, че е изплашена
за живота и здравето си и счита,
че е възможно отношенията да ескалират и да се случи най-лошото.
Твърди, че се страхува
да остане сама със съпруга
си, но и няма къде да
отиде. Счита, че е налице акт на физическо
и психическо насилие спрямо нея от
страна на ответника и моли съда да издаде
заповед за защита като наложи
мерки по чл.5 от ЗЗДН за срок
от 18 месеца.
Ответникът не излага фактически твърдения относно случилото се на 24.11.2016г.,
посочва, че мярката отстраняване от съвместно обитаваното жилище не следва да
се налага, т.к. няма друго жилище, в което да живее, че е завел дело за развод
и че ще уредят със молителката отношенията си в него, че не е доказан безспорно
актът на домашно насилие.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, намира за установено
следното: Не се спори между страните, а и видно от
приложеното удостоверение по акт за гр.брак № 247/1989г. на Община Плевен, те
са съпрузи от 09.04.1989г. Не се спори и че до 24.11.2016г., те са живели
съвместно в семейното си жилище в ****. Молителката е представила
по делото Декларация по чл. 9 ал.
3 от ЗЗДН, в която
е декларирала, че
на 24.11.2016г. ответника В.П.М. е извършил акт на домашно насилие спрямо нея, изразяващо
се в заплахи, удари по главата ѝ с юмруци и във вратата на кухненското
помещение. Представено е медицинско удостоверение за пред съда № 874 от 24.11.2016г.
на Катедра по съдебна медицина и деонтология на МУ
гр. Плевен, съгласно което се установява, че при прегледа на молителката е
констатирана разкъсно-контузна рана на главата, в
теменно-тилната област на окосмената част, с цепковидна
форма, която е прокървяла при разместването на
ръбовете. Изводът е, че уврежданията са резултат от тъпи травми и добре
отговарят да са причинени по начин и време, както съобщава пострадалата – удар
на главата в ръбест предмет – касата на вратата. Представено е и заключение от
образно изследване, което сочи, че липсват данни за травматични увреди в
костните структури. За случилото се при получаването на така установените от
медицинското свидетелство травматични увреждания, по делото са събрани гласни
доказателства – разпитът на св. Н.М. – дъщеря на страните. Същата посочи, че не
живее и не е живяла в жилището на родителите си към този момент, че е в добри
отношения с майка си и в лоши – с баща си, който я е бил изгонил от жилището
по-рано през 2016г. Тя заяви, че на 24.11.2016 г. сутринта, около 06.10 – 06.15
ч. майка ѝ ѝ се обадила да я събуди, а
минути след това ѝ обадила и казала, че баща ѝ ѝ
е сцепил главата. Тя се обадила на телефон 112 и извикала линейка, и веднага
отишла в Спешна помощ, за да чака там майка си. Посочи, че не е питала майка си
какво става, защото чула, че тя е много уплашена, такава я заварила и като
отишла в болницата. Посочи, че баща ѝ имал агресивно поведение към майка
ѝ от 20 години, че през януари 2016г., когато още са живели заедно отново
е имало такъв инцидент пред нея, посягал е и на нея и на майка ѝ,
наложило се да викат отново полиция. В болницата, майка ѝ разказала, че
баща ѝ е нанесъл ударите по главата, защото запалила цигара, а той
заявил, че там не се пуши, а свидетелката сочи, че баща ѝ също е пушач, и
в това помещение, където са били, винаги се е пушило. Разпитани като свидетели,
полицаите, пристигнали на повикване в дома на страните – М. и М., заявиха, че
не помнят за повикването, но потвърдиха изготвянето от тях на докладна записка
от 24.11.2016г. и протокол за предупреждение от същата дата. Видно от
докладната записка, във ІІ РУП е получен сигнал за семеен скандал, в 6.25ч.
на 24.11.2016г., при което полицаите са отишли, ответникът ги е посрещнал и и
им разказал, че със съпругата си се скарали, тя го е обидила и той я ударил в
главата с ръка, а от удара тя си е ударила главата в касата на вратата и я
сцепила. Съставен е предупредителен протокол на ответника на осн. чл. 65 ал. 1 от ЗМВР, с който В.П.М. е предупреден да
не оказва домашно насилие на молителката.
За личността на ответника, съдът
служебно е събрал доказателства от Бюро Съдимост при ПлРС,
от които е видно, че ответника В.П.М. не е осъждан. Сам ответникът е представил
документ, издаден му от Дени ООД, именуван „Длъжностна характеристика“, в който
са посочени положителни негови качества при изпълнението на длъжността му
шофьор на товарен автомобил, изложени са добри характеристични данни и е
посочено, че пътува често извън страната, отсъства дълго извън дома си и се
отдава на почивка там – веднъж седмично. По отношение на така приетия документ,
съдът не кредитира посоченото в него поведение на ответника извън работното
време, т.к. работодателя му, дори и да се приеме, че това е Дени ООД, не може
да удостоверява такива факти в качеството си на работодател, в писмен вид, още
по-малко в документ, именуван „Длъжностна характеристика“, т.к. целта на
длъжностната характеристика е да очертае правата и задълженията на работника, а
не да дава в писмен вид характеристични данни за определен работник, още повече
за поведението му извън работно време. Ответникът също така е представил и
справка от Службата по вписвания гр. Плевен, от която е видно, че той е
придобил с молителката през 2003г. жилището, от което е временно отстранен по
делото, но има и данни, че през 1994г. е придобил имот, който не е описано
какъв е, и не е ясно дали е все още негов или е отчужден. В този смисъл,
представената справка не е доказателство, че семейното жилище е единствено за ответника по молбата, но дори и
това да е така, то това би имало значение единствено в производството по
прекратяване на брака и предоставяне ползването на семейното жилище, но не и в
настоящето производство, в което се защитават други права.
При така установеното, съдът прави следните изводи: От всички
представени по делото доказателства, безспорно се установява,
че молбата, подадена на 06.12.2016г., е в едномесечния срок от твърдяния акт
на домашно насилие – на 24.11.2016г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Страните са съпрузи, което е основание
за активната легитимация на молителката,
съгл. чл. 3 т. 1 от ЗЗДН. Представената декларация
от молителката, сочеща упражнено физическо насилие, както и
психическо и емоционално насилие спрямо нея, представлява самостоятелно доказателство за такова насилие, съгласно чл. 13 ал.
2 т. 3 от ЗЗДН, освен
ако не се
обори от представени от ответника доказателства. В случая доказателства
за случилото се на 24.11. по делото от ответника не бяха представени,
не се изложиха и фактически твърдения, по какъв точно начин са протекли според
него отношенията през посочената сутрин. Изложеното в декларацията по чл. 9 ал.
3 от ЗЗДН се потвърждава изцяло както от писмените доказателства - медицинското
свидетелство – относно физическото насилие, на което е била подложена
молителката, и от съдържанието на докладната записка пред ІІ РУП,
възпроизвеждаща изявления само от ответника пред полицаите, пристигнали на
повикването на тел. 112. Тези изявления са неблагоприятни са ответника, т.к. в
тях сам той е признал, че той е автор на удара по главата на съпругата си,
както и че е имало семеен скандал между
тях. Въпреки, че не е присъствала на самото домашно насилие, св. Н.М. е дала
показания, които изцяло подкрепят описаната от молителката фактическа
обстановка – ранно обаждане сутринта от нейната майка, уплаха в гласа ѝ,
молба да се извика линейка, т.к. е ударена в главата от баща ѝ. Въпреки,
че свидетелката посочи, че е в лоши отношения с баща си, съдът кредитира
нейните показания, т.к. те изцяло съответстват на отразеното от
незаинтересованите свидетели М. и М. и на писмените доказателства – медицинска
документация по делото. Тази свидетелка, вече при лични впечатления, посочи, че
това поведение на баща ѝ не е инцидентно, то е в продължение на много
години и вече веднъж е била викана полиция за подобен инцидент през същата
календарна година. Всички тези доказателства сочат нееднозначно, че на
посочената от молителката дата действително спрямо нея е извършен акт на
домашно насилие, което едновременно е физическо, но и психическо и емоционално
такова с оглед посланието, което носи кървяща рана на главата. Следва да се има
предвид, че домашното насилие по принцип е такъв акт, който се осъществява
насаме между хора, които са в тесни връзки и рядко на такъв акт има преки
свидетели, които да докажат напълно и безпротиворечиво
поведението на всяка една от страните във всеки един момент на техните
отношения. Именно това е целта и смисъла на Закона за защита от домашно насилие
– да се предприемат защитни мерки по отношение на поведение, което е
неприемливо и недопустимо, но е извършено без много свидетели, „на четири очи“.
За това и на представената декларация по чл.9, ал.3 от молителя за извършеното
насилие, е придадена такава тежест като на главно доказателство и във случая
съдът следва изцяло да се съобрази с представената такава, още повече, че
всички доказателства по делото изцяло подкрепят нейното съдържание.
Поради изложеното,
съдът намира, че молбата се явява основателна и доказана, и на ответника следва
да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита
по чл. 5 ал.
1 т. 1, 2., 3. и 5 от ЗЗДН – да се задължи
ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на
молителката, отстраняване от съвместно обитаваното жилище, забрана да приближава пострадалата молителка в определен периметър, жилището ѝ и местоработата ѝ, за срок от
8 месеца. Периметъра, в който следва да бъде определена забраната следва да
бъде определен на 50 метра – разстояние, достатъчно да се възприеме и познае
човек при случайна среща и да се избегне по-близък контакт с него. Следва
продължителността на мярката, касаеща отстраняване от
жилището и забрана за приближаване на молителката, жилището и местоработата
ѝ, да бъде за осем месеца от датата на постановяване на решението - 05.01.2017г.,
като съдът взема предвид, че до момента от 06.12.2016 г. е действала заповед за
незабавна защита със същите мерки, и че този срок е достатъчен и разумен страните
да успокоят отношенията си. Въпреки, че
по делото не са представени доказателства, че между страните е налице висящ
брачен процес, а това са само твърдения на ответника, то съдът счита, че при
действително заведено такова дело, осем месеца е разумен срок, в който страните
да прекратят брачната си връзка и да установят отношенията си за в бъдеще, било
то по взаимно съгласие или в исков процес – по решение на съда.
С оглед пълното доказване на
осъществено домашно насилие – както психическо и емоционално, така и физическо
такова, ответника следва да бъде задължен да посещава специализирани програми
за превенция на насилието, а молителката да бъде насочена към посещения на
програми за възстановяване, съгласно чл.5, ал.1 т.6 от ЗЗДН. Следва също така и
пострадалата молителка да бъде насочена към програми за възстановяване, които
се предоставят от същата институция.
На ответника,
съгл. чл. 5 ал. 4 от
ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба
в размер на 300.00 лв., с оглед обстоятелството, че
същия заявява, че е трудово ангажиран, т.е. има доходи и с оглед
обстоятелството, че поведението му на 24.11.2016 г. е акт едновременно на
физическо, но и на психическо насилие доколкото е предизвикало страх у
молителката за живота и здравето и. Следва да бъде издадена заповед за защита по
така посочените мерки, като в нея
да се укаже
на ответника, че при неизпълнението
ѝ, полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат
и да
уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото,
и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка на ПлРС, както
и 5.00лв. – такса в случай на издаване
на изпълнителен лист. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените по делото
разноски от молителката в размер на 350 лв. – адвокатски хонорар.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
Постановява мерки за закрила
на основание чл. 5 от ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН, В.П.М. с ЕГН ********** ***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Р.Д.М.
с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, В.П.М. с ЕГН ********** ***, от съвместно обитаваното
с Р.Д.М. с ЕГН **********
жилище на адрес: ***, за срок от
8 месеца, считано от днес - 05.01.2017 г.
ЗАБРАНЯВА, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на В.П.М. с ЕГН ********** ***, да приближава на по-малко от 50 метра
Р.Д.М. с ЕГН **********,***, и местоработата ѝ в **** - Регионален център за подкрепа процеса
на приобщаващото образование, за срок от 8 месеца, считано от днес
- 05.01.2017 г.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал.
1, т. 5 от ЗЗДН, В.П.М. с ЕГН ********** ***, да посещава специализирана програма за извършители
на насилие в град Плевен - Център за социална
рехабилитация и интеграция за жени и деца
преживели,
насилие към Община-Плевен.
НАСОЧВА, на основание чл. 5, ал.
1, т. 6 от ЗЗДН, Р.Д.М. с ЕГН ********** ***, като пострадало лице от акт
на домашно насилие, към програми за възстановяване
в град Плевен - Център за социална
рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие към Община-Плевен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановената мярка за закрила
на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението на основание
чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене ***.
В случай на неизпълнение на заповедта В.П.М. с ЕГН ********** *** да бъде задържан
незабавно на основание чл. 21, ал.
2 от ЗЗДН, за което да бъде
уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5, ал.
4 и чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН, В.П.М. с ЕГН **********
***, да заплати по сметка на
ПлРС глоба в размер на 300 лв., ДТ за производството в размер на 25 лв., както и 5 лв. такса в случай
на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.П.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на
Р.Д.М. с ЕГН ********** ***, направените разноски по делото в размер
на 350 лв.
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него
да се изпрати
на Център за социална рехабилитация
и интеграция за жени и деца, преживели насилие към Община-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: