Решение по дело №228/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и сл. от ЗУБ.

Образувано е по жалба, подадена от А. А. А. А., гражданин на С., срещу Решение с номер 2318 от 07.02.2024г. на Председател на ДАБ при МС с искане да бъде постановено решение, с което обжалваният административен акт да бъде отменен.

В жалбата се излага следното: С обжалваното решение на жалбоподателя му е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. При постановяване на този акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и противоречие с материалния закон. Принципът „забрана за връщане“ е главното основание за закрила на бежанците, уредено в чл. 33 от Женевската конвенция от 1951г. Чл. 18 от Хартата за основаните права на ЕС гарантира правото на убежище, което включва зачитане на принципа „забрана за връщане“. В чл. 19 от Хартата се посочва, че никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която може да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказания. Сочи се, че в случая се приложими разпоредбите на чл. 2 и ал. 3 ЕКПЧ.

Ответната страна е изложила становище по подадената жалба в следния смисъл: Жалбата е неоснователна и недоказана. При издаване на акта са спазени условията по АПК и ЗУТ. Лицето е оставило семейството си, за да търси по-добър и спокоен живот. Срещу него няма данни за осъществено преследване. Отказът на органа е на осн. чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 ЗУБ.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Събраните данни сочат, че лицето е напуснало РПЦ Харманли и е в неизвестност.

Процесуалният представител на ответника излага, че жалбата е неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково излага становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

На жалбоподателя А. А. му е била издадена регистрационна карта от ДАБ при МС на 03.10.2023г., с валидност до 02.01.2024г.

Видно от Решение с номер 2318 от 07.02.2024г. М. Т. – председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказала да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А.. В решение е посочено, че в конкретния случай са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗУБ и чл. 21, пар. 2 и пар. 3 от Квалификационната директива, респективно чл. 33, ал. 2 от Женевската конвенция, а именно, че като чужденец, търсещ закрила, който представлява заплаха за националната сигурност на държавата, в която се намира, същият не може да се ползва от правото на забрана за връщане.

Приложено е становище от Е. Ч. – мл. експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, в което се сочи, че предложението му към Председателя на ДАБ при МС е да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

По делото е приложена справка относно Сириско-арабска република, в която е изложена информация за общото положение в страната и актуалната обществено-политическа обстановка.

От Държавна агенция „Национална сигурност“ е изпратено съобщение до Председателя на ДАБ при МС, че агенцията разполага с информация – отразена в справка с рег. номер [рег. номер]-001-03/T-6-57/04.01.2024г., според която лицето, регистрирано в РПЦ Харманли – А. А. представлява заплаха за националната сигурност. Агенцията възразява да му бъде предоставена закрила в България.

Установява се от протокол от проведено интервю с А. А., че лицето е напуснало Сирия на 25.07.2023г. нелегално, като е останало в Турция за 15 дни и след това преминало в България на 10.08.2023г. Напуснал е Турция, защото имало расизъм срещу сирийците. Сочи, че е нямал проблеми заради принадлежността си към етническа група – ***, не е имал проблеми заради изповядваната религия, не е имал проблеми с официалните власти в Сирия. Напуснал Сирия заради войната, в която кюрдите воювали с арабски племена. Върху А. не е оказвано насилие, не е имало заплахи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението, което се обжалва, е било връчено на страната на 20.02.2024г., а жалбата е подадена пред административния орган, постановил акта, на 28.02.2024г. Подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него. Следователно жалбата е редовна.

По същество същата е неоснователна поради следното:

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно основанията за оспорване на административните актове. Това са липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспореното решение с номер 2318 от 07.02.24г. е издадено от компетентен административен орган – председател на ДАБ при МС, на осн. чл. 75, ал. 1, който сочи, че в срок до 6 месеца от образуване на производството за предоставяне на международна закрила председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което: 1. предоставя статут на бежанец; 2. отказва статут на бежанец; 3. предоставя хуманитарен статут; 4. отказва хуманитарен статут.

Самото производство за предоставяне на международна закрила е образувано по молба от А. А. за предоставяне на международна закрила от 29.09.2023г. В постановения атакуван административен акт административният орган е спазил напълно разпоредбата на чл. 59 АПК. Актът е съставен в писмена форма, носи наименованието на органа, който го издава, посочен е коректно адресатът на акта, посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, както е посочена и дата и подпис на лицето, издало акта.

Липсва нарушение на административнопроизводствените правила. В случая актът е издаден на осн. чл. 75, ал. 1 ЗУБ вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решение е било връчено на чужденеца на 20.02.2024г., за което обстоятелство самият той се е подписал, посочвайки, че е запознат със съдържанието на акта на език, който разбира. Така е спазена и разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Чл. 58, ал. 10 ЗУБ урежда, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че такова становище е изискано, а Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочила, че възразява да се предостави закрила на лицето А., доколкото същото представлява заплаха за националната сигурност.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на акта са спазени всички административнопроцесуални правила и не е допуснато съществено процесуално нарушение.

На следващо място е необходимо съдът да провери дали е налице противоречие с материалноправните разпоредби. Чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ урежда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

Компетентният орган в случая, за да постанови своя акт, е извършил преценка на всички факти, сочени като съществени от молителя. В чл. 8 от ЗУБ се сочи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил основателни опасения от преследване на каквото и да било основание. Посочил е като причина напускането на Сирия, че в района, в който живеел кюрдите воювали с арабските племена. Кюрдите взимали хора за казарма, а чужденецът не искал да ходи в казарма и да воюва. За да се приеме, че е налице преследване, следва в държавата по произход да съществува нарушаване на основните права на човека или да се извършва съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление. В случая не се констатира наличие на нито едно от изброените, за да се приеме, че спрямо чужденеца е налице преследване под някаква форма в Сирия.

Чл. 9 ЗУБ сочи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От посочените случаи в конкретния казус е налице единствено наличие на вътрешен конфликт в Сирия.

От приложената по делото справка за актуалната политическа и обществена обстановка в държавата по произход на лицето се установи, че фронтовите линии в Сирия към момента са повече или по-малко консолидирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрол на официалното сирийско правителство, зони под контрол на кюрдското самоуправление, зони под контрол на „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрол на Турция и съюзническите й милиции. На фона на военните действия в страната през последните няколко месеца хуманитарната ситуация продължава да се влошава.

Ноторно известен факт е, че при вътрешни конфликти винаги съществува риск за гражданите на страната от осъществено към тях насилие. Дори да няма конкретни по делото доказателства, от които да се установи, че спрямо А. А. е налице опасност, то тя се предполага с оглед на реалната обществена обстановка в Сирия. Но в случая са налице данни, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност на Република България. Чл. 12 ЗУБ урежда, че статут на бежанец и хуманитарен статут не се предоставят на лице, за което има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Нормата на чл. 12 ЗУБ е императивна и органът я прилага при условията на обвързана компетентност, т.е. не се дължи на негова преценка. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗУБ, уреждащи, че чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От изложените права не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.

Следователно дори да се приеме, че е налице едно от основанията, въз основа на които може да се предостави хуманитарен статут на жалбоподателя, то това е невъзможно именно поради събраните от ДАНС данни, че същият представлява заплаха за националната сигурност на България. Административният орган е спазил разпоредбата на закона при издаване на своя акт, както и останалите материалноправни разпоредби.

Нещо повече. Стана ясно, че жалбоподателят е напуснал РПЦ Харманли и не се яви в съдебно заседание, с което поведение засвидетелства дезинтересоваността си спрямо производството. Същият имаше възможност да се яви пред съда и лично да изложи мотивите си за напускането на Сирия, както и да обори изводите на ДАНС.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с целта на закона.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от 28.02.2024г., подадена от А. А. А. А., ЛНЧ *************, гражданин на С., срещу Решение с номер 2318 от 07.02.2024г., издадено от Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението, чрез Административен съд - Хасково.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.