Решение по дело №250/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Б. Е. Б., с адрес: [населено място] дол, общ. П. против заповед с рег. № 313з-827 от 28.03.2024 година на директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., с която на настоящия жалбоподател е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

В жалбата са наведени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че заповедта е немотивирана, липсва място на извършване на нарушението, не са посочени обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и няма доказателства, въз основа на които е установено. Също така излага аргументи за допуснати нарушения при индивидуализаране на нарушенията, с което е допуснато нарушение на административно производствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Иска съда да отмени оспорената заповед и да присъди сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. Е. Б. се явява лично и с адв. Г. Б., от АК-П.*. Пълномощникът поддържа жалбата. Пледира съда да отмени процесния акт по доводи изложени в писмени бележки и да присъди сторените съдебни разноски, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.* в проведеното съдебно заседание, чрез юрисконсулт З. В. изразява становище за неоснователност на оспорването. Иска жалбата да се отхвърли като неоснователна, тъй като оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на закона. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както прави и възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.

А. съд-Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. Е. Б. е назначен на работа в системата на МВР със Заповед № 560/26.03.2004 година. Към дата на издаване на процесната заповед заема длъжност в системата на МВР - старши полицай в участък Земен към РУ-Р. при ОД на МВР- П.*. По време на службата си е награждаван и няма налагани дисциплинарни наказания. Това се установява от представената по делото Кадрова справка рег. № 313р-21502/08.12.2023 г. /л. 157/.

От протокол рег. № 313р-18393 от 29.10.2023 година /л. 159/ е видно, че същият е запознат със специфичната длъжностна характеристика за длъжността, която заема, а от протокол рег. № УРИ 328р-83 от 03.012023 година /л. 147/ е видно, че същият е запознат със заповед № 8121з-1739/23г. за утвръждаване на Указания за работа с технически средства за явно наблюдение на 01.12.2023 година. От протокол УРИ 1158р-2781 от 06.04.2023 година е видно, че същият успешно е издържал изпит по прилагане на ЗДвП и КЗ, както и за работа с АИС-ПП и за използване на технически средства и системи за измервания и контрол /л.143/. Служителят е запознат на 28.10.2020 година и със заповеди № 8121з-727/2020 година и 8121з-73/2020 година, с които са утвърдени правила за работа с АИС“ВОДПК“ и със системите за аудиозапис и видеонаблюдение в монтираните в служебните автомобили съоръжения, видно от списък с рег. № 1920р-13508 от 03.11.2020 година /л. 123/.

Видно от променен месечен график с УРИ 328р-10659 от 02.11.2023 година /л. 77-80/ на 28.10.2023 година срещу 29.10.2023 година за времето от 20.30 часа до 8.30 часа жалбоподателят Б. е бил на работа. От ежедневна ведомост /л. 75/ е видно, че същият съвместно с Н. Н. са формирали състава на АП 442 на горната дата. От информационна карта на наряда № Г0191803 от 28/29.10.2023 година /л. 192/ е видно, че нарядът е осъществен със служебен автомобил рег. № [рег. номер], в състав: старши на наряда – Н. и водач на служебното МПС- Б..

Н. телефон за спешни повиквания 112 на 28.10.2023 година, около 22.24 часа е постъпило обаждане съдържащо данни за неправомерни действия, извършени от страна на служители на РУ-Р..

Дежурен ОДЧ сигнализира директора на ОД на МВР-Перник за изнесеното в сигнала, видно от докладна записка рег. № 313р-18337 от 28.10.2023 година /л.42/.

Със заповед № 313з-2955 от 31.10.2023 година /л. 40/, директорът на ОД на МВР-Перник разпорежда проверка за изясняване на постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение, определя състав на комисията и срок на приключване на проверката.

В хода на проверката членовете на комисията установяват служителите, които са спрели за проверка водача на товарен автомобил „*“, който е и подателят на сигнала. Изискват сведения и обяснения от дежурен ОДЧ, от Н. и от Б., както и от подателя на сигнала. В хода на проверката приобщават постъпили материали от дирекция ЕЕНСП 112, както и документи свързани и относими към дежурството на 28.10.2023 година. След анализ и съпоставка на събраните документи проверяващата комисия, приема, че старши полицай Б. и старши полицай Н. са допуснали нарушения при извършена по реда на ЗДвП проверка на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № [рег. номер], с водач К. П. осъществена на 28.10.2023 година около 21.25 часа, в [населено място]. Нарушенията се изразяват: 1. В неподаден ясен и разбираем сигнал за спиране със стоп палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП; 2.Нарушение на чл. 67 от Инструкция № 8121з-749 от 20.12.2014 година за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, изразяващо се в недокладване на ОДЧ, че водач не се е подчинил на подаден полицейски сигнал за спиране; 3.Невзето отношение по управление на МПС без поставен обезопасителен колан, съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 4.Не направен запис на проверката с разпределена камера, съгласно т. 9 от раздел ІІ на „Указания за работа на полицейските служители с персонална полицйска камера, видеорегистратор и цифрова система за управление на доказателствата. Технически характеристики и правила за работа.“, утвърдени със заповед № 8121з-730 от 15.07.2020 година и т. 8 от раздел ІІІ от указанията. Приемат, че тези установени нарушения представляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и предлагат за извършеното от тях дисциплинарно нарушение и на двамата служители да им бъде наложено дисциплинарно наказание-порицание за срок от шест месеца по реда на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Констатациите и изводите на проверяващата комисия са обективирани в справка рег. № УРИ-328р-846 от 24.01.2024 година /л. 30-39/

