РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Монтана , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно гражданско
дело № 20211600500160 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ф.“ЕООД с ЕИК * против решение
от 19.10.2020г. по гр.д.№ 703/2019г.на Районен съд-Берковица,с което е
признато за установено вземането на „Н.“ЕООД с ЕИК * срещу „Ф.“ЕООД за
сумата 23 576.75 лв.,съставляваща остатъчно задължение по договор за
периодична продажба с доставка от 23.01.2019г.и по фактура №
**********/23.01.2019г.,ведно със законната лихва,считано от 10.10.2019г. до
окончателното й изплащане ,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 603/2019г.по описа на РС-Берковица.Със същото решение е осъден
ответника да заплати на ищеца разноски по исковото производството в
размер на 2 142.54 лв.и по заповедното производство в размер на 1 155.54 лв.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението,
поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Твърди се,че при постановяване на решението си първоинстанционният съд
не е обсъдил всички възражения и доводи на страните и по-конкретно не е
1
обсъдил нито едно от направените от страна на ответника възражения ,както
и не е обосновал защо приема тезата на ищеца за основателна и
доказана.Съдът необосновано е приел за установено,че между страните е
сключен валиден търговски договор за покупко-продажба ,в изпълнение на
който ищецът е доставил на ответника описаните по вид и количество стоки в
процесната фактура при липсата на доказателства налагащи тези
изводи.Искането е въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго,с което да отхвърли изцяло предявения иск.Претендира
разноски за двете инстанции.
В определения от закона срок не е подаден писмен отговор на
въззивната жалба.В писмено становище по делото въззиваемата страна
„Н.“ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Окръжен съд-Монтана,след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК и чл. 269 от ГПК,приема за установено следното: Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от легитимирана страна в
производството, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт. При извършената проверка по реда
на чл.269 от ГПК,съдът намира,че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Преценявайки основателността на жалбата с оглед
релевираните в нея оплаквания, от които съдът е ограничен съгласно нормата
на чл. 269, изр. 2 от ГПК ,съдът приема следното:
Производството пред Районен съд-Берковица е образувано по предявен
от „Н.“ЕООД против „Ф.“ЕООД установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземане в размер на 23 576.75 лв.
,съставляващо остатъчно задължение по договор за периодична продажба с
доставка от 23.01.2019г.и по фактура №**********/23.01.2019г.,дължима
продажна цена за продадени количества полистирол-9625 кг.,за което вземане
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 603/2019 г. на
РС-Берковица.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 603/2019г.по описа на РС-
Берковица за сумата 23 576.75 лв.срещу която длъжникът „Ф.“ЕООД е
2
депозирал в срок възражение. Поддържа се, че с договор за периодична
продажба с доставка от 23.01.2019г.,сключен за срок от една година,страните
са се споразумели относно общите условия за периодична продажба с
доставка на пластмасови гранули,мастербачи и адитиви.С приемо-
предавателни протоколи № 00715/23.01.2019г.и № 00716/23. 01. 2019г. и по
фактура №**********/23. 01.2019г. ответникът е закупил и придобил 9
625кг.стока-полистирол GPPS ASCHEM 535 на стойност 32 224.50 лв. На
13.02.2019г.купувачът е извършил частично плащане по фактурата в размер
на 5 370.75 лв.,а на 18.04.2019г.заплатил още 3 277 лв. Остатъкът от
задължението в размер на 23 576.75 лв.купувачът не е заплатил и дължи.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че му дължи сумата от 23 576.75 лв. с ДДС – остатъчно
задължение по договор за периодична продажба с доставка от 23.01.2019г.и
по фактура № **********/23.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, като му се присъдят и
сторените по заповедното и първоинстанционното дело разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът „Ф.“ЕООД оспорва изцяло предявения иск. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения за извършена продажба на
стоки.Поддържа,че ищецът не е отправял оферти,а ответникът не е правил
заявки ,съгласно уговореното между страните в договора за общи условия,
поради което между тях няма постигната договореност за конкретна
продажба.Няма съставен списък на служители при страните по договора,
които да подписват приемо-предавателните протоколи,съгласно чл.6.1 и
чл.12.3 от договора . Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждането на разноски.
Със заявление вх. № 1035/09.10.2019г. „Н.“ЕООД е заявило пред РС-
Берковица искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу „Ф.“ЕООД за сумата 23 576.75 лв. с ДДС – остатъчно задължение по
договор за периодична продажба с доставка от 23.01.2019г. и по фактура №
**********/23.01.2019г.дължима продажна цена за продадени количества
полистирол -9 625 кг. На 11.10.2019г. на заявителя „Н.“ЕООД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
603/2019 г. по описа на РС-Берковица,срещу посочения длъжник за
3
предявената сума, както и направените в заповедното производство разноски
на стойност 1 155.54 лв.
На 07.11.2019г. е депозирано възражение от длъжника „Ф.“ ЕООД по
чл. 414 от ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът „Н.“ЕООД е предявил пред
РС-Берковица иск за установяване съществуването на вземането му по
издадената заповед.
Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото
възражение по чл. 414 от ГПК, обоснова наличието на правен интерес в полза
на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи в това производство в качеството му
на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и
неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника-фактите, които
изключват или погасяват това спорно право.
Не се спори,че на 23.01.2019г.е сключен договор за периодична
продажба с доставка между ищеца, в качеството на доставчик от една страна
и от друга страна ответника „Ф."ЕООД, в качеството на купувач,подписан от
представляващите дружествата лица.В чл. 1.1 от договора страните са
уговорили, че със същия се определят общите условия за периодична
продажба с доставка на продукти: пластмасови гранулати, мастербачи и
адитиви, като съгласно чл. 1.2 страните могат да договарят специални
условия, които да се отнасят само за конкретна доставка. В чл. 2 страните са
уговорили процедурата, по която ще бъде сключван всеки отделен договор за
продажба-отправяне на оферта от доставчика до купувача и на заявка от
купувача до доставчика , съдържание на офертата и заявката ,срокове и начин
на приемане на офертата и на заявката. В чл. 5 и чл. 6 от договора са
уговорени сроковете за изпълнение на доставките и изискванията, на които
следва да отговаря всяка отделна доставка,като в чл.6.1 е уговорено ,че
предаването на продуктите по заявката се извършва с подписване на приемо-
предавателен протокол от оправомощените за това лица,които съгласно
чл.12.3 от договора следва да бъдат включени в списък, изготвен от всяка от
страните-приложение 1 от договора.В чл. 7 са уговорени общите условия за
4
формиране на цената на всяка доставка, максимална стойност на доставените
материали, издаването на фактура, начин на плащане, неустоечни клаузи при
забава. За извършените продажби в
изпълнение на договора, ищецът е издал на ответника процесната фактура №
**********/23.01.2019г. на обща стойност 32 224.50 лв.с ДДС, с посочен
падеж за плащане по банков път-04.03.2019г.В същата като доставчик е
посочен ищецът „Н.”ЕООД, а като получател-ответникът „Ф.”ЕООД. От
името на ответника фактурата е подписана от Г.Г. в качеството му на
представител на получателя.От представените заверени копия от приемо-
предавателни протоколи №00715 и №00716/23.01.2019г. се установява,че
същите са издадени по фактура № 624/23.01.2019г. ,имат за предмет
предаване на стока от ищеца „Н.”ЕООД на ответника „Ф.”ЕООД -GPPS
Aschem 535,както следва:по протокол № 00715-1375 кг.в 55 бр.опаковки по 25
кг.и по протокол № 00716-8250 кг. в 330 бр.по 25 кг.,подписани са от
представители на двете страни.От приетото заключение на допуснатата от
РС-Берковица съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице К.Н. ,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена,
обоснована и обективна, се установява, че процесната фактура № **********
от 23.01.2019 г., издадена от ищеца на стойност 32 224.50 лв.с ДДС е
осчетоводена при ищеца „Н.”ЕООД по сметка 411 2 Клиенти,партида „Ф.”
ЕООД и е описана в дневника по ДДС за продажбите през м.януари 2019г. В
счетоводството на ищеца са налични и приемо-предавателните протоколи.
На 13.02.2019г.по банковата сметка на ищеца в Банка ДСК ЕАД е постъпила
сумата 5 370.75лв.,като основанието за превода е „По фактура Ф. ЕООД”.На
18.04.2019г.по същата банкова сметка са получени 3 277.00 лв.,като
основанието за плащане е „част.плащане по фактура”.И двете плащания са
осчетоводени.Счетоводните записвания са правилни.Неиздължената сума по
фактурата е 23 576.75 лв.Вещото лице е констатирало,че фактурата и приемо-
предавателните протоколи са налични и в счетоводството на
ответника.Доставката е осчетоводена на 31.01.2019г.Със съответните суми са
дебитирани счет.сметка 302 1 Основни материали и счет.сметка 4531
Начислен данък за покупките с начисленото ДДС,срещу кредитиране на
счетоводна сметка 401 Доставчици,партида „Н.”ЕООД.Едното плащане е
осчетоводено на 28.02.2019г. за 5370.50 лв.,другото пращане е осчетоводено
на 30.04. 2019г.- за сумата 3 277 лв.В съдебно заседание ,проведено на
5
15.09.2020г.на първата инстанция ,вещото лице е потвърдило,че процесната
фактура е налична и в двете счетоводства-на ищеца и на ответника.
Осчетоводена е и в двете счетоводства в предвидения срок .И двете
извършени плащания са налични и осчетоводени в счетоводните сметки на
ищеца и на ответника.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че са
налице предпоставките за уважаване на предявения по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК положителен установителен иск,както правилно е приел
първоинстанционният съд. Въззивният съд споделя изложените в мотивите на
първоинстанционното решение фактически констатации и правни изводи и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, като в допълнение във връзка с
наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, намира
следното:
Оплакванията наведени с въззивната жалба въз основа на която е
образувано настоящото дело, че обжалваното съдебно решение на
първоинстанционния съд е неправилно и необосновано от доказателствената
съвкупност е неоснователно.За успешно провеждане на производството по
предявения иск е необходимо по делото да е установено наличието на
определените в закона предпоставки, а именно: наличието на облигационно
правоотношение по договор за периодична продажба с доставка на
стоки;ищецът да е престирал-доставил на ответника уговорените стоки в
посочените количества, както че ответникът е получил стоките и да е
възникнало задължение за заплащане на уговорената цена.Ищецът носи
доказателствената тежест да установи сключването на договора,доставката и
получаването на стоката.При установяването на тези
обстоятелства,ответникът трябва да докаже плащането на цената.
Безспорно е установено в производството,че страните са обвързани с
договор за периодична продажба с доставка от 23.01.2019г.-установили са
търговски отношения, по силата на които ищецът, в качеството му на
продавач се е задължил да продава на ответника-купувач, стоки от
номенклатурата си по цени,определени от продавача към момента на
доставката,както и че претендираната с исковата молба сума не е платена.
Спорно между страните е договорена ли е конкретната продажба и факта
6
относно доставката на стоките,предмет на процесната фактура,а оттук и
задължението за плащане.
Сключения между страните договор урежда общите условия,при които
ще бъдат осъществявани периодични продажби с доставка на стоки от ищеца
на ответника и сам по себе си не поражда задължения за плащане.Такива са
възникнали при доставката на посочените в процесната фактура стоки от
ищеца на ответника.Получаването на стоките,предмет на делото се
установява от представените двустранно подписана фактура, неоспорена и 2
бр.приемо-предавателни протоколи,за които са въведени възражения,че не са
подписани от включени в списък на служители , упълномощени от
страните,да предават и получават стока и да подписват документи от името
на купувача и продавача ,какъвто не е съставян.В случая се касае за търговска
сделка. Съгласно чл.301 от ТЗ е въведена законова презумпция ,съгласно
която се счита, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил
предприетите от негово име действия ,ако не се е противопоставил на
извършването им веднага след тяхното узнаване. За да се приложи чл. 301 от
ТЗ е достатъчно да се докаже, че ненадлежно представляваният е показал
мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или
намерение да се ползва от целения с тях правен резултат, в който смисъл е и
практиката на ВКС/ решение № 89/12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/ 2012
г. на ВКС, II т.о./.Такива действия в случая са получените от ответника
приемо-предавателните протоколи и фактурата,налични в неговото
счетоводство, надлежното осчетоводяване на фактурата от ответника и
начисляването на данък за покупките с начисленото ДДС-дебитиране на
сметка 4531 със сумата на начисления данък за получените стоки срещу
кредитиране на сметка 401 Доставчици,партида „Н.“ ЕООД.Категорична е
съдебната практика,че отразяването на паричната престация по доставката
като дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит
,съобразно стойността й ,съставлява извънсъдебно признание на
задължението. Последното не се ползва с абсолютна доказателствена сила,но
в тежест на страната,която го оспорва е да го опровергае,каквото не е сторено
по делото. Процесната фактура е надлежно съставена съобразно изискванията
на ЗС,съдържа всички изискуеми от закона реквизити ,подписана е
двустранно и нейната автентичност не е оспорена,надлежно е осчетоводена в
7
счетоводствата на двете дружества и дори е налице частично плащане по
нея.В тази насока е и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза,което напълно съвпада със събраните по делото писмени
доказателства.Не е спорно,че ответникът не е заплатил договорената
продажна цена изцяло и че неизплатеният остатък е в размер на исковата
претенция 23 576.75 лв.Всичко изложено води до извода,че въззиваемото
дружество е доказало вземането си по основание и по размер.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора,
постановеното от РС-Берковица решение, като правилно следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 19.10.2020 г., постановено по гр.д. №
703/2019 г.по описа на Районен съд-Берковица.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8