Р Е Ш Е Н И Е
№ 1154/3.8.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5370 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.П.С. срещу Наказателно постановление № 442а -
200/18.10.2019 г., издадено от началник на сектор ОП в 04 РУ към ОДМВР - Варна,
с което на въззивната страна на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 17б,
ал. 1 ЗУЧК.
Изложени
са съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не
се явява, представлява се от процесуален представител адв.
В.С. ***, който навежда допълнителни доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържа искането за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 04 РУ – Варна при
ОДМВР - Варна, редовно призована, не се представлява. По делото са постъпили
писмени бележки от редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт К.Л.
- А., в които е отправено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и
доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 01.08.2019 г. около 17,20 часа е била извършена
проверка на място на морски плаж „Шкорпиловци – юг“, община Долни чифлик,
област Варна от служители на дирекция „Управление на морските плажове“ към
Министерство на туризма и Министерство на вътрешните работи, измежду които бил
и св. Д.Й.Л. (младши автоконтрольор в Участък – Долни
Чифлик към 04 РУ – Варна).
В хода на проверката бил
съставен протокол, в който проверяващите служители удостоверили, че на място, в
границите на сивите дюни на морския плаж, пред оградата на комплекс „Панорама“, е установено наличието на паркирали превозни средства,
измежду които било и ремарке за лек автомобил с рег. № В 2785 ВН, собственост на жалбоподателката, която се намирала в един
от паркираните на място автомобили.
Приемайки, че
жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 30, ал. 3 ЗУЧК, на 20.08.2019 г.
св. Ц.П.М. съставил акт за установяване на административно нарушение. АУАН бил
връчен на жалбоподателката, която го подписала с възражение, че оспорва
фактическата обстановка.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, в които С.П.С.
посочила, че действително е била паркирала процесното ремарке в проверявания
участък, който обаче не представлявал морски дюни, а участък от ведомствен път,
от пръст и чакъл, собственост на ДЛС „Шерба“,
граничещ с морски плаж „Шкорпиловци – юг“, на който нямало никакви обозначителни табели, знаци, забраняващи спиране или
паркиране на ППС.
На 18.10.2019 г. началникът
на сектор ОП в 04 РУ - Варна, приемайки идентична фактическа обстановка като
тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св.
Ц.П.М. и св. Д.Й.Л. и писмени доказателства: допълнително споразумение № 3
към договор за поставяне и експлоатация на заведение за бързо обслужване № 16
от схема за разполагане на преместваеми обекти и
съоръжения, включително допълнителни търговски площи на морски плаж
„Шкорпиловци централен“; разрешение за поставяне; договор за поставяне и експлоатация на заведение за бързо обслужване № 16
от схема за разполагане на преместваеми обекти и
съоръжения, включително допълнителни търговски площи на морски плаж
„Шкорпиловци централен“; 4 бр. схеми за поставяне на преместваеми
обекти и съоръжения, включително допълнителни търговски площи; 2 бр.
специализирани карти; заповед на директора на ОДМВР- Варна; протокол за
извършена проверка на място на морски плаж „Шкорпиловци – юг“, община Долни
Чифлик, обл. Варна.
Съдът кредитира изцяло гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. Ц.П.М. и св. Д.Й.Л.
като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не
съдържат противоречия в себе си и такива помежду им, а освен това съответстват
на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира
представените по делото писмени доказателства, доколкото са непротиворечиви,
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК забранява се преминаването, паркирането и престоят на
превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху
територията на морския плаж.
Дефиницията за морски плаж е
дадена в чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, съгласно който морският плаж е територия,
представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък,
чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или
изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие
на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните
дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския
плаж. В т. 4 от § 1 от ДР на ЗУЧК е посочено, че "Пясъчни дюни" са
образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на
море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни,
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.
От обективна страна въззивната страна С.П.С. е извършила нарушение на
посочената разпоредба, тъй като на 01.08.2019 г. е паркирала ремарке за лек
автомобил с рег. № В 2785 ЕН в границите на сиви дюни на морски плаж
„Шкорпиловци – юг“, пред оградата на комплекс „Панорама“.
От субективна страна предвид формалния
характер на престъплението (липсата на съставомерен
резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в
случая е налице. Жалбоподателката е имала ясното
съзнание, че участъкът, в който е паркирала процесното ремарке, представлява
сиви пясъчни дюни, доколкото е бил образуван от пясък, почва и чакъл.
По възраженията на въззивната
страна:
Процесуалният представител на
въззивната страна прави възражение, че деянието е малозначително поради това,
че на първо място законът е бил приет няколко дни преди установяване на
нарушението и не е бил известен все още на обществото и на второ място
автомобилът е бил паркиран в близост до път.
