№ 400
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110200116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д. С. С. ЕГН: ********** с адрес: с.Кичево, обл.Варна, срещу
Електронен фиш серия К № 7709535, издаден от ОД МВР Варна, с който на Д.
С. С. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В
жалбата се счита, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилно издаден. Оспорва
се приетото за извършено нарушение.Иска се отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание въззивникът се явява, поддържа жалбата и моли за
отмяна на ЕФ.
Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В писмено
становище изразява позиция за законосъобразност на ЕФ. Претендира и
възлагане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.06.2023 г. в 23:16 часа, в гр.Варна по бул.“Княз Борис I“ в посока
на движение от бул.“Цар Освободител“ към бул.“Васил Левски“ да автобусна
спирка „Акациите“ при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, бил
управляван л.а. „Ситроен Ц 5” с рег. № В 6640 ВМ. Автомобила се движел със
скорост на движение над максимално допустимата от 50 км/ч. В този район
било монтирано и функционирало ARH CAM S1 № 120c511. Автомобила
преминал покрай функциониращото техническо средство и техническото
средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като
такава от 73 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Тъй като
1
максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост
на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 73 км/ч,
лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано
посредством електронен фиш. След установяване на собственика на
автомобила – въззивника Д. С. С., бил издаден процесният електронен фиш, в
обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение.
Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по
смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като бил определен и размер на наказание с
посочено правно основание за налагането му – чл.189, ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3
от ЗДвП.
Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков
материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и
заснемане. По преписката не е постъпвала декларация, установяваща
управление на автомобила от конкретно лице, поради което и по смисъла на
чл. 188 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, правилно е била ангажирана отговорността на
собственика на автомобила.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на
чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с
него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от
справката от централната база на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е
извършено нарушението, е Д. С. С..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков
материал от техническото средство, протокол от проверка, протокол за
използване на АТС и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: Съдът,
предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, като в същия е посочена териториалната
структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
От приложените по административно-наказателната преписка
доказателства досежно техническото средство, с което е установено
нарушението е видно, че системата установила нарушението е одобрен тип
средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Събраните
по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия
орган.
2
Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е
било засегнато в този аспект. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението
по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че
нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ. Съдът намира, че е било
спазено и изискването на чл. 9 от Наредбата. Видно от доказателствата по
делото след включването и настройването й системата работила
самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл. 9 от Наредбата,
която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда
в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна
квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на
административното наказание.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение от 23 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 100 лева. Размерът на санкцията е
фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч., следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява
маловажен случай.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването
на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални
правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и ЕФ следва да бъде потвърден.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От
процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното
от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4
от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от
3
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административнонаказателни дела в
размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в
минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна
сложност на случая. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7709535, издаден от ОД
МВР Варна, с който на Д. С. С. ЕГН: ********** с адрес: с.Кичево, обл.Варна
за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. С. С. ЕГН: ********** да заплати на ОД МВР -Варна, на
осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4