№ 4256
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100510301 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД срещу решение № 7153 от 08.05.2023 г.,
постановено по гр.д. № 42529/2022 г. по описа на СРС, 59 състав, с което е уважен
предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ за сумата от 377,39 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 44012131926635 за
вреди от ПТП, настъпило на 27.08.2019 г. поради виновно и противоправно поведение на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон
и необоснованост, като съдът неправилно е приел, че процесното ПТП е причинено поради
неправомерно поведение на застрахования при него водач на МПС. Твърди, че последният се
е движил със съобразена скорост и на достатъчна дистанция от останалите МПС, така че
действията му не са били противоправни, а се касае до случайно деяние, тъй като водачът не
е бил длъжен и не е могъл да предвиди изскачането на камъка от пътната настилка и
1
увреждането на другия автомобил. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено, а
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД счита, че въззивната жалба е неоснователна,
а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че същото е
неправилно поради следните съображения:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая с оглед твърденията на страните и възраженията в отговора на исковата молба
всички елементи от фактическия състав на спорното право са обявени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване, с изключение на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е
настъпило процесното застрахователно събитие, както и на размера на действителните
вреди. С въззивната жалба ответникът оспорва единствено наличието на виновно и
противоправно поведение на застрахования при него водач на МПС, в причинна връзка с
което да е настъпил процесният инцидент, като по този начин спорът между страните във
въззивното производство се концентрира върху установяване на действителния механизъм
на ПТП, за доказване на което са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели
на двамата водачи, участници в него, както и е прието неоспорено от страните заключение
на САТЕ.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал е видно, че процесното ПТП е
настъпило в стопански двор в с. Мировяне на 27.08.2019 г. около 10:30 ч., като товарен
автомобил „Волво ФХ12“ с рег. № С **** НА, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, е извършвал маневра и преминавайки покрай спрелия лек
автомобил „Мерцедес Ц320“ с рег. № СВ **** НТ, застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ при ищеца, настъпва камък, който отскача и предизвиква ПТП с
2
материални щети – увредени заден десен калник и десен стоп на лекия автомобил. От
безпротиворечивите гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите Р.Р.К., водач
на лек автомобил „Мерцедес Ц320“, и Ц.В.В., водач на товарен автомобил „Волво ФХ12“, е
видно, че инцидентът се е случил на стопански двор, на който е разположена и
бензиноколонка, като застрахованият при ищеца автомобил е спрял за зареждане на гориво.
Свидетелите изясняват, че настилката на целия двор е камениста, като според свидетеля К.
мястото е широко и тежкотоварният автомобил е преминал на разстояние от около 3-4 метра
от спрелия лек автомобил, за да заходи към местата за паркиране, при което е отхвръкнал
камък от настилката и с един удар е увредил стопа и задния десен панел на МПС „Мерцедес
Ц320“. Изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля В., който допълва, че
процесното място от повече от 15 години представлява паркинг за камиони и е насипан с
камъни, като само в една малка част (където има паркомясто само за един автомобил) е
положен асфалт.
Настоящият въззивен състав намира, че при така установения механизъм на ПТП събитието
действително е настъпило поради действията на застрахования при ответника водач на
МПС, но същите не са били противоправни – свидетелят В. е маневрирал, за да паркира
товарния автомобил на означено за това място, на паркинг за камиони, като според
свидетеля К. двете МПС са се разминали на разстояние от около 3-4 метра. В този смисъл,
не може да се приеме, че водачът на т.а. „Волво ФХ12“ не е спазил достатъчна дистанция – и
двамата свидетели завяват, че мястото е доста широко, а разстоянието от 3-4 метра е
напълно достатъчно, за да се премине безопасно покрай спрял автомобил. Следователно, в
случая обективно не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП, нито на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото липсват данни за скоростта на движение на
камиона, но и двамата свидетели заявяват, че товарният автомобил е правел завой (захождал
е), за да паркира, поради което несъмнено същият се е движил с ниска скорост, а и в случая
на пътя не е съществувало препятствие, пред което автомобилът да е бил длъжен да спре, за
да избегне ПТП (по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Действително, водачът е длъжен да
съобразява скоростта си със състоянието на пътя, но в случая не се установява той да се е
движил бързо, като същевременно е преминал покрай автомобила на доста голямо
разстояние – 3-4 метра, което обичайно би следвало да е достатъчна дистанция, за да се
избегне съприкосновение с него, включително от случайно изхвърчало камъче от
чакълестата настилка. В допълнение следва да се отбележи, че свидетелят В. е
професионален шофьор, който използва процесния паркинг за камиони от 15 години, като
досега не му се е случвал подобен инцидент там, т.е. същият е бил запознат със състоянието
на пътя и поведението му е било съобразено с него, както е предприел идентични действия
по маневриране и паркиране, както в други случаи на същото място, поради което не може
да се приеме, че е проявил невнимание или поведението му е било противоправно на друго
основание.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
3
настоящият въззивен състав намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
твърдяното от него противоправно поведение на застрахования при ответника водач на
МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, поради което е
ирелевантно обстоятелството дали това поведение е виновно (с оглед наведените от
ответника възражения за наличие на случайно деяние). Следователно, в полза на ищеца като
застраховател по имуществена застраховка на другия автомобил, участник в ПТП, не е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на сочения
делинквент, т.е. предявеният иск за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният иск
следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът има право
на направените пред двете съдебни инстанции разноски, както следва: сумата от 820 лв.,
разноски в първоинстанционното производство за депозити за вещо лице и свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 125 лв., разноски във въззивното
производство за платена държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7153 от 08.05.2023 г., постановено по гр.д. № 42529/2022 г. по описа
на СРС, 59 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. ****,
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 377,39 лв., представляваща
непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
на МПС“ по щета № 44012131926635 за вреди от ПТП, настъпило на 27.08.2019 г. поради
виновно и противоправно поведение на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на МПС.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „****, да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. ****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 820 лв., разноски в първоинстанционното производство, както и сумата
от 125 лв., разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5