№ 15668
гр. С, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110168967 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от Х. Н. П., ЕГН ********** и Р. Н. П., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против Х. Й. Д., ЕГН ********** за осъждане на
ответника да заплати на всеки един от двамата ищци сумата от по 11 400 лв.,
представляваща обезщетение за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2022 г. (или сумата от по
200 лв. месечно за период от 57 месеца за всеки един от двамата ищци) за лишаването им от
правото на ползване на притежаваната от всеки един от тях 1/3 идеална част (или общо 2/3
идеални части) от съсобствен недвижим имот, представляващ югозападен апартамент,
находящ се в гр. С, ул. „ИА II“ № 13, вх. А, ет. 3, със застроена площ от 66,50 кв. м, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от по 1013,65 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.02.2020 г. до 05.12.2022
г.
В исковата молба се посочва, че в рамките на процесния период страните били
съсобственици по отношение на процесния недвижим при равни квоти по 1/3 идеална част
за всеки от тях. Ищците твърдят, че в периода от 27.04.2010 г. до 30.09.2022 г. жилището се е
използвало единствено от ответника, което наложило изпращането от тяхна страна на
нотариална покана от 06.04.2010 г., връчена на ответната страна на 08.04.2010 г., с искане за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер от 1200 лв. месечно останалите
двама съсобственици, платими до тридесето число на съответния месец, считано от датата
на получаване на поканата. Посочват, че ответникът не се явил на 27.04.2010 г. в
нотариалната кантора на нотариус Г Й.а, рег. № 343 от НК, за да им предаде ключове от
1
имота. Сочат, че въпреки липсата на предоставяне на възможност за ползване на жилището,
не последвало плащане от ответника. Твърдят, че инициирали производство за съдебна
делба на имота, като било образувано гр. д. № 12229/2015 г. по описа на СРС, 61 състав, а
имотът бил изнесен на публична продан и придобит изцяло от ответника с влизане в сила на
решението, постановено по ч. гр. д. № 8758/2022 г., по описа на СГС на 30.09.2022 г., с което
били отхвърлени жалбите на ищците срещу издаденото в полза на ответника по
изпълнително дело № 86/2022 г. на ЧСИ ГД, рег. № 781 на КЧСИ постановление за възлагане
на имота. Поддържат, че с решение № 50/23.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3293/2019 г.
по описа на ВКС, II ГО, по пътя на инстанционния контрол, е била уважена предявената от
тях претенция в делбеното производство на същото основание за предходен на процесния
период от 01.03.2012 г. до 01.03.2017 г. Молят за уважаване на исковете. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника. В
първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва през целия период
ищците да са били лишени от достъп до имота, като поддържа, че са имали ключ за него. Не
им е забранявал да влизат през 2018,2019, 2020 и 2021 г. Оспорва претенциите и по размер.
Твърди, че и той не е ползвал имота, тъй като не е имало вода.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно в настоящото производство е, че в рамките на процесния период от
01.01.2018 г. до 30.09.2022 г. всеки от ищците е бил собственик на по 1/3 идеална част (или
общо 2/3 идеални части), а ответникът на останалата 1/3 ид. ч. от съсобствен недвижим
имот, представляващ югозападен апартамент, находящ се в гр. С, ул. „ИА II“ № 13, вх. А, ет.
3, със застроена площ от 66,50 кв.
От показанията на св. ВКП, че до смъртта на лелята на ищеца /до около 2008-2009 г./,
последният посещавал процесния имот, а след като тя починала не бил допускан до него.
Ищецът му разказвал, че води съдебни дела във връзка с имота и му били изплатени
дяловете.
От показанията на св. ГИС се установява, че ответникът и неговата съпруга Ц П.
живеели в процесния имот заедно, а след нейната смърт /преди повече от пет години/
апартаментът се ползва само от ответника. Според свидетеля ответникът ползва имота като
негова собственост.
С нотариална покана от 06.04.2010 г., връчена на ответната страна на 08.04.2010 г.,
ищците отправили до ответника искане за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване в размер от 1200 лв. месечно считано от датата на получаване на поканата.
Поканата била връчена на 08.04.2020 г.
