РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900369 по описа за 2022 година
Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано по жалба на ИР. Х. М. – ** в качеството й на управител на
Имо консултинг ЕООД – в процес на учредяване, против отказ №
20220623144008/24.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрация при
Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20220623144008/23.06.2022г да бъде вписано новоучреденото дружество.
Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в
жалбата съображения търси отмяната му. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София,
ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен
отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид
възраженията в жалбата и отговора по нея, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от
24.06.2022г, а жалбата е входирана в Агенцията на 25.06.2022г. Доколкото
изхожда от легитимирана страна – заявител в регистърното производство,
надлежно представляван, е процесуално допустима, а по същество -
неоснователна по следните съображения:
Подадено е заявление обр. А4 за вписване в Търговския регистър на
новоучреденото дружество Имо консултинг ЕООД. Отказът е мотивиран с
това, че в Търговския регистър вече е вписано дружество с наименование
„Иммо консултинг ЕООД ЕИК *********. Прието е, че въпреки разликата в
1
изписването на двете наименования между тях има звуково и фонетично
сходство, което е достатъчно, за да въведе в заблуждение потребителите и
евентуалните съконтрагенти на търговеца.
Изложените от длъжностното лице изводи се споделят от съда.
Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗТРРЛНЦ длъжностното лице по регистрацията
следва да извърши проверка относно това дали друго лице няма права върху
фирмата или наименованието и дали те отговарят на изискванията по чл. 7,
ал. 2 ТЗ при първоначално вписване. При извършване на посочената проверка
длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния
закон компетентност.
Според нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата може да съдържа означение за
предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка,
като фирмата следва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение.
За спазването на посочения принцип законът е предвидил и съответните
гаранции. Ал. 4 на чл. 7 предоставя на търговеца искова защита на фирменото
наименование – всеки търговец има право да предяви иск за преустановяване
на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, когато фирмата е
идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма.
Несъмнено е, че положителните изисквания – за уникалност и за
съответствие с истината, и отрицателните – фирмата да не въвежда в
заблуждение третите лица, са кумулативни и следва да се налице
едновременно.
В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
Изискването за уникалност не е спазено, ако от фирмата на вече
регистриран търговец се премахнат или към нея се добавят препинателни
знаци, в т.ч. интервали или се добавят двойни букви, които се произнасят
като един звук. Двойната буква, в случая „ММ“ на регистрирания търговец в
думата „Иммо“ не се произнася по различен начин от единичната буква „М“ и
не променя звучението на думата „Иммо“. Поради това изговарянето на
наименованието на вече регистрирано дружество е идентично с това, което е
заявено понастоящем, въпреки разликата в една от използваните букви.
В случая сходствата в звученето, в изговора на двете фирмени
наименования са толкова големи, че достигат степен на идентичност.
Наред с това, в случая се нарушава и забраната фирмата да не въвежда в
заблуждение третите лица – евентуални контрагенти на дружеството, тъй
като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се
окажат правно обвързани с друго. Още повече, че и двете дружества имат
еднаква правноорганизационна форма – ЕООД.
А по какви причини учредителите са избрали съответните наименования
и дали те произхождат от инициали от името на управителя или от предмета
на търговската дейност, е без значение за горните изводи, тъй като третите
добросъвестни лица не могат да възприемат тези мотиви като
2
разграничителен признак, бранещ ги от объркване.
Поради това жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.
В настоящото производство разноски не се дължат. Към настоящия
момент вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за
присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема,
че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК.
Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а
новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът
присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с
едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с
принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни
производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на
чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с
общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че
разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.
Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като
определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о.,
определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о.,
определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о.,
определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о.,
определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о.,
определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение
№ 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение №
60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение №
6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение №
139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение №
157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИР. Х. М. – *** в качеството й
на управител на Имо консултинг ЕООД – в процес на учредяване, против
отказ № 20220623144008/24.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрация
при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20220623144008/23.06.2022г да бъде вписано новоучреденото дружество.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7-
дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3
4