№ 647
гр. Разград, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330100773 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба от ПИБ АД с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв. Т. И. И., че дължи по договор за кредит 205LD-R-000349/18.12.2012г. на
ищеца сумата от 7050евро-просрочена главница, сумата 7962.64 евро просрочена договорна
лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от 15.01.2013г. до
31.05.2021г. вкл. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. до
окончателното изплащане, сумата 2954.46 евро обезщетение за забава за просрочените
плащания, начислена съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 15.01.2013г. до
12.03.2020г. вкл,сумата 120.88 евро непогасена договорна лихва, начислена на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ и чл.\ 85 ЗЗД, начислена за периода от
13.03.2020г. - 13.05.2020г., вкл., сумата 1353.24 евро обезщетение за забава за просрочените
плащания, начислено съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до
31.05.2021г. вкл., сумата 19.59 евро, просрочена законна лихва, начислена от датата на
обявяване кредита за „Предсрочно изискуем“ за периода от 01.06.2021г. до 10.06.2021г. вкл.,
15.34 евро представлява разходи за уведомителни писма-покани на база фактура №
**********/18.05.2021г. Претендира и за разноски.
Между страните е сключен Договор №205LD-R- 000349/18.12.2012г. за банков кредит като
на кредитополучателят е отпусната сума в размер на 7050 евро. Крайният срок за погасяване
на кредита е 15.12.2022г. Целта на кредита е погасяване на съществуващи просрочени
задължения на ответника в Банката както следва: непогасено просрочено задължение по
Договор за кредитна карта №95РКО-А- 0784/24.01.2008г.; по Договор за кредитна карта
№95РКО-А-0029/28.12.2005г. и Договор за банков кредит №95КР-АА-0072/13.04.2006г.
Срокът за усвояване на кредита е до 28.12.2012г. На 18.12.2012г. ответникът е усвоил
1
кредита като е погасил текущите просрочени задължения по горецитираните договори.
Съгласно представено заверено движение по банковата сметка към Договор №205LD-R-
000349/18.12.2012r. за банков кредит за периода от 18.12.2012г. до 20.12.2012г. се
установява, че с предоставената сума от 7050 евро са погасени просрочените задължения по
горецитираните договор за кредит и две кредитни карти. Съгласно Договора за банков
кредит, Кредитополучателят се задължава да погасява ползвания кредит съгласно подписан
погасителен план, неразделна част от договора, приложен към настоящото заявление.
Въпреки поетите задължения, Кредитополучателят не е извършил плащане на задължението
си по Договора за банков кредит, а извършените действия и усилия от страна на банката за
доброволно уреждане на задължението се оказали безуспешни.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 01.06.2021г. с уведомително писмо - покана
(предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита), при липса на желание за
доброволно погасяване на просрочените задължения, получена лично от
кредитополучателя Т. И. И. на 18.05.2021г.
Липсата на изпълнение поражда правния интерес на ищеца да установи и събере вземането
си по съдебен път.
На 11.06.2021г. на основание чл.417 ГПК „Първа Инвестиционна Банка” АД е подала
заявление за издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение, като съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са претендираните суми. Длъжникът
е възразил, което обосновава воденето на настоящия иск.
Представя: Извлечение от счетоводните книги, Договор №205LD-R-000349/18.12.2012r. за
банков кредит, погасителен план, копие от лична карта на кредитоискател, копие от искане
за отпускане на кредит, копие от писмо-покана за уведомяване за предсрочна изискуемост,
фактура за платена такса по уведомяване на длъжника, разписка от ЧСИ за извършеното
уведомяване, заверено движение по банкова сметка към Договор №205LD-R-000349 от
18.12.2012г. за периода от 18.12.2012г. до 20.12.2012г.
Има искане за прилагане на заповедното производство и ако ответника представи
доказателства за извършени плащания и/или оспори размера на задължението по договора,
както и неговата изискуемост да допусне съдебно-счетоводна експертиза със задача: Какъв
е размера на предоставения на Т. И. И. банков кредит съгласно Договор №205LD-R-
000349/18.12.2012r., на коя дата е усвоен, по коя сметка, каква е целта на предоставеният
кредит? Има ли кредигополучателят дължими и неизвършени просрочени плащания към
датата 11.06.2021г. и в какъв размер? При изчисляване на задължението, вещото лице да се
съобрази с разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Какъв е размера на дължимата просрочена
просрочена главница и просрочени лихви 11.06.2021г.? Датата, от която кредитът не се
обслужва редовно. Датата, на която кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем в
системата на кредитора с посочване и на датата, в която системно е отбелязана
изискуемостга на кредита и каква е била причината за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита? Извършвал ли е кредитополучателят лично плащания за
погасяване на задълженията по предоставения кредит в това число вноски на каса, парични
2
преводи по сметка?
Ответникът Т. И. И. оспорва исковете. Твърди нищожност на договора за кредит и общите
условия на банката. Счита, че Договора за потребителски кредит и приетите с него ОУ за
кредити на физически лица са сключени в нарушение на добрите нрави и противоречие със
закона. Във въпросните общи условия, т.10.3, е записано, че кредитът става незабавно и
изцяло предсрочно изискуем, без банката да уведомява кредитополучателя и без да дава
допълнителен срок за изпълнение във всички случаи когато е налице заоава в плащане за
срок повече от 150 календарни дни. Съобразно гореизложеното, кредитното
правоотношение между страните се явява недействително и като такова не е в състояние да
породи присъщите за този вид сделка правни последици, включително за търсене на
договорни и наказателни лихви. При недействителност на договора за кредит, длъжникът
дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Счита, че не дължи и „обезщетение за забава на просрочени плащания“ за претендирания
период. Не е ясно на какво основание и как е формирана тази претенция. Оспорва и
дължимостта на претенцията за „разходи за уведомителни писма-покани, каквито не са
доказани да са извършвани. Представената писмена справка е частен свидетелстващ
документ, удостоверява изгодни за автора му фактически твърдения и затова не се ползва с
материална доказателствена сила. Отделно счита, че при установяване недействителността
на договорът за потребителски кредит, потребителя не дължи каквито и да е начислени и
претендирани лихви и други разходи.
Позовава се изрично и на изтекла в негова полза обща погасителна давност за присъждане
както на главницата, така и на лихвите и разноските. Ищецът твърди просрочие на
плащанията по кредита, считано от 15.01.2013г или преди повече от девет години. Въпреки
това обстоятелство ищецът нарочно е бездействал до 2021г когато е изпратил покана за
изпълнение. Поведението на кредитора е житейски и правно укоримо, целящо единствено
допълнителна облага.
Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното: Ищецът и отв. Лора Българинова Николова се сключили
Договор №205LD-R-000365/20.02.2013r. за банков кредит за сумата от 10000лв. с краен
срок за погасяване на кредита-19.02.2019г , който кредитополучателката следвало да върне
на 72 месечни вноски от по 211.17лв. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на
базовия лихвен процент/8.7907%/ плюс надбавка от 6% или общо 14.7907% годишна лихва.
ГПР е 17.10%, а крайната дължима сума от кредитополучателя е 15429.25лв. Като
допълнително обезпечаване вземанията по предоставения кредит ищецът е приел
поръчителството на физическото лице Г. К. Д., като е подписан Договор за поръчителство от
20.02.2013г. между Банката и поръчителя.
С договора за поръчителство поръчителят Г. К. Д. се е задължил спрямо кредитора на
първата ответница да отговаря солидарно за изпълнение на нейното задължение, като
3
поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното
задължение, включително и разноските по събиране на вземането.
Съгласно Договора за банков кредит кредитополучателката и солидарно задълженият с нея
поръчител са се задължили да погасяват ползвания кредит съгласно уговореното между
страните в Договора за банков кредит и Договор за поръчителство, приложени като
доказателство в настоящото и по заповедното производство. Въпреки поетите задължения,
ответниците не са извършили плащане на задължението си, а извършените действия и
усилия от страна на банката за доброволно уреждане на задължението са останали
безуспешни.
В конкретния случай ищецът се е позовала на настъпил краен срок на договора
/19.02.2019г./. Изискуемостта на вземането е с начална дата 19.02.2019г., като ищецът счита,
че 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ЗЗД спрямо поръчителя е започнал да тече от
19.02.2019г., а заявлението по чл.41 ГПК е от 19.08.2019г.
По делото е назначена ССЕ според която кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
01.06.21г. Кредитът не е обслужван изобщо. Към датата на изискуемост задължението на
ответника в размер на 7050 евро главница, 7962.64 евро просорчена договорна лихва за
периода от 15.01.2013г. до 31.05.2021г. вкл., сумата 2954.46 евро обезщетение за забава за
просрочените плащания, начислена съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от
15.01.2013г. до 12.03.2020г. вкл,сумата 120.88 евро непогасена договорна лихва, начислена
за периода от 13.03.2020г. - 13.05.2020г., вкл., сумата 1353.24 евро обезщетение за забава за
просрочените плащания, начислено съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от
14.05.2020г. до 31.05.2021г. вкл., сумата 19.59 евро, просрочена законна лихва, начислена от
датата на обявяване кредита за „Предсрочно изискуем“ за периода от 01.06.2021г. до
10.06.2021г. вкл., 15.34 евро представлява разходи за уведомителни писма-покани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът
достигна до следните правни изводи: Предявените установителни искове са за задължението
за заплащане на главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава по
потребителски кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена
заповед за незабавно изпълнение, срещу която поръчителят е депозирал възражение и в
срока по чл.415 от ГПК са предявени установителните искове.Налице е пълно неизпълнение
на договора. По отношение на ответника кредитополучател следва да се прилагат
разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, т.к.
е физическо лице, което действа като потребител. По отношение на задължението за
заплащане на сумата 7050евро главница в договора за кредит ясно е посочен размера на
главницата – 7050евро. и срока на договора 15.12.2022г. Този договор, въз основа който се
претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от закона писмена форма
и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за потребителския кредит. Непосредствено
след сключването на договора ищецът е изпълнил своето задължение да отпусне паричната
сума. По силата на договора за ответника-кредитополучател е възникнало задължението да
върне тази парична сума след изтичане на срока на договора, ведно с възнаградителната
4
лихва, уговорена с банката. Към датата на предявяване на иска – 20.04.2022 г., както и към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
11.06.2021г. предвид пълното неизпълнение, кредиторът е обявил договора за предсрочно
изискуем. Уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника на
18.05.2021г., като на ответника е предоставен едноседмичен срок за доброволно изпълнение.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 01.06.2021г.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на вземането за главницата по
кредита. ВКС в трайната си практика/ вкл. и в решение №38/26.03.2019 г. на ВКС по т.д.
№1157/2018 г., 2 т.о., ТК/ приема, че уговореното между страните връщане на
предоставената в заем /кредит / сума на погасителни вноски, не превръща този договор в
такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. В случая задължението за заплащане на погасителните вноски е породено от договора
за банков кредит и по своята същност представлява изпълнение на основното задължение на
длъжника на части, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.66 от Закона за
задълженията и договорите. Ето защо, както изрично е посочено в горепосоченото съдебно
решение, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по
чл.110 от ЗЗД, изчислена от датата на настъпилата предсрочна изискуемост 01.06.21г.
Според представените по делото доказателства неплатената главница към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е в
размер на 7050евро.
По отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 7962.64
евро просрочена възнаградителна лихва за периода 15.01.2013г. – 12.03.2022г., съдът
намира, че в договора ясно е посочено по какъв начин е формирана същата, а в погасителния
план за всяка отделна вноска е записано каква част от лихвата и каква част от главницата се
претендира. Тук ответникът отново се позовава на изтекла в негова полза погасителна
давност, което е основателно. Вземането за договорна лихва е с възнаградителен характер и
възниква в момента на изискуемост на всяка от уговорените вноски. Задължението за
плащането му се погасява по давност с изтичането на тригодишен срок, съобразно
разпоредбата на чл.111 б.“в“ ЗЗД. /В този смисъл решение №…/07.03.2019г. по в.гр.д.
№25/19г. наОС-Разград/. С исковата молба се търсят лихви в размер на 7962.64евро за
периода 15.01.2013г.-31.05.21г.. Кредитът е обявен за предсрочно изискеум на 01.06.21г.,
като заявлението по чл.417 ГПК е депозирано на 11.06.2021г., следователно към този
момент тригодишният период по чл.111 б“в“ ЗЗД е изтекъл за част от дължимата договорна
лихва, касаеща периода преди 11.06.2018г. За претендираната възнагадителна лихва за
периода 15.01.2013г.-10.06.2018г. е налице изтекла в полза на ответника погасителна
давност. За периода 11.06.18г.-11.06.21г. дължимото възнаграждение за договорна лихва
/просрочена/ е в размер на 1979.86евро.
За горницата над 1979.86 евро до 2954.46 евро и за периода до 11.06.2018г. претенцията за
установяване дължимост на вземането за договорни лихви е неоснователна като погасено по
давност.
5
Претенцията за установяване вземане за сумата 120.88 евро за периода 13.03.20г.-13.05.20г.
непогасена договорна лихва съдът намира за неоснователна, тъй като същата вече е
претендирана и включена като просрочена договорна лихва. Този факт се установява и от
представеното извлечение от сметката на длъжника. Съгласно чл.10 от договора дължимите,
но неизвършени в срок плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват като такива.
Следователно сумата 120.88 евро е с настъпил падеж, не е погасена и е третирана от банката
като просрочена договорна лихва. Същата се претерндира два пъти, един път като
просрочена и втори път като непогасена, което обосновава неоснователността за търсене
като непогасена възнаградителна лихва.
По предявеният иск за установяване на задължение за заплащане на 2 035,82 евро
обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 15.01.2013г.–12.03.2020г.
съгласно т.10 от договора, Съдът намира, че по отношение на ответника се прилагат
разпоредбите на ЗПК от 01.10.2006 г. Същият в чл.12 предвижда прилагане по отношение на
потребителските кредити на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на
потребителите, която предвижда, че е неравноправна клауза тази, която задължава
потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. При преценка на необосноваността, съдът счита, че следва да
вземе предвид разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК от 2010 г., според която когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Следователно в случая въпреки противната уговорка,
кредитополучателят дължи единствено и само законната лихва по отношение на тези
вземания. По отношение на тези вземания следва да се приложи и разпоредбата на чл.111
„б“ от ЗЗД, която предвижда, че вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна
давност предвид изричното възражение на ответника. Така към 11.06.2021г., на която дата е
депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение са погасени обезщетенията за
забава, чиято изискуемост е настъпила преди 11.06.2018г. За периода от 11.06.2018г. до
31.05.2020г. обезщетението за забава в размер на 10% , изчислено върху просрочените
вноски е в размер на 519,24 евро. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен поради
изтекла погасителна давност досежно част от периода. Предявеният иск за установяване на
задължение за заплащане на 1353.24евро обезщетение за забава за просрочените плащания
за периода 14.05.2020г.–13.05.2021г. съгласно т.10 от договора е частично основателен.
Както бе посочено и по-горе, по отношение на ответницата се прилагат разпоредбите на
ЗПК от 01.10.2006 г. Същият в чл.12 предвижда прилагане по отношение на
потребителските кредити на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на
потребителите, която предвижда, че е неравноправна клауза тази, която задължава
потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. При преценка на необосноваността, съдът счита, че следва да
вземе предвид разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК от 2010 г., според която когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Следователно в случая въпреки противната уговорка,
кредитополучателят дължи единствено и само законната лихва по отношение на тези
6
вземания. За периода от 14.05.2020 г. до 31.05.2021г. обезщетението за забава в размер на
10% , изчислено върху просрочените вноски е в размер на 480.06 евро и в този размер
следва да бъде уважен иска за заплащане на обезщетение за забава за втория от процесните
периоди, а в останалата част – да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претенциите за заплащане на просрочена законна лихва и разходи за уведомление са
основателни.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца
разноски исковете съразмерно на уважената част от установителните искове, които са
предявени в общ размер от 19476.15 евро, а са уважени в размер на 10064.09 евро.
Съответно направените от ищеца разноски по настоящото дело. са в размер на 1261.84лв.
/761,84 лв. държавна такса, 350лв. депозит за експертиза по настоящото дело и сумата
150лв. юрисконсултско възнаграждение/ като ответникът следва да заплати от тях сумата от
652.04лв..
Ответникът далжи разноски и позаповедното производство, отново соъбразно уважените
претенции. Сторените разноски в заповедното производство са в размер на 911.84лв., като
ответникът дължи на ищеца разноски само до размера на 471.18лв..
По гореизложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. И., ЕГН ********** с посотянен адрес
гр.Р.******* че дължи на „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление бул.”Драган Цанков”, №37 като кредитополучател по
договор за банков кредит №205LD – R – 000349/18/12/2012г., сумата 7050евро /седем
хиляди и петдесет евро/ главница , ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2021г. до окончателното й изплащане, сумата 1979.86евро /хиляда деветстотин
седемдесет и девет евро и осемдесет и шест евроцента/ договорна лихва за периода
15.03.2013г.–31.03.2021г., сумата 519.24евро /петстотин и деветнадесет евро и двадесет и
четири евроцента/ обезщетение за забава за периода 15.01.2013г.-31.05.2020г. вкл., сумата
480.06 евро /четиристотин и осемдесет евро и шест евроцента/ обезщетение за забава за
периода 14.05.2020г. до 31.05.2021г., сумата 19.59евро/деветнадесет евро ипетдесет и девет
евроцента/ просрочена законна лихва от 01.06.21г.-10.06.21г., сумата 15.34 евро /петнадесет
евро и тридесет и четири евроцента/ разходи, които суми са част от тези, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №791/14.06.2021г. по
ч.гр.д. №1261/2021 г. по описа на РС- Разград КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ установяване
вземанията за заплащане на договорна лихва за размера над 1979.86 евро до 7962.64 евро за
периода от 15.01.2013г. до 11.06.2021г., обезщетението за забава за размера над 519.24 евро
до 2954.46 евро за периода 15.01.13г.-11.06.18г. като погасени по давност, за сумата 120.88
7
евро претендирана като непогасена договорна липва за периода 13.03.20г.-13.05.20г. и
обезщетението за забава над 408.06 евро до 1353.24 евро за периода 14.05.20г.-31.05.20г.
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Т. И. И. ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка”АД, сумата 652.04лв.
/шестстотин петдесет и два лева и четири стотинки/ съдебни разноски, както и сумата
471.18лв./четиристотин седемдесет и един лева и осемнадесет стотинки/разноски по ч.гр.д.
№1261/21г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдиятадокладчик по
ч.гр.д.№1261/2021г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8