РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 1827/16.9.2019г.
гр.Пловдив, 16 . 09 .2019г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2428 / 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
*** ООД, ЕИК ***, ***,
представлявано от управителя Н.В. с пълномощник адв.В.П.
обжалва действие, обективирано с Искане за
принудително събиране на публични вземания, представляващи имуществена санкция,
наложена с НП № С-И-53/27.05.2014г. на Директора на РИОСВ-Пловдив, отправено до
ТД на НАП – Пловдив и заведено с вх.№ Е190200-225-009348/28.05.2019г., считайки
го за индивидуален административен акт на Директора на РИОСВ-Пловдив.
- В жалбата са описани факти и
обстоятелства, довели до издаване на НП № С-И-53/27.05.2014г. на Директора на
РИОСВ-Пловдив, с което е наложена текуща имуществена санкция в размер на
15 817,57лв. месечно, считано от 25.02.2014г., платими до 10-то число на
следващия месец. НП е обжалвано и потвърдено с Решение № 23/25.02.2015г. на
Районен съд – Карлово, постановено по АНД № 336/2014г. – оставено в сила с
Решение № 1261/19.06.2015г. на АС-Пловдив, постановено по КНАХ дело №
797/2015г. Заявено е, че преди постановяване на решението по АНД № 336/2014г.
на РС-Карлово – в производство по адм.д.№ 1969/2014г.
на АС-Пловдив, по което ответник е била БДУВИБР-Пловдив, РИОСВ-Пловдив –
заинтересована страна и *** ООД – жалбоподател, против Решение №
РР-1962/20.06.2014г. /л.39 и сл./ - е постигнато споразумение между страните по
делото, с последица – оставяне на жалбата без разглеждане, предвид, че
оттеглянето на жалбата е едно от условията по споразумението /л.43/. Твърди се,
че страните постигнали споразумение за това, че *** ООД обективно е било в
нарушение на показателите на индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ от
30.10.2013г., но само за периода от 25.02.2014г. /дата на проверка/ до
16.05.2014г., когато с Решение № РР-1942/16.05.2014г. се изменя Решение №
РР-1811/30.10.2013г. в частта му : Срок за достигане на ИЕО – шест месеца след
въвеждането в експлоатация на ПСОВ, но не по-късно от 01.07.2017г. В
споразумението има договорка и за оттегляне на Решение № РР-1962/20.06.2014г. ***
ООД поело ангажимент – невписан в споразумението, да остави решението на
РС-Карлово и НП № С-И-53/27.05.2014г. да влязат в сила, като ще заплати
определената с НП имуществена санкция само за периода от 25.02.2014г. до
16.05.2014г. Във вр. с това, Директорът на
РИОСВ-Пловдив служебно следвало да издаде заповед, с която да отмени имуществената
санкция с влязлото в сила НП, считано от 16.05.2014г. Посочено е, че
търговското дружество-жалбоподател е било напълно уверено в последиците от
сключеното споразумение и изпълнението му от административните органи, като в
тази вр. е налице писмо за потвърждение на РИОСВ –
изх.номер от 04.11.2015г., с което Директорът на РИОСВ-Пловдив е определил
размер на следващата се санкция точно за периода от 25.02.2014г. до 16.05.2014г.
и сумата е потвърдена в отговор от *** ООД и фигурира в Справка Информационно-аналитична
система Санкции от 04.11.2015г., като други суми не са били посочени, въпреки
влязлото в сила НП. В тази вр., съгл. споразумението,
търсимата текуща санкция е била определена като
главница в размер на 42 058.70лв. – главница, без начисляване на лихви за
забава. Тази сума е изплатена и *** ООД е очаквало, че Директорът на
РИОСВ-Пловдив служебно ще издаде заповед за отмяна на определената с НП №
С-И-53/27.05.2014г. текуща имуществена санкция, считано от 16.05.2014г. Директорът
на РИОСВ-Пловдив издал заповед по искане на дружеството от 16.01.2015г., но
едва на 14.11.2018г. - със Заповед № С-И-53-1/14.11.2018г. /л.47, 48/ е
отменена наложената с НП № С-И-53/27.05.2014г. текуща имуществена санкция, на
основание чл.69б ЗООС, считано от 16.01.2015г., а не от 16.05.2014г. Заявено е,
че заповедта е постановена вр. с искане на *** ООД с
писмо вх.№ 102/16.01.2015г., процедурата по което с оглед чл.69б ал.7 ЗООС не
допуска друго, освен отмяна на санкцията от дата на подаване на молбата на заинтересованото
лице. Относно това искане е посочено, че в нарушение на чл.69б ЗООС, вместо да
се произнесе веднага, директорът на РИОСВ-Пловдив с писмо изх.№ 883/13.03.2015г.
уведомил дружеството, че няма качеството на „санкционирано лице“, тъй като е
обжалвало НП № С-И-53/27.05.2014г. и ще се произнесе по искането след
приключване на съдебното производство по делото пред РС-Карлово.
Заповед
№ С-И-53-1/14.11.2018г. не е обжалвана от търговското дружество – посочено е,
че не е била оспорена, защото в същата не е коментирано споразумението,
подписано между страните по адм.д.№ 1969/2014г. на
АС-Пловдив и неговото правно значение, а писмото вх.№ 102/16.01.2015г. е било
подадено по друг повод, а не във вр. със
споразумението и *** ООД било убедено, че Директорът на РИОСВ-Пловдив ще издаде
последваща заповед във вр.
със споразумението, като датата от която текущата санкция ще бъде определена
като недължима, ще бъде 16.05.2014г., на основание оттегленото Решение №
РР-1962/20.06.2014г. на БДУВИБР-Пловдив.
При
тези данни е отразена информация от справка на 17.06.2019г. по партидата на
дружеството в системата на НАП, видно от която публичен взискател
на публични вземания в размер на 177 130.54лв. /главница и лихви/ е
РИОСВ-Пловдив по изпълнително основание - НП № С-И-53/27.05.2014г. Търсимите публични вземания представлявали текуща
имуществена санкция в размер на 15 817,57лв. месечно, платима до 10-то
число на следващия месец, за времето от 17.05.2014г. до 16.01.2015г., ведно със
законоустановената лихва до окончателното им
заплащане. *** ООД поискало със заявление от 01.07.2019г. от публичния
изпълнител да отпише заявените от РИОСВ-Пловдив за събиране публични вземания
като дължима имуществена санкция съгл. чл.209 ДОПК и представени писмени
доказателства. Публичният изпълнител отказал, като отказът е обжалван пред
Директора на ТД на НАП-Пловдив, който потвърдил отказа с Решение №
274/29.07.2019г. Твърди се, че от мотивите на цитираното решение *** ООД за първи път било уведомено и
запознато с обстоятелството на запитване от публичния изпълнител до
РИОСВ-Пловдив във вр. със заявлението от 01.07.2019г.
за отписване на посочените публични вземания и в отговор на запитването
РИОСВ-Пловдив представил на 05.07.2019г. копие от Заповед №
С-И-53-1/14.11.2018г. Освен това, в отговора на РИОСВ-Пловдив било признато, че
размерът на търсимата сума в публичното изпълнение по
реда на ДОПК – 126 030.31лв. – главница на текуща имуществена санкция в
размер на 15 817, 57лв., дължима за периода от 17.05.2014г. до 15.01.2015г.
е бил определен едностранно с волеизявление на Директора на РИОСВ-Пловдив.
Размерът бил определен с оглед влезли в сила НП № С-И-53/27.05.2014г. и Заповед
№ С-И-53-1/14.11.2018г., с която е отменена наложената текуща имуществена
санкция, на основание чл.69б ЗООС. Посочено е, че в отговора на Директора на
РИОСВ-Пловдив е признато, че едностранното волеизявление, определящо размера на
публичните задължения на *** ООД, заявени за събиране по реда на ДОПК, е било обективирано в подаденото от директора на РИОСВ-Пловдив –
искане за принудително събиране на публични вземания до ТД на НАП-Пловдив, вх.№
от 28.05.2019г.
Въз основа на описаните факти и
обстоятелства, жалбоподателят счита, че в случая е налице едностранно
волеизявление на Директора на РИОСВ-Пловдив за определяне размера на публичното
задължение на *** ООД, обективирано в Искането за
принудително събиране на публични вземания до ТД на НАП-Пловдив от
28.05.2019г., дължими за периода от 17.05.2014г. до 15.01.2015г., ведно с
лихви, тъй като : констатира едно крайно определено парично задължение, за
определен период от време и създава за дружеството задължение да заплати по
реда на ДОПК сумата от 126 030.31лв., ведно с 51 100,23 лихва
/главницата е за текуща имуществена санкция в размер на 15 817,57лв.,
дължима за периода от 17.05.2014г. до 15.01.2015г./. Посочено е, че
изпълнителният титул – НП №
С-И-53/27.05.2014г. е единствено за текущо вземане в размер на 15 817,57лв.
месечно, дължимо до 10-то число на следващия месец, като конкретния размер на
лихвата за забава при събиране по реда на ДОПК следва да се определя от
публичния изпълнител, а не от взискателя. Заявено е,
че разпоредбата на чл.78а ал.2 вр. с ал.1 ЗООС
изрично посочва, че волеизявлението за събиране по реда на ДОПК на невнесени в
срок глоби и имуществени санкции, представлява самостоятелен административен
акт. Счита се, че едностранно волеизявление на Директора на РИОСВ-Пловдив за
определяне размера на публичното задължение на *** ООД, обективирано
в Искането за принудително събиране на публични вземания до ТД на НАП-Пловдив – не е част от производството по
изпълнение на НП от 27.05.2014г., тъй като е направено въз основа и по повод
Заповед № С-И-53-1/14.11.2018г., с която считано от 16.01.2015г. е била
отменена наложената текуща имуществена санкция на основание чл.69б ал.7 ЗООС. Тази
заповед не е акт, представляващ част от производството по изпълнение на НП,
защото е индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване
по реда на ЗАНН. Едностранно волеизявление на Директора на РИОСВ-Пловдив за
определяне размера на публичното задължение на *** ООД, обективирано
в Искането за принудително събиране на публични вземания до ТД на НАП-Пловдив,
не е част и от производството по изпълнение на Заповед № С-И-53-1/14.11.2018г.,
тъй като заповедта не е акт за изпълнение по см. на чл.209 ал.2 вр. с ал.1 ДОПК, където основанията за изпълнение са
лимитативно определени и в заповедта не се коментира публично задължение в
размер на 126 030.31лв. С нея е била прекратена имуществената санкция, но без
претенции за дължимост и заплащане на посочената
сума, при което за *** ООД не е било налице правен интерес от обжалването й.
Същевременно – размерът и дължимостта на заявеното за
събиране публично вземане не може да се обжалва в изпълнителното производство
по ДОПК – чл.266 ал.3 ДОПК. С позоваване на чл.72а ал.2 вр.
с ал.1 ЗООС, се счита, че реда за формиране и отправяне на волеизявление за
събиране по реда на ДОПК на неплатени в срок публични задължения, чрез индивидуален
административен акт /ИАА/, не е уреден нито в ЗООС, нито в Наредбата за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане и замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничени, поради което за волеизявлението са приложими всички
разпоредби на АПК.
ИАА, представляващ едностранно
волеизявление на Директора на РИОСВ-Пловдив за определяне размера на публичното
задължение на *** ООД, обективирано в Искането за
принудително събиране на публични вземания до ТД на НАП-Пловдив, което следва
да се събира по реда на ДОПК, ведно с мотивите към волеизявлението, съдържащи
се в Отговор на Директора на РИОСВ до ТД на НАП-Пловдив от 05.07.2019г. са
обявени на дружеството по електронен път на 01.08.2019г. с връчване на Решение
№ 274/29.07.2019г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив.
Поддържа се нищожност на обжалвания
акт, вкл. незаконосъобразност – нарушение на чл.59 ал.3 АПК : предприетото
действие на Директора на РИОСВ-Пловдив представлява кореспонденция, без да са
посочени фактически и правни основания за предприемане на действието – мотиви
са изложени едва с отговора на Директора на РИОСВ-Пловдив до ТД на НАП в
производството пред публичния изпълнител за отписване на недължими публични
задължения. Счита се, че при издаване на ИАА -предприето действие относно
събиране на публични задължения, обективирано в
искане за принудително събиране, са нарушени чл.26, чл.34-36, чл.61 АПК и
принципите за истинност и съразмерност – чл.7 и чл.6 АПК. Посочено е, че в
нарушение на принципа на Истинност по чл.7 АПК, директорът на РИОСВ-Пловдив
напълно е игнорирал и не се е съобразил с известните му факти от значение за
случая – наличието на влязло в сила съдебно споразумение, по силата на което
остава да действа ново Решение № РР-1942/16.05.2014г. на Директорът на
БДУВИР-Пловдив, с което се изменя Решение № РР-1811/30.10.2013г. в частта му за
Срок на достигане на ИЕО-шест месеца след въвеждане в експлоатация на ПСОВ, но
не по-късно от 01.07.2017г., като решението № РР-1942/16.05.2014г. е влязло в
законна сила на 16.05.2014г. и фактически със същото решение се отменя
решението от 30.10.2013г. в частта му относно срока за достигане на
определените ИЕО с предоставяне на по-дълъг срок. Тоест, след 16.05.2014г. не е
съществувало задължение за *** ООД да достига ИЕО от 30.10.2013г. и на 16.05.2014г.
– правно и фактически е било преустановено нарушението, за което е издадено НП
№ С-И-53/27.05.2014г. за текуща имуществена санкция в размер на 15 817,57лв.
месечно. Посочено е, че ИАА – предприето действие на Директора на РИОСВ-Пловдив
относно събиране на публични задължения по реда на ДОПК, нарушава правото на
ЕС, основано на правния принцип на „оправданите правни очаквания”. В тази вр., след подписване на съдебното споразумение по адм.д.№ 1969/2014г. на АС-Пловдив, в сила от 01.07.2015г.
/л.41/, с всичките си действия и бездействия за време от влизането в сила на НП
№ С-И-53/27.05.2014г. – на 19.06.2015г., до получаване на поканата за плащане
от публичния изпълнител, *** ООД е било убедено, че за времето след
16.05.2014г., по силата на Решение № РР-1942/16.05.2014г. на Директора на
БДУВИР, което отменя правното основание за издаване на НП, не дължи имуществена
санкция /вкл. след влизане в сила на НП на 19.06.2015г. и липса на доброволно
плащане до 10-то число на следващия месец юли, Директорът на РИОСВ-Пловдив не е
предприел близо 4 години никакви действия съобразно чл.178 ал.3 ДОПК/.
Изтъкнати са доводи и за несъществуване на задължението, произтичащо от НП
/алтернативно/ - на основание изтекла давност с позоваване на Т.Р № 2/
12.04.2017г. по т.д.№ 3/2016г., ОСС на ВАС.
-
Директорът на РИОСВ – Пловдив
поддържа теза за недопустимост на жалбата против Искане за образуване на
изпълнително производство, подадено чрез заявление по електронен път в НАП от
РИОСВ-Пловдив, по реда на чл.220 ал.1 ДОПК в качеството й на публичен взискател. Твърди, че с искането за принудително събиране
на публични вземания не се установяват публични задължения, а само се
предявяват за събиране възникнали вече такива – в случая е предявено публично
вземане с изпълнително основание по см. на чл.209 ал.2 т.5 ДОПК – влязло в сила
НП № С-И-53/27.05.2014г. и влязла в сила Заповед № С-И-53-1/14.11.2018г.
Сезирането на органа по принудителното събиране не представлява индивидуален
административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В тази вр., защитата срещу принудителното изпълнение е
регламентирана в нормите на чл.266-269 ДОПК, и не предвижда оспорване на
искането за образуване на изпълнително производство. Заявено е също, че за
образуваното изпълнително дело дружеството е узнало с получаване на съобщението
за доброволно изпълнение от ТД на НАП – на 11.07.2019г. и ако е налице
възможност за оспорване – тя е преклудирана на
25.07.2019г. Освен това, още на 24.06.2019г. /със заявление вх. номер О-2013 от
24.06.2019г./, *** ООД е поискало от Директора на РИОСВ-Пловдив да оттегли
искането си в качеството на публичен взискател,
основано на изпълнителните титули – НП от 27.05.2014г. и заповедта от
14.11.2018г., и да издаде административен акт, с който да признае за
установено, че след 16.05.2014г. – текущата санкция, наложена с НП от
27.05.2014г. се явява недължима. Отговорът на директора на РИОСВ-Пловдив е
обжалван пред Министъра на околната среда и водите, с отхвърляне на жалбата –
Решение № 164/07.08.2019г.
Заявено е, че НП е влязло в сила на
19.06.2015г., а заповедта – на 06.12.2018г. Поддържа се, че редът за налагане,
отмяна, намаляване, спиране и възобновяване на санкции, е регламентиран в чл.69
и сл. от ЗООС, и този ред е специален – дерогира
предвидения в ЗАНН ред. В тази вр., законовите
изисквания за отмяна на наложената н НП текуща имуществена санкция, са
установени в чл.69б ал.7 вр. с ал.5 ЗООС и чл.14,
чл.15 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане
или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения, приета с ПМС № 247 от
30.08.2011г. Цитираните норми са с императивен характер и не могат да бъдат дерогирани от волята на страните. Разпоредбата на ЗООС
еднозначно задължава административния орган да отмени наложената санкция от
датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.
Датата, до която следва да бъде начислена текущата имуществена санкция следва
да съвпада с датата, считано от която се отменя същата, на основание чл.69б
ал.7 вр. с ал.5 ЗООС, поради което тази дата е
законосъобразно определена от административнонаказващия
орган. Заповедта за отмяна на санкцията може да бъде обжалвана – чл.18 от
Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения, което е указано в Заповед №
С-И-53-1/14.11.2018г. Заповедта не е обжалвана, и при твърдение за неправилно определена
дата, от която се отменя санкцията, дружеството е могло да оспори заповедта,
което не е направено. Претендирано е за присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв. /чл.78
ал.8 ГПК/.
1. Според данните от преписката : Жалбата на *** ООД против Решение № РР-1962/20.06.2014г.
за служебно изменение на разрешително № 33140153 /стар № 0999/ от 22.07.2003г.,
продължено на 22.05.2006г., изменено на 09.10.2007г., продължено с решение №
572/19.02.2009г., изменено с Решение № РР-1811/30.10.2013г., последно изменено
с Решение № 1942/16.05.2014г. за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадни в повърхностни води, е от 08.07.2014г. Отпадъчните води, зауствани от дружеството, са били с показатели,
несъответстващи на Решение № РР-1811/30.10.2013г. /л.29/ – основание за
издаване на НП от 27.05.2014г. /л.23
и сл./. Действително, срокът за достигане на определените индивидуални
емисионни ограничения /ИЕО/, определени в т.3 от Решение № РР-1811/30.10.2013г.
е удължен с Решение № РР-1942/16.05.2014г.
/л.32 и сл./. - преди издаване на НП от 27.05.2014г. Срокът е изменен – „Шест
месеца след въвеждане в експлоатация на ЛПСОВ : 01.07.2017г.”. Решение № РР-1962/20.06.2014г. /л.35 и сл./ е
издадено във вр. с възражение на Директора на
РИОСВ-Пловдив против срокът до 01.07.2017г. /т.4 от решението, л.36/, към което
били представени НП № 80/17.12.2013г. и НП № С-И-53/27.05.2014г. – като
резултат е служебно изменение на решението от 2003г., последно изменено с
Решение № 1942/16.05.2014г., относно срок за достигане на ИЕО – „От дата на
влизане в сила на Решение РР – 1962/20.06.2014г.”. Жалбата против Решение РР –
1962/20.06.2014г. е оставена без разглеждане от АС-Пловдив по адм.д.№ 1969/2014г., с определение, влязло в сила на 01.07.2015г. /л.41/.
