Р Е Ш Е Н И Е
№.......................
гр. София, 08.06.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-4 с-в в публичното заседание на осми март две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6691 по
описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът С.Г.С. твърди, че спрямо него било незаконосъобразно повдигнато /с
обвинителен акт от 26.09.2013 г./ и поддържано обвинение за извършено престъпление
по чл.325, ал.2, хипотеза последна вр.ал.1 от НК и по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК,
по което бил признат за невиновен с присъда от 24.04.2014 г. по НОХД №
16870/2013 г. на СРС, НО, 108 с-в, потвърдена с Решение от 10.02.2015 г. по
ВНОХД № 3427/2014 г. по описа на СГС, V въззивен състав. Твърди, че във връзка
с незаконното обвинение продължило от 26.09.2013 г. до 26.01.2015 г. претърпял
значителни неимуществени вреди /накърнена войнска и гражданска чест; разклатено
психично здраве/, които описва подробно. Излага правни и фактически доводи, за
това че ответникът Прокуратура на Република България следва да отговаря
имуществено за повдигнатото му незаконно обвинение и претендира обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 30000.00 лв.-главница, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба /жалба вх.№ 11629/27.04.2016 г.
пред АССГ/ до окончателно погасяване на задължението.
В срока за писмен отговор по чл.131
от ГПК ответникът П.НА Р.Б.изразява следното становище: Оспорва по основание и
размер претенцията. Прави възражение, че същата е завишена по размер, тъй като
не е съответна на продължителността на наказателното производство и липсата на
наложена мярка за неотклонение по наказателното производство спрямо ищеца.
Изразява становище, че липсват доказателства за действително претърпени
неимуществени вреди от посочения характер, в т.ч. че здравословното състояние
на ищеца се е влошило в резултат на незаконното обвинение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, обсъди направените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и се
установява, чрез приложените писмени доказателства събрани по образуваното
наказателно производство, пр.пр. 9652/2013 г. на СРП, досъдебно производство № ЗМ 901/2013 г. по описа на 07
РУП-СДВР, НОХД № 16870/2013 г. по описа на СРС, 108 с-в, че срещу С.Г.С. било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.2, хипотеза
последна вр.ал.1 от НК /хулиганство/ и
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК /закана с убийство/, за това че на 24.03.2013 г.,
около 14:00 часа, в гр.София, ж.к.*******в градинка до блок 7 извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение пред обществото – нагрубявал Й.Я.и Е.К., за това че седели в
беседката пред блока, нарекъл Е.К. „уличница“ и при въпрос от страна на Й.К.,
защо обижда Е.К., се заканил с убийство на Й.К., като извадил законно
притежаваното от него огнестрелно оръжие - пистолет марка «ТТ», номер ЖО1065 и
произвел изстрел, като деянието се отличава с особена дързост - престъпление по
чл.325 ал.2, ал. последна, вр. ал.1 от Наказателния кодекс /НК/.
Установява се, че досъдебното производство е било образувано на 24.03.2013
г. в 07 РУП-СДВР, като с постановление
от 25.03.2013 г. С.Г.С. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл.325, ал.2, хипотеза последна вр.ал.1 от НК и с постановление от
20.06.2013 г. за престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК.
Чрез приложената справка за съдимост на С. по досъдебното производство от
27.03.2013 г. се установява,, че същият е с чисто съдебно минало. На 24.03.2013
г. с протокол за доброволно предаване С. предал огнестрелното оръжие и 7 бр.
патрони на разследващите органи.
Чрез приложената на досъдебното производство заповед за задържане на
основание чл.63, ал. ЗМВР се установява, че С. е бил задържан на 24.03.2013 г.
за срок до 25.03.2013 г. в 14.00 часа, когато е бил освободен. Била му наложена
мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата в 18.10 часа му бил извършен
личен обиск. По внесен срещу С. обвинителен акт в съда на 30.09.2013 г. било
образувано НОХД № 16870/2013 г. по описа на СРС, НО, 108 с-в.
Установява се, че с присъда от 24.04.2014 г. на СРС, НО, 108 с-в по НОХД №
16870/2013 г. /влязла в сила на 10.02.2015 г./ С. бил признат за невиновен в
извършване на повдигнатите му обвинения – по чл.325, ал.2, хипотеза последна
вр. ал.1 от НК /хулиганство/ и по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК /закана с убийство/. С решение от 10.02.2015 г. по
ВНОХД № 3427/2014 г. по описа на СГС присъдата е потвърдена.
Чрез показанията на свидетеля М.Я.П. се установява, че за настъпилия
инцидент, във връзка с който е било водено наказателно производство срещу ищеца
е разбрала по оплакване от страна на С. и неговата съпруга. Споделил й, че
изпитва нетърпимост към несправедливост и неморално поведение на една жена,
която се е държала неприлично навън, което е довело до споделяне на неговото
мнение и съответно образуваното производство срещу него.
Чрез показанията на свидетеля Г. С. Т./син на ищеца/ преценени с оглед
събраните в производството доказателства с оглед евентуалната му
заинтересованост съобразно указаното в чл.172 ГПК се установява, че по време на
процеса и след това ищецът бил много разстроен, поведението му станало
по-лабилно; бил разстроен, обиден; споделял, че не може да осъзнае, че това му
се случва, тъй като е служил на тази държава и система, а какво се е случило –
тя се е обърнала срещу него. Свидетелят Т.споделя, че баща му станал по
–припрян, лабилен, трудно се водело разговор с него; често плачел и се
разстройвал; преживявал събитията около този инцидент и непрекъснато се връщал
в спомените си назад. За най-малките неща се разстройвал без съществен повод и
рухвал.
С оглед така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че са
налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия
на нейни органи. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при
наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е
обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното
длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато
деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена
е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на
противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ /ред. ДВ бр. 98/2012 г./, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В производството се
установи, чрез приложените писмени доказателства, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение за извършени престъпления по чл.325, ал.2,
хипотеза последна вр.ал.1 от НК /хулиганство/ и по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК
/закана с убийство/.
Предвиденото от закона наказание за първото престъпление – лишаване от
свобода до пет години, а за второто - лишаване от свобода до шест години.
С оглед дадените
разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК,
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането - чл.4 ЗОДОВ, като обезщетението
за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се
определя по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД. Според установената съдебна
практика по реда на чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице. В този смисъл е изразеното в решение № 115 от
5.04.12 г. на ВКС по гр. дело № 593/11 г. на ІV г.о.;решение № 49 от 27.0411 г.
на ВКС по гр. дело № 697/10 г. на ІІІ г.о.решение № 229 от 15.07.13 г. по гр.
дело № 1179/12 г. на ІV г.о., решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело №
1650/2009 г., ІІІ г. о.; решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г.
на ІV г. о. и др.
С оглед дадените
разяснения и установеното в цитираната практика размерът на обезщетението за
морални вреди се определя според характера и степента на увреждането, начинът и
обстоятелства, при които е получено, продължителността и интензитета на
страданията, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение. С
оглед спецификата на фактическия състав по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, релевантни са
и периодът, през който е продължило наказателното преследване; характерът и
тежестта на престъплението по повдигнато обвинение; взетата мярка за
неотклонение и другите мерки за принуда; времето и продължителността на
следствените действия, в които неоснователно обвиненият е участвал; публичното
разгласяване на обвинението и др. под.
Съдът намира, че за
покриване вредите на ищеца - претърпяни болки и страдания от незаконното
обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 10000.00 лв. За разликата над тази сума до предявения
размер 30000.00 лв. съдът намира искът за неоснователен. Съображения:
Съдът отчете, като
утежняващи характера и степента на увреждането, обективни по своя характер
следните обстоятелства: срещу ищецът е
било повдигнато обвинение за „тежко престъпление" по см. на чл.93, т.7 от
ДР на НК, тъй като по закон е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от пет години. Освен това спрямо обвиняемият е била взета мярка задържане по
ЗМВР за времето от 18.00 часа на 24.03.2013 г. до 14.00 часа на 25.03.2013 г.
Съдът съобрази, че по образуваното наказателно производство спрямо подсъдимия е
била взета мярка за неотклонение „подписка“, която макар и най -лека от
възможните по чл.58 НПК представлява наложено ограничение спрямо обвиняемия, че
няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Така определеният
размер на обезщетение, съдът намира че е съобразен с облекчаващите
обстоятелства от обективен характер: липсата на извършени други процесуално-
следствени действия спрямо ищеца, с които да са били ограничени правата му в
т.ч. правото му на свободно придвижване; липсата на взети други ограничителни
по своя характер мерки; сравнително разумният срок на продължителност на
воденото наказателно производство /досъдебна и съдебна фаза/ - една година и
единадесет месеца /считано от датата на постановлението за привличане към
наказателна отговорност – 25.03.2013 г./ до датата на решението на СГС –
10.02.2015 г. Така посочените обстоятелства се отразяват на характера и степента
на увреждането, според настоящия състав.
Като недоказано,
съдът намира твърдението на ищеца, че в резултат на воденото наказателно
производство е бил лишен от правото да ползва своето законно притежавано
оръжие, отнето му от органите на разследването. Чрез приложения в досъдебното
производство протокол от 24.03.2013 г. се установява, че оръжието и описаните в
протокола патрони са били предадени доброволно от ищеца на органите на реда във
връзка с воденото разследване.
Като повишаващо
степента на увреда на ищеца, съдът отчита влошаването на психическото състояние
на ищеца, което се установи в производството чрез показанията на свидетелите Г.
С. Т./син на ищеца/ и М.Я.П..
Така, чрез показанията
на свидетеля Т.се установява, че воденото срещу С. наказателно производство се
отразило изключително тежко на неговата психика. Същият станал по-припрян и
раздразнителен; трудно можело да се води разговор с него; преживявал дълбоко
събитията и споделял разочарованията си от станалото; споделял, че е обиден;
без значителен повод се разстройвал и често се разплаквал; споделял с болка, че
е служил на държавата и системата, които в този случай се обърнали срещу него;
преживявал събитието с жената, по повод неморалното поведение на която се е
стигнало до повдигане на обвинение срещу него с посочения предмет. Съответно,
според съда, воденото наказателно производство се е отразило по негативен начин
на интензитета на претърпените от ищеца в субективно отношение страдания.
Като облекчаващо в
субективно отношение се явява, според настоящия състав, липсата на данни за
разгласяване на обвинението, чрез средствата за масово осведомяване; липсата на
тежки здравословни увреждания във връзка с незаконното обвинение при
съобразяване с причинените му и обсъдени по-горе сочещи за настъпили
психологически изживявания, преживян стрес и затруднения от субективно
естество.
Съответно, като
утежняващо в субективно отношение се явява обстоятелството, че към момента на
повдигане на обвинението ищецът е бил на 74 години, в края на професионалната
си кариера, която е била свързана с обществена значимост и деятелност;
изградена ценностна система за морално и етично поведение и дълг към държавата
и обществото.
Изброените
обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се
отчетат при определянето му.
Според разпоредбата
на чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Върху така присъденото
обезщетение /за неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение/ се
дължи и законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 10.02.2015
г. до окончателно погасяване на задълженията съобразно разясненията на ТР №
3/2005 г. и отправеното искане до съда.
При този изход на
делото и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ вр. чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение 666 лв. и 10.00 лв. за заплатена държавна такса
съобразно уважената част от иска.
Искането на ответника
за намаляване размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение съобразно
действителната фактическа и правна сложност на спора по реда на чл.78, ал.5 ГПК
съдът намира за неоснователно. Чрез приложеният договор за правна защита и
съдействие от 12.02.2016 г. /л.63 от делото на АССГ/ се установява договаряне и
заплащане на сумата 2000 лв. за процесуално представителство по делото.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение според чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на сумата 1430 лв. и съобразно извършените в производството процесуални
действия, съдът намира че договорения размер не е прекомерен.
Мотивиран от
изложеното, Софийски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.2
ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на С.Г.С., ЕГН ********** ***, действащ
чрез адв.А.И.от САК с адрес гр.София, ул.А.К., сумата от 10000.00 – /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в накърнена гражданска чест; разклатено психично здраве
/преживяна обида, унижение, тревога и разстройване/ претърпени от незаконно
обвинение за извършени престъпления по чл.325, ал.2, хипотеза
последна вр.ал.1 от НК /хулиганство/ и
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК /закана с убийство/ по пр.пр. 9652/2013 г. на СРП, досъдебно производство № ЗМ 901/2013
г. по описа на 07 РУП-СДВР, НОХД № 16870/2013 г. по описа на СРС, 108 с-в, приключило с влязла
в сила оправдателна присъда от 24.04.2014 г. на СРС, НО, 108
с-в по НОХД № 16870/2013 г. /влязла в сила на 10.02.2015 г./ потвърдена с
решение от 10.02.2015 г. по ВНОХД № 3427/2014 г. по описа на СГС, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 10.02.2015 г. /датата на влизане в сила на присъдата/
до окончателното й изплащане, като искът по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди отхвърля, като неоснователен за разликата
над сумата 10000.00 лв. до предявения размер 30000.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.10,
ал.3, изр. второ от ЗОДОВ вр. чл.78, ал.1 ГПК, П.НА Р.Б.да заплати на С.Г.С.,
ЕГН ********** ***, действащ чрез адв.А.И.от САК с адрес гр.София, ул.А.К.сумата
666 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и 10.00 лв. – разноски
за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: