Р Е Ш Е Н И Е
14.09.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.09. 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 951 2020
дело № по описа за година.
„РОЛПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, ул. „Император Константин Велики“ № 19, представлявано от управителя С.В.Н., е предявило срещу Д.Ч.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сума в общ размер на 12 451.00 лв., от които: сумата от 2244.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му от ответницата вследствие извършено от нея престъпление по чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъдена с влязла в сила присъда № 12 от 23.01.2020г., постановена по НОХД № 994/2019г. на ДРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2018г. до окончателното плащане, и сумата от 10 207.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му от ответницата вследствие извършено от нея престъпление по чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъдена с влязла в сила присъда № 34 от 14.05.2020г., постановена по НОХД № 76/2020г. на ДРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2018г. до окончателното плащане.
Дружеството-ищец по твърди, че ответницата, по силата на сключен между тях трудов договор № 63/16.07.2018г., била назначена на длъжност „Продавач-консултант“ в един от магазините му в гр. Дупница. Със заповед от 05.12.2018г., на основание чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ, ответницата била дисциплинарно уволнена. Причината за това била, че в края на м. ноември 2018г., при извършена инвентаризация на касовата наличност в магазина, били установени липси; била сезирана Районна прокуратура (РП) - гр. Дупница за извършване на разследване по случая; след разследване, РП-Дупница внесла в съда обвинителен акт срещу ответницата. С влязла в сила присъда № 12 от 23.01.2020г., постановена по НОХД № 994/2019г. по описа на ДРС, Д.А. е призната за виновна в престъпление по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
След прекратяване на трудовия договор с ответницата, през м. февруари 2019г. били констатирани нови случаи, при които клиенти на дружеството са извършили плащане по сключени договори (поръчки) с „РОЛПЛАСТ” ЕООД, като плащанията не са били отчетени пред дружеството и са извършени също в обекта в гр. Дупница, ул. „Иван Вазов“ № 8, където е работила ответницата. Във връзка с тези случаи отново била сезирана РП-Дупница, която след извършено разследване по случая, внесла в съда обвинителен акт срещу ответницата. С влязла в сила присъда № 34 от 14.05.2020г., постановена по НОХД № 76/2020г. по описа на ДРС, Д.А. е призната за виновна в престъпление но чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявения иск единствено в частта относно претендираната лихва. Признава изложените в исковата молба твърдения, че е работила по трудово правоотношение с ищеца, като е била дисциплинарно уволнена, както и че е осъдена с две влезли в сила присъди за престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Не оспорва и размера на причинените на ищеца с извършените от нея престъпления имуществени вреди, а именно: в размер на 2244.00 лв. по първата присъда и в размер на 10 207.00 лв.-по втората присъда. Ответницата оспорва единствено претенцията на ищеца за лихви, считано от 29.11.2018г., по първата претендирана сума, съответно от 21.11.2018г.-по втората.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: Трудов договор № 63/13.07.2018г., Заповед № 109/05.12.2018г. на управителя на „РОЛПЛАСТ” ЕООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, Заповед за извършване на инвентаризация № 373/29.11.2018г., Инвентаризационен опис от 29.11.2018г. за инвентаризация на касата на обект-магазин на „РОЛПЛАСТ” ЕООД в гр. Дупница, на ул. „Иван Вазов“ № 8, Протокол за установени липси по касова наличност от 29.11.2018г., 12 (дванадесет) броя поръчки от различни клиенти, както и от изисканите и приложени към настоящото дело НОХД № 994/2019г. и НОХД № 76/2020г. по описа на РС-Дупница, че страните са били в трудово правоотношение, като ответницата е работила в магазин на ищеца в гр. Дупница на длъжност „Продавач-консултант“. Ищцата била дисциплинарно уволнена, след като, при извършена инвентаризация на касовата наличност в магазина, били установени липси. За случая била сезирана прокуратурата, която, след разследване внесла срещу Д.А. обвинителен акт в съда.
Съдебното производство с приключило с влязла в сила присъда № 12 от 23.01.2020г., постановена по НОХД № 994/2019г. по описа на ДРС, с която Д.А. е призната за виновна в това, че в гр. Дупница, в офис на фирма „РОЛПЛАСТ“ ЕООД, намиращ се на ул. „Иван Вазов“ № 8, за периода от 20.11.2018 г. до 29.11.2018 г., в условията на продължавано престъпление при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, в качеството си на длъжностно лице - продавач консултант, е присвоила чужди пари в общ размер на 2244.00 лв., платени от различни клиенти, собственост на дружеството, като парите са й били поверени да ги пази - престъпление по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
След прекратяване на трудовия договор с ответницата, през м. февруари 2019г. били констатирани нови случаи, при които клиенти на дружеството са извършили плащане по сключени договори (поръчки) с „РОЛПЛАСТ” ЕООД, като плащанията не са били отчетени пред дружеството и са извършени също в обекта в гр. Дупница, ул. „Иван Вазов“ № 8, където е работила ответницата. Във връзка с тези случаи отново била сезирана РП-Дупница, която след извършено разследване по случая, внесла в съда обвинителен акт срещу ответницата. Съдебното производство е приключило с влязла в сила присъда № 34 от 14.05.2020г., постановена по НОХД № 76/2020г. по описа на ДРС, с която Д.А. е призната за виновна в това, че за периода от 28.09.2018г. до 21.11.2018г. в гр. Дупница, в условията на продължавано престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, като длъжностно лице - продавач консултант в Търговски отдел на „РОЛПЛАСТ” ЕООД и място на работа в гp. Дупница, ул. „Иван Вазов“ № 8, е присвоила чужди пари, връчени в това й качество и поверени й да ги управлява, а именно получила е парични средства по поръчки на клиенти в общ размер на 10 207.00 лв., като не е издавала фискални бонове от касовия апарат при плащане па посочените суми, не е внесла посочените суми в касата на дружеството и не ги с отразила в дневния отчет на касовата книга - престъпление но чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Ответницата се е признала за виновна в извършване на престъпленията, за които й е било повдигнато обвинение и е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което наказателният съд е разгледал делата по реда на съкратеното съдебно следствие (предвидено в глава ХХVІІ от НПК). Към настоящия момент ищецът е изпълнил всички свои задължения към клиентите по платените от тях поръчки, въпреки че до дружеството не е достигнало надлежно плащане, тъй като парите били присвоени от ответницата.
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл. 203, ал. 2 от КТ за вреда, която е причинена от работника умишлено или в резултат на престъпление, отговорността се определя от гражданския закон, а ал. 3 на същия член разпорежда, че имуществената отговорност на работника се прилага независимо от дисциплинарната, администритивнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние.
Пълната имуществена отговорност на основание чл. 203, ал. 2 от КТ се определя от гражданския закон - чл. 45 от ЗЗД, уреждащ отговорността за непозволено увреждане. За да бъде уважен един такъв иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя, е необходимо, освен специфичните за трудовото правоотношение предпоставки на чл. 203, ал. 2 от КТ, да се установят и всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно: да се установи наличието на деяние, чийто автор е работникът/служителят; противоправност на деянието; обективно настъпил вредоносен резултат и наличие на причинна връзка между търпяната вреда и противоправното поведение на деликвента. деянието и. Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя и същият следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да реализира пълната имуществена отговорност по отношение на ответника.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние. С две влезли в сила присъди ответницата е призната за виновна в извършване на описаните в исковата молба престъпления, от които е пострадал ищецът. Силата на пресъдено нещо на постановените присъди във връзка с гражданския процес се изразява в установителното им действие и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянията – в случая длъжностно присвояване по чл. 201, ал. 1 от НК. Поради това, съдът приема за доказано, че поведението на ответницата се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянията са извършени виновно (умишлено), поради което й е наложено наказание. Ангажирана е и дисциплинарната й отговорност, чрез наложеното й от работодателя най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“.
Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на ответницата и причинения вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъпленията, за които е осъдена. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по НОХД № 994/2019г. и НОХД № 76/2020г. по описа на РС-Дупница.
Безспорно се установява и размерът на причинените от престъпната дейност на ответницата вреди на ищеца- сума в общ размер на 12 451.00 лв. Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение лихвите се дължат от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В настоящия случай, видно от присъда № 12 от 23.01.2020г. по НОХД № 994/2019г. по описа на РС - Дупница продължаваното престъпление е извършено в периода от 20.11.2018г. до 29.11.2018г., съответно законната лихва върху сумата от 2244.00 лв. се претендира от ищеца считано от най-късната дата на извършване на престъплението, а именно от 29.11.2018г., а видно от присъда № 34 от 14.05.2020г. по НОХД № 76/2020г. по описа на РС-Дупница престъплението е извършено в периода от 28.09.2018г. до 21.11.2018г., съответно законната лихва върху сумата от 10 207.00 лв. се търси считано от най-късната дата на извършване на престъплението, а именно от 21.11.2018г.
Напълно неоснователно е възражението на ответницата, че не бил определен размерът на претендираната лихва, тъй като тя се търси до окончателното изплащане на съответната дължима главница. Задължението за компенсаторни лихви при непозволено увреждане възниква от момента на увреждащото действие, по арг. от чл. 69. aл. 1 от ЗЗД, а ако то продължава през определен период от време - от крайния момент на периода. Тези лихви не се определят по размер от съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането (или крайния момент на периода на увреждането, както е в настоящия случай) до момента на плащането. Затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва (в този смисъл е Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о.).
Ищецът е поискал и присъждане на разноски в производството, но не е представил каквито и да било доказателства, че е направил такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Ч.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „РОЛПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Костинброд, ул. „Император Константин Велики“ № 19,
представлявано от управителя С.В.Н., сума
в общ размер на 12 451.00 (дванадесет хиляди четиристотин петдесет и един)
лева, от които: сумата от 2244.00
(две хиляди двеста четиридесет и четири) лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени му от ответницата вследствие извършено от нея
престъпление по чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е
осъдена с влязла в сила присъда № 12 от 23.01.2020г., постановена по НОХД №
994/2019г. на ДРС, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.11.2018г. до окончателното плащане, и
сумата от 10 207.00 (десет хиляди двеста и седем) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени му от ответницата вследствие
извършено от нея престъпление по чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
за което е осъдена с влязла в сила присъда № 34 от 14.05.2020г., постановена по
НОХД № 76/2020г. на ДРС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2018г. до окончателното
плащане.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: