Определение по дело №757/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 2380
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20227170700757
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2380

 

гр.Плевен, 23.11.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:   

                                       Председател: Николай Господинов

                                                       Членове: Цветелина Кънева

      Недялко Иванов

 

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Анна Баракова като разгледа докладваното от председателя частно касационно административно дело № 757 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.234, ал.1 и сл. от АПК, вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Административен съд – Плевен, трети състав, е постановил Решение № 368/26.07.2022 г. по адм.д.№ 163/2022 год., имащо характера на определение по чл.299 ал.2 от ГПК, с което е оставил без разглеждане като недопустима исковата молба на И.Й.Г. ***  срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 7460 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от м. 01.2016г. до 04.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, произтичащи от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч – лоши битови условия в обитаваната килия, недостатъчно пространство – по-малко от 2 кв.м. площ, с ползване на открит санитарен възел, където спи и се храни през решетка, и което му причинило унижение, дискомфорт, физическо и психическо страдание.

Със същото определение е постановено прекратяване на съдебното производството по АД № 163/2022г. и е оставено без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Против горното решение (имащо характера на определение) е постъпила касационна жалба (имаща характер на частна такава) от И.Й.Г., подадена чрез служебно назначения адвокат З.Т. ***. В нея се излагат множество доводи за незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт и в заключение е направено искане да бъде отменено  като незаконосъобразно и постановено в нарушение на чл.214, ал.1 ГПК решението на първоинстанционния съд, и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена исковата претенция с изключение на периода, предмет на административно дело на Административен съд – Габрово.

         Постъпил е писмен отговор от ответната страна ГДИН, подадено чрез процесуалния представител юрисконсулт Н.Б., в който е изложено становище, че подадената жалба е допустима, но неоснователна. Навеждат се доводи, че ищецът е предявил иск за период и с предмет, които съвпадат с тези по други съдебни актове, влезли в законна сила, поради което законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.299 от ГПК. В заключение е направено искане да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ГДИН.

В открито съдебно заседание частният жалбоподател не се явява. Същият се представлява от служебно назначеният адвокат З.Т. ***, който поддържа подадената касационна жалба и прави искане за отмяна на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт Н.Б., която оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.

Контролиращата страна ОП-Плевен се представлява от прокурор Анна Баракова, която излага мнение за неоснователност на депозираната касационна жалба.

Настоящият съд намира, че касационната жалба, имаща характера на частна такава, е подадена от процесуално легитимирано лице и в законен срок, поради което разглеждането ѝ е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, първостепенният съд е приел, че с Решение № 34/26.03.2018г. на Административен съд – Габрово по АД № 204/2017г. по описа на съда, ГДИН – София е осъдена да заплати обезщетение в размер на 1000лв. за причинени на ищеца неимуществени вреди във връзка с престоя му в Затвора Ловеч за периода от 01.01.2016г. до 29.03.2017г., ведно с лихвата за забава върху присъдената сума от 29.03.2017г. до окончателното плащане. Обезщетението е присъдено за две нарушения – неосигуряване на санитарен възел, при който лицето да може да се усамоти и друг да няма визуален достъп до него, което уронва човешкото му достойнство, за което нарушение е определен размер на обезщетение от 800лв., и за липса на маса и стол в килията за процесния период, за което нарушение е определен размер на обезщетението от 200 лв. В останалата част съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния й претендиран размер, като е приел, че по делото не са представени доказателства относно останалите твърдения на ищеца. С Решение № 5894/18.04.2019г. на ВАС по АД № 6607/2018г. по описа на съда, е отменено решението на АдмС-Габрово в частта за присъденото обезщетение от 800 лв. и е оставено в сила решението в частта за присъденото обезщетение от 200 лв.

ВАС е споделил изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията за недостатъчна жилищна площ, както и останалите твърдения за нарушено право на вероизповедание, липса на възможност за провеждане на телефонни разговори, отказано лечение, непредоставена възможност за престой на открито от час и половина и липса на достъп до течаща вода и тоалетна на карето, липса на възможност да слуша радиопредавания и да гледа телевизия.

Първоинстанционния съд е приел, че е сезиран исковата претенция за периода 01.01.2016г.- 04.08.2016г., който е част от периода, предмет на Решение № 34/26.03.2018г. на Административен съд – Габрово по АД № 204/2017г. и Решение № 5894/18.04.2019г. на ВАС по АД № 6607/2018г., както и че предявеният иск се основава на същите правни и фактически основания, с оглед което е налице е идентичност на спора по двете съдебни производства. С оглед горното се е позовал на забраната на чл. 299 ГПК и е приел, че разрешеният спор не подлежи на преразглеждане, поради което е оставил без разглеждане като недопустима повторно заведената искова молба със същия предмет, респективно е прекратил съдебно производство по делото. Съдът се е позовал и на аналогичната разпоредба на чл. 159 т.6 АПК, според която жалбата/протеста се оставя без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение.

Настоящият съдебен състав е съгласен с горните доводи.

Предявеният иск, формулиран в исковата молба, по която е образувано адм.д. № 163/2022г. е идентичен в основните си елементи по смисъла на чл.127, ал.1, т.2-5 ГПК с този, по който е налице влязло в сила решение, а именно страни, цена, обстоятелства, на които се основава претенцията и петитум. Ответник и по двата иска е ГДИН, претенцията, предмет и на двете съдебни производства се основава на твърдения, свързани с лошите условия на изтърпяване на наказанието от ищеца. Във времево отношение претенцията, предмет на влязлото в сила Решение № 34/26.03.2018г. на Административен съд – Габрово по АД № 204/2017г. и Решение № 5894/18.04.2019г. на ВАС по АД № 6607/2018г.,  касае твърдяното неправомерно поведение от ответника за периода от 01.01.2016г. до 29.03.2017г., а предявеният иск, във връзка с който е образувано адм.д. № 163/2022 год., основаващ се на същите обстоятелства, е за периода 01.01.2016г.- 04.08.2016г., т.е. част от периода, за който е налице произнасяне за претендираното обезщетение по предходното съдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища и учреждения в Република България. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, регламентирани от чл.298, ал.1 от ГПК обхващат предмета на делото, т.е. спорното материално право, което се претендира с предявения иск, потвърдено или отречено с решението, а субективните предели обхващат страните по делото. В случая, както е посочено по-горе в настоящия съдебен акт, исковата претенция, предмет на настоящето производство касае същите факти, вкл. и във времево отношение, и е налице идентичност между страните в производството като в АД № 204/2017г. на Административен съд - Габрово, по което е налице постановено и влязло в сила съдебно решение. Съобразно чл. 299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, с оглед което в случая е приложима разпоредбата на чл. 299, ал.2 от ГПК, указваща служебно прекратяване на повторно заведеното дело.

Постановеното първоинстанционно решение, имащо характера на определение за прекратяване е именно в горния смисъл, поради което е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на ответника по частната касационна жалба за присъждане в полза на ГДИН на разноски за юрисконсултско възнаграждение с правно основание чл.78, ал.8 от ГПК. Разпоредбата на чл.228 от АПК предвижда субсидиарно прилагане на правилата на първоинстанционното производство за неуредените в гл. ХII  въпроси, вкл. и по отношение на разноските. В конкретния случай са налице специални правила във връзка с разноските, регламентирани от чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, съобразно която разпоредба, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тези правила са валидни и за касационното производство. Затова, независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.236, вр. чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 368/26.07.2022 г. по адм.д.№ 163/2022 год., имащо характера на определение с правно основание чл.299, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Определението  не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /п/                        ЧЛЕНОВЕ:1.     /п/                                                                              

                                                                                    

 

          2./п/