Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
гр. Велико Търново, 26.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, XI-ти адм. състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря В.Г.
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 164/2019г. по описа на съда година. При това, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на Д.С.А. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ №
19-0268-000064 от 25.01.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР В. Търново, РУ
Г. Оряховица, с която е отнето свидетелството за управление на моторно превозно
средство/СУМПС/ на същия водач, временно до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171, т.1, б „б“ от ЗДвП.
Жалбоподателят
поддържа, че необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият
административен орган му е наложил принудителната административна мярка, т.к.
не е доказано управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 н
ахиляда. Счита, че не е доказано извършеното от него нарушение на чл. 5, ал.3
т.1 от ЗДвП, тъй като дрегерът не е бил съответно проверен за съответствието му
съобразно метрологическите изисквания, за което не е представен и съответен
протокол. При наличие на медицинско изследване на кръвна проба по реда на
чл.174, ал.4 от ЗДвП, то определящи са стойностите на това изследване. Освен
това намира ИАА за порочен като издаден при липса на мотиви по смисъла на чл.
59 ал.2 от АПК досежно срока на ПАМ. В съдебно заседание се представлява от упълномощения
адвокат, който поддържа така подадената жалба и развива подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорваната Заповед. Изтъква, че с протокол за
експертиза № III 25 на ТПЛ при ОД на МВР В.Търново е
установено наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя с концентрация от 0,45
промила , което е под установената от закона норма от 0,5 промила, поради което
не е налице твърдяното административно нарушение и ПАМ се явява
незаконосъобразно наложена. Моли да бъде отменена оспорваната заповед. Не
претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – началник сектор към ОД на МВР В.Търново , Районно управление гр.Горна
Оряховица не се явява, не се представлява и не взема становище по подадената
жалба
Въз основа
на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери
за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 633645
от 25.01.2019г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 25.1.2019г. около 17,10 часа в гр.Лясковец, ул
„Оборище“ като водач на МПС Субару Аутбек с рег.№ ***жалбоподателят е
управлявал собствения си автомобил с концентрация на кръвта от 3,07 промила,
установена с техническо средство АЛКОТЕСТ дрегер 7510 с фабричен номер ARBB
0084.
След като е оспорил показанията на техническото средство водачът е бил заведен
до ФСМП гр.Горна Оряховица и му е взета кръвна проба за химичен анализ с
амбулаторен номер 811 от 25.1.2019г.
За
извършеното нарушение на база съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 19-0268-000244/12.3.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР
В.Търново РУ Горна Оряховица, което е оспорено по съдебен ред в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН. С влязло в сила на 03.07.2019г. решение № 204/12.6.2019г. последното
е отменено като незаконосъобразно, тъй като не е осъществен от страна на дееца
фактическия състав на санкционната норма. Въз основа на съставения АУАН е
издадена и процесната заповед, с която е отнето СУМПС на водача до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
По делото е
приложена административната преписка по издадения ИАА. По искане на
жалбоподателя са представени надлежно заверени копия на следните документи:
химическа експертиза № III 25 на БНТЛ при ОД на
МВР В.Търново, с която е установено наличие на алкохол в кръвта на
жалбоподателя с концентрация от 0,45 промила , което е под установената от
закона норма от 0,5 промила/вж. стр. 47 от делото/; протокол от проведено
обучение на служителите служба „Пътен контрол „ при РУ на МВР Горна Оряховица/л.43/;
справка без протокол за проверка техническата годност на дрегер АЛКОТЕСТ; протокол
за извършена експертиза от НИИ по криминалистика към МВР № 19/ФЗХ-71/л.29/. За
доказване компетентността на органа е представена Заповед УРИ 366 з-2141-27.7.2017г. на Директор на ОД на
МВР В.Търново, с която в т.1.4 Началници на РУ са упълномощени да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171,т.1 от ЗДвП, както и удостоверение, че
издателят на заповедта К.Й.К.заема длъжност началник сектор „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР Горна Оряховица. Представена е и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание на чл. 33,т.9 от ЗМВР,
вр. чл.165 от ЗДвП, с която се определят служби за контрол. Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал.1, във връзка с чл. 146
от АПК, прие следното от правна
страна:
Оспорването
е направено от лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка. В законово установения преклузивен
срок, т.к. Заповедта е връчена на 21.02.2019г., а жалбата е депозирана на
27.02.2019г. пред АО, видно от входящия
щемпел. Насочено е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол. Осъществено е пред родово и местно компетентния съд. Предвид
посоченото, оспорването е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т.5,
б."а", т.6 и 7
от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е приета като доказателство Заповед УРИ
366 з-2141/27.07.2017г. на директор на ОД на МВР В.Търново, с която в
т.1.4 началници на РУ са упълномощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ
по чл.171, т.1 от ЗДвП, както и удостоверение, че издателят на заповедта К.К.заема
длъжност началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР Горна Оряховица
при постановяване на заповедта. Представена е и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание на чл. 33,т.9 от ЗМВР,
вр. чл.165 от ЗДвП, с която се определят служби за контрол. Съгласно чл.172, ал 1 от ЗДвП, ръководителите на тези
структури имат възможност да делегират тези правомощия за издаване на Заповеди
за налагане на ПАМ на оправомощени от
тях лица, както в случая с посочената по-горе заповед. С оглед посочените
факти, установени с годни доказателства, съдът направи извод, че оспорваната
заповед е издадена от компетентен орган, поради което е валиден ИАА.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т.1, б“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство под
въздействие на алкохол, с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда. Действително
в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата
на чл. 171, т.1, б“б“, възприета като материалноправно основание за налагането
на принудителната административна мярка. Конкретно описаните факти обаче, не
създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението – на
правилата за движение по пътищата. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
са изпълнени изискванията на чл.
172, ал.1 от ЗДвП и на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установява от настоящата
инстанция да са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
административния орган при издаване на процесната Заповед. Жалбоподателят е бил
уведомен за започналото административно производство чрез съставяне на АУАН. На
последния е дадена възможност да прави възражения и искания за събиране на
доказателства, актът е постановен след като е изяснена фактическата обстановка
съобразно изискванията на чл. 35 от АПК. Редовно съставеният АУАН се ползва с
презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му
правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със
съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел
II, Глава трета на ЗАНН - арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки
част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача
състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се
решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН).
Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с
АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за
възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са
самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ
факт - извършено нарушение на ЗДвП.
Независимо
от това, съдът установи, че оспореният ИАА е постановен в противоречие с материалния
закон, защото не се доказаха фактите, посочени от АО като основание да приложат
правомощията си по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт,
обхваща преценката налице ли са сочените от компетентния адм.орган релевантни юридически факти, изложени като
мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
По
дефиницията на чл.
22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл.
171, т.1, б“б“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач“, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Срокът
на ПАМ е посочен в закона - до решаване на въпроса за отговорността на водача,
но за не повече от 18 месеца. Освен това, ЗДвП предвижда, че при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При издаване
на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б „б“ от ЗДвП административния орган действа при условията на
обвързана компетентност. По отношение на срока на действие на мярката в случая
не съществува възможност за преценка, т.к. и началото и края на този период от
време са абсолютно определени, с тази условност, че крайният момент е
по-ранната от двете посочени дати.
Приложилият
ПАМ орган сочи в Заповедта и съставения АУАН, че оспорващият е управлявал МПС
след употреба на алкохол, като установената с дрегер концентрация на алкохол в
издишания въздух е 3,7 промила. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия съдебен процес
жалбоподателят представи доказателства, с които обори доказателствената сила на
АУАН и опроверга констатацията впроцесната ПАМ, че концентрацията на алкохол в
кръвта му при проверката е била над 0,5 на хиляда. Аргументите за този извод са
следните:
Жалбоподателят
изрично заявил при проверката, че не приема показанията на техническото
средство. Поради това при съставяне на АУАН му е издаден талон за медицинско
изследване № 0021138/25.01.2019г. съгласно изискванията на чл.3, ал.2 и чл.6,
ал.3 и ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Талонът му е връчен срещу подпис. Във ФСМП гр. Г. Оряховица на
лицето е взета кръвна проба за химичен анализ с амбулаторен номер 811 от
25.01.2019г.
Съгласно
заключението на Експертиза № III-25 от 29.01.2019г.,
извършена от експерт – химик в БНТЛ при ОДМВР – Велико Търново, в представената
за изследване кръвна проба, взета от Д.А., чрез газхроматографски метод е
установено наличие на етилов алкохол с концентрация
0,45 промила/вж. л.47/.
В
Научноизследователски институт по криминалистика – МВР е извършено е повторно
лабораторно изследване на контролна кръвна проба. Съгласно заключението на
физикохимичната експертиза, отразена в Протокол № 19/ФЗХ-71 от 18.02.2019г., в кръвта на Д. Ст. А. е
установено наличие на етилов алкохол с концентрация
0,495 промила (mg/g). Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози, преизчислена в грам на литър наличието на етилов
алкохол е с концентрация 0,52 на хиляда плюс/минус 0,05 на хиляда
(неопределеност на метода). Съдът не кредитира тази СХЕ, т.к. същата не
удовлетворява изискването на чл.19, ал.1, т.2 от Наредба №1/19.07.2017г., която
е част от специалния процесуален ред за доказване на това обстоятелство. Не е
изготвена в посочените специализирани химически лаборатории. Освен това, при
прилагане на допустимата грешка при изследването се получават стойности в
интервала съответно 0,47 промила и 0,52 промила, т.е. възниква съмнение дали е
превишена релевантната граница от 0,5 промила, посочена в закона. Това
съмнение, съгласно принципите на наказателното право следва да се тълкува в
полза на дееца. С резултата от тази СХЕ нарушението не е доказано по несъмнен
начин.
Не са налице
предпоставките по чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Поради това, концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя следва да бъде определена по данните от заключението на
химическата експертиза, извършена в Базова научно – техническа лаборатория при
ОДМВР – Велико Търново. Същата съгласно чл.19, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. може да извършва изследване на проби кръв за алкохол.
Мотивиран от
собствената си познавателна дейност при наличните доказателства съдът формира
извод, че не е доказан факта, че Д. А. на 25.01.2019г. е управлявал МПС в гр.
Лясковец с алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Процесната Заповед за ПАМ се
явява необоснована, т.к. правопораждащият юридически факт не се е осъществил.
При недоказаност на релевантния факт/шофиране с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда/, предвиден в хипотезата на правната норма на чл. 171,
т.1, б“Б“, не могат да настъпят правните последици, предвидени в същата.
Правомощието на АО да отнеме СУМПС на водача е упражнено при липса на
необходимите предпоставки за това. Следователно оспореният ИАА е материално
незаконосъобразен. Следва да бъде отменен.
Този извод
се налага и от факт, служебно известен на съда и публично оповестен в сайта на
ВСС понастоящем. Става въпрос за влизане в сила на 03.07.2019г. на Решение №
204/12.6.2019г. постановено по НАХД 219/2019г. на ГОРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0268-000244/12.03.2019г. на Началник сектор към ОДМВР Велико
Търново, РУ Горна Оряховица, издадено срещу жалбоподателя въз основа на
цитирания АУАН за същото деяние. НП е отменено поради недоказаност на
административнонаказателното обвинение, а именно шофиране с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Факт, който е общ за двете производства.
Макар същите да са независими едно от друго, в конкретния случай
неосъществяването на този общ правопораждащ факт следва да бъде отчетено във
всяко от тях. Макар този факт да е настъпил след приключване на устните
състезания, но осъществен и известен преди постановяване на настоящото решение.
Поради което следва да бъде съобразен, за да се избегне противоречие на
решенията.
Съгласно чл.
413, ал.2, т.1-т.3
от НПК, влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието, а според чл.
300 от ГПК, приложим от препращането на чл. 144 АПК - влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
настоящия, който разглежда последиците от деянието. Следователно, относно
главния факт на доказване - шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, настоящият състав е обвързан от влязлото в сила съдебно решение по
АНД № 219/2019г. на ГОРС, който в производството по този род дела прилага НПК,
на основание чл.84 от ЗАНН.
Съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
неговото издаване, когато това решение не е било факт, но в хипотезата на чл.
142, ал.2 АПК, същото представлява нов
факт от значение за делото, тъй като променя съществувалото към момента на
издаване на оспорената ПАМ правно положение. Присъдата/в случая решението на РС
по АНД/, с обратно действие, установява
по категоричен начин, че към 25.01.2019 г. жалбоподателят концентрацията на
алкохол в кръвта му при шофиране на МПС не е била над 0,5 на хиляда.
С
представените пред съда доказателства по инициатива на оспорващия бе
установено, че управлението на МПС на процесната дата 25.01.2019г. е било
осъществено с допустима от ЗДвП концентрация на алкохол в кръвта/под 0,5
промила/, което изключва възможността контролният орган да наложи ПАМ. Поради това, подадената жалба е основателна. Оспорваната Заповед
за ПАМ се явява незаконосъобразна, като постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон. Следва да бъде отменена.
При този
изход на делото след като жалбоподателят не
претендират разноски, съдът не присъжда такива.
Решението на
АСВТ не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изреч. второ от ЗДвП.
Воден от
посочените мотиви, на основание чл.
172, ал.2, предложение второ от АПК, настоящият състав на Административен
съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.С.А. с ЕГН ********** *** Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0268-000064 от 25.1.2019г. на
Началник сектор към ОД на МВР В. Търново, РУ Г. Оряховица, с която е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство на същия водач,
временно до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е
окончателно.
Решението да
се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: