№ 82
гр. Велико Търново, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000369 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
С Решение № 18/ 13.08.2021 г., постановено по т.д. № 5/ 2021 г. по
описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл.
232, ал. 2, пр. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ответника „ПЕТРОЛ“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Ловеч, да заплати на ищеца
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище в гр.
Бургас, сумата 36 472 лева, представляваща неплатени от ответника наемни
вноски за периода от месец юни 2016 г. до 25.07.2019 г. по договор за наем от
19.06.2005 г. и 5 бр. анекси към него, ведно със законната лихва от датата на
подаване исковата молба – 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 3 130,51 лева, представляваща обезщетение на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за претърпените от ищеца вреди за времето на
забавата в размер на законната лихва, като искът до пълния претендиран
размер от 2 232 лева, като неоснователен и недоказан е ОТХВЪРЛЕН;
1
ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца сумата 445,90 лева – съдебни
разноски в производството, както и да заплати по сметка на Ловешкия
Окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 1 584,10 лева.
Недоволен от постановеното Решение, жалбоподателят „ПЕТРОЛ“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Ловеч, чрез пълномощника адвокат
А. К. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за
необоснованост, нарушение на материалния и на процесуалния закон.
възразява се, че първостепенния съд неправилно е отхвърлил направеното от
„ПЕТРОЛ“ АД възражение за съдебно прихващане. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на доводите като се цитира съдебна практика. Иска
се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени изцяло
обжалваното Решение като отхвърли предявените искове и присъди на
жалбоподателя направените в производството по делото разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище в гр.
Бургас, чрез синдика Н. Г., е подал подробен отговор на въззивната жалба.
Изразено е становище за неоснователност на жалбата, като са изложени
доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което
да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Бургаския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 7957/
29.05.2020 г., от ищеца „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н/, чрез
изпълнителния директор Д.Д. и постоянния синдик Н. Г., срещу ответника
„ПЕТРОЛ“ АД, с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и с цена – 41 632
лева. В исковата молба се твърди, че с договор за наем от 19.06.2005 г.
ищецът е отдал под наем на ответника Паркинг в УПИ VІІІ, отреден за
паркинг и озеленяване, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, местността
„Лозенец-ІІ“, в кв. 204 по плана на гр. София /ПИ 68134.901.914/, с площ от
2
1500 кв.м., при граници: бул. „Н.Й.Вапцаров“, бул. „Черни връх“, ул. 238а,
238б, 238в и 238г. Действието на договора за наем е било продължено с пет
броя анекси към него, последният от който с дата 25.07.2014 г., като на
25.07.2019 г. срокът на договора за наем е изтекъл и след тази дата не е
налице валидно наемно правоотношение. За периода от 06.2016 г. до 09.2019
г.наемателят не е заплащал наемната цена и дължи сумата 38 400 лева. С
оглед натрупаното задължение синдикът на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“
ЕАД /н/ е изпратил до длъжника „ПЕТРОЛ“ АД покана за доброволно
изпълнение чрез ЧСИ И. П. Л. – рег. № 903 с район на действие Ловешкия
Окръжен съд, която е получена от длъжника на 05.11.2019 г., който към
момента на подаване исковата молба не е заплатил дължимата сума.
Претендира се заплащане на сумата 38 400 лева, представляваща неплатени
наемни вноски от 19.06.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното заплащане на сумата, както и сумата 3 232 лева,
представляваща мораторна лихва от деня на забавата до датата на подаване
исковата молба.
Пред Бургаския Окръжен съд е образувано т.д. № 184/ 2020 г. по описа
на съда, по което, след възражение за неподсъдност от ответника,
производството е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност
на Ловешкия Окръжен съд, където е било образувано т.д. № 5/ 2021 г. по
описа на съда.
С допълнителната искова молба ищецът е заявил, че не подържа
исковата си претенция за периода 25.07.2019 г. – м. 09.2019 г. за сумата 1 928
лева, поради което исковата му претенция е в размер на 36 472 лева.
В о.с.з. на 19.02.2021 г. синдикът на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“
ЕАД /н/ Н. Г. е заявил, че подържа исковата молба. С молба, вх. № 2471/
07.07.2021 г. синдикът е поискал при уважаване на иска на ищеца да бъдат
присъдени разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, освен възражението за
неподсъдност на делото пред Бургаския Окръжен съд, е направил и
възражения за недопустимост на исковото производство и за неоснователност
на предявения иск поради непредаване на имота от наемателя на наемодателя.
От фактическа страна се установява следното:
С доклада си по делото съдът е допуснал представените от ищеца с
3
исковата молба и допълнителната искова молба, както и представените от
ответника д отговора на исковата молба писмени доказателства.