Според протокола от съдебно заседание
– 17.06.2015г. /погрешно отразена
2014 година, л.39 и сл./ по адм.д.№ 1969/2014г., АС –
Пловдив - по делото е прието Споразумение с вх.№ 10829/09.06.2015г., но съдът с определението си не е потвърдил споразумението
съгл. чл.178 ал.4 АПК, а е оставил жалбата без разглеждане, на основание чл.159
т.8 АПК. Определението за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
съдебното производство е в сила от 01.07.2015г. Според чл.178 ал.4 АПК – „С
определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва
административния акт и прекратява делото.”, но в случая диспозитива
на съдебния акт не съдържа потвърждаване на споразумението с обезсилване на
оспорения административен акт / Решение
№ РР-1962/20.06.2014г./. Тоест, пряката последица от съдебното производство е
оставена без разглеждане жалба с прекратен съдебен спор. От друга страна,
действително в Споразумението страните са договорили, че Директорът на БДИБР
оттегля решение № РР-1962/20.06.2014г. и *** ООД оттегля жалбата си срещу
решение № РР-1962/20.06.2014г.
Споразумението е от 08.06.2015г. и в
същото подписалата го страна РИОСВ – Пловдив действително не е поела
задължения, като и не е вписан поет от *** ООД ангажимент – да остави решението
на РС-Карлово и НП № С-И-53/27.05.2014г. да влязат в сила, като ще заплати
определената с НП имуществена санкция само за периода от 25.02.2014г. до
16.05.2014г. Както бе посочено, според диспозитива на
определението по адм.д.№ 1969/2014г. – споразумението
не е потвърдено, а жалбата е оставена без разглеждане /оспореният
административен акт не е обезсилен/. Следователно, последиците от
споразумението остават търсими само между подписалите
го страни, в която хипотеза една от страните по споразумението – Директорът на
РИОСВ-Пловдив – в качеството на административен орган, разполага с правата на взискател по ДОПК, при наличие на изпълнителни основания. В
обхвата на споразумението не е била наложената санкция с НП №
С-И-53/27.05.2014г. – влязло в сила на 19.06.2015г., при осъществено съдебно
оспорване на две инстанции. Към момента на входиране
на споразумението в съда – 09.06.2016г., НП не е било в сила.
В хода на съдебното оспорване на НП – ***
ООД е подало до директора на РИОСВ-Пловдив уведомление с вх. номер от
16.01.2015г. за наличие на основания за прекратяване на наложената с
НП/27.05.2014г., санкция. Това е направено преди подписването на споразумението
от 08.06.2015г. В Заповед № С-И-53-1/14.11.2018г. /л.47, 48/ е посочено, че с
писмо изх. номер от 12.03.2015г. дружеството е уведомено, че към дата на
уведомителното писмо от 15.01.2015г. - НП № С-И-53/27.05.2014г. не е влязло в
сила поради обжалването му, *** ООД няма качество на „санкционирано лице” /по
см. на чл.69б ал.1 ЗООС/ и едва след приключване на съдебното производство по
обжалване на НП, ще бъде издаден съответния административен акт. Вярно е, че в дефинициите от обхвата
на §1 ДР ЗООС липсва понятие за „санкционирано лице” по см. на ЗООС, но
санкционирано лице може да е лицето, на което е наложена съответна санкция,
като при съдебно обжалване на актът, с който е наложена, е приложима
разпоредбата на чл.14 ал.3 ГПК – „Никое друго учреждение
няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.”.
Следователно, Директорът на РИОСВ-Пловдив не е имал правомощие за произнасяне
до приключване на съдебното оспорване на НП – 19.06.2015г.
Наложената санкция с НП / 27.05.2014г.
е отменена, считано от 16.01.2015г.
– в съответствие с чл.69б ал.7 ЗООС. Тоест, при необжалване на заповедта –
задължението е за периода вр. с НП /”считано от
25.02.2014г.”, л.25/ до отмяната му по предвидения специален ред в ЗООС – с
влизане в сила на актът от 14.11.2018г. /06.12.2018г., л.74/.
2.
По отношение съдържанието на Искане за принудително събиране с вх. номер Е190200-225-0009348
от 28.05.2019г., постъпило по делото на 13.09.2019г., се съобрази, че
отразените в същото размер на публичните вземания и периодът, за който се
отнасят - не идентифицират искането като индивидуален административен акт, тъй
като конкретиката на фактите разкрива предявена за
събиране текуща месечна имуществена санкция в размер, установен с влязло в сила
НП – изпълнително основание по см. на чл.209 ал.2 т.5 ДОПК и период – установен
с влязла в сила заповед, издадена по реда на специален материален закон.
Посочването от взискателя на общият размер на публичното
вземане не определя искането за принудителното му събиране на индивидуален
административен акт - едностранно волеизявление на Директора на РИОСВ-Пловдив
за определяне размера на публичното задължение на *** ООД, обективирано
в Искането за принудително събиране на публични вземания до ТД на НАП-Пловдив
/както се твърди в жалбата/, както и предприетото действие относно събиране на
публични задължения, обективирано в искане за
принудително събиране също не представлява индивидуален административен акт. Заповедта
по чл.69 ЗООС дори да не е в обхвата на изпълнителните основания по чл.209 ДОПК, е влязъл в сила административен акт за отмяна на санкция, наложена с НП –
считано от конкретна дата, респект. – санкцията е дължима до тази дата с
индивидуализиран начален период.
Искането за образуване на изпълнително
производство, подадено от РИОСВ-Пловдив по реда на чл.220 ал.1 ДОПК в
качеството й на публичен взискател не е акт за
установяване на публични задължения, а предявяване за събиране възникнали вече
задължения – предявено е публично вземане с изпълнително основание по чл.209
ал.2 т.5 ДОПК – влязло в сила НП № С-И-53/27.05.2014г. /относно размер/ и във вр. с влязла в сила Заповед № С-И-53-1/14.11.2018г. –
относно период съобразно специалният приложим материален закон. С НП №
С-И-53/27.05.2014г. е наложена текуща санкция в размер на 15 817,57лв., считано
от 25.02.2014г. Със Заповед № С-И-53-1/14.11.2018г. е отменена наложената с НП
№ С-И-53/27.05.2014г. текуща месечна санкция, считано от 16.01.2015г., съгл.
чл.69б ал.7 ЗООС, поради преустановяване на замърсяването.
Защитата срещу принудителното
изпълнение е регламентирана в нормите на чл.266-269 ДОПК, и не предвижда оспорване
на искането за образуване на изпълнително производство. Посочената в жалбата
разпоредба на чл.78а ал.2 не се открива в ЗООС. В случая жалбоподателят е
осъществил правото на жалба против действие на публичния изпълнител и е
постановено Решение № 274/29.07.2019г. на Директорът на ТД на НАП – Пловдив
/л.49 и сл./, подлежащо на съдебно оспорване. В решението на териториалния
директор е отразено твърдение, изходящо от *** ООД относно размерът на
публичното вземане в насока, че се определя от сложен фактически състав – с НП,
което определя еднократния месечен размер на текущата имуществена санкция и с
допълнителен административен акт, който определя периода от време, за който
същата е дължима. Тоест, не е оспорен именно способът, посредством който се
определя период на дължимост, установен със специален
закон. В допълнение се отбелязва, че несъответно на съдържанието на съдебния
акт на АС-Пловдив по адм.д.№ 1969/2014г., дружеството
е поддържало пред директора на ТД на НАП – Пловдив, че споразумението е било
одобрено. В решението е отразен и отговор на РИОСВ-Пловдив по запитването на
публичния изпълнител /л.51/, към който е приложена влязлата в сила Заповед от
14.11.2018г. Отговорът потвърждава заявените в искането за образуване на
изпълнително дело - размер и период на дължимост,
поради което липсва самостоятелно волеизявление, представляващо индивидуален
административен акт, вкл. като мотиви към искането – НП и заповедта са в сила и
адресат на посочените актове е именно жалбоподателят.
Възраженията за неспазване принципите
по чл.6 и чл.7 АПК и нарушаване принципът на „оправданите правни очаквания” във
вр. със споразумението, е могло да бъдат заявени при
обжалване на административният акт по чл.69б ЗООС – в частта относно датата,
считано от която се отменя наложената с НП санкция. Всички доводи от жалбата са
относими именно към правния интерес за обжалване на
заповедта от 14.11.2018г. в конкретната част за датата, считано от която се отменя наложената с НП
санкция. Налице е бил правен интерес, защитим с гарантираното от закона право
на оспорване. Същото не е осъществено, нито се твърди заповедта да е оспорена
като нищожна с твърденията от жалбата. Не е заявено и упражняване правото на
производство по реда на чл.99, чл.100, чл.102 ал.2 АПК – за защита на правата,
считани за засегнати със заповедта по чл.69б ЗООС.
Възраженията за лихвите са относими в принудителното производство, като в тази вр. се отбелязва, че съгл. чл. 162, ал.
2, т. 7 от ДОПК публични са вземанията на държавата и общините по
влезли в сила наказателни постановления, а според т. 9 от същата правна норма
такива са и лихвите за вземанията по т. 1 - 8. Предвиденото с чл. 175 ал. 3 ДОПК изключение за недължимост на лихви е
приложимо за глобите, но не и за имуществени санкции, наложени с наказателни
постановления - чл. 175 ал. 1
вр. чл. 162 ал. 2
т. 9 ДОПК вр. чл. 72а ал. 1
ЗООС и Т.Р. № 3/03.07.14г. по т.д. № 5/2013г. на ВАС /разпоредбата
на чл. 175 ал. 3 ДОПК е неприложима по отношение на имуществените санкции/. Законът за опазване на околната среда,
съдържа специална разпоредба - чл. 72а ал.1, според която невнесените в срок
санкции по Закона за
подземните богатства се събират заедно с лихвите от НАП по реда на
ДОПК.
В реда на изложеното се отбелязва, че обжалваното
искане за принудително събиране на публични вземания до ТД на НАП-Пловдив, вх.№
от 28.05.2019г. – с твърдение, че е волеизявление, идентично с индивидуален
административен акт, респект. предприето действие относно събиране на публични
задължения, обективирано в искане за принудително
събиране – не са акт за установяване на публично държавно вземане по см. на
чл.72а ал.2 ЗООС. Цитираната норма е обща, а видът на съответния акт, с който
се установява вземането, се определя от съответния закон, съобразно вземането,
което се установява и реда по който се издава. В случая наказателното
постановление представлява акт за установяване на публично държавно вземане по
см. на чл.72а ал.2 ЗООС, тъй като с него е установено публично държавно вземане
по основание и размер и в ЗООС не е предвидено издаването на друг вид актове, с
които да се налагат глоби или имуществени санкции. Предвидена е обаче
възможност за отмяна на санкцията /чл.69б ЗООС/ и специалният закон установява
приложим ред за това – орган и дата, от която се отменя санкцията. При влязла в
сила заповед, основана на чл.69б ЗООС – взискател и
публичен изпълнител са обвързани от посочен в този акт период на дължимост на санкцията. Следователно, заповедта по чл.69б
ЗООС е била частично неблагоприятен акт – по отношение дата, от която се отменя
санкцията във вр. със заявените факти в жалбата.
Предвид относимите
норми за конкретния спор, следва извод за недопустимост на жалбата в обхвата на
заявения предмет и оставянето й без разглеждане с прекратяване на съдебното
производство /чл.159 т.1 АПК – акт, респект. действие, което не подлежи на
оспорване/. Не е предвидена
възможност за обжалване на действието – искане на взискателя
за образуване на изпълнително дело по см. на чл.220 ал.1 ДОПК – „Когато публичното
вземане не бъде платено в срок, изпълнително производство се образува въз
основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател.“.
Преписката не съдържа становище на
упълномощен от Директора на РИОСВ-Пловдив, юрисконсулт. С представяне на
жалбата в АС-Пловдив е приложено писмено изявление относно допустимост на
оспорването, подписано лично от административния орган. При тези данни не е
дължимо за присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран с изложеното , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Оставя без разглеждане жалбата на ***
ООД, ЕИК ***, ***, представлявано от управителя Н.В..
Прекратява съдебното производство по адм.д.№ 2428/2019г., АС-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщение за
постановяването му.
Определението да се съобщи на
жалбоподателя и на Директор на РИОСВ - Пловдив.
Административен съдия :