С решение № 50/23.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3293/2019 г. по описа на ВКС, II
ГО ответникът бил осъден да заплати на ищците обезщетения за лишаване от ползване на
процесния имот за периода от 01.03.2012 г. до 01.03.2017 г. в размер на по 7491,33 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че пазарната
наемна цена на имот с локация и площ като процесния за периода от 01.01.2018 г. до
2
30.09.2022 г. е в размер на 35952 лева, т.е. за 1/3 ид. ч. – 11976 лева. С допълнително
заключение след проведен оглед на имота вещото лице посочва, че пазарната стойност на
месечната наемна цена за процесния имот за процесния период е в размер на общо 26964
лева, съответно 1/3 от нея – 8991 лева. При изслушване на допълнителното заключение
вещото лице посочва, че приложеният коефициент, използван при коригиране на наемната
цена, ще се промени при премахване на настилките и смяна на старите мебели. Според
вещото лице банята е използваема, макар и със старо оборудване.
При така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на
страните съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. За основателността на претенциите е необходимо да бъде установено, че: 1) че
страните са съсобственици на процесния имот; 2) обстоятелството, че ответникът в рамките
на процесния период е ползвал лично целия имот или площ, по - голяма от съответстващата
на правата му в съсобствеността, с което е възпрепятствал или ограничил останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им; 3) отправянето на писмена
покана, получена от ответника; 4) размера на пропуснатата полза, равняваща се на средния
пазарен наем за имота през процесния период.
Безспорно в настоящото производство е обстоятелството, че страните са били
съсобственици на процесния имот в рамките на претенидрания период, като всеки от тях е
притежавал по 1/3 ид.ч.
Съдът намира, че с представената по делото покана се установява отправянето на
писменото поискване от ищците до ответника по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Такова е
налице и с предявените за предхождащ процесния период искове по чл. 31, ал. 2 ЗС в
делбеното производството по гр.д. № 12229/2015 г. на СРС. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик и от този
момент той дължи обезщетение, като веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика /така изрично тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/
Налице е останалата част от фактическия състав, правопораждащ търсените вземания
на ищците, а именно използване на общия имот лично само от ответника за процесния
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използува лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове / така изрично - тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по
3
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/. С оглед мотивите на цитираното тълкувателно решение
претенцията за обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС ще е основателна, когато всеки от ищците
като неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ответника и
въпреки това последният продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои потребности,без да зачита
конкурентните права на ищците или не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например
като държи ключа/, или е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице,което само или заедно с него ползва общата вещ. В
случая се установява, че ответникът е живял в процесния имот в рамките на целия процесен
период, като в този смисъл показанията на двамата свидетели са еднопосочни. Конкретно
именно доведения от ответника свидетел посочва, че ответникът е ползвал имота заедно със
съпругата си, а след като тя е починала е продължил да живее в имота като от
манифестираното поведение на ответника свидетелят е останал с убеждението, че имотът е
негова собственост.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен
от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата
вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с
него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва
Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна при наличието на отправена до ползуващия
съсобственик писмена покана, при което последният има право да предложи на неползващия
съсобственик да ползува общата вещ, за да се освободи от отговорност. /в този смисъл
решение № 129/1986 г. на ОСГК на ВС е прието, че в решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д.
№ 580/1992 г. на І ГО на ВС, Решение № 269/18.10.2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г. на ВКС,
IV ГО, както и в мотивите на ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС/. Не се установява обаче
в случая по делото ответникът да е реализирал конкретни фактически действия, с които да е
преустановил лишаването от ползване на ищците и осигуряването на достъп до имота и
възможност същите да го ползват От ответника не са ангажирани доказателства, от които да
се установяват и конкретните му твърдения, че ищците са имали ключ, респ. достъп до
имота.
Изложеното обосновава извод, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е доказана по
основание. По отношение размера на дължимото обезщетение съдът кредитира
допълнителното заключение на вещото лице като аргументирано, компетентно и
задълбочено, неопровергано от другите доказателства по делото. Същото е изготвено при
съобразяване на конкретното техническо състояние на имота, поради което и съответства на
реалната полза, от която са лишени ищците. В случая на обезщетяване подлежи лишаването
от ползване на конкретния имот, поради което и оценката следва да е съобразена с неговите
характеристики, а доколкото не се твърди и не се установява същият в рамките на
процесния период да е бил в по-добро от констатираното от вещото лице състояние към
момента на оглед, то състоянието следва да бъде отчетено именно към този момент.
4
Следователно средната пазарна цена на 1/3 ид. ч. за процесния период от 01.01.2018 г.
до 30.09.2022 г. е 8991 лева, до който размер претенциите на всеки от ищците следва да
бъдат уважени, а за разликите до пълните предявени размери – 11 400 лв. – отхвърлени.
Върху всяка от тези суми се дължи обезщетение за забава от подаване на исковата
молба – 19.12.2022 г. до окончателното й плащане.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
С тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК
изрично е разяснено, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от
ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Предвид изложеното следва да
бъде уважена и претенцията на всеки от ищците по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху
уважените размери на обезщетенията за лишаване от ползване, като съдът на основание чл.
162 ГПК определя обезщетението за забава, дължимо на всеки ищец за периода от
01.02.2018 г. до 05.12.2022 г. в размер на 799,45 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ответникът дължи на ищците разноски съобразно уважената
част от исковете. Всеки ищец е доказал извършване на разноски в размер на 496,95 лева за
държавна такса, в размер на 1700 лева за адвокатско възнаграждение и в размер на 150 лева
за възнаграждение на вещото лице. По възражение на ответника адвокатските
възнаграждения следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до 1000 лева за
всеки ищец с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид наличието на
приключило производство с аналогични претенции за предходен период. При намаляване на
възнаграждения до посочения размер съдът не дължи определянето им при съблюдаване
минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22
на СЕС. Не следва да бъде определено обаче едно възнаграждение както претендира
ответника, тъй като всеки ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски за един
адвокат. По изложените съображения на всеки ищец ответникът следва да заплати разноски
за производството в размер на 1298,61 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 1300 лева за адвокатско възнаграждение и в
размер на 300 лева за възнаграждение на вещо лице по допълнителната СОцЕ. Следователно
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат на ответника разноски в размер на 338,11
лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Й. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „ИА II” №13, вх. А, ет. 3, ап. 6
да заплати на Х. Н. П., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д 2, бл. 323, вх. А, ет. 9, ап. 27
на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 8991 лева, представляваща обезщетение за периода
5
от 01.01.2018 г. до 30.09.2022 г. за лишаването ползване на притежаваната от ищеца 1/3
идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ югозападен апартамент,
находящ се в гр. С, ул. „ИА II“ № 13, вх. А, ет. 3, със застроена площ от 66,50 кв. м, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 799,45 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.02.2020
г. до 05.12.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 8991 лева до пълния размер от
11400 лева и над уважения размер от 799,45 лева до пълния предявен размер от 1013,65 лв.
ОСЪЖДА Х. Й. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „ИА II” №13, вх. А, ет. 3, ап. 6
да заплати на Р. Н. П., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д 2, бл. 323, вх. А, ет. 9, ап. 27 на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 8991 лева, представляваща обезщетение за периода от
01.01.2018 г. до 30.09.2022 г. за лишаването ползване на притежаваната от ищцата 1/3
идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ югозападен апартамент,
находящ се в гр. С, ул. „ИА II“ № 13, вх. А, ет. 3, със застроена площ от 66,50 кв. м, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 799,45 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.02.2020
г. до 05.12.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 8991 лева
до пълния предявен размер от 11400 лева и над уважения размер от 799,45 лева до пълния
предявен размер от 1013,65 лв,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Х. Й. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул.
„ИА II” №13, вх. А, ет. 3, ап. 6 да заплати на Х. Н. П., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д
2, бл. 323, вх. А, ет. 9, ап. 27 сума в размер на 1298,61 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Х. Й. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул.
„ИА II” №13, вх. А, ет. 3, ап. 6 да заплати на Р. Н. П., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д
2, бл. 323, вх. А, ет. 9, ап. 27 сума в размер на 1298,61 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Х. Н. П., ЕГН ********** и адрес: гр. С,
ж.к. Д 2, бл. 323, вх. А, ет. 9, ап. 27 и Р. Н. П., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д 2, бл.
323, вх. А, ет. 9, ап. 27 да заплатят на Х. Й. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „ИА II”
№13, вх. А, ет. 3, ап. 6 сума в общ размер 338,11 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6