Гр. София, 23.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 22.08.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 9117 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от името на Столична община срещу постановление (без дата) за разноските по изп.д. № 20198580400690 по описа на У.Д.- ЧСИ, рег. № 858. В жалбата се излага довод, че договореното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно. Сочи се, че длъжникът е публична институция с публично оповестени банкови сметки, което изключва наличието на фактическа или правна сложност. . Счита, че при тези условия възнаграждението следва да бъде ограничено до предвиденото от чл. 10 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.. Застъпена е теза, че предвиденото възнаграждение по т. 2 от чл. 10 ал. 1 придполага фактически и правно усложнено изпълнително дело. Иска се постановлението да бъде изменено до сумата от 200 лв. Претендират се разноски.
В отговор по жалбата от името на взискателя Л.И.Н.е застъпена теза, че липсващото изпълнение в срока за доброволно изпълнение ангажира участието на адвокат за множество действия, като и самата жалба допълнително ангажира участието на адвокат. Претендират се разноски в съдебното производство.
В мотивите си ЧСИ У.Д.счита жалбата за неоснователна с аргумент, че възнаграждението не е прекомерно.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано по молба, подадена от адв.М.като пълномощник на Л.И.Н.с искане да бъде събрана сумите от 900,00 лв. – разноски пред Софийски районен съд и 360 лв. – разноски въз основа на Решение № 2855 от 24.04.2019 г. на АССГ.
На 12.06.2019 г. за длъжника е приета изпратената по изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение, в която е посочена като дължима и сумата от 350,00 лв. – разноски по изпълнителното дело. Длъжникът в срок е депозирал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, което е оставено без уважение.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Паричното задължение е носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от длъжника. Бездействието му го ангажира да възстанови направените от кредитора разноски за събиране на вземането – арг. от чл. 79 ГПК. Процесуалният закон определя производството по принудително изпълнение като двуфазно. С тази особеност може да бъде обяснена и диференцираните минимални размери на следващото се адвокатско възнаграждение.В рамките на гарантирания от закона срок за доброволно изпълнение принудата като средство за реализация на подлеащото на изпълнение притезание е изключена. От тази гледна точка и ангажиментите на адвоката са предопределени по съдържание и е ограничен във времето. На този предначертан обем от принципно очакван ангажимент съответства и предписанието на чл. 10 т. 1 от Наредбата – предвидена е сумата от 200 лв.
Настоящият състав в мнозинството си приема, че неудовлетвореното притезание в срока за доброволно изпълнение обосновава приложимост и на чл. 10 т. 2 от Наредбата. Бездействието на длъжника да удовлетвори взискателя в срока по чл. 428 ал. 1 ГПК полага началото на неустановена по продължителност и обхват фаза на принудително изпълнение. При все, че длъжникът е публична институция Наредбата предвижда минимален размер на адвокатското възнаграждение за ангажирането на адвокат в тази фаза на изпълнителното производство. Договореното в случая съответства на минимално предвидената. След като принципно гарантираната адвокатска защита предполага ангажимент за взискателя да заплати възнаграждение не по-малко от 150 лв. за процесуално представителство при извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични притезания, този разход за взискателя подлежи на възстановяване от длъжника.
По разноските
Отговорността за разноски в съдебно производство почива на необосновано от правна гледна точка предизвикан съдебен спор. По изричен текст на чл. 78 ГПК, регламентиращ този въпрос, отговорността за разноски е обусловена от изхода на провокиралия го основен спор. Това придава на отговорността за разноски акцесорен характер. Предвиден е и нарочен ред за преразглеждане на решението за разпределение отговорността за разноски, а институционалният контрол за законосъобразност се явява негова факултативна фаза. Непосредствен предмет на преценка е упражненото от органа правомощие да разпредели отговорността за разноски, а не предявено за защита право. Очертаната специфика в предмета на съдебното производство не обуславя самостоятелно основание за ангажиране на отговорността за разноски. В тази насока и договореното адвокатско възнаграждение в основното производство покрива ангажимента на адвоката при отстояване на вземането за разноски. Ето защо и заявеното искане от страна на въззиваемата страна следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на спора направените разноски от въззивника следва да бъдат възложени в негова тежест.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Столична община срещу постановление за разноските по изп.д. № 20198580400690 по описа на У.Д.- ЧСИ, рег. № 858.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.И.Н.да му бъдат присъдени разноски в производството пред Софийски градски съд в размер на 200 лв.
ВЪЗЛАГА направените разноски в съдебното производство от страна на Столична община в нейна тежест.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: