Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр. С., 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на осми май 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1309 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „БДСК“
ЕАД твърди, че на 17.09.2016 г. предявил искова молба срещу ответниците, както
и срещу лицето М.А. К. за осъждане на всеки от тях да му заплати главница по
договор за ипотечен кредит от 22.08.2007 г., сключен между банката и починалия
наследодател на ответниците А. П.К., в
размер на 18820,42 лв., договорна лихва
за периода от 07.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 4899,27 лв.,
наказателна лихва за периода от 24.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на
18,96 лв., заемни такси в размер на 157,87 лв., както и законна лихва върху главницата от 17.09.2016
г. до окончателното ѝ плащане. По исковата молба било образувано т.д. №
135 по описа на СОС за 2016 г.,
приключило с влязло в сила съдебно решение, чрез което предявените искове срещу
Г.К.К. и С.А.К. били уважени в пълен размер, а искът срещу М. А.К. – отхвърлен
поради липса на доказателства, че същата е приела наследството на починалия си
баща. В мотивите към решението съдът приел, че наследственият дял на М. А. К.
уголемява по реда на чл. 53 ЗН дяловете на останалите двама наследници, но
въпреки това осъдил всеки от тях да заплати само по 1/3 от задълженията на
наследодателя, възникнали по силата на сключения с банката договор за ипотечен
кредит. Поради тези причини ищецът моли съда да осъди всеки от ответниците Г.К.К.
и С.А.К. да му заплати главница по договор за ипотечен кредит от 22.08.2007 г.,
сключен между банката и починалия му наследодател А.П. К., в размер на 9410,22
лв., договорна лихва за периода от
07.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 4232,92 лв., наказателна лихва за
периода от 24.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 31,13 лв., заемни такси в
размер на 274,07 лв., както и за законната лихва върху главницата от 20.07.2018
г. до окончателното ѝ плащане, които суми представляват частта от
задълженията на наследодателя, включени в дяла на М. А. К.,*** следва да се
уголемят полагащите се на ответниците дялове от имуществото на починалия
наследодател. Твърди, че общият размер на претендираните спрямо
ответниците такси (548,14 лв.) включва
такса управление в размер на 190 лв., начислена в периода от 15.09.2014 г. до
01.03.2018 г. (от които таксите, начислени на 15.09.2014 г., 22.08.2015 г. и
22.08.2016 г. – общо 95 лв., представляват 1/3 от общата начислена на тези дати
такса), застрахователни премии за застраховане на предоставеното в обезпечение
имущество през 2013 г.
и 2014 г.
в размер на 62,89 лв. (отново 1/3 от същите) и
такса за подновяване на ипотека в размер на 295,25 лв. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответницата Г.К.К. оспорва исковете като неоснователни с довода,
че договорната ипотека, обезпечаваща задълженията по договора за кредит, е
нищожна поради конкретно изложени в отговора причини, поради което счита за
нищожен и самия договор за кредит, който не би
бил сключен без предоставеното обезпечение. Оспорва исковете по размер,
считайки че клаузите, оправомощаващи
банката да изменя едностранно лихвения процент по кредита, са неравноправни,
поради което част от претендираните
задължения са неоснователно начислени. Счита също така, че предявените искове
са погасени по давност.
Ответникът С.А.К. не депозира писмен отговор на предявения срещу
него иск, а в съдебно заседание чрез процесуалния си представител прави
възражение за изтекла погасителна давност.
След като
прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
От представено
по делото съдебно решение № 94 от 30.10.2017 г. по т.д. № 135 по описа на СОС
за 2016 г.
става ясно, че чрез този съдебен акт Г.К.К. е осъдена да заплати на „БДСК“ ЕАД
сумата от 18820,42 лв., представляваща
главница по договор за ипотечен кредит от 22.08.2007 г., сключен между банката
и наследодателя ѝ А. П.К., договорна лихва за периода от 07.03.2014
г. до 16.09.2016 г. в размер на 4899,27
лв., наказателна лихва за периода от
24.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 18,96 лв., заемни такси (такса
управление на кредита и застраховка на обезпечение) в размер на 157,87 лв.,
както и законна лихва върху главницата от 17.09.2016 г.до окончателното ѝ
плащане. Същите по размер и основание
суми е осъден да заплати и С.А.К., като от мотивите на съдебния акт става ясно,
че размерите на задълженията са формирани като 1/3 от общите задължения на починалия
А. П. К., чиито наследници са ответниците по т.д. № 135 по описа на СОС за 2016 г. От представено по
делото удостоверение за наследници на починалия става ясно, че той е бил
наследен от Г.К.К. и С.А.К., ответници по делото, както и от дъщеря си М. А. К.;
същата е била ответник и по т.д. № 135
по описа на СОС за 2016 г.,
по което предявените срещу нея искове са били отхвърлени поради липсата на
доказателства, че тя е приела наследството на починалия си баща.
Чл. 215 ГПК гласи, че иск може да бъде предявен от
няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са: 1. общи
техни права или задължения, или 2. права или задължения, които почиват на едно
и също основание. В производството по т.д. № 135 по описа на СОС за 2016 г. двамата ответници,
както и М. А. К. са имали статута на обикновени другари, тъй като срещу тях са
били предявени искове, почиващи на едно и също основание. Фактите, от които
произтичат задълженията на тези ответници, са сключения договор за кредит между
„БДСК“ ЕАД и А.П. К. и смъртта на
кредитополучателя по него, като същите са установени със съдебното решение по
делото със сила на присъдено нещо по отношение и на тримата ответници, бидейки
общи факти, които следва да бъдат приети по еднакъв начин спрямо всеки от тях.
Поради тези причини съдът счита, че в настоящото производство не е допустимо да
се разглежда възражение за нищожност на договора за кредит, съответно на отделни
клаузи, определящи размера на предявените в т.д. № 135 по описа на СОС за 2016 г. вземания, тъй като
сключването му при спазване на условията за неговата валидност е установено спрямо Г.К.К.
и С.А.К. по начин, който не позволява възприемането на различна фактическа
обстановка с оглед силата на съдебното решение по делото, постановено на
предявеното в настоящото производство основание между лица, които са страни и
по настоящото дело. В този смисъл въпросът е разрешен и в т. 2 от ТР № 3/2016
от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК, според което решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо
от същото право. Според
мотивите на същото решение формираната СПН на решението по частичния иск
относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от
което произтича спорното право.
Същевременно отказът от наследство на
М. А. К. е факт, който
касае единствено нейното правоотношение
с ищеца по т.д. № 135 по описа на СОС за 2016 г., т.е. няма статут на
общ за другарите факт, поради което силата на присъдено нещо, с което той е
установен, се разпростира единствено в
отношенията между нея и ищеца по делото и не обвързва останалите другари.
Поради тази причина той подлежи на установяване в настоящото производство на
общо основание, но въпреки това за осъществяването му не бяха представени
доказателства, т.е. документ, удостовеляващ извършен в писмен вид изричен отказ
от наследството на починалия, вписан по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. Съдебният
състав не споделя тезата, че отказът от наследство би могъл да се осъществи с
неизвършване на действия по неговото приемане, тъй като такъв извод не
произтича от разпоредбата на чл. 52 ЗН, нито от формирана в този смисъл съдебна
практика. Липсата на отказ сочи, че М. А. К. не е изгубила наследствените си
права и че дяловете на ответниците от наследството на А. П. К. не са се
увеличили, поради което не е нараснала по обем и отговорността им за включените
в наследството задължения, каквито се явяват
и тези предмет на насоящото производство. Съдът счита, че ответниците
биха носили отговорност за тази 1/3 от
задълженията от наследството, която по общите правила на ЗН е следвало да бъде
поета от М. А. К., единствено ако тя в един бъдещ момент се откаже от това
наследството, поради което на този етап предявените срещу тях претенции се
явяват неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение ведно с
искането за присъждане на деловодни разноски. Поради изложените аргументи и на основание чл.
235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете, чрез които “БДСК” ЕАД с ЕИК ...., с адрес на
управление: гр. С. ..., бул. “Ц. О.” № ., представлявано от В. М. С. и Д. Н.Н., моли съда да осъди Г.К.К.
с ЕГН ********** *** да му заплати главница по договор за ипотечен кредит от
22.08.2007 г., сключен между ищеца и починалия ѝ наследодател А. П. К., в
размер на 9410,22 лв., договорна лихва
за периода от 07.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 4232,92 лв.,
наказателна лихва за периода от 24.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на
31,13 лв., заемни такси в размер на 274,07 лв., законна лихва върху главницата
от 20.07.2018 г. до окончателното ѝ плащане, както и направените по
делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете, чрез “БДСК” ЕАД с ЕИК ...., с адрес на управление: гр.
С. ..., бул. “Ц. О.” № ., представлявано от
В. М. С. и Д. Н.Н, моли съда да осъди С.А.К. с ЕГН ********** *** да му
заплати главница по договор за ипотечен кредит от 22.08.2007 г., сключен между ищеца
и починалия му наследодател Ангел Петров К., в размер на 9410,22 лв., договорна лихва за периода от 07.03.2014 г.
до 16.09.2016 г. в размер на 4232,92 лв., наказателна лихва за периода от
24.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 31,13 лв., заемни такси в размер на
274,07 лв., законна лихва върху главницата от 20.07.2018 г. до окончателното
ѝ плащане, както и направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М.
Петрова/