№ 3
гр. С., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И. П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500894 по описа за 2022 година
С решение № 54 от 24.08.2022 г. по гр. д. № 242/2022 г. по описа на РС-С. е изменен
размера на месечната издръжка, която Р. П. П. от гр. С. се е задължил по силата на съдебна
спогодба, постигната по гр.д. № 359/2018 год. на РС-С. да заплаща на сина си М. Р. П., чрез
неговата майка и законен представител Е. Н. П. – В. от гр. С., като е увеличил този размер
от 180 лева на 200 лева, считано от 26.04.2022 год. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 240
лева. С решението съдът е изменил и размера на месечната издръжка, която ответникът се е
задължил да заплаща по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 359/2018 год. на сина си Х.
Р. П. чрез неговата майка и законен представител Е. П., като я е увеличил от 140 лева на 190
лева месечно, считано от 26.04.2022 год. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
от 240 лева.
Решението е обжалвано от ищците в отхвърлителната част с доводи, че същото е
постановено в нарушение на закона и в протИ.речие със събраните по делото доказателства.
Ответникът оспорва жалбата.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от ответника срещу решението в частта, с
която е увеличен размера на дължимата издръжка, като моли същото да бъде отменено и да
1
бъдат отхвърлени предявените искове, евентуално – издръжката да се увеличи до размера
на минималната дължима от родител на дете издръжка в размер на 177,50 лева месечно, а в
останалата част до пълните предявени размери исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Ищците оспорват насрещната въззивна жалба.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.150 СК.
Твърди се в исковата молба, че Е. П. – В. и Р. П. са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 454/2018 г. на Районен съд – С., а със
спогодба по гр.д. № 359/2018 год. били уредени отношенията им във връзка с издръжката на
родените от брака деца – М. П., роден на 21.04.2011 год., и Х. П., роден на 02.12.2015 год.,
като ответникът се е задължил да заплаща на детето М. издръжка в размер на 180 лева, а на
детето Х. – издръжка в размер на 140 лева месечно, считано от 19.02.2018 год. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Иска се увеличение на
определената издръжка за двете деца до размера от 240 лева месечно на всяко от тях поради
настъпили нови обстоятелства: увеличаване на необходимите средства за храна, облекло,
учебни пособия и др., както и обстоятелството, че предстои детето Х. да бъде записано като
ученик в първи клас, което неминуемо ще увеличи и разходите за неговото отглеждане и
възпитание. Сочат също така, че ответникът работи като международен шофьор и
средствата му позволяват да заплаща издръжка в по-висок размер за всяко от двете деца.
Майката е сключила втори брак, от който е родила още едно дете – И., за което също полага
грижи. С тях живее и детето на съпруга й от първия му брак – Г. В., на 15 години. Е. В.
работи по трудов договор, но получаваното от нея възнаграждение е недостатъчно за
издръжката на отглежданите от същата деца. Съпругът й работи на непълен работен ден, за
да помага в грижите за децата, поради което получава трудово възнаграждение в минимален
размер.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли изцяло или да увеличи размера на
издръжката до минималния предвиден в закона размер. Сочи, че на него също му се е
родило още едно дете – Д.Д., на което дължи издръжка. Твърди, че редовно заплаща
определената със съдебната спогодба издръжка на двете деца, като освен това им закупува
редовно дрехи, обувки, книги и учебни помагала, както и всичко необходимо за тяхното
отглеждане и възпитание.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверения за раждане от 26.04.2011 год. и 10.12.2015 год., издадени от
СО – район „К.П.“ и СО – район „В.“, детето М. е родено на 21.04.2011 год., а детето Х. – на
02.12.2015 год., като със спогодба по гр.д. № 359/2018 год. ответникът Р. П. се е задължил да
заплаща на детето Х. месечна издръжка в размер на 140 лева, а на детето М. – месечна
издръжка в размер на 180 лева, считано от 19.02.2018 год. до настъпване на законна причина
2
за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа й вноска.
Видно от удостоверение за раждане от 01.10.2019 год. на СО – район „К.П.“, на
25.09.2019 год. е родено детето И. В. от майка Е. Н. П. – В. и баща И.Д. В.. Последният е
баща и на Г. В., роден на 28.05.2007 год. от майка С.Т..
Е. П. и И. В. са сключили граждански брак на 16.09.2019 год.
Според допълнително споразумение към трудов договор от 16.02.2022 год. Е. В.
работи на длъжността „оператор – едра опаковка“ в завод за ампулни лекарствени форми
към „С.“ АД с основна месечна заплата в размер на 980 лева, на пълно работно време, с
допълнително възнаграждение за трудов стаж 5,60%. И. В. получава основно трудово
месечно възнаграждение в размер на 162,50 лева, при непълно работно време – 2 часа,
седмично – 10 часа на длъжността „общ работник“ в „Е.-А.“ ООД /трудов договор от
18.03.2021 год./.
Месечната такса за училищен стол за детето М. възлиза на около 30 лева месечно,
видно от приложените с исковата молба фискални бонове.
В издаденото на 15.09.2022 год. от СО – район „К.П.“ и представено във въззивното
производство удостоверение за раждане на детето Д. П., родено на 04.01.2022 год. от майка
М. Д., като баща на детето е записан ответникът Р. П..
Според приетия по делото социален доклад на ДСП-гр. С. детето М. е записано като
ученик в пети клас през учебната 2022/2023 год. в СУ „И.В.“, гр. С., където учи с отличен
успех. Детето Х. е записан в първи клас през същата учебна година. Основно грижите за
децата полага тяхната майка с помощта на втория й съпруг и нейната майка. Децата имат
осигурен личен лекар, в добро общо здравословно състояние са и се развиват съобразно
възрастта си. Живеят в апартамент, собственост на бабата на децата по майчина линия.
Децата спят в една стая с по-големия син на И. В. – втория съпруг на майката. Последната
споделила, че отскоро работи в магазин „Ф.“, а бащата на децата работи като международен
шофьор.
Според показанията на св. Т. – съпруга на колега на ответника, последният има дете
Д. от жената, с която понастоящем живее на съпружески начала. Познава и децата на
ответника от прекратения му брак – М. и Х., които не живеят при него, но им купува храна,
дрехи и др. и ги взима при себе си, когато има възможност и не пътува. Понастоящем
ответникът живее с втората си жена в с. Л.. Родителите на Р. живеят в гр. С. и също помагат
в грижите за децата. Малкото дете на ответника е родено през 2022 год., като ответникът се
грижи за него и му осигурява всичко необходимо. Според показанията на св. П. – сестра на
майката на ищците, децата живеят при майка си, където имат обща стая. За всеки сезон са
необходими около 300-400 лв. за закупуване на дрехи за всяко от децата. Бащата на ищците
живее с друга жена, като рядко взема децата при себе си, защото Е. В. не е съгласна да
пребивават при него. Ответникът има по-малко дете от втората му жена М.. По-голямото
дете на настоящата му жена също живее с тях.
3
Съгласно представената справка от ТД-С. на НАП осигурителният доход на Р. П. при
„Р.Л.“ ЕООД е в размер на 710 лева към 31.07.2022 год. Видно от служебна бележка от
13.07.2022 год. същият се осигурява на минимална работна заплата за страната на
длъжността „шофьор международен транспорт“, като получава и командировъчни суми
съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Според
приетото във въззивното производство удостоверение изх. № 193/14.12.2022 год., през
периода 01.04.2021 год. – 30.04.2022 год. ответникът Р. П. е получил командировъчни пари
за курсовете му като международен шофьор в размер около 1400 лева средномесечно.
Видно от трудов договор от 13.06.2022 год., Е. П. получава основна работна заплата в
размер на 800 лева месечно на длъжността „продавач-консултант“ в магазин „Ф.“ по трудов
договор, сключен с „В.Х“ ООД.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Настоящият състав споделя доводите на районния съд за това, че в случая са налице
предвидените в чл.150 във вр. с чл.143 СК основания за изменение на издръжката,
определена със съдебна спогодба, постигната по гр.д. № 359/2018 год. на РС-С. на всеки от
ищците чрез увеличението й – трайно и съществено изменение на потребностите на децата
от храна, облекло, учебни пособия предвид тяхната възраст и увеличените разходи на
домакинствата, както и обстоятелството, че по-малкото от децата – Х., също е започнало да
посещава училище през учебната 2022/2023 год. Следва да се отчете и настъпилото в
изминалия период от определяне на предходната издръжка увеличение на цените на всички
стоки и услуги.
Съобразявайки нуждите и потребностите на децата с оглед тяхната възраст и
допълнителни образователни, културни и др. занимания, съдът намира, че от необходимата
издръжката на непълнолетните деца Х. и М. бащата следва да заплаща по 200 лв. месечно на
всяко от тях, а останалата част от издръжките следва да се поеме от майката, която полага
непосредствените грижи по отглеждане на децата.
Задължението за издръжка към непълнолетно дете се отличава със своя абсолютен
характер, като в разпоредбата на чл.142, ал. 2 СК е определен минималният размер на тази
издръжка: ¼ от минималната работна заплата за страната /710 лв./ или 177,50 лева до
31.12.2022 год., а от 01.01.2023 год. – 195 лева /ПМС № 497/29.12.2022 год./. В случая от
приетото във въззивното производство удостоверение се установи, че бащата освен
минималната работна заплата за страната получава и командировъчни при изпълнение на
задълженията си като шофьор международни превози в размер около 1400 лева месечно.
Поради това, независимо, че официално установените постоянни доходи на бащата от
трудово възнаграждение не надхвърлят размера на минималната работна заплата, то от
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът работи като шофьор на
товарен автомобил и като такъв осъществява международни превози, като реализира доходи
над минималната работна заплата за страната. Следва да се има предвид от представената
справка, че командировъчните са получавани почти всеки месец с оглед осъществяваната от
ответника трудова дейност, т. е. по силата на трудовото си правоотношение бащата е
4
получавал както брутното трудово възнаграждение, така и командировъчни. Поради това
при определяне на доходите на ответника следва да се има предвид както размерът на
брутното му трудово възнаграждение, така и получаваните от него командировъчни пари.
Не се доказа обаче бащата да е в състояние да заплаща издръжки в по-високи от посочените
размери, както с оглед доказаните му по делото доходи, така и поради обстоятелството, че
по делото не се установи същият да притежава недвижимо имущество или др. приходи,
които да му позволяват заплащане на издръжки в претендираните от ищците размери. Освен
това, същият полага грижи и за роденото на 04.01.2022 год. негово дете Д., понастоящем на
1 година. Съдът отчита и необходимостта ответникът да осигурява средства и за собствената
си издръжка. С оглед това искът за увеличение на издръжката следва да бъде уважен
частично от 140 лева на 200 лева месечно за детето Х. и от 180 лева на 200 лева месечно за
детето М., като за разликата до пълните претендирани размери исковете за изменение на
издръжката на всеки от ищците се явяват неоснователни.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил иска за
изменение на дължимата издръжка на детето Х. за разликата над 190 до 200 лева месечно и
вместо него следва да постанови друго, с което да увеличи размера на издръжката на детето
Х. до сумата 200 лева месечно. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Отново с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по
ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на допълнителна държавна
такса по сметка на РС - С. в размер на 14,40 лева - 4 на сто върху сбора от тригодишните
платежи на увеличената издръжка за ищеца Х., както и допълнително държавна такса в
размер на 7,20 лева по сметка на СОС.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Е. Г.
сумата от 250 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В представения на л. 8 от делото договор за правна защита и
съдействие е посочено, че адвокатът предоставя безплатна правна защита на материално
затруднени лица и това е достатъчно съдът да се произнесе по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 54 от 24.08.2022 г. по гр. д. № 242/2022 г. по описа на РС-С. в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Х. Р. П. чрез неговата майка и законен представител
Е. Н. П. ЕГН ********** за увеличаване размера на месечната издръжка, която Р. П. П. ЕГН
********** от гр. С. се е задължил по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д. №
359/2018 год. на РС-С. да заплаща на сина си Х., роден на 02.12.2015 год., чрез неговата
5
майка и законен представител Е. Н. П. – В. от гр. С. за разликата над 190 лева до сумата от
200 лева месечно, считано от 26.04.2022 год. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, която Р. П. П. ЕГН ********** от гр. С.
се е задължил по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д. № 359/2018 год. на РС-С.
да заплаща на сина си Х. Р. П. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
Е. Н. П., като я увеличава на 200 лева месечно, считано от 26.04.2022 год. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Р. П. П. ЕГН ********** от гр. С. да заплати по сметка на РС - гр. С.
допълнително сумата 14,40 лева държавна такса върху увеличения размер на издръжката,
както и да заплати по сметка на СОС допълнително сумата 7,20 лева държавна такса.
ОСЪЖДА Р. П. П. от гр. С. да заплати на адвокат Е. В. Г. от КАК, с адрес: гр. С., ул.
„С.“ № 7 сумата 250 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6