Видно от договора за наем от 19.06.2005 г. е, че наемодателят
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предоставил на наемателя „ПЕТРОЛ“
АД, за временно и възмездно ползване, следния свой собствен недвижим
имот, находящ се в гр. София, представляващ УПИ VІІІ, отреден за „Паркинг
и озеленяване“, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, местността
„Лозенец-ІІ“, в кв. 204 по плана на гр. София, целят с площ от 1500 кв.м., при
граници: бул. „Н.Й.Вапцаров“, бул. „Черни връх“, ул. с о.т. 238а, 238б, 238в и
о.т. 238г. при заплащане на месечен наем от 200 лева от 20-то до 30-то число
на текущия месец по банкова сметка на наемодателя. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора наемодателят е длъжен да предаде имота на наемателя в
състоянието, в което имотът се намира при подписване на договора, като
предаването се извършва с подписването на двустранен приемателно-
предавателен протокол, а съгласно чл. 6, ал. 1 от договора наемателят е
длъжен да заплаща за своя сметка разходите по отстраняване на всички
поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновеното
ползване на имота.
С пет бр. анекси към договора за наем страните са изменяли
определени условия по него, като с последния анекс от 25.07.2014 г. – в чл. 5
от него, страните са уговорили срока на договора за наем да бъде 5 г., считано
от датата на подписване на анекса.
Със становище по проекта на доклад, представено в о.с.з. на 19.02.2021
г., ответникът „ПЕТРОЛ“ АД е направил възражение за съдебно прихващане
във връзка с извършени подобрения в процесния недвижим имот през 2013 г.,
изразяващи се в подменяне асфалтовата настилка с нова и изграждане
система за картов достъп до паркинга на обща стойност 100 734,77 лева.
С молба, вх. № 1201/ 16.04.2021 г., ищецът е представил отговор на
„ПЕТРОЛ“ АД на писмо на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с дата
27.03.2015 г., от съдържанието на който се установява, че „ПЕТРОЛ“ АД
възразява срещу направеното изявление за прекратяване на наемните
договори, включително и Договор за наем от 19.06.2005 г. на процесния
паркинг и уведомява наемодателя, че е сключен анекс от 25.07.2014 г., с който
срокът на договора за наем е продължен с пет години, считано от датата на
4
анекса.
Истинността на отговора е била оспорена своевременно от ответника
като съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК и е указал, че
негова е тежестта на доказване. По искане на ответника съдът е допуснал
извършването на съдебно – графическа експертиза /СГЕ/. В заключението си
вещото лице С. П. е посочил, че подписите, положени в края на отговора, са
на М. К. Д. и Г. ИВ. Т. – подписали отговора. В о.с.з. на 09.07.2021 г. вещото
лице е било изслушано, заявило е че подържа изготвеното заключение, като
процесуалният представител на ответника адвокат К. е заявил, че няма
въпроси и заключението следва да се приеме, което е сторено от съда.
По искане на страните съдът е допуснал извършването на съдебно –
икономическа експертиза /СИЕ/. В заключението си вещото лице Даниела
Петрова-Нешева е отговорило на поставените й задачи, като в открито
съдебно заседание на 09.04.2021 г. вещото лице е заявило, че го подържа.
Процесуалният представител на ответника – адвокат К. не е оспорил
заключението и то е било прието от съда.
По искане на страните съдът е допуснал извършването на съдебно-
техническа експертиза /СТЕ/. В заключението си вещото лице инж. В. А. П. е
отговорило на поставените му задачи, като в о.с.з. на 21.05.2021 г. е заявило,
че подържа заключението. Страните не са оспорили заключението и същото е
прието от съда.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 79, във връзка с чл.
232, ал. 2 от ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: Наличие на
наемно правоотношение между страните, по силата на което ищецът има
право да получи от ответника договорени наемни вноски за определен период
от време; Липса на плащане на уговорените наемни вноски.
По делото безспорно е установено наличието на наемно
правоотношение между страните, въз основа на сключения договор за наем от
19.06.2005 г. с предмет – недвижим имот, представляващ паркинг, като не е
спорно и обстоятелството, че срокът на договора за наем е изтекъл на
25.07.2019 г.
5
Ответникът е възразил, че имотът не му е бил предаден от ищеца, но по
делото са събрани доказателства, удостоверяващи противното. В становище
по проекта на доклад, представено в о.с.з. на 19.02.2021 г., ответникът
„ПЕТРОЛ“ АД е направил възражение за съдебно прихващане във връзка с
извършени подобрения в процесния недвижим имот през 2013 г., изразяващи
се в подменяне асфалтовата настилка с нова и изграждане система за картов
достъп до паркинга на обща стойност 100 734,77 лева, като по този начин е
направил признание, че процесният имот му е бил предаден от ищеца и се е
намирал във владение на ответника. От представения с молба, вх. № 1201/
16.04.2021 г., отговор, неуспешно оспорен от ответника, се установява също,
че процесният недвижим имот е бил предаден от ищеца на ответника и
последният се е намирал във владение на имота. Налице са и други
доказателства по делото – в СИЕ е посочено, че ответникът е заплащал
наемна цена за имота до месец януари 2016 г., а в СТЕ – че през месец март
2013 г. ответникът е положил асфалтова настилка, поради което въззивният
съд приема, че наемодателят – ищец е изпълнил задължението си по договора
за наем, като е предал на наемателя – ответник процесния недвижим имот,
като между страните е налице наемно правоотношение до 25.07.2019 г.
Несъстоятелен се явява довода, че ответникът не е ползвал процесния
имот за периода м. 06.2016 г. – м.09.2019 г., тъй като от заключението на
вещото лице по допуснатата от съда СИЕ се установява, че в счетоводството
на ответника са налице осчетоводени фактури от 11.07.2016 г.; 11.07.2017 г.;
08.12.2017 г. и 09.10.2019 г. за направени разходи във връзка с ремонт на
поставената в имота бариера.
В заключението по допуснатата от съда СИЕ вещото лице посочва, че
последните плащания на наемни вноски от страна на наемателя „ПЕТРОЛ“
АД са в размер на 1 500 лева с дата 15.01.2016 г. и 1 000 лева с дата
26.01.2016 г., след което липсват каквито и да са плащания. Посочило е, че за
периода 19.06.2015 г. – 25.07.2019 г., съгласно счетоводна справка в
счетоводството на ответника „ПЕТРОЛ“ АД неплатените наемни вноски са в
размер на 11 900 лева, а съгласно счетоводна справка в счетоводството на
ищеца „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н/ неплатените наемни вноски
са в размер на 36 480 лева. В о.с.з. на 09.04.2021 г. вещото лице е заявило, че
от „ПЕТРОЛ“ АД са й обяснили, че следващите фактури, издавани от
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за суми над 11 900 лева са били
6
оспорени от „ПЕТРОЛ“ АД, не са били приети и затова не са осчетоводени,
поради което се получава разликата на отразените суми в двете счетоводства.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице, което не е било
оспорено от страните, като обективно и приема, че ответникът не е изпълнил
задължението си по сключения договор за наем с ищеца за заплащане на
месечни наемни вноски в общ размер 36 480 лева, като исковата претенция е
за сумата 36 472 лева и следва да бъде уважена изцяло.
Ищецът претендира върху посочената по-горе главница законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, който акцесорен иск е основателен и следва да се
уважи.
Основателен е и акцесорния иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за мораторна лихва за забава, за периода 26.07.2019 г. – 29.05.2020 г.,
чийто размер вещото лице определя върху главницата 36 480 лева на сумата
3 131,20 лева, но същият следва да бъде уважен върху главница 36 472 лева на
сумата 3 130,51 лева.
До същите правни изводи е достигнал и Ловешкият Окръжен съд,
поради което обжалваното Решение е правилно и следва да бъде потвърдено
изцяло, а подадената въззивна жалба – да се остави без уважение.
Ответникът е направил възражение за съдебно прихващане с
твърдението, че е направил разходи за полагане на асфалтова настилка в
имота и за закупуване на бариера, на стойност 100 734,77 лева, които
представляват подобрения, извършени в процесния недвижим имот, със
становище по проекта за доклад на съда, след изтичане срока за подаване
отговор на исковата молба, като в тази връзка е направил доказателствено
искане: да бъде допуснато извършването на съдебно – счетоводна експертиза,
която да установи стойността на подобренията /асфалтова настилка и
бариера/, редовно ли е водено счетоводството на „ПЕТРОЛ“ АД и заведени ли
са подобренията като актив според счетоводните записвания.
Ловешкият Окръжен съд е преценил, че възражението за прихващане
отговаря на изискванията на чл. 371 от ГПК и го е разгледал по същество като
е стигнал до извода, че то е неоснователно.
Въззивният съд споделя този правен извод на първостепенния съд.
Доказателствената тежест е на ответника, който следва да установи, че
7
направените разходи за полагане на асфалтова настилка и изграждане система
за картов достъп /бариера/ до паркинга, представляват полезни разноски, т.е.
подобрения. В този смисъл несъстоятелен е довода във въззивната жалба, че с
доклада си по делото съдът не е разпределил доказателствената тежест още
повече, че възражението за прихващане е било направено със становище по
изготвения проект за доклад. По отношение на бариерата ответникът е
следвало да представи доказателства, че тя е трайно прикрепена към земята, а
по отношение на полагане асфалтовата настилка – да установи състоянието й
при сключване на договора за наем и предаването на процесния недвижим
имот в държане на ответника, както и причините за полагането на нова
асфалтова настилка. Тези обстоятелства не са били установени по делото, за
да може съдът да прецени дали се касае за необходими разноски, които са
свързани с неотложни ремонтни дейности за поддържането или
възстановяването на имота или пък за полезни разноски, имащи характер на
подобрения в имота.
С оглед недоказаността на възражението за прихващане, същото
следва да се остави без уважение, до какъвто правен извод е достигнал и
Ловешкия Окръжен съд.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски, на въззиваемия „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н/ следва да
се заплатят разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер
на 2 050 лева, представляващи заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18/ 13.08.2021 г., постановено по т.д. №
5/ 2021 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд.
ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска“ № 12, да заплати на
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище в гр.
Бургас, представлявано от синдика Н. Г., сумата 2 050 /две хиляди и петдесет/
8
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9