О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2380
гр.Плевен, 23.11.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен,
касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
Председател: Николай Господинов
Членове:
Цветелина Кънева
Недялко Иванов
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Анна Баракова като
разгледа докладваното от председателя частно касационно административно дело №
757 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.234, ал.1 и сл.
от АПК, вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Административен съд – Плевен, трети състав, е
постановил Решение № 368/26.07.2022 г. по адм.д.№ 163/2022 год., имащо
характера на определение по чл.299 ал.2 от ГПК, с което е оставил без разглеждане като недопустима исковата молба на И.Й.Г. ***
срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за присъждане на
обезщетение в размер на 7460 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода
от м. 01.2016г. до 04.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното плащане, произтичащи от поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч – лоши
битови условия в обитаваната килия, недостатъчно пространство – по-малко от 2
кв.м. площ, с ползване на открит санитарен възел, където спи и се храни през
решетка, и което му причинило унижение, дискомфорт, физическо и психическо
страдание.
Със същото определение е постановено прекратяване на
съдебното производството по АД № 163/2022г. и е оставено без уважение искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Против горното решение (имащо характера на
определение) е постъпила касационна жалба (имаща характер на частна такава) от И.Й.Г.,
подадена чрез служебно назначения адвокат З.Т. ***. В
нея се излагат множество доводи за незаконосъобразност на първостепенния
съдебен акт и в заключение е направено искане да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено в
нарушение на чл.214, ал.1 ГПК решението на първоинстанционния съд, и да бъде
постановено ново решение, с което да бъде уважена исковата претенция с
изключение на периода, предмет на административно дело на Административен съд –
Габрово.
Постъпил е писмен
отговор от ответната страна ГДИН, подадено чрез процесуалния представител
юрисконсулт Н.Б., в който е изложено становище, че подадената жалба е
допустима, но неоснователна. Навеждат се доводи, че ищецът е предявил иск за
период и с предмет, които съвпадат с тези по други съдебни актове, влезли в
законна сила, поради което законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.299
от ГПК. В заключение е направено искане да бъде оставен в сила обжалвания
съдебен акт и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ГДИН.
В открито съдебно заседание
частният жалбоподател не се явява. Същият се представлява от служебно
назначеният адвокат З.Т. ***, който поддържа подадената касационна жалба и
прави искане за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по касационната
жалба се представлява от юрисконсулт Н.Б., която оспорва касационната жалба и
прави искане да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.
Контролиращата страна
ОП-Плевен се представлява от прокурор Анна Баракова, която излага мнение за
неоснователност на депозираната касационна жалба.
Настоящият съд намира, че касационната жалба, имаща
характера на частна такава, е подадена от процесуално легитимирано лице и в
законен срок, поради което разглеждането ѝ е допустимо. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение,
първостепенният съд е приел, че с Решение № 34/26.03.2018г. на Административен
съд – Габрово по АД № 204/2017г. по описа на съда, ГДИН – София е осъдена да
заплати обезщетение в размер на 1000лв. за причинени на ищеца неимуществени
вреди във връзка с престоя му в Затвора Ловеч за периода от 01.01.2016г. до
29.03.2017г., ведно с лихвата за забава върху присъдената сума от 29.03.2017г.
до окончателното плащане. Обезщетението е присъдено за две нарушения –
неосигуряване на санитарен възел, при който лицето да може да се усамоти и друг
да няма визуален достъп до него, което уронва човешкото му достойнство, за
което нарушение е определен размер на обезщетение от 800лв., и за липса на маса
и стол в килията за процесния период, за което нарушение е определен размер на
обезщетението от 200 лв. В останалата част съдът е отхвърлил исковата претенция
до пълния й претендиран размер, като е приел, че по делото не са представени
доказателства относно останалите твърдения на ищеца. С Решение №
5894/18.04.2019г. на ВАС по АД № 6607/2018г. по описа на съда, е отменено
решението на АдмС-Габрово в частта за присъденото обезщетение от 800 лв. и е
оставено в сила решението в частта за присъденото обезщетение от 200 лв.
ВАС е споделил изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на твърденията за недостатъчна жилищна площ, както и останалите
твърдения за нарушено право на вероизповедание, липса на възможност за
провеждане на телефонни разговори, отказано лечение, непредоставена възможност
за престой на открито от час и половина и липса на достъп до течаща вода и
тоалетна на карето, липса на възможност да слуша радиопредавания и да гледа
телевизия.
Първоинстанционния съд е приел, че е сезиран исковата
претенция за периода 01.01.2016г.- 04.08.2016г., който е част от периода,
предмет на Решение № 34/26.03.2018г. на Административен съд – Габрово по АД №
204/2017г. и Решение № 5894/18.04.2019г. на ВАС по АД № 6607/2018г., както и че
предявеният иск се основава на същите правни и фактически основания, с оглед
което е налице е идентичност на спора по двете съдебни производства. С оглед
горното се е позовал на забраната на чл. 299 ГПК и е приел, че разрешеният спор
не подлежи на преразглеждане, поради което е оставил без разглеждане като
недопустима повторно заведената искова молба със същия предмет, респективно е
прекратил съдебно производство по делото. Съдът се е позовал и на аналогичната
разпоредба на чл. 159 т.6 АПК, според която жалбата/протеста се оставя без
разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато по
оспорването има влязло в сила съдебно решение.
Настоящият съдебен състав е съгласен с горните доводи.
Предявеният иск, формулиран в исковата молба, по която
е образувано адм.д. № 163/2022г. е идентичен в основните си елементи по смисъла
на чл.127, ал.1, т.2-5 ГПК с този, по който е налице влязло в сила решение, а
именно страни, цена, обстоятелства, на които се основава претенцията и петитум.
Ответник и по двата иска е ГДИН, претенцията, предмет и на двете съдебни
производства се основава на твърдения, свързани с лошите условия на изтърпяване
на наказанието от ищеца. Във времево отношение претенцията, предмет на влязлото
в сила Решение № 34/26.03.2018г. на Административен съд – Габрово по АД №
204/2017г. и Решение № 5894/18.04.2019г. на ВАС по АД № 6607/2018г., касае твърдяното неправомерно поведение от
ответника за периода от 01.01.2016г. до 29.03.2017г., а предявеният иск, във
връзка с който е образувано адм.д. № 163/2022 год., основаващ се на същите
обстоятелства, е за периода 01.01.2016г.- 04.08.2016г., т.е. част от периода,
за който е налице произнасяне за претендираното обезщетение по предходното
съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК, влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища
и учреждения в Република България. Обективните предели на силата на пресъдено
нещо, регламентирани от чл.298, ал.1 от ГПК обхващат предмета на делото, т.е.
спорното материално право, което се претендира с предявения иск, потвърдено или
отречено с решението, а субективните предели обхващат страните по делото. В
случая, както е посочено по-горе в настоящия съдебен акт, исковата претенция,
предмет на настоящето производство касае същите факти, вкл. и във времево
отношение, и е налице идентичност между страните в производството като в АД №
204/2017г. на Административен съд - Габрово, по което е налице постановено и
влязло в сила съдебно решение. Съобразно чл. 299 от ГПК спор, разрешен с влязло
в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго, с оглед което в случая е приложима разпоредбата на чл. 299,
ал.2 от ГПК, указваща служебно прекратяване на повторно заведеното дело.
Постановеното първоинстанционно решение, имащо
характера на определение за прекратяване е именно в горния смисъл, поради което
е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно искането на ответника по частната касационна жалба за
присъждане в полза на ГДИН на разноски за юрисконсултско възнаграждение с
правно основание чл.78, ал.8 от ГПК. Разпоредбата на чл.228 от АПК предвижда субсидиарно прилагане на правилата
на първоинстанционното производство за неуредените в гл. ХII въпроси, вкл. и по отношение на разноските. В
конкретния случай са налице специални правила във връзка с разноските, регламентирани
от чл. 286, ал. 2
от ЗИНЗС, съобразно която разпоредба, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските
се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска
изцяло.
Разноските по
производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3
от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тези правила са валидни и за
касационното производство. Затова, независимо от изхода на делото, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и
на основание чл.236, вр. чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 368/26.07.2022 г. по адм.д.№ 163/2022 год., имащо характера на
определение с правно основание чл.299, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1. /п/
2./п/