С покана рег. № УРИ 328р-948 от 26.01.2024 година /л. 29/ Б. Б. е поканен от комисията да се запознае със справка рег. № УРИ -328р-846 от 24.01.2024 година и в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения или възражения. Поканата, видно от положената дата и подпис е връчена на 30.01.2024 година. С констатациите изложени в справката Б. се е запознал на същата дата, което е видно от саморъчно изписания от него текст /л. 39/.

В определения срок жалбоподателят не депозира обяснение, което е видно и от нарочно съставен протокол рег. № УРИ-328р-1080 от 31.01.2024 година /л. 27/.

Справка рег. № УРИ-328р-846 от 24.01.2024 година е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 06.02.2024 година. Дисциплинарно наказващия орган е предоставил възможност на Б. в срок от 24 часа да даде обяснения или възражения във връзка с вменените нарушения на служебната дисциплина и предвиденото дисциплинарно наказание. Поканата, видно от положената дата и подпис е връчена на Б. 21.02.2024 година /л. 25/.

В определения срок жалбоподателят депозира обяснение с рег. № УРИ 313р-3877 от 21.02.2024 година /л. 26/.

Със заповед № 313з-827 от 28.03.2024 година директорът на ОД на МВР-Перник налага на младши инспектор Б. Б., ст. полицай в група ОП към РУ-Р.при ОД на МВР-П.* дисциплинарно наказание „порицание“ за срок шест месеца, за това, че на 28.10.2023 година в [населено място] при извършена проверка по ЗДвП на товарен автомобил „*“ с рег. № [рег. номер], с водач К. П. е допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неподаден ясен и разбираем сигнал за спиране със стоп палка на водача на МПС, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и за ненаправен запис на проверката, съгласно т. 9 от раздел ІІ и т. 8 от раздел ІІІ на „Указания за работа на полицейските служители с персонална полицйска камера, видеорегистратор и цифрова система за управление на доказателствата. Технически характеристики и правила за работа.“, утвърдени със заповед № 8121з-730 от 15.07.2020 година с разпределената му камера. При това е прието, че е налице неизпълнение на вменени му с длъжностна характеристика служебни задължения „да спазва нормативните и вътрешноадминистративни актове, свързани с функциите на структурното звено“, с което е допуснал нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и му е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

Заповед № 313з-827 от 28.03.2024 година на директора на ОД на МВР-Перник е връчена на младши инспектор Б. Б. лично - срещу подпис, на 28.03.2024 година.

Б. Б. на 08.04.2024 година депозира жалба от срещу Заповед № 313з-827 от 28.03.2024 година на директора на ОД на МВР-Перник, въз основа на която е образувано настоящето производство.

В хода на съдебното оспорване са ангажирани гласни доказателства. От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Н. се приема, че на 28.10.2023 година видеорегистратора монтиран в служебния автомобил не е могъл да се закрепи на предното стъкло поради счупени водачи. Приема се също така, че Б. не е бил снабден с боди камера. Боди камера е носил свидетеля. Категоричен е, че сигнала за спиране подаден от Б. със стоп-палка и с фенер е бил ясен и разбираем за лицето подало сигнала на 112, тъй като на този сигнал е спрял и водач, управляващ автомобил движещ се в другото платно. Показанията на Н. се кредитират изцяло доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка се възприе от приетите като годни доказателства документи съдържащи се в административната преписка, както и от събраните гласни такива.

При така установените факти, настоящият състав на А. съд–Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 от с. з. В настоящия случай дисциплинарното наказание е по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – "порицание". То е наложено на лице, заемащо длъжност "старши полицай" със специфично наименование "младши инспектор", която съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г., е младши изпълнителска длъжност. С оглед на това, компетентен да издаде заповедта по чл. 204 от ЗМВР е директорът на ОД на МВР-Перник, който е и издател на оспорения административен акт. С оглед на това не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е обективиран в писмена форма, и формално отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има необходимото съдържание разписано в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочен е извършител, място, време и обстоятелства, при които е прието, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация. Посочени са доказателствата, въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и е посочено основанието за налагането му. Конкретизиран е органът и срокът за обжалване. Датиран е и е подписан. С оглед на това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност съдът констатира следното:

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР "Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му". В случая дисциплинарното нарушение е извършено на 28.10.2023 година и е открито по смисъла вложен в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на 06.02.2024 година, дата, на която е сведена до знанието на компетентния орган изготвената от назначената комисия справка, с която е прието, че е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за допуснато нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Оспорваната заповед е издадена на 28.03.2024 година. Следователно дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на дисциплинарното производство. Аргументите за нарушения по чл. 197, ал. 3 от ЗМВР не се споделят. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че са описани две нарушения, то предвид факта, че и двете деяния съставляват нарушения, за които се налага едно и също по вид дисциплинарно наказание и същото е наложен в минимален размер, то не е било необходимо наказващият орган да ги обсъжда поотделно. При това положение липсват основания за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР. Настоящият състав счита, че изначално данните в сезиращия сигнал не са свързани с дисциплинарно нарушение, за което да се проведе дисциплинарно производство по реда ЗМВР и което да приключи с налагане на дисциплинарно наказание. Въпреки това въз основа на извършената проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР са установени извършители на дисциплинарно нарушение. От справката на проверяващата комисия послужила за основание за издаване на процесната заповед е видно, че на двама полицейски служители, а именно жалбоподателя Б. и свидетеля по делото Н. е предявено, че са извършили четири нарушения без да се конкретизира и индивидуализира какво конкретно е извършил или не е извършил отделния служител, с което да е допуснал нарушение на служебни задължения. В оспорената заповед незнайно от къде и по какъв начин, и въз основа на какви доказателства дисциплинарно наказващия орган прави изводи и предявява, че старши полицай Б. вече е извършил пет дисциплинарни нарушения, т.е. добавено е и ново нарушение, което нито е установено в хода на дисциплинарното производство, нито е подкрепено с доказателства, нито е било предявено за извършено. Въпреки тези си констатации, дисциплинарно наказващия орган приема, че доказани се явяват единствено две нарушения: Първото е неподаден ясен и разбираем сигнал за спиране със стоп палка и второто е за ненаправен запис на проверката с разпределена му камера.

От събраните в хода на дисциплинарното производство, както и от приетите по делото доказателства не се доказва жалбоподателят да е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, така както е предявено.

По отношение на вмененото нарушение: неподаване на ясен и разбираем сигнал за спиране със стоп палка се приема, че ясен такъв е подаден от жалбоподателя. Този извод се подкрепя както от дадените показания на свидетеля по делото - Н., така и от водачът на автомобила, който е спрял при подаването на сигнала и който в хода на дисциплинарното производство е установен като В. В. П. и е дал сведения по този въпрос. Факта, че водача на товарния автомобил “Ивеко“- К. П. не е възприел сигнала за спиране за относим към него и съответно не е спрял по съществото си не се оспорва от него, видно от дадените сведения. В тях същият посочва, че е забелязал полицейски автомобил и полицай, който в този момент спирал, но считал, че се спира друг водач. При тези доказателства настоящия състав приема, че на 28.10.2023 година, в посоченото време и на посоченото място от ст. полицай Б. е подаден ясен сигнал със стоп палка, каквото е изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. С това си действие противно на изводите на дисциплинарно наказващия орган полицейския служител не е допуснал нарушение на служебните задължения.

По отношение на вмененото, че не е направен запис на проверката с разпределена му камера, съгласно т. 9 от раздел ІІ и т. 8 от Раздел ІІІ на Указания за работа на полицейските служители с персонална полицейска камера, видеорегистратор и цифрова система за управление на доказателствата. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-730 от 15.07.2020 година се приема, че заповедта е вътрешно противоречива и от нея не може да се направи еднозначен извод за какво е наказан служителя. Това е така, защото от една страна му е предявено, че на 28.10.2023 година, в [населено място] по време на изпълнение на служебните си задължения по време на наряд нощна смяна не е изпълнил вменените му задължения, тъй като не е направил запис на извършената проверка с поверената му камера, а от друга страна органът се позовава на т. 9 от раздел ІІ и т. 8 от раздел ІІІ на Указания, които регламентират различни състави. Това противоречие не може да се преодолее, защото съдът не може да допълва и да домотивира подлежащия на съдебен контрол акт. Това представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Доводите в тази връзка са следните:

Със заповед № 8121з-730 от 15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи са утвърдени Указания за работа на полицейските служители с персонална полицейска камера, видеорегистратор и цифрова система за управление на доказателствата. По силата на тези указания технически средства за явно наблюдение са персонална полицейска камера, видеорегистратор и цифрова система за управление на доказателствата. Техническите средства извършващи аудиозапис и видеозаснемане са персонална полицейска камера и видеорегистратор. Тези технически средства се разполагат в служебен автомобил и съдържат 1 бр. СИМ карта и 1 бр. SD карта, съгласно чл. 2 от раздел І от Указанията. Следователно един служебен автомобил е оборудван с 1 персонална полицейска камера и 1 видеорегистратор. По разбиране на състава, а и от изписаното с думи в заповедта в случая следва да става въпрос за ненаправен запис именно от тази персонална камера, с която е оборудван служебния автомобил. Съгласно т. 5 от раздел ІІІ на Указанията персоналната полицейска камера се получава и използва от старшия на наряда, а в случаите, когато той е и водач на служебния автомобил тя се закрепва и използва от втория или третия член от наряда. Съгласно т. 8 от раздел ІІІ на Указанията при получаване на сигнал и/или осъществяване на полицейски правомощия на обществени места, полицейският орган включва задължително персоналната камера чрез натискане на бутона за видеозапис разположен на страничния панел на устройството, като през останалото време при осъществяване на охранителна дейност тя е в режим на готовност.

От информационна карта на наряда се следва, че старши на наряда е Н., а водач на МПС е жалбоподателя Б.. От свидетелските показания на Н. се приема, че същият по време на процесната проверка е носил персоналната полицейска камера, в съответствие на указанията. Тези негови показания не противоречат на обясненията на жалбоподателя дадени на 21.02.2024 година пред директора на ОД на МВР, в които изрично е посочил, че няма задължения към тази камера. Обясненията на жалбоподателя пред дисциплинарно наказващия орган въобще не са обсъдени. Доколкото по силата на указанията в служебния автомобил има само една персоналната полицейска камера, то се приема, че в случая същата е използвана от старшия на наряда. При това положение и при липсата на каквито и да е установявания от органа в оспорваната заповед касателно задължения на водача на патрулния автомобил да борави с персоналната полицейска камера остава открит въпроса защо е наказан за ненаправен запис от тази камера. Поради изложеното се приема, че служителя не е допуснал нарушение на служебните задължения изразяващо се в неползване на техническо средство за видеозапис по време на проверката, тъй като е изцяло недоказано предоставянето на такова по реда на Указанията, на които се позова ответника. По разбиране на състава използването на такива камери е в интерес и на самите полицейски органи доколкото същите спомагат да се минимилизират казуси като настоящия.

Поради факта, че в заповедта липсват каквито и е констатации и установявания свързани със зачисления в служебния автомобил видеорегистратор и липса на предявено дължимо действие от жалбоподателя, свързано с работата с това техническо средство по реда на т. 9 от раздел ІІ от Указанията, в тази си част заповедта се явява изцяло немотивирана, което е основание за нейната отмяна.

Следва да се посочи, че дисциплинарното обвинение не може да почива на предположения и догадки. Описанието на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, както и събирането на относими и надлежни доказателства, е от съществено значение за отговора на въпроса дали деянието съставлява или не дисциплинарно нарушение и ако е така - то да бъде правилно квалифицирано. ДНО дължи да изложи ясно и недвусмислено установената фактическа обстановка, което в случая не е сторено в пълнота, както и да анализира по отделно и в съвкупност събрания доказателствен материал, което в случая също не е направено.

Гореизложеното дава основание да се приеме, че жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, но същата е немотивирана и е постановена при неправилно прилагане на материално правните разпоредби. В този си вид същата не съответства и на целта на закона, а именно, че дисциплинарната отговорност е лична и се налага само при извършено дисциплинарно нарушение, каквото не се доказа да е извършил жалбоподателя.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Присъждане на разноски е своевременно заявено и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно него разноски се искат за заплатена държавна такса размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 40814 от 08.03.2024 година.

Пълномощникът на ответника иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При този изход на спора разноски за ответника не се следват, но за основателно се приема възражението за прекомерност. Доколкото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за защита по дела по ЗМВР е определен на 750.00лева, поради което от разноските направени от жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция възлизащи на 800 лева следва да се присъдят на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, 750 лева. Имайки предвид приетото с решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22 г., настоящия състав намира, че делото предвид неговия обем, предвид правната и фактическа сложност, предвид извършените от пълномощника действия не позволява присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение от така определения.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски по делото в размер на 760.00 /седемстотин и шестдесет/ лева, представляващи заплатена такса за образуване на съдебно производство и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Е. Б. заповед с рег. № 313з-827 от 28.03.2024 година на директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, с административен адрес: [населено място], [улица]да заплати на Б. Е. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място] дол, общ. П. съдебни разноски по делото в размер на 760. 00 /седемстотин и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 211 от ЗМВР.