Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

№ 1527

гр. Русе, 05.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 25 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           Председател: Десислава В.

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №1016 по описа на 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД твърди, че ответника М.В.Г., била потребител на електрическа енергия. В периода от 07.12.2016 г. до 10.03.2017  г., била  доставена в имота и, находящ се в ********, електрическа енергия на стойност 374,34 лв., за което били издадени фактури за обект с абонатен номер **********. Поради неплащане в срок на задължението тя дължала и мораторна лихва върху главницата в размер на 23,79 лева, от падежа на всяка една фактура до 05.10.2017 г. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 7471/2017 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 374,34 лв. – главница за незаплатена енергия, дължима по фактури за периода от 07.12.2016 г. до 10.03.2017 г., мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка фактура до 05.10.2017 г. в размер на 23,79 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото, в размер на 75 лв. На 05.02.2018 г. ответникът заплатил сумата от 355.34 лв.- главница, а на 13.03.2018 г.- 35.93 лв. неустойка просрочие.  По заповедното производство ответникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 19 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 24.10.2018 г. до окончателното и плащане. 

Ответникът М.В.Г. заявява, че не дължи процесната сума, тъй като била заплатила изцяло задължението си към ищеца.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.10.2017 по гр. д. 7471/2017 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника да заплати сумата от 374,34 лв. – главница за незаплатена енергия, такси възстановяване и лихви дължима по фактури за периода от 07.12.2016 г. до 10.03.2017 г., мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка фактура до 05.10.2017 г. в размер на 23,79 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото, както следва: 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

По делото не се спори, че ищецът е бил потребител на доставяна от ответника електрическа енергия с адрес *******, като ползваната от него електроенергия била заплащана по счетоводна партида с аб. № **********. Били издадени фактури за периода 07.12.2016 г. до 10.03.2017 г. на обща  стойност 374,34 лв. На 05.02.2018 г. ответникът заплатил сумата от 355.34 лв.-  главница, а на 13.03.2018 г.- 35.93 лв. неустойка за просрочие. Не заплатил сумата от 19 лв. – представляваща такса за възстановяване на захранването, която била предмет на заповедното производство, макар че на 06.02.2018 г. било възстановено захранването с ел. енергия в имот с аб. № **********, което обстоятелство не е спорно по делото.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства представени от ищеца и от ответника.  

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за такса за възстановяване на ел. захранването въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Ответникът е страна по валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия при Общи условия  - Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД. Спрямо него, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, общите условия са произвели обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

По делото не се спори, че ответникът е ползвател на недвижим имот, находящ се в **********, с аб. № **********,  и който съгласно представените по делото писмени доказателства е имал  сключен договор с ищеца за доставка и потребление на ел. енергия в ползвания от него имот. От представени общи условия за продажба на ел. енергия – чл. 21, ал. 1 се установява, че възстановяване на снабдяването с ел. енергия, когато прекъсването е по вина на потребителя се осъществява след заплащане от последния на всички направени разходи за това, чийто размер е публикуван на интернет страницата на ищеца и в Центровете за обслужване на клиенти, съгласно чл. 44 от посочените ОУ.  По делото не е спорно, че на 06.02.2018 г. било възстановено захранването с ел. енергия в имот с аб. № **********, като таксата за това в размер на 19 лв. не била  заплатена от ответника.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за установяване на дължимостта на начислената от ищеца сума се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно изхода на спора и като съобрази , че предмет на настоящото дело е претенция в размер на само 19 лв. от заявената в заповедното производство в общ размер от 398.13 лв., намира че в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в заповедното производство в размер на 3.57 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските по настоящото  делото, съобразно уважената част от иска в размер на 25 лв. и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, направени от ищеца са в тежест на ответника.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  М.В.Г., ЕГН **********,***, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 19 лв. – главница за такса възстановяване, ведно със законната лихва върху нея считано от 24.10.2017 г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 25.10.2017 по гр. д. 7471/2017 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА М.В.Г., ЕГН **********, адрес *** да заплати на  „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 3.57 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  от 25.10.2017 по гр. д. 7471/2017 г. по описа на РРС,  както и сумата от 75 лв. – разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: