№ 7
гр. Благоевград, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. и
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241200601169 по описа за 2024 година
С присъда № 900001/17.01.2024 год., постановена по н.о.х.д. №
605/2019 год. на Районен съд – Сандански, подсъдимият Д. А. К. е признат за
виновен в това, че на 24.07.2015 г., в град Сандански, област Благоевградска,
в офис на „Мобилтел“ ЕАД със седалище в гр. София, в качеството си на
длъжностно лице - мениджър магазин - в кръга на службата му, в съучастие
като съизвършител с Ф С от град Петрич и с посредственото извършителство
на Й Д от град Сандански, е съставил неистински частни документи - Договор
№*********/24.07.2015 г. от „Мобилтел” ЕАД, Приложение №1/24.07.2015 г.
към договора №*********/24.07.2015 г. от „Мобилтел” ЕАД, (Условия за
ползване на тарифни планове Мтел безкрай), Приложение №1/24.07.2015 г.
към договора №*********/24.07.2015 г. от „Мобилтел” ЕАД (Условия за
ползване на услугата Цифрова Телевизия през сателитна технология),
Приложение №3/24.07.2015 г. към договора №*********/24.07.2015 г. от
„Мобилтел” ЕАД, допълнение към Приложение №1/24.07.2015 г. към
№*********/24.07.2015 г. от „Мобилтел” ЕАД, приемо- предавателен
протокол от 24.07.2015 г., и ги е употребил за да докаже, че съществува
1
правно отношение между „Мобилтел” ЕАД - София и Й П от село К, община
Сандански, поради което и на основание чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1, във
вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, ефективното
изтърпяване на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
три години.
Със същата присъда, на основание чл.37, т.6 от НК, на К. е наложена
забрана да упражнява държавна или обществена длъжност, свързана с
материална отчетност и разходване на средства за срок от три години.
Съдът е постановил унищожаването на приобщените в хода на
съдебното производство два броя дискове и е осъдил признатия за виновен
подсъдим да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на ОД на
МВР - Благоевград направените разноски в хода на ДП в размер на 311, 46 лв.
(триста и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки), а по сметка на РС -
Сандански разноските във втората фаза на наказателния процес в размер на
1480,00 лв. (хиляда четиристотин и осемдесет лева), както и по пет лева
държавна такса за служебното издаване на изпълнителните листове.
Срещу посочената присъда на първостепенния съд е депозирана в
законния срок жалба от защитника на осъдения подсъдим, с която се оспорва
нейната законосъобразност и обоснованост. В нея се твърди, че липсва
обективен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
че неправилно е оценено значението на изпълнените експертизи. Изцяло се
оспорват показанията на свидетелите Ф С и КД като се акцентира върху
противоречия в заявеното от тях. Атакува се достоверността на показанията и
на свидетеля Й П, който е заявил неверни и противоречащи си данни относно
познанството си със св. С и последващото издаване на негова лична карта. От
друга страна се изтъква недооценката на обясненията на подсъдимия и св. Д,
които разкриват липсата на авторство в извършване на престъплението от
страна на К.. В тяхна подкрепа са и показанията на майката на подсъдимия, св.
К.а, според която през месец юли на 2015 година не е преглеждала децата на
св. Д в медицинското заведение, където работела. Като се прибави и липсата
на изяснен мотив за извършване на престъплението, може да се заключи, че
обвинението срещу К. е недоказано и се иска отмяна на осъдителната присъда
и признаването му за невиновен по повдигнатото му обвинение. Същите
2
съображения се поддържат и в пледоарията на защитника пред въззивната
инстанция като се изтъква и неустановения в необходимата яснота механизъм
на посредственото извършителство с участието на св. Д.
В предоставената му възможност да се защитава сам жалбоподателят Д.
К. заявява, че поддържа казаното от защитника му, а при упражняване на
правото си на последна дума поиска да бъде „реабилитиран и оневинен“.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита жалбата
за напълно неоснователна като акцентира върху събраната обемиста
доказателствена съвкупност и логичният и анализ от страна на първостепения
съд. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите С, Д и П, които
срещат подкрепа и в надлежно приобщените писмени доказателства и
експертни заключения. Изложени са убедителни аргументи, които
опровергават поддържаната от подсъдимия защитна теза за негово неучастие в
изготвяните на процесните документи. Законосъобразни са и направените
правни изводи за виновността на подсъдимия по вмененото му обвинение,
включително и относно посредственото извършителство и справедливостта на
определеното му наказание. В този смисъл пледира за потвърждаване на
присъдата на СРС.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място, при изложението на възприетите за установени факти,
Районният съд е съобразил и правилно анализирал доказателствената
съвкупност, акцентирайки върху достоверността на заявеното от свидетелите
С, Д и П. Изложил е съображения и относно разминаванията в техните
показания, които са несъществени относно подлежащите на доказване факти в
наказателния процес. От друга страна е посочил обосновано защо не е дал
вяра на заявеното от подсъдимия и св. Д, не само поради противоречие с
показанията на кредитираните свидетели, но поради наличието на множество
договори в „Мобилтел“ ЕАД за периода, изготвяни от повече от един
служител, включително и от К. и Д. Правилно са кредитирани и оценени
събраните писмени доказателства, и експертни заключения, които
потвърждавата обвинителната теза. На следващо място, обосновани са и
3
сторените от първата съдебна инстанция правни изводи, квалифициращи
поведението на Д. К. като съставомерно по повдигнатото му обвинение.
Липсват неясноти или пък нарушения в излагане на механизма на
посредственото извършителство с участието на св. Д, въпреки, че според
въззивната инстанция са налице данни за осъзнаване от нейна страна на
случващото се в офиса, което обаче не може да бъде коментирано поради
липсата на съответно обвинение. С направените уточнения Окръжният съд
възприема за достоверна и обективно изложена фактическата обстановка в
мотивите към проверяваната присъда, която съобразно задълженията си
излага накратко по-долу:
Свидетелите Ф С и КД живеели в ромската махала в гр. Петрич и
съжителствали на семейни начала с две сестри. През месец юли на 2015
година Д завел заедно със съпругата си децата си за преглед в детското
отделение на петричката болница при д-р К.а. Там се срещнал и запознал с
подсъдимия К., който му обяснил, че е управител на офис на „Мобилтел“ в
град Сандански. Посочил му на кой адрес се намира офиса и му предложил да
го посети, за да се запознае с изгодни предложения за договори за телефон и
телевизия. Д споделил това с близкия си С, който се заинтересувал от
информацията, защото нямал телевизия.
Няколко дни по-късно С и Д посетили офиса на „Мобилтел“ ЕАД в
Сандански, но след като разбрали, че в този ден не е на работа, си тръгнали.
На 24.07.2015 година двамата отново посетили офиса и се срещнали с
подсъдимия. Към този момент последният заемал длъжността „мениджър
продажби“ в офиса на „Мобилтел“ ЕАД в гр. Сандански. В същият офис като
търговски консултант работила и свидетелката Д. В длъжностната
характеристика на заеманата от подсъдимия позиция било записано -
„отговаря за организацията и контролира изпълнението на поставените цели
за продажби както на ниво магазин, така и на индивидуално ниво по
служители, като идентифицира и развива потенциалите и работи за развитие
на продажбите и качеството на обслужване в поверения му магазин, използва
ефективно наличните ресурси - хора, време, локация, промоции, за
изпълнение на поставените цели и постигане на клиентска удовлетвореност в
поверения магазин, носейки отговорност за приходите и разходите на
магазина“. Като мениджър продажби К. отговарял за наемането и
освобождаването на служителите в магазина. При така описаните задължения
4
на заеманата от него длъжност, същият отговорял на определението за
длъжностно лице съгласно чл.93, т.1, б. „б“ НК.
В разговор със С и Д подсъдимият им предложил различни оферти,
отчитайки проявения от тях интерес. На Д предложил план за телефонни
услуги и интернет, разбрали се и свидетелят излязъл пред магазина. С се
интересувал от предложения за получаване на телевизионен сигнал, като
подсъдимият му предложил да сключи договор за сателитна телевизия и след
като уговорили условията последният изготвил Договор
№*********/24.07.2015 г. от „Мобил тел” ЕАД - София, Приложение
№1/24.07.2015 г. към договор *********/24.07.2015 г. от „Мобил тел” ЕАД-
София (Условия за ползване на тарифни планове Мтел безкрай), Приложение
№1/24.07.2015 г. към договора №*********/24.07.2015 г. от „Мобил тел”
ЕАД- София (Условия за ползване на услугата Цифрова Телевизия през
сателитна технология), Приложение №3/ 24.07.2015г. към договора №
*********/ г. от „Мобил тел” ЕАД- София, допълнение към Приложение
№1/24.07.2015 г. към №*********/24.07.2015 г. от „Мобил тел” ЕАД- София,
приемо-предавателен протокол от 24.07.2015 г. Същественото в случая е, че в
договора и останалите приложения, изброени по-горе като съконтрахент
фигурирал св. Й П от с. П.о, общ. Сандански, а не св. С. След като изготвил
документите, К. предложил на Ф С да ги подпише
на електронно устройство – таблет, използван в офиса за изготвяне и
сключване на договори, като изрично поискал от него да се подпише с буква
И, за да се имитира по някакъв начин подписа на П. Тъй като за С било
нетипично изписването на такъв подпис, същият положил подписи на
указаните места в размер, значително по-голям от обикновения за подпис.
След него, от страна на „Мобилтел“ ЕАД, договорът и приложенията към него
били подписани от свидетелката Й Д. Към инкриминираната дата - 24.07.2015
г., същата заемала длъжостта търговски консултант в „Мобилтел“ ЕАД в
офиса на дружеството в град Сандански. Д подписала документите,
изготвени от К., без да проверява самоличността на абоната и съдържанието
на договора. След полагането на последния подпис от нейна страна,
договорът, приложенията и допълненията към него, били генерирани в
системата на „Мобилтел“ и произвели своето действия. С си тръгнал като
веднага след него от магазина излязъл и К., който му казал, че до няколко дни
ще дойдат хора да му монтират сателитна чиния за телевизия. Освен това
5
подсъдимият предложил на него и Д да му водят хора от ромската махала в
Петрич за сключване на договори за телефон и телевизия, а той в замяна ще
им давал по 20-30 лв. на човек.
Няколко дни по-късно на С се обадили служители от „Мобилтел“ ЕАД,
които монтирали сателитна телевизия в жилището, което обитавал в гр.
Петрич. Той ползвал услугата на посочения оператор около месец, но поради
това, че не платил месечната такса, сигналът бил преустановен.
Свидетелят Й П на 30.05.2018 година посетил офиса на А1 /предишна
Мтел/Мобилтел/ в гр. Сандански, където му обяснили, че има неплатени
задължения в размер на 650 лева по сключен договор за сателитна телевизия
и телефон от 2015 г. П поискал копие от договора и установил, че подписът
в договора под неговото име не е положен от него. По посочения в договора
телефон за връзка П направил собствена проверка и установил, че се ползвал
от С. С оглед противоправността на случилото се П подал сигнал в РУ на МВР
в Сандански, довело до образуването на настоящето наказателно
производство. В хода на същото обвинения са били повдигнати на Д. К. и Ф С
за извършено престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. След проведеното разпоредително заседание
подсъдимият С е постигнал споразумение с прокуратурата и се е признал за
виновен по повдигнатото му обвинение, подписано и одобрено по реда на
чл.384а, ал.2 от НПК. Споразумението съгласно чл.384, ал.3 от НПК е било
подписано и от подсъдимия К. и неговият защитник.
Тази фактическа обстановка, сходна с приетото и от проверяваната
инстанция, почива на законосъобразния и логичен анализ на събраната по
делото доказателствена съвкупност. При излагане на съображенията си в тази
посока Районният съд обосновано и убедително е посочил значението на
отделните доказателства и същевременно връзката им едно с друго, за да
направи крайния си извод. Безспорно с най-съществено значение за
установяване на обективната истина са показанията на свидетелите С, Д и П,
които се кредитират и от въззивната инстанция. Те установяват механизма на
извършеното престъпление и ролята на подсъдимия в този процес.
Показанията им се оспорват от защитата на подсъдимия с поставени акценти
върху несъответствия в отделни техни части, от което се прави извод за
нелогичност и заинтересованост, поради което се настоява за тяхното
6
изключване при формиране на правно значимата воля на съда. В тази връзка
СРС напълно обосновано е посочил, че тези възражения са неоснователни,
защото се отнасят до фактически подробности извън предмета на доказване в
наказателния процес, което се споделя и от състава на БлОС. Внимателният
прочит на заявеното от С и Д относно съществените елементи от процеса на
изготвяне на неистинските частни документи от К. и подписването им от
неговия съучастник позволява да се заключи, че обвинението срещу тях се
явява напълно доказано. Наличие на противоречия между заявеното от Д и
майката на подсъдимия, св. К.а, относно дали е водил децата си при нея на
преглед е несъществено, особено като се има предвид и нейната
заинтересованост от изхода на делото. С правно значение е обстоятелството,
че Д и С са посетили офиса на мобилния оператор в Сандански, където
именно К. изготвил процесните документи. В подкрепа на тези изводи са
направените признания от С и сключването на споразумение с прокуратурата
по същото обвинение. Отчитайки съдебното му минало е правно, а и
житейски, напълно нелогично той да се признае за виновен, ако в
действителност не е извършил никакво престъпление. Освен това липсва
каквото и да е основание за съмнение в обективността на заявеното от С и Д, и
то по отношение на лице, с което не са имали никакви предходни отношения.
В подкрепа на твърденията им са показанията на св. П, чието име и лични
данни са използвани в съставените от подсъдимия документи. Очевидно е, че
неговите данни са били използвани неправомерно, което по категоричен начин
се потвърждава и от заключението по графологическата експертиза. И по
отношение на този свидетел следва да се подчертае, че наличието на
противоречия относно отделни факти, извън предмета на доказване, не
опорочават заявеното относно правно значимото по делото. Дали е имал
предишни договори с „Мобилтел“ ЕАД или пък искал преиздаване на личната
си карта е без съществено значение, защото по безспорен начин е установено,
че са използвани именно неговите лични данни, без знанието му и без
полагане на подпис в изготвените от подсъдимия документи. Възражението за
познанството му със С също не представлява съществено противоречие в
показанията му, защото се касае не за някакви близки отношения, а за просто
познанство в район с малочислени населени места. Липсват основания и за
подозрение относно някаква връзка между тях, особено като се има предвид,
че С е определен от П в показанията му като „измамник“.
7
При анализа на посочената група свидетели, чийто показания напълно
позволяват установяването на механизма на извършеното престъпление с
участието на К., следва да се отчетат и потвърждаващите ги експертни
заключения и значителен обем писмени доказателства. На срещуположната
страна са обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д, които
разбираемо отричат начина на изготвяне на процесните документи.
Обстоятелството, че са изготвени от първият от тях и подписани от вторият, е
установено не само от експертното заключение относно правото на допуск, но
и от кредитираните свидетелски показания. В потвърждение на своеобразната
симбиоза в поведението на К. и подчинената му Д са и множеството договори
с други лица, при които документите са изготвени от един служител, след
което са подписани от друг, включително и от тях самите. Последователността
в техните действия е такава, че в крайна сметка процесните документи са били
изготвени от К. и подписани от С и Д, което е позволило сключеният догово с
мобилния оператор да бъде активиран и да произведе правно действие.
Възражението за недостатъчно добре обяснен механизъм на посредственото
извършителство чрез св. Д също е неоснователно. В правната теория и
съдебната практика е отбелязвано многократно, че за посредственото
извършителство е необходимо прекият извършител да не осъзнава, че
действията му запълват състава на престъпление. Той може да бъде както
наказателно неотговорно лице, така и такова, за което няма правни пречки да
носи наказателна отговорност. Особеното е липсата на вина, което по
отношение на св. Д в конкретният казус е спорно, особено като се имат
предвид задълженията и да провери самоличността на лицето, с което се
сключва договор. Своеобразното официализиране на действията на
подсъдимия от нейна страна е най-малкото професионално укоримо, но с
оглед на обстоятелството, че съдът се произнася в рамките на внесения от
прокурора обвинителен акт, може да се заключи, че се явява доказано
извършването на престъплението с нейното посредствено извършителство.
По отношение на възражението за неустановен мотив в извършване на
престъплението от страна на К. следва да се отбележи, че на първо място не се
касае за задължителна предпоставка за носенето на наказателна отговорност,
когато престъпното поведение и вината на дееца са безспорно установени. А и
в разглежданият казус прозира заинтересоваността на служителите на
мобилния оператор, в частност и на подсъдимия, да сключват договори с
8
максимална продължителност и заангажираност на клиента с предоставените
му услуги, при което се получава възможност за преференциалното
закупуване на предлаганите в офиса артикули /телефони, таблети и др./.
Последното не е изследвано по делото и затова по-подробни съображения не
са необходими.
При така установеното и при липсата на пропуски в дейността на
проверяваната инстанция при формиране на вътрешното й убеждение на база
събрания по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства,
Окръжният съд намира, че правилно и законосъобразно е прието от правна
страна, че поведението на Д. К. от обективна и субективна страна запълва
състава на престъплението, за което е обвинен.
Същият на 24.07.2015 г., в град Сандански, област Благоевградска, в офис на
„Мобилтел“ ЕАД със седалище в гр. София, в качеството си на длъжностно
лице - мениджър магазин - в кръга на службата му, в съучастие като
съизвършител с Ф С от град Петрич и с посредственото извършителство на Й
Д от град Сандански, е съставил неистински частни документи - Договор
№*********/24.07.2015 г. от „Мобилтел” ЕАД, Приложение №1/24.07.2015 г.
към договора №*********/24.07.2015 г. от „Мобилтел” ЕАД, (Условия за
ползване на тарифни планове Мтел безкрай), Приложение №1/24.07.2015 г.
към договора №*********/24.07.2015 г. от „Мобилтел” ЕАД (Условия за
ползване на услугата Цифрова Телевизия през сателитна технология),
Приложение №3/24.07.2015 г. към договора №*********/24.07.2015 г. от
„Мобилтел” ЕАД, допълнение към Приложение №1/24.07.2015 г. към
№*********/24.07.2015 г. от „Мобилтел” ЕАД, приемо- предавателен
протокол от 24.07.2015 г., и ги е употребил, за да докаже, че съществува
правно отношение между „Мобилтел” ЕАД - София и Й П от село К, община
Сандански – престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна е налице съставянето на
неистински частен документ, на който е придаден вид, че е със съкнотрахент
по него св. П, които впоследствие са използвани, за да се установи
правнообвързваща връзка между страните по договора . Безспорно е налице и
длъжностното качество на К., описано по-горе и отговарящо на изискванията
на чл.93, т.1, б. „б“ НК. Изпълнителното деяние е реализирано при
посредственото извършителство на св. Д, с направените по-горе уточнения.
От субективна страна деецът е действал при условията на пряк умисъл като
9
ясно е съзнавал, че извършва престъплението при условията на посредствено
извършителство и в съучастие със С. К. освен това е съзнавал и наличието на
изискуемата се от състава на разглежданото престъпление специална цел –
съставените неистински частни документи да бъдат използвани за доказване
на едно правно отношение.
Относно конкретната отговорност, която подсъдимият следва да понесе
за стореното, възражения в жалбата не са направени. Такива не бяха
изтъкнати и в пледоариите на защитника му и в предоставената му последна
дума. Отчитайки предвиденото в приложимата правна норма СРС е определил
наказанието в рамките на една година „лишаване от свобода“ при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Следва да се
отбележи, че ако наистина беше налице соченият от първата инстанция
баланс, наказанието следваше да бъде определено около средата на
предвиденото от законодателя – около 2 години и шест месеца „лишаване от
свобода“. В конкретният казус като смекчаващи обстоятелства следва да се
отчетат чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на лицето, както и
изтеклия период от време от извършване на деянието до реализиране на
казателната отговорност. На срещуположната страна са последицитите от
престъплението за св. П, както и данните за наличието на множество други
подобни случаи, за които разследването по неясни съображения не е проявило
интерес. Съотношението между двете групи обстоятелства с оглед не на
техния брой, а съобразно относителната им тежест и значение спрямо
личността на дееца позволяват да се заключи, че смекчаващите са с
преобладаваща тежест над отегчаващите обстоятелства, поради което
наказанието следва да бъде определено в близост до предвидения минимум. В
случая Окръжният съд не съзира основания за приложението на чл.55 от НК,
защото независимо от изключителния характер на изтеклия период от време,
не е налице и несъотвествие с най-лекото предвидено от закона наказание. По
тези съображения проверяващата инстанция намира, че присъдата на СРС в
частта за наложеното наказание следва да бъде изменена като същото се
намали на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“. Приложението на чл.66,
ал.1 от НК с определянето на изпитателен срок от три години следва да бъде
потвърдено, тъй като няма съмнение, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без откъсване на К. от нормалната му социална среда.
10
Кумулативно наложеното наказание лишаване от права по чл.37, т.6 от
НК следва да бъде изцяло отменено. Внимателният прочит на разпоредбата на
чл.310, ал.1 от НК разкрива, че за престъпления по чл.309, ал.1 и ал.2 от НК
наказанието е до пет години „лишаване от свобода“, а само за престъпления по
чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.2 и ал.3 от НК освен лишаването от свобода е
предвидена и възможността по преценка на съда да наложи и лишаване от
права по чл.37, т.6 от НК. Последното е напълно разбираемо с оглед
разглежданите хипотези на престъпления с предмет официални документи,
които са с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
престъпленията, имащи за предмет неистинските частни документи.
По отношение на разпореждането с веществените доказателства и
присъждането на разноските по делото на признатия за виновен подсъдим
нарушения не са допуснати, поради което и в тази й част присъдата следва да
бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 900001/17.01.2024 год., постановена по н.о.х.д. №
605/2019 год. на Районен съд – Сандански, като намалява наложеното на
подсъдимия Д. А. К. наказание лишаване от свобода на 6 /шест/ месеца и
отменява изцяло наложеното му наказание лишаване от права по чл.37, т.6 от
НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11