По арг. от
чл. 9, ал. 2 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, не е престъпно деянието,
което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление (в случая нарушение), поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В конкретния случай нарушението се
изразява в паркиране върху пясъчни дюни. Всяко подобно действие води до
увреждането на крайбрежната плажна ивица. Доколкото по делото липсват доказателства, доказващи изключително важна
житейска причина за паркиране на ремаркето върху пясъчни дюни, деянието не би
могло да бъде квалифицирано като малозначително.
Неоснователно се явява възражението на
въззивната страна, че липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 ЗАНН
представлява съществено процесуално нарушение. Съгласно тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, „преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол… Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.“
В случая настоящият съдебен състав като инстанция по същество дължи
самостоятелна преценка за маловажност на случая.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив
касае се за типично нарушение. Нещо повече – паркирането на превозни средства
води до опасност от увреждане на естествения ландшафт на Черноморското
крайбрежие, чието опазване е от изключителен обществен интерес.
По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН
съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за
отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо,
защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа
на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което
от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с
автори проф. д-р К.Л. и доц. д-р И.Т., стр. 386).
По същите съображения липсата на анализ и отговор от наказващия орган на
направените възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не може да бъде
квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
накърнило правото на защита на жалбоподателката, доколкото съдът е длъжен да ги
обсъди и да направи самостоятелна преценка относно тяхната основателност.
Относно възражението за липса на доказателства за валидност и точност на
техническите средства, използвани от проверяващите за определяне на
местонахождението на пясъчни дюни, съдът намира, че в случая не техническите
средства, нито използваните карти и схеми са от значение за квалифицирането на
определен участък от крайбрежната ивица като дюни, а земната повърхност, която
в случая, видно от показанията на св. Л., се състои от почва, пясък и чакъл.
Св. Л. посочва, че от мястото, където е било паркирано ремаркето, до брега е
имало 50-60 метра, като земната повърхност на това разстояние се е състояла
изцяло от пясък.
Дали действията на служителите от
Министерство на туризма са нищожни е без значение за настоящото производство,
тъй като актът за установяване на административно нарушение, с който се поставя
началото на административнонаказателното производство, е съставен от
компетентен орган.
Съдът намира, че не следва да обсъжда
като ирелевантно обстоятелството, къде са били паркирали проверяващите
служители.
Процесуалният представител на
въззивната страна прави възражение, че наличието на дюна следва да бъде
внимателно документирано по надлежния ред. Според съда в настоящия случай от
показанията на св. Л. се установява, че процесният
участък представлява сиви дюни. Същият посочва, че земната настилка е била
образувана от почва, пясък и чакъл и след нея на разстояние 50-60 метра до
брега продължава земна повърхност, състояща се от пясък. Посоченото описание
отговаря на дефиницията за пясъчни дюни, дадена в ЗУЧК и анализирана по-горе в
изложението. Предвид това, че в случая освен
от пясък, земната повърхност е била образувана и от чакъл и почва,
процесното ремарке е било паркирано на сиви дюни.
Възражението, че от двадесет години
жителите на общината паркират на процесното място, което обстоятелство
действително се установи от показанията на св. Л., не е изключващо
отговорността обстоятелство.
Без значение е дали мястото е
обозначено за промяна на предназначението на територията, тъй като в конкретния
случай не е налице промяна в предназначението на територията. Както вече беше
посочено, квалифицирането на даден участък като пясъчни дюни се прави въз
основа на критериите на закона - образувания, формирани от насипване на пясъци
в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър.
Не е необходимо и поставянето на обозначителни за наличието на пясъчни дюни значи или
такива, които забраняват паркирането, респективно спирането за престой, тъй като
забраната за паркиране на пясъчни дюни произтича непосредствено от закона.
По отношение на наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗУЧК предвижда административно наказание глоба от
1000 до 3000 лв. за всеки, който в нарушение на закона премине или спре
превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж
или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви
дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените
места след границите на зона "А", освен ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание.
При определяне на размера на
наказанието следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
това, че нарушението е извършено за първи път.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на
смекчаващо отговорността обстоятелство наказващият орган правилно е определил
наказанието в минимален размер.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода
на спора разноски се следват на въззиваемата страна – сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на
чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото съдът приема, че
дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в
размер на по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР –
Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на
МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към
министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 442а - 200/18.10.2019 г., издадено от началник на сектор ОП в
04 РУ към ОДМВР - Варна, с което на С.П.С. на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал.
5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: