Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Ловеч, 25.07.2017 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в публичното заседание на осемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при секретаря ДАРИНА ПЕТРОВА и с участието на прокурора ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 109 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба с вх.№1382/23.02.2017 г. от М.А.М., ЕГИ ********** ***, чрез адв.Д.Д.Н. - ЛАК, ЕГН **********,***, моб.тел.:0889/404-175 против Прокуратура на Република България, с адрес : гр.София, бул."Витоша"№2, посочена цена на иска 35 000 лева - главница за нанесени неимуществени вреди и 3 660 лева имуществени вреди и посочено правно основание чл.2, ал.1 т.З от ЗОДОВ във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратура на Република България, да заплати на М.А.М., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева главница за нанесени неимуществени вреди, претърпени от него в следствие на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от ПК и по чл. 308, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК по Дознание №230/2009г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, пр. преписка №1709/2008г. по описа па РП-Ловеч за времето от образуване на досъдебното производство през 2008г. до влизане в законна сила па Решение №239 от 24.10.2016г. по ВНОХД 590/2016 г. по описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва, начиная 24.10.2016 г. до пълното изплащане на сумата, а така също и 3660 /три хиляди шестстотин и шестдесет/ лева -главница за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатен на адв. В.М.и адв.Д.Н. хонорар, ведно със законната лихва начиная 24.10.2016г, до пълното изплащане на сумата.
Излага, че с Постановление на прокурор
при Районна прокуратура гр.Ловеч от
Твърди, че по така повдигнатите му обвинения в Районен съд - Ловеч било образувано НОХД 52/2011 г. Изтъква, че същото протекло в рамките на 3 съдебни заседания съответно на 06.04.2011 г.. 16.05.2011 г. и 20.06.2011 г. и делото било прекратено и върнато на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото па защита на подсъдимите лица.
Сочи, че на 19.07.2011 г. М.М. отново бил призован в поделението на МВР-Ловеч, като за пореден път бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършени престъпления по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.308,ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК. Изтъква, че досъдебното производство започнало да му се предявява почти всеки ден , като за целта му били връчени призовки до 10.08.2011 г. с посочено в тях основание „предявяване на досъдебното производство №230/2008 г." Твърди, че след осем „предявявания" на дознанието /на 19.07.2011г„ 25.07.2011г. 29.07.2011 г., 01.08..2011 г., 02.08.2011 г., 03.08.2011 г., 04.08.2011 г. и 06.08.2011 г./, макар обвиняемите и техните защитници да нямали никакви искания, бележки и възражения още с първите предявявания и от последващо „предявяване" да нямало процесуална необходимост, наблюдаващия делото прокурор преценил, че процесуалната „нужда" от деветото и десето „предявяване" на досъдебното производство е отпаднала, за което водещия разследването разследващ полицай го уведомил,. че „процесуално - следственото" действие, за което бил вече призован се отменяло. Сочи, че действията на разследващия полицай били под прякото ръководство на наблюдаващия делото прокурор и същите са ярък пример за злоупотребата с право от страна на служителя на ответника, като за всяко едно „предявяване" той бил принуден да пътува от с.Кирчево до гр.Ловеч и обратно. Твърди, че досъдебното производство отново било внесено с обвинителен акт в съда, като било образувано НОХД №1274/2011г. по описа на ЛРС, като същото протекло от 10.01.2012г. до 16.05.2013 г. в 29 съдебни заседания и той взел участие във всяко едно от тях, като за целта пътувал от село Кирчево до гр.Ловеч.
Твърди, че с Присъда № 26/16.05.2013г. М.А.М. бил признат за невиновен по двете повдигнати му обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.308,ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, като с протест на прокурора присъдата била обжалвана, в резултат на което било образувано ВНОХД№ 783/2013г. по описа на Окръжен съд - гр.Плевен. Сочи, че съдебното производство протекло в рамките на 2 /две/ съдебни заседания, провели се на 19.11.201 Зг. и 17.12.2013 г, като с решение на въззивния съд постановената от Районен съд Ловеч присъда била отменена, с мотив, че не била добре обоснована. Излага, че делото било върнато на първоинстаициоиния съд за ново разглеждане и същото се провело от 01.12.2014г. до 03.02.2015г. в хода на НОХД № 862/2014г. по описа на Районен съд - Плевен в хода на 6 съдебни заседания, като с Присъда от 03.02.2015г. той отново бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения по чл. 311. ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от ПК, а с Определение от 06.01.2015г. делото по отношение на повдигнатото обвинение по чл.308, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК било прекратено, поради изтекъл абсолютен давностен срок по посоченото обвинение. Сочи, че определението на съда влязло в законна сила на 21.01.2015г, като впоследствие присъдата била протестирана от прокурора. Излага, че на 22.04.2015г. се провело и съдебно заседание по делото и с Решение № 82/05.05.2015г. по ВНОХД 208/2015г. по описа на ОС-Плевен отменил оправдателната присъда с мотив „нарушено право на защита на подсъдимите лица" и делото отново било върнато на прокурора. Сочи, че на 31.07.2015г. М.М. бил отново призован в ОД на МВР-Ловеч, където отново бил привлечен, като обвиняем за извършено престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26. ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК по ДП 230/2009г. по описа на ОД на МВР-Ловеч и на 09.09.2015г. отново му били предявени материалите по делото. Твърди, че прокурора отново внесъл обвинителен акт в съда и било образувано ново наказателно дело от общ характер срещу него. Сочи, че същото се провело от 21.12.2015г. до 16.06.2016г. в хода на НОХД № 2770/2015г. по описа на Районен съд - Плевен в хода на шест съдебни заседания, като с Присъда от 16.06.2016г. ищецът отново бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК. Сочи, че впоследствие присъдата била протестирана от прокурора и на 28.09.2016г. било насрочено и се провело съдебно заседание по делото. Твърди, че с Решение №239/24.10.2016 г.. по ВНОХД 590/2016г. по описа на Окръжен съд - Плевен оправдателната присъда била потвърдена.
Излага, че М.М. до началото на наказателното преследване имал добро име в обществото, и е обществено разпознаваема личност в селото си, а така също и с лица от други населени места, с които имал служебни взаимоотношения - призовани в последствие, като свидетели по делото. Твърди, че наказателното производство било водено в продължение на 8 години изключващи понятието разумен срок, като през този период М.М. бил призоваван и се явявал повече от 60 пъти в поделенията на МВР, Прокуратура на Р.България, Районен съд- Ловеч, Районен съд-Плевен и Окръжен съд -Плевен. Твърди също, че характера на повдигнатото обвинение, постоянно оказваната му наказателна репресия и процесуална принуда допълнително повлияли върху размера претърпените от М.М. неимуществени вреди. Сочи, че те се изразяват в преживения от него емоционален стрес от образуваното срещу него наказателно производство и свързаните с него негативни психически изживявания - страх и безпокойство от евентуално осъждане е с така повдигнатото обвинение било накърнено личното и професионално достойнство па ищеца. Сочи, че воденото срещу него наказателно преследване довело и до дълготрайни нематериални вреди - психическа депресия, съдебен стрес от образуваното срещу него следствие и съдебно производство, лични неудобства и притеснения от явяванията в поделенията на МВР, Районен съд - Ловеч, Районен съд -Плевен и Окръжен съд-Плевен, като допълнителни неудобства създавало и обстоятелството, че съдебните заседания се провеждали в други населени места различни от адреса на ищеца в гр.Ловеч и гр.Плевен. Твърди, че незаконно повдигнатото му обвинение го злепоставило пред близки, познати, колеги, съселяни, било засегнато доброто му име, довело до отчуждаване и недоверие както между него и познатите му, а така също и с представителите на обществеността. Твърди също, че ограничил социалните си контакти и от жизнерадостен млад мъж станал затворен, стеснителен и притеснен. Сочи, че начина на водене на досъдебното производство е показателно за тенденциозността на повдигнатото обвинение и злоупотребата с власт от страна на представителя на Прокуратура на Република България. Твърди, че по делата М.М. бил наел да го защитават адв. В.М., а така също и адв.Д.Н., като бил заплатил на последния адвокатски хонорар в общ размер на 3 660 /три хиляди шестстотин и шестдесет/ лева пред всички инстанции, като въпросната сума е и претенцията за обезщетение на разходваните средства в наказателното производство. Твърди че така направените разноски представляват имуществена вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на неоправданата наказателна репресия и явяваща се пряка последица от проведеното наказателно производство, поради което и държавата дължи обезщетение, като до настоящия момент ответника не е направил дори и опит да обезщети ищеца.
Моли съда да постанови решение, е което да осъди ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, да заплати на М.А.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Д.Н., със съдебен адрес:*** сумата в размер на 35 000 лева - главница за нанесени неимуществени вреди, претърпени от него в следствие на незаконно повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК и по по чл.308, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК по Дознание №230/2009г. по описа на ОД на МВР-Ловеч пр. преписка №1709/2008г. по описа на РП-Ловеч за времето от образуване на досъдебното производство - 23.07.2010 год.. до влизане в законна сила на Решение № 239/24.10.2016г. по ВНОХД 590/2016г. по описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва, начиная от момента на влизане в законна сила на Решение № 239/24.10.2016г. по ВНОХД 590/2016г. по описа на ОС-Плевен - 24.10.2016г. до пълното изплащане на сумата, а така също и 3660 /три хиляди шестстотин и шестдесет/ лева главница за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатен на адв.В.М.и адв.Д.Н. хонорар, ведно със законната лихва, начиная от момента на влизане в законна сила на Решение № 239/24.10.2016г. по ВНОХД 590/2016г. по описа на ОС-Плевен - 24.10.2016г. до пълното изплащане на сумата, като му бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева държавна такса. Моли съда да осъди ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с ал. I, т.2 ЗА да заплати полагащия се адвокатски хонорар по двата предявени иска на адв.Н.. Прави доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратура на Република България, в която се изразява становище, че съгласно т.5 от TP №3/2004г. на ОСГК на ВКС, отнасящо се за приложението на ЗОДОВ по някои спорни въпроси, Окръжна прокуратура-- Ловеч прави настоящия писмен отговор от името на Прокуратурата на Р България като нейно структурно звено, което може да я представлява по гр.д.№109/17г. без изрично упълномощаване по реда на ГПК. Сочи, че М.А.М. *** предявил два обективно съединени иска по чл.2 т.З от ЗОДОВ, с които иска обезщетение за претърпени от него съответно неимуществени и имуществени вреди в резултат на повдигнати срещу него обвинения от РП-Ловеч за извършени престъпления по чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 и чл.20 ал.4 от НК и по чл.308 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК по ДП №230/2009г. по описа на ОД на МВР – Ловеч, след приключване на което е бил внесен обвинителен акт, като образуваното НОХД е приключило с влязла в сила на 24.10.2016г. оправдателна присъда.Оспорва така предявените искови претенции по основание и размер, като твърди, че от фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба ищецът чрез своя процесуален представител адв.Д.Н. посочва, че обвинението по чл.308 ал.1 от НК със съдебно определение от 06.01.2015г. по НОХД №862/2014г. на PC-Плевен е било прекратено поради изтекла давност. Излага, че съгласно TP №3/2004г. на ОСГК - т.8 - процесуалните действия, извършени от правозащитните органи преди изтичане на давността за наказателно преследване се смятат за законни, като законодателят е приел, че основна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата е наличие на незаконност на действията на съответния орган. Посочва, че давността като правно понятие е регламентирана в НК и има за последици заличаване на престъпния характер на деянието и освобождаване от наказателна отговорност на виновните лица, респ. от последиците на осъждането, но това не им дава право да искат обезщетение за вреди, които смятат, че са претърпели по време на наказателното преследване преди да е изтекла давността. Твърди, че до изтичане на предвидения в НК срок за наказателно преследване за съответното престъпление действията на правозащитния орган са законни, което означава, че в конкретния случай липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата относно повдигнатото обвинение за престъплението по чл.308 ал.1 от НК и исковата претенция в тази част е изцяло неоснователна. От друга страна твърди, че в случаите на незаконно обвинение на лицето в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се определя общо, а не отделно за всяко деяние, за което е бил оправдан, т.к. причинените вреди са във връзка с всички обвинения /Решение №449/16.05.13г. по гр.д.№ 1393/2011г. на IV ГО на ВКС/.Оспорва размера на предявената сума за неимуществени вреди от 35 000 лева, като счита, че тази претенция е прекомерно завишена, т.к. не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в тази насока, както и с обществено-икономическите условия и стандарт на живот в страната. Сочи, че повдигнатото обвинение за престъплението по чл.311 от НК не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, по отношение на ищеца М. е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка", която на практика по никакъв начин не е довела до ограничения в правото му на придвижване, социални и други контакти в обществото, като твърденията за наличие на психическа депресия, стрес и други негативни изживявания не са подкрепени с никакви доказателства. Излага, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан пряко и непосредствено с критерия за справедливост /чл.52 от ЗЗД/, което не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, сочи, че паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им, като искането на сума, много по-голяма от необходимия размер за обезщетяване на претърпените вреди е в пълна дисхармония със законовия принцип за справедливост. Излага, че са неоснователни твърденията на ищеца, че Прокуратурата е отговорна за цялата продължителност на наказателния процес. Според ответника началният момент следва да се отчита от повдигане на обвинението срещу М., а не от образуване на прокурорската преписка и Прокуратурата не следва да носи отговорност за времето, през което ищецът не е имал качеството на обвиняем. Твърди, че за преценка дали продължителността на наказателния процес е извън разумния срок е от значение броя на обвиняемите лица /в случая повече от едно/, фактическата и правна сложност на казуса, както и обстоятелството, че в този период делото се е намирало в съда и други правни субекти, различни от ответника, които също са отговорни за своевременното приключване на делото. Сочи, че отговорността на държавата по ЗОДОВ има принципно обективен характер, но това не означава, че ищецът не носи доказателствена тежест за твърдените от него вреди, размер и пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Твърди, че не са подкрепени с каквито и да е доказателства твърденията му, че воденото срещу него наказателно производство е придобило публичност, което е довело до накърняване на доброто му име. Оспорва и предявената претенция от 3660 лева за имуществени вреди. Твърди, че разходите за адвокатски хонорар следва не само да са уговорени, но и реално заплатени от лицето, на което е указана правна помощ. Твърди, че към исковата молба не са представени писмени доказателства, че това адвокатско възнаграждение е заплатено от ищеца. Сочи, че размерът на адвокатския хонорар трябва да е съответен на правната защита, необходима на лицето /в случая ищеца/ с оглед повдигнатото му обвинение в наказателното производство, поради което тази имуществена претенция също е завишена. Смята за основателно искането на ищеца за прилагане на посочените в доказателствените му искания НОХ дела, които ще имат значение за изясняване на настоящето гражданско дело от фактическа и правна страна и също се присъединява към това доказателствено искане.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Неговият пълномощник адв.Н. представя писмена защита, в която подробно са развиват съображения относно основателността и доказаността на исковете, като се претендират и разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч заявява становище в съдебно заседание, а впоследствие и в писмените си бележки, че искът е завишен по размер и не се е доказал от събраните по делото доказателства. Оспорва исковете по основание и размер, като моли съда при определяне на размера на обезщетението да присъди такъв, който да съответства на действително претърпените и доказани по реда на ГПК от ищеца неимуществени вреди, които са в пъти по-малко от заявените в исковата молба.
От приложените по делото писмени доказателства: НОХД 52/2011 г. по описа на РС-Ловеч, в нохд №176/11 г. на ОС-Ловеч, вн.охд №174/11 г. на ЛОС, НОХД 1274/2011г. по описа на РС-Ловеч, н.охд.№83/14 г. на ЛРС, внохд №783/13 г. на ПлОС нохд.№2035/13 г. на ВКС, внохд.№378/13 г. на ЛОС и нох.д.№320/14 г. на ВКС, от приложените към молба вх.№3550/12.05.2017 г. по опис писмени доказателства от дознание №230/09 г. по описа на ОД на МВР, Д-230/09 г. на ОД на МВР 35 тома, от показанията на разпитаните свидетели А.А.М.и А.А.М., от заключението на вещо лице М., преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното по делото ДП №230/09 т.ІХ л.79 се установява, че на 13.09.2010 г. с постановление на прокурор от РП-Ловеч М. е привлечен в качеството му на обвиняем М.А.М. за това, че за времето от 20.02.2007 г. до 8.03.2007 г. в гр.Угърчин обл.Ловеч, на временен склад-площта ДЗС, в условията на продължавано престъпление като помагач, в съучастие с Д.Ч.Д.ЕГН **********/действал като извършител в качеството си на длъжностно лице-горски стражар при ДЛ-Лесидрен, с охранителен участък Драгана, в кръга на службата си/съставил официални документи превозни билети съответно №№ 2022625/20.02.2007 г. 2022624/20.02.2007 г, 2018153/8.03.2007 г 2018154/8.03.2007 г. в които удостоверил неверни обстоятелства-че транспортираната с тях дървесина е с произход от отдел 1058 Б м.”Бранил” землището на гр.Угърчин, държавен горски фонд, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства при транспортиране на дървесина-престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.с.чл.20 ал.4 от НК.Взета му е мярка за неотклонение „подписка”, предявено му е обвинението лично и в присъствието на адв.В.М., негов защитник. Видно от протокол за разпит на обвиняем, същият е отказал да дава обяснения. Приложена към дознанието е и справка за съдимост л.83, съгласно която съдът констатира, че М. е осъждан по н.ох.д.№464/09 г. за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК, което дело е приключено със споразумение №99/9.12.2009 г. на РС-Тетевен в сила от 9.12.2009 г.
От приетото като доказателство НОХД № 52/11 г. на РС-Ловеч се установява, че е внесен обвинителен акт вх.№307/14.01.2011 г. по досъдебно производство №230/09 г. на ОД на МВР-Ловеч пр.пр. №1709/08 г. по описа на РП-Ловеч срещу 7 лица между които е М.А.М. ЕГН ********** ***, неженен, осъждан, безработен за това, че за времето от 20.02.2007 г. до 8.03.2007 г. в гр.Угърчин обл.Ловеч, на временен склад-площта ДЗС, в условията на продължавано престъпление като помагач, в съучастие с Д.Ч.Д.ЕГН **********/действал като извършител в качеството си на длъжностно лице-горски стражар при ДЛ-Лесидрен, с охранителен участък Драгана, в кръга на службата си/съставил официални документи превозни билети съответно №№ 2022625/20.02.2007 г. 2022624/20.02.2007 г, 2018153/8.03.2007 г 2018154/8.03.2007 г. в които удостоверил неверни обстоятелства-че транспортираната с тях дървесина е с произход от отдел 1058 Б м.”Бранил” землището на гр.Угърчин, държавен горски фонд, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства при транспортиране на дървесина-престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.с.чл.20 ал.4 от НК. С протоколно определение от 20.06.2011 г. е прекратено съдебното производство по н.о.х.д.№52/11 г. по описа на ЛРС и е върнато делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, съгласно дадените указания.
На 19.08.2011 г. Районна прокуратура-Ловеч отново внася обвинителен акт против същите седем лица, между които и М.А.М. за същото престъпление по чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 от НК, като по този обвинителен акт е образувано н.ох.д.№1274/11 г. по описа на ЛРС. Постановена е присъда №26/16.05.2013 г. по н.ох.д.№1274/11 г, с която е признат подсъдимия М.А.М. за невиновен по така повдигнатите му обвинения и е отменена мярката му за неотклонение „подписка”.Против тази присъда на ЛРС е подаден протест вх.№4687/28.05.2013 г. от мл.прокурор Бойко Василев, като е образувано н.о.х.д.№378/13 г. на ЛОС. След отвод на всички съдии от ЛОС, с определение №159/29.10.2013 г. на ВКС по ч.н.д.№2035/13 г. н.о.х.д.№378/13 г. на ЛОС е изпратено на Окръжен съд-Плевен за разглеждане.
След разглеждане на делото, Плевенски окръжен съд е постановил решение №10/14.01.2014 г. по в.н.о.х.д.№783/13 г., с което е отменил присъда №26/16.05.2013 г. постановена по н.х.д.№1274/11 г. на ЛРС и е върнал делото на РС-Ловеч за ново разглеждане.
След връщане на делото в ЛРС е образувано н.ох.д.№83/14 г.. Тъй като всички съдии от този съд са се отвели е постановено определение №101/12.02.2014 г. на Адм.ръководител председател на ЛРС, с което на основание чл.43 т.3 от НПК делото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд за разглеждането му. ВКС е постановил определение №46/25.05.2014 г., с което по н.д.№320/14 г. с което н.ох.д.№83/14 г. прекратено на ЛРС е изпратено на Плевенския районен съд за разглеждане.
В Плевенски районен съд е образувано н.о.х.д.№862/14 г. Видно от
приложеното по делото протоколно определение от 6.01.2015 г, Плевенски районен
съд е приел предвид становището на подсъдимите измежду които и М., че са налице
предпоставките на чл.289 ал.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК и наказателната
отговорност е погасена по давност през
На 3.02.2015 г. е постановена присъда №26 по н.ох.д.№862/14 г. по описа на Плевенски районен съд, с която е признат подсъдимия М.А.М. за невинен в това, че за времето от 20.02.2007 г. до 8.03.2007 г. на временен склад-площта ДЗС на отдел 1058 Б м.”Бранил” в землището на гр.Угърчин, обл.Ловеч в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като помагач с действалия като извършител Д.Ч.Д.от гр.Ловеч съставил в качеството му на длъжностно лице-горски стражар при ДЛ-Лесидрен в кръга на службата му 4 бр.официални документи умишлено улеснил извършването на престъплението-съставянето на официални документи, по друг начин, като положил подпис срещу „съставил” в 4 бр.превозни билети всички серия „Б” и №№ 2022624/20.02.2007 г, 2022624/20.02.2007 г, 2018153/8.03.2007 г 2018154/8.03.2007 г. в които лицето, действало като извършител, удостоверила неверни обстоятелства-че описаната в тях дървесина е с произход от отдел 1058 Б, м.”Бранил” землището на гр.Угърчин, обл.Ловеч/част от ДГФ/ с цел тези 4 бр.официални документи да бъдат използвани като дока9зателсво за цитираните в тях обстоятелства, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по така повдигнатото му обвинения за извършено престъпление по чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 от НК.
След протест на РП-Ловеч и РП-Плевен в Плевенски окръжен съд е образувано в.нох.д.№208/15 г. Постановено е съдебно решение №82/5.05.2015 г., с което е отменена изцяло присъда №26/3.02.2015 г. постановена по н.ох.д.№862/14 г. на РС-Плевен и е върнато делото за ново разглеждане на Районна прокуратура-Ловеч.
Отново е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Ловеч, по който е образувано н.ох.д.№2770/15 г. по описа на Районен съд-Плевен. Постановена е присъда №144/16.96.2016 г. по н.о.х.д.№2770/15 г. по описа на Районен съд-Плевен, с която е признат подсъдимия М.А.М. за невиновен за това, че за времето от 20.02.2007 г. до 8.03.2007 г. на временен склад-площта ДЗС на отдел 1058 Б м.”Бранил” в землището на гр.Угърчин, обл.Ловеч в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като помагач с извършителя Д.Ч.Д.от гр.Ловеч действал в качеството му на длъжностно лице-горски стражар при ДЛ-Лесидрен в кръга на службата му,умишлено го улеснил по друг начин да извърши престъплението да състави 4 бр.официални документи превозни билети всички серия „Б” и №№ 2022624/20.02.2007 г, 2022624/20.02.2007 г, 2018153/8.03.2007 г 2018154/8.03.2007 г. удостоверяващи неверни обстоятелства-че описаната в тях дървесина е с произход от отдел 1058 Б, м.”Бранил” землището на гр.Угърчин, обл.Ловеч/част от ДГФ/ с цел тези 4 бр.официални документи да бъдат използвани като доказателство за тия обстоятелства, като улесняването се изразило в следното: на 20.02.2007 г. саморъчно положил подпис срещу „съставител” в превозен билет №2022625/20.02.2007 г. на саморъчно положил подпис срещу „съставител” в превозен билет №2022625/20.02.2007 г. на 8.03.2007 г. саморъчно положил подпис срещу „съставител” в превозен билет №2018153/8.03.2007 г. и на 8.03.2007 г. саморъчно положил подпис срещу „съставител” в превозен билет №20181154/8.03.2007 г. като на основание чл.304 от НПК го оправдава по така повдигнатото му обвинения за извършено престъпление по чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 от НК.
Подаден е протест срещу така постановената оправдателна присъда пред Плевенски окръжен съд по повод на който е образувано в.но.х.д.№590/16 г. С решение №239/21.10.2016 г. постановено по в.но.х.д.№590/16 г. Плевенски окръжен съд е потвърдил присъда №144/16.06.2016 г. постановена по н.ох.д.№2770/15 г. по описа на РС-.Плевен.
Видно от приложения към делото доказателствен материал от досъдебното
производство, водено срещу М., същият се е явил пет пъти по дознание №230/09 г.
по описа на ОД на МВР-Ловеч за снемане на сравнителен материал, на 13.09.2010
г. за привличането му като обвиняем и вземане мярка за неотклонение, на
1.11.2010 г. за предявяване на материалите по Дознание №230/09 г. по описа на
ОД на МВР. Видно от приложените наказателни дела на ЛРС, ПлРС и Пл.Ос, М. се е
явил три пъти за участие в съдебни заседание през
След поредното внасяне на обвинителния акт в РС-Плевен М. е взел шест пъти участие в съдебните заседание и за трети път признат за невиновен и последно е взел участие на 28.09.2016 г. в съдебното заседание по в.н.о.х.д.№590/16 г. по описа на Пл.Ос,след което е постановен и окончателния съдебен акт, с който той е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
Съдът установява от приложеният на л.78 от т.ІХ от досъдебно производство №230/09 г. на ОД на МВР-Ловеч, че М.М. е заплати на адв.М. сумата от 60 лв. в брой за защита и съдействие по досъдебно производство №230/09 г. На л.47 от т.34 от досъдебно производство №230/09 г. на ОД на МВР-Ловеч съдът установява, че ищецът М. е заплатил на адв.Н. сумата 400 лв. в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.07.2915 г. по това досъдебно производство. От приложеният на л.55 от делото договор за правна защита и съдействие от 1.12.2014 г. съдът установява, че за представителство по н.ох.д.№862/14 г. по описа на РС-Плевен М.М. е заплатил на адв.Д.Н. сумата от 800 лв. в брой. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 22.04.2015 г.на л.202 от делото, от който се констатира, че по в.нох.д.№208/15 г. по описа на ОС-Плевен М. е заплатил на адвокат Н. сумата от 800 лв. в брой. На л.229 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 21.12.2015 г., съгласно който по но.х.д.№2770/15 г. по описа на РС-Плевен ищецът е заплатил на адв.Н. сумата от 800 лв. в брой. От представения на л.359 от делото договор за правна защита и съдействие от 27.09.2016 г. съдът установява, че М. е заплатил на адв.Н. сумата 800 лв. в брой за защита и проц.представителство по в.нох.д.№590/16 г. на ОС-Плевен. Или общо за правна защита и съдействие по досъдебното и съдебните производства ищецът М. е заплатил сумата 3 660 лв.
Представени по делото са и амбулаторен лист №996/17.02.2017 г., лабораторни изследвания на М.М. и електрокардиограма и рецепта от 30.01.2017 г. от които съдът установява, че М. е посетил кабинета на д-р Ц. с оплаквания от тежест в гърдите, и с основна диагноза хипертонично сърце/без застойна/ сърдечна недостатъчност. Предписано му е лечение с бизогамма и тритеис.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал по искане на ищеца разпит на свидетели. М. е довел две свидетелки съответно неговите сестра А.М.и майка А.М.. От техните показания се установява, че по време на досъдебното и съдебното производства М.М. е станал нервен, притеснителен, затворил се е в къщи. Не е имал спокоен сън, започнал да пуши, е преди това е бил непушач. Употребявал по-голямо количество алкохол, пиел е успокоителни, които са му давани от майка му. Имал е проблеми с кръвното и е ходил на лекар. Майка му заявява, че му е дала пари на заем за да плати на адвокат-3000-4000 лв, които са изтеглени от „Уникредит Булбанк”.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която е назначена от съда и се възприема като компетентно и безпристрастно изготвена, съдът установява, че ищецът М. е страдал от остра стресова реакция, протрахирана депресивна реакция, но към момента липсват оплаквания и не са налице психологични симптоми, не е посещавал психиатър, нито е споделял оплаквания от такъв характер. Вещото лице М. е категорична и при разпита й в съдебно заседание, че така установеното заболяване е отзвучало и не се нуждае от терапия. Установено е също, че М. има наличие на артериална хипертония Хипертонично сърце, за което е предписана терапия от специалист-кардиолог. В съдебно заседание вещото лице заявява, че от данните за сърдечния статус на ищеца може да се направи извода, че хипертонията му е от няколко години, но той не е посетил кардиолог навреме.
При така приетата за установена фактическа
обстановка съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от М.А.М.
неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба, в следствие на незаконно
повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.311 ал.1 във вр.чл.26
ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК по Дознание №230/2009г. по описа на ОД на
МВР-Ловеч, пр. преписка №1709/2008г. по описа па РП-Ловеч за времето от
образуване на досъдебното производство през
Съгласно разпоредбата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Както беше
посочено по-горе с влязла сила присъда по НОХД № 2770/15 г. по описа на РС-Плевен
ищецът е признат за невиновен и на основание чл.304 от НК оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1 във вр.чл.26
ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК т.е. осъществена е хипотезата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ
и отговорността на ответника може да
бъде ангажирана. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния
резултат, а преките вреди обосновават причинна връзка между противоправността
на поведението на деликвента и вредите. Съдът счита този иск за основателен и
доказан, но не в пълния претендиран размер. Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В
т.8 на ППВС №4/68 год. е прието, че понятието “справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства. В случая съдът
счита, че такива обстоятелства, по които трябва да обосновава преценката си са
тези, които определят тежестта на повдигнатото обвинение /дали то е от общ
характер, дали е за няколко отделни престъпления/, какви наказания се
предвиждат за него, вида на наказателното производство-дали е приключило в
досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство, продължителността на
наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момента
на задържането, има ли разгласяване чрез медиите, има ли влошаване на
здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху
живота му-семейство, професионална и обществена сфера, изобщо обстоятелствата,
относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни
осъждания и задържания, ефективно изтърпяване на наказания, прояви на
съпричиняване на вредите от увредения, всички други факти, които са наведени
като основание на исковете или като защита срещу тях, които са свързани с
изтърпените неблагоприятни последици от незаконното наказателно производство. В
случая ищецът твърди, че е претърпял емоционален стрес от образуваното срещу
него наказателно производство и свързаните с него негативни психически изживявания-страх
и безпокойство от евентуално осъждане, било е накърнено неговото лично и
професионално достойнство и воденото от него наказателно преследване е довело и
до дълготрайни нематериални вреди-психическа депресия, съдебен стрес от
образуваното срещу него следствие и съдебно производство, лични неудобства и
притеснения от явяванията в поделенията на МВР-Ловеч, съдилищата в Ловеч. и
Плевен. В исковата си молба ищецът твърди и, че това незаконно обвинение го е
злепоставило сред близки и познати, колеги, съселяни, било е засегнато доброто
му име, довело до отчуждаване и недоверие, както между него и познатите му, а
така също и с представителите на обществеността, той е ограничил социалните си контакти
и от жизнерадостен е станал затворен, стеснителен и притеснен. С оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства и най-вече компетентно
изготвената съдебно-психиатрична експертиза, настоящата инстанция счита, че
ищецът е преживял психичен дискомфорт от проведения срещу него наказателен
процес, бил е притеснен, затворен в себе си, имал е нарушения в съня, приемал е
антидепресанти по препоръка на майка си и е страдал от остра стресова реакция,
протрахирана депресивна реакция, но понастоящем заболяването е отшумяло и не се
нуждае от терапия. Установи се също и, че той страда от артериална хипертония, хипертонично
сърце. Показанията на разпитаните свидетели се ценят от съда с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК поради роднинската им връзка, а освен това
представените писмени медицински документи констатират, че той е посетил лекар
през февруари
С оглед на тези данни настоящата инстанция приема за справедлив размер на обезщетението от 4000 лв., което ще възмезди ищеца за понесените неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатите му обвинения и психическия стрес от водения наказателен процес, с оглед установените и претърпени от ищеца неимуществени вреди, които не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в подобни случаи. Искът до пълния претендиран размер от 35 000 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Изцяло основателен и доказан е искът за присъждане на имуществени вреди в размер на сумата от 3 660 лв. с оглед реално заплатените адвокатски възнаграждения от ищеца на адвокатите М. и Н. за осъществена от тях правна защита и съдействие по водените срещу М. следствено и наказателни дела. Факта, че тези пари са му дадени в заем не променя извода за тяхната дължимост с оглед факта, че в договорите за правна помощ и съдействие е посочено, че тази сума е заплатена в брой, следователно тя е реално заплатена от М..
Съдът счита за основателно искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху размера на претендираното обезщетение считано от 24.10.2016 г., тъй като съгласно т.4 от ТР № 3/05 год. на ОСГК отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление в хипотезата на чл.2 т.3 изр.1 от ЗОДОВ. Ето защо от 24.10.2016 год. се дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение от 4 000 лв. имуществени и 3 660 неимуществени вреди .
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ разноските по делото съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК с оглед представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на сумата 223,36 лв. По делото ищецът е ползвал адвокатска защита по договор за правна помощ с адвокат Н. сключен при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в зависимост от уважената част на иска, ответника следва да заплати на адв.Д.Н. възнаграждение в размер на сумата 334,41 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на М.А.М., ЕГН ********** *** на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 4000 лв.
/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на
незаконно повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.311 ал.1
във вр.чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК по Дознание №230/2009г. по описа на ОД
на МВР-Ловеч, пр. преписка №1709/2008г. по описа па РП-Ловеч за времето от
образуване на досъдебното производство през
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М.А.М., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на сумата 223,36 лв. /двеста двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Д.Н. на основание чл.38 ал.2 от ДА полагащата му се част от адвокатския хонорар съобразно уважената част на иска в размер на сумата 334,41 лв. /триста